Сребролюбие или Цената на парите II

[monte christo]

Браво, DelaRea Получаваш нова бойна задача, която е и по-тежка - да разбереш какво може да се купи с една българска сребърна аспра, съответно с медни парици.

В началото на XIV в. хиперперата (заради по-ниското си златно съдържание) "струва" вече само към днешни 550 лв. Това ли е "златната монета", за която говориш, или става дума за златен дукат (флорин)? Питам, за да направя простата бакалска сметка, какви днешни левчета "струва" аспрата на Теодор Светослав, т.е. интересува ме покупателната им способност.

[boilad]

Ето и една статия: http://www.segabg.com/article.php?is...d=5&id=0001301

П. П. Живот и здраве утре може да напиша малко инфо за монетните системи на Влашко, Златната орда и Сърбия. Надявам се някой да отдели малко повече внимание на Западна Европа (може би и Унгария).

[DelaRea]

Браво, DelaRea Получаваш нова бойна задача, която е и по-тежка - да разбереш какво може да се купи с една българска сребърна аспра, съответно с медни парици.

В началото на XIV в. хиперперата (заради по-ниското си златно съдържание) "струва" вече само към днешни 550 лв. Това ли е "златната монета", за която говориш, или става дума за златен дукат (флорин)? Питам, за да направя простата бакалска сметка, какви днешни левчета "струва" аспрата на Теодор Светослав, т.е. интересува ме покупателната им способност.

Благодаря!
Колко може да се купи с един български сребърник, още не мога да разбера, ама скоро започвам и аз с бакалските сметки. Просто трябва да ровя на друго място за тази цел, та няма да е днес.
Днес ми се искаше да стигнем до първия средновековен български лев от XIV век.

Златната монета, за която говорех, сега ще я сметнем колко е голяма и "чиста монета".
Значи имаме 12 гроша х 2 гр.= 24 грама сребро = 1 златна монета.
Понеже сребро към злато е 12:1, то, златната монета би трябвало да е 1/12 от сребърната като тежина
24 делим на 12 и получаваме 2 грама 24 каратово злато. Или пък 4 грама 12 каратово злато. Или пък 4.5 грама 11.5 карата злато - Толкова колкото е била тогавашната реална византийска перпера по твоята таблица.

1303-1320 г. - 54.00% - 13

1320-1347 г. - 47.00% - 11.1/2

1347-1354 г. - 45.00% - 11

[monte christo]

Нарочно копирам и поствам статията на Иван Петрински от в. СЕГА. Да си седи тук


През XIV в. на Балканите настъпва тежка икономическа криза

Инфлационните пари от онова време си личат, че са изрязвани с ножица, за да поевтинеят

Иван Петрински


Инфлацията в Средновековието се изразява най-често в намаляването на теглото на монетите от благороден метал или чрез обрязването на вече отсечените монети, или чрез намаляването на теглото на новите емисии, или чрез намаляване на съдържанието на благороден метал в монетата. На снимката - обрязана златна монета на император Андроник II с неговия внук Андроник III, 1325-1328 г., и обрезка от златна монета, вероятно от третата четвърт на ХIV в., част от Изворското съкровище, Национален исторически музей . По-голям текст за съкровището "Сега" публикува на 12 юли 2007 г.
Страхът от мрачните прогнози за финансовото ни бъдеще все повече ни завладява и заплашва да премине вече в истерия. Борсите на големите икономики затваряха при рекордно ниски нива, пазарът на недвижими имоти практически е блокиран, компании-символи на капитализма фалират или са изправени пред фалит .

Може би дори не е съвсем безпочвен този страх, щом и у нас започна замразяване на строителни обекти и намаляване на активността, дори спиране, на предприятията, които са най-тясно свързани с пазарите на държавите, засегнати реално от деструктивните процеси. Твърди се вече, че някои фирми са започнали освобождаване на работещите в тях. Банките, които, както е известно, не се плашат от свръхпечалби, започнаха да осребряват реално нашия страх, като старателно прибират и трохите от обедняващата ни трапеза.

