Сребролюбие или Цената на парите II

[DelaRea]

Във Форум "Революции и Индустрализации" вече писхаме по една подобна тема, озаглавена "Цената на парите".

Там се занимавахме с европейските и световни валути през през втората половина на XIX век. Темата там изобщо не е приключена, защото е почти безкрайна и винаги има какво да се добави по нея, но това не ни пречи да опитаме да си поговорим тук за някакво подобно сътношение на парите през по-ранен период - XIII - XV век.

Какви пари е имало в обръщение, кой ги е емитирал (сякъл), кое колко е тежало като метал и колко е струвало спрямо другите "валути".

Пускам каквото намеря из виртуалното пространство за най-важните неща, а който знае още нещо, нека допълва.

[DelaRea]

Важно допълнение

Уважаемия съфорумник Монте Кристо беше развил преди време доста силна тема в БГ Наука:

Ромейската номизма. Жизнен стандарт в средновековна Романия. Икономика, цени и пазари. Опит за сравнение с останалите средновековни държави.

В темата там много добре и интересно са описани нещата до към XIV век. Идеята тук не е да повтаряме вече написаното, а да го допълним с празнотите след това, за да остане като обща информация и място за справки - кое какво, е, колкто е струвало тогава и колко би струвало сега..

[DelaRea]

Сребролюбието на XIV век.

През 1204 година едно събитие променили политическата, а от там и икономическата картина на тогавашна Европа. Рицарите на 4-ти кръстоносен поход завладяли Константинополис. С това бил сложен край на една хилядолетна империя на Ромеите (която сега наричаме Византия), и се положило началото на една друга империя, макар и с доста по-къс живот, тогава наречена Романия (която сега ние наричаме Латинска империя).

Освен всичко останало, това имало и чисто икономически последствия. В Константинопол вече не се секли визанатийски монети, а самата Латинска империя започнала да използва за своите фискални нужди паричната единица на Венеция.

Така Републиката на Сан Марко, освен че се преборила с неприятеля си и придобила 3/8 от територията му, успяла да измести Византия и от паричния пазар. От сега нататък, поне за половин-един век, Венеция имала пълно икономическо господство над източното Средиземноморие и наситила пазара със собствените си монети. Какви били те, колко тежали и колко стрували?

Преди да отговорим на този важен въпрос, трябва да отбележим и нещо друго, не маловажно.
През последните около хиляда година, от времето на Римската империя, монетите би изработвани предимно от злато, сребро, бронз, мед или някаква смес между тези метала (така наречените билонни монети). След падането на Византия обаче се случил пълен обрат - среброто, което сякаш било дотогава малко пренебрегвано като ценност, за сметка на златото, сега се превърнало в основна суровина за изработка на монети. Така се появил така наречният сребърен стандарт.
Затова и пиша тук за Сребролюбието - това ново чувство, което май завладяло Средиземноморието.

[DelaRea]

Венецианския дукат

Монетния двор на Републиката на Сан Марко се намирал във Венеция, в Палацо дела Зека (Palazzo della Zecca). Монетосеченето е строго контролирано от така наречената Quarantia, институция с финансово-икономически задачи, която също така действа и като Върховен съд.

Що се отнася до самите монети, няма точна информация от кога Републиката е започнала да сече свои такива. Има твърдения, че е получила тази привилегии от кралете на Италия Рудолф II (921) и Беренгарий II (950), но е по-вероятно, тази привилегия и е била предоставена от византийските императори. Има монети с имената на Венеция и с имената на немските императори Луи I (814-840) и Лотар I (840-855), които са били вече в обращение преди горепосочените дати. От около 1031 г., има и монети, сечени по дожа Отон Орсеоло (Ottone Orseolo).

Важната дата обаче е 1193 година. Именно тогава дожа Енрико Дандоло, започва да сече във Венеция сребърна монета, наречена Дукат.
Името Дукат идва от Дук - владетел, т.е. това е монета, сечена от владетеля, той гарантира за нейното качество и я приема за валидна парична единица.
Големият сребърен дукат се нарича също така и Грош (от grosso, в множествено число Grossi), както и Матапан (Matapan), кръстен на едноименния нос в Гърция. Което и от имената да срещнем, става дума за една и съща монета.

Тя първоначално тежи 2,18 грама и е съставен от чисто сребро - 98,5%. Стойноста и тогава е била 26 динарии (dinarii).