Някои министерства, след като предупредиха да не се чака тринайста заплата, предприеха и други "драстични" мерки за икономии - нямало да изпращат новогодишни картички. Нищо чудно да са анулирали вече и поръчките си за кламери и телбод, но да не го съобщават, за да не се предизвика паника сред населението.

* * *
Средновековните икономически кризи, естествено, се развиват значително по-бавно и най-често те са пряко следствие от политически загуби - на територии, на население, на някоя важна мина даже.

Ранното Средновековие ни дава пример за вероятно най-продължителната икономическа стабилност, която човечеството познава след измислянето на парите. Стопанството на Византия от IV до ХI в. се характеризира с устойчивост и неизменност, като от личността на владетеля зависи май само дали тази устойчивост и неизменност е значителна или изключителна. На практика отсъстват инфлационни процеси. Теглото на византийската златна монета - солида (номизмата), остава неизменно на равнището, установено от император Константин I - 4,54 г. Съдържанието на злато в номизмите също остава абсолютно неизменно - средно 97,3%, в периода 695-912 г. (от Юстиниан II до Лъв VI). При Константин VII (914-959) започва леко снижаване до 94,4 %, Днес се смята, че постоянното златно съдържание на византийските златни монети в продължение на векове е мощно идеологическо и пропагандно средство за утвърждаване на византийската изключителност. Византийските златни монети остават всеобщо и универсално платежно средство чак до ХI в. Точно тогава писателят Михаил Псел пише: "Две са нещата, които поддържат византийското господство - йерархичната система [на ранговете и длъжностите] и парите." Развитата банкова система на ранна Византия поддържа в продължение на векове постоянни лихви по заемите в рамките на 6-8 %, въпреки че лихварите се ползват с лоша слава, а Григорий Нисийски пише трактата "Срещу лихварите".

Не е за вярване, но и сумата на византийския държавен бюджет, въпреки безкрайните войни и скъпите строежи, остава стабилна векове наред - най-общо между 5 и 7 млн. номизми (или 22,7 до 31, 8 тона злато). За сравнение приходната част на бюджета на България за 2009 г., изразен в злато по курса на БНБ за днес, ще възлезе на 848, 3 тона.

Но и това не е всичко. Освен сравнително постоянен държавен бюджет, Византия има до ХI в. огромен бюджетен резерв, чийто стойности достигат до 23, 04 млн. номизми при спестовния император Анастасий (491-518), или 330-460 % от годишните разходи на Империята за периода на неговото управление. И всичко това при почти патологичната му страст към свръхскъпи строежи, като прочутата Анастасиева стена.

Със загубата на много, и важни, и богати райони през ХI в. започва рязък и бърз спад във византийското стопанство. Златното съдържание в номизмите на Никифор III Вотаниат (1078-1081) достига 35,8 %, а непосредствено преди монетната реформа на Алексий I Комнин през 1092 г. - дори до 10, 6 %. Същевременно среброто в номизмите се увеличава от 1, 99% в IV в. до 72, 5% преди 1092 г. Отдавна съществува теза, че икономическия крах във Византия през ХI в. се дължи главно на

загубата на Армения с нейните богати рудни находища.

Наистина, реформата на император Алексий I Комнин стабилизира финансовата система на Империята чрез създаването на нова, устойчива златна монета - перперата, но за кратко. След трагичния за Византия ХIII в. икономиката й остава на провинциално равнище. Точно в същия ХIII в. първоначално България, а век по-късно и Сърбия са новите икономически сили на Балканите. Издигането им се дължи на модерната разработка на нови находища на сребро, мед и желязо. Краткотрайният си политически възход през първата половина на ХIV в. Сърбия дължи на сребърните мини, разработвани с помощта на саксите - политически имигранти от германските княжества.