Курсът и обаче е била плаващ в сравнение с другите венециански монети, докато е фиксирана през 1332 г. в съотношение 1 Дукат към 4 солдини (soldini) или 48 динарии (dinarii).

[DelaRea]

Освен сребърния Дукат (Грош, Матапан), който поставя началото на някакъв средновековен сребърен стандарт в Средиземноморието, във Венеция има в обръщение и други монети. Основните монети, сечени по това време във Венецианската република са следните:


1. Сребърен Дукат - Гореупоментия Грош от 1193 г. на дож Енрико Дандоло
2. Златен Дукат, сечен от 1284 г. с едно и също тегло, както златните монети на Флоренция (флорините). От XVI век той се нарича zecchino
3. Сребърно Солдо (soldo), сечени по време на управлението на дожа Франческо Дандоло (Francesco Dandolo) 1328-1339 г.
4. Сребърно Скудо (Scudo) Имало е и златни и сребърни скудо.
5. Златни Scudo е сечена за първи път през 16 век и тежи около 3,40 грама
6. Giustina - сребърни монети, сечени по времето на дожа Алвизе I Мочениго (Alvise I Mocenigo) през 1572 г. Има и Giustina Minore ("малка Giustina"), сечена по времето на Паскуале Чикония (Pasquale Cicogna).
7. Газета (gazzetta) на стойността на 2 Soldi
8. Квартало (quartarolo) - малка монета със стойността на 1/4 денарии (denario), сечени за първи път по Енрико Дандоло (1192), и преустановени през 1328 г.
9. Лири (lira, lira Tron), тя започва да се сече по-късно, през 1472 г.
10. Талери (tallero), които са използвани за задгранични сделки
11. Осела (osella), монета-медал, издадена от дожа до основните личности на Република.

[DelaRea]

Солидно

Солдо (soldo) е сребърна монета, издадена за първи път в края на 12 век в Милано от император Хенри VI. Името произлиза от късните римски монети Солидус (solidus).

Тя бързо се превръща в широко разпространена в цяла Италия, и е въведен в Генуа, Болоня и много други градове. Във Венеция, Солдо е сечени по време на управлението на дожа Франческо Дандоло (Francesco Dandolo) 1328-1339 г.

През 14 век във Флоренция, 1 Солдо се равняваха на 1/20 лири или се дели на 12 denari.

С течение на времето, Солдо започва да бъде билионна монета (смес от няколко метала), а от 18-ти век, е само от мед.

Думата обаче придобива гражданственост, като заплата на наемните войници. От там идва и руската дума "солдат".
А според мен, мое мнение, че от там идва и думата "солидно" - стабилно.

[DelaRea]

Цветът на златото

Венцианска сребърна монетна доминация обаче е прекъсната от една нова златна монета. Тя се заражда в друг италиански град - този на цветята - Флоренция.

Флорин (итал. fiorino от fiore „цвете“, от лат. florem „цвете“) е название на златни монети, които се секат във Флоренция от 1252 г. до 1523 г., а впоследствие и в много други страни.

Флорентинския fiorino d'oro е с тегло от 3,5 грама злато с чистота 0,986 (98.6% = 23.67 карата)

Флоринът бързо се разпространява в много страни в западна Европа, които емитират собствени монети, следващи флорентинския образец. Названието „флорин“ се използва като синоним на гулден и дукат.

[DelaRea]

Венецианското злато

Високата пропорция на златото във флорина - 0,986 или 23 2/3 карата, му носи бързо признание в търговските среди и принуждава великата морска и търговска сила Венеция да започне да сече собствени златни монети с подобни характеристики.

За основоположник на венецианския дукат се смята Джовани Дандоло през 1284 г., но всъщност, още през 1274 г., венецианският дож Лоренцо Тиеполо започва да сече златни монети, които на лицевата страна изобразяват коленичилия владетел да приема флаг от патрона на града Свети Марко, и фигурата на Иисус Христос на обратната страна на монетата. Графичното оформление на изображенията от двете страни на венецианския дукат показват силно византийско влияние.
Венецианският дукат е тежал 3,5 грама и е отсечен от злато с чистота 0,986.

Тези златни дукати по-късно стават известни като zecchinno d'oro, от италианското название за монетен двор — la zecca. Дизайнът им се запазва основно непроменен до превземането на Венеция от Наполеон Бонапарт през 1797 г. През Средните векове, дукатът придобива голямо разпространение в Европа благодарение на стандартните си характеристики, компактността си и лесното отсичане.

И така:
1 florino (1252) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата) = 1 ducato (1284) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата)

[DelaRea]

Империята отвръща на удара

Какво междувременно се случва в остатъците от Византия?
През 1222 г. започват да се секат отново византийски монети. Между 1222-1258 г. (до смъртта на император Теодор II Ласкарис), Никейската империя отсича доста голямо количество от старите византийски златни монети - Хиперперони от 4.40-4.50 гр. с чистота на златото между 18 карата в началото до 16 карата в края на периода.

През 1258 г. император Михаил VIII Палеолог дава начало на династия на Палеолозите и възстановява донякъде Византия. Златната монета Хиперперон вече е между 15-15 1/2 карата при същият грамаж от 4.40-4.50 гр..
Хиперперона обаче след 1294 г. до края на управлението на Йоан V (1341-1391) се срива като качество на ниво от 14 до 11 карата като накрая вече си е сплав между злато и сребро, а среброто преобладава.

Ето как намалява стойността на византийските златни монети във времето (по данни на Монте Кристо):

1222 г. - 73.00% - 17.1/2 карата

1254 г. - 66.70% - 16

1261-1282 г. - 65.00% -15.1/2

1282-1294 г. - 59.00% - 14.1/4

1294-1303 г. - 56.00% - 13.1/2

1303-1320 г. - 54.00% - 13

1320-1347 г. - 47.00% - 11.1/2

1347-1354 г. - 45.00% - 11

Така се стига до момента, в който император Андроник II прави монетна реформна във Византия през 1294-1295 г. и въвежда новата византийска сребърна монета - Василикон.

[DelaRea]

Василиконът

На външен вид, новата византийска монета наподобявала венецианския грош. Най-голямата новина била във формата на монетата - вместо досегашните "коруби" тази монета била напълно плоска, както е и венецианския грош.
Но също така той му бил подобен и в количествени и качествани параметри - сребърна монета с тегло от 2.02 грама и съдържание на 92.7 % чисто сребро. Името също било сходно - дукат или василикон означавало едно и също - пари на владетеля. Освен това название, новата сребърна византийска монета получила и друго название - argyrion (от гръцкото "сребърен")

Ето какво пише по този повод в "Хрониката" на Рамон Мунтанер:
"Когато бе сключен мирът (след войната между Византия и България) великият дук (Роже де Флор) каза на императора (Андроник II) да заплати на войската и императорът обеща да го направи. Той заповяда да се отсече монета с формата на венецианския дукат, който струваше осем барселонски пари, и ги нарече "базелиус". Те не струваха и три пари, но той заповяда да циркулират по цената на онези, които струваха осем пари..."

Това обаче не е цялата истина - авторът създава впечаттление, че едва ли не императорът е отсякъл тази монета само за да заплати на наемниците с евтини пари. Истината е малко по-друга - когато Роже де Флор е провъзгласен за кесар, на него му е платена сумата от 30 хиляди златни монети ( а не сребърни) Отделно от това - наемниците са се "цаняли" само за злато, а не за сребро.
Така че "василиконът" не е бил за еднократно употреба, а напротив сякъл се е до 1367 година. Курсът между сребърният василикон и златната перпера е бил 12:1.
Важно е да се знае, че златните монети рядко са влизали в употреба. Но за сметка на това хората обръщат почти всичко в сребро и това на какво се равнява златото като тегловна мярка.. Имаме оставени следните данни:
Франческо Пеголоти - флорентински търговец през 20-30 години на 14 век, живеещ в България, може би около Варна пише:
"1 златна "перпера" се равнява на 12 басиликона или на 12.5-13 гроша според перперата"
"1 перпера се равнява на 24-26 грама злато"

Първият венициански консул във Варна Марко Лионардо през 1352 г. пише:
"1 "Варненска перпера" (което вече е тегловна мярка, а не номинал) е с чистота 16 2/3 карата и се равнява на 5 гроша (венициански) и 6 аспри или 8 аспри и 1 грош".

Последното ме кара да си правя извода, че българската (на Иван Алесандър или Добротица) валута може да е била 5 пъти по-скъпа от венецианския дукат
Но това е друга тема, по-точно - за друг постинг в тази тема, когато ще разгледаме и нашенските "жълтици" и "сребърници"

За да завършим за византийските сребърни монети трябва да отбележим, че теглото на византийските "василикони" варирало в периода 1323 -1354 г. от 2.02 гр. до около 1.00 гр

А до падането на Византия изобщо се отсичат и номиналите от 1/2 Хиперперон, 1/4 Хиперперон и 1/16 хиперперон - всички сребърни.

[monte christo]

Много хубава компилация правиш, DelaRea Похвално е, когато някой проявява амбиция по тези въпроси. В повечето форуми се набляга на това - кой на кого клъцнал кратуната, кой на кого заграбил земицата; но не и на това - кой-как живял, кой-как бъхтил... А е много по-интересно за човек да разбере как например просяците в Константинопол си "изкарвали" на ден минимум по 4-5 фола (15-20 лв.) или как един драскач (преписвач, писар-калиграф) можел да си изкара от преписване на книги жълтици (номизми) на стойност от над 70 000 лв. в годината

Относно темата за номизмата в БГ Наука: макар и "сделана" на чисто любителско ниво, в темата преобладава доста сериозна информация, изнамерена, така да се каже спонтанно и да е прекалено разпокъсана. Странното беше (и все още е - поне за мен), че въпросната тематика се оказа висш пилотаж не само за форумните любители, но дори и за професионалистите (а такива, несъмнено, в БГ Наука се понавъртат). Казано на жаргон - темата заспа.
Друг вариант - липса на интерес. Според мен, обаче, просто липса на информация (написана на български език), и оттам - липса на интерес. Защото е доста изморително да се ровиш в англоезична или рускоезична литература ... Това предопределя до голяма степен нашето незнание (непознаване, неосведоменост) на действителната средновековна обстановка, "риъл тайм", не само по ромейските земи.

[monte christo]

Първият венициански консул във Варна Марко Лионардо през 1352 г. пише:
"1 "Варненска перпера" (което вече е тегловна мярка, а не номинал) е с чистота 16 2/3 карата и се равнява на 5 гроша (венициански) и 6 аспри или 8 аспри и 1 грош".

Последното ме кара да си правя извода, че българската (на Иван Алесандър или Добротица) валута може да е била 5 пъти по-скъпа от венецианския дукат

О, не! Сега се зачетох по-детайлно. Няма как да е по-скъпа нашенската валута от венецианския дукат. През последните години на Йоан Александър, един венециански дукат е равен на два ромейски иперпирона.

Утре смятам да разгледам информация от Радушев, Жеков и Дочев. Там може и да има данни за нашенската "златица".

Но това е друга тема, по-точно - за друг постинг в тази тема, когато ще разгледаме и нашенските "жълтици" и "сребърници"

Давай, мятай се

[pehotinec]

Много добре са казани тези неща по отношение на парите и паричното обръщение. Искам да направя едно уточнение относно думата "солдат". Всеобщо е схващането, че думи и изрази свързани със солта идват от Рим и Древно Гръцката цивилизации, където солта е ценност и имаме на лат. сол - sal , френски - solde - баланс, салдо, плащам и войник - soldat . Римските легионери получавали пари за да си купуват сол - salarium argentum от което идва думата заплата -salary в англ. и други европейски езици. Същевременно обаче е факт, че бълг. дума сол - не произлиза от латинската, а двете, подобно на много други имат общ индоевропейски предшественик - език говорен преди ок. 8000 г. Солта обаче е основна валута и средство за размяна в много страни по периферията на гръко - римските цивилизации ,не само в Европа, където заплатата на войника са дава в сол - сол дат - с гл. дати. Така че източника на поява на думата солдат твърде вероятно е да има много по-широк географски обхват и древен произход. Ще очаквам с нетърпение и други материали за монетосеченето и пр.

[gollum]

Благодаря, DelaRea, много интересна тема (и тази, и другата) - за мен са много полезни, а и въобще (тук се присъединявам към графа), този подход към историята е много ценен, включително за военно-исторически форум като нашия (щото войните са нещо много повече и разностранно от отделните сражения ).

[Thorn]

Нашенската "златица" е в един екземпляр, в лошия случай - фалшификат, в добрия - ограничена солунска емисия от времето, когато Солун е бил зависим от Иван Асен ²². Де факто България няма златно монетосечене.

А кое е "безант"?