През втората половина на ХIV в. острата политическа криза в балканските държави се превръща в необратима стопанска агония. Цените в българските държави растат неудържимо. Както и днес, икономическата емиграция расте. Съществуват случаи на продажба на деца, за да се изхранят братята и сестрите им. Инфлацията, изчислена по средните стойности на сребърните монети на българските владетели, надхвърля 20 %. Но тези изчисления са много скромни, изглежда. По-показателно за степента на инфлация през втората половина на ХIV в. е бързото намаляване на цените на основните храни по българските земи след османското завоевание. През 1456 г., когато Балканският полуостров е вече практически завладян, цените на просото и пшеницата намаляват 4-5 пъти в сравнение с 1367 г., пресметнати в единици чисто сребро. Веднага след завладяването на българските земи, в първото десетилетие на ХV в., цените на занаятчийската продукция, очевидно поради масовото разорение, се увеличават почти 5 пъти, но за кратко. Общо през 1450 г. цените на Балканите са повече от 4 пъти по-ниски в сравнение с 1350-1399 г. и се запазват 4 до 2 пъти по-ниски чак до края на ХVIII в.

Обрязването на златните монети е най-разпространената изява на инфлационните процеси през ХIV в. При тази операция, извършвана с ножици за метал, които много често се намират при археологически разкопки, се отнема значителна част от монетата. Така обрязаната византийска златна монета от Изворското съкровище тежи само 2,95 г. Изрезката от същото съкровище пък е с тегло 0,61 г. Което показва, че още през третата четвърт на ХIV в. реално златните монети са олеквали с до 30 % от теглото си. Разменният курс на византийската перпера е тъжен обобщаващ щрих в стопанското разорение на Балканите. Ако през 1315 г. 1 перпера се разменя за 2/3 венециански дукат ( 1 дукат е равен на 1,5 перпери), то през 1413-1420 г. 1 дукатът се разменя вече за 3 перпери.


Извори

Борджаните [българите] не познават нито динарите, нито дирхемите [арабски монети]; всички техни сделки, както и брачните договори, се извършват посредством волове и овце.

Из съчинението на арабския писател ал-Масуди (Х в.)

Превод на В. Гюзелев


Аз, Добрина, подарих детето си на попа, а [получих] нива на "Добри гости" близо до Дражиловите ниви. И никой от децата ми, нито пък от рода ми да не се бърка с попа, също и за това, че той ми е подарил . . . Защото той ми подари също 7 лакътя памучно платно и 5 ленено, и 3 къбела пшеница.

Български нотариален акт, ХI-ХII в., Библиотека на Ватикана

Превод Ив. Дуйчев


На втория ден [2 октомври 1374 г.]. Правя достояние аз, Никола Петров от Варна, българин, с моите наследници на теб, Алексей Папука, жител на селището Агиомир, и на твоите наследници, че се задължавам от теб към твоите воденичари като воденичен камък в твоята воденица да имам работа и грижа в нея, и каквото и друго да върша, което е задължение на воденичарите, добросъвество, без ущърб, от сега до идния шести месец включително. А пък ти трябва да даваш и изплащаш като моя заплата или възнаграждение за труда ми 13 ? гроша всеки месец. Ако прочее и т. н. - глоба 5 перпера. Присъстващи свидетели Марко Докорзи, Тома . . . и Джакомо Вализо. Попълнено и дадено.


Същият ден [2 октомври 1374 г.]. Правя достояние аз, Яни от Пловдив, българин, с моите наследници на теб долуподписания Алексей Папука и твоите наследници, че се присъединявам от теб към твоите воловари, така, че се задължавам да обработвям твоята земя с воловете и да я сея и да върша друго, което е задължение на воловарите, добросъвестно и без ущърб отсега до завършването на твоята сеитба. А пък ти трябва да ми даваш и изплащаш като моя заплата или възнаграждение за труда 17 гроша всеки месец и трябва да ме издържаш. Свидетели М. Друсто и М. Докорзи - присъствуващи, и Яни Казо.

Из нотариалните книги на венецианския нотариус Антонио Брешиано за наемане на българи-работници на о. Крит

Превод В. Гюзелев

[DelaRea]

Ето и една статия: http://www.segabg.com/article.php?is...d=5&id=0001301

П. П. Живот и здраве утре може да напиша малко инфо за монетните системи на Влашко, Златната орда и Сърбия. Надявам се някой да отдели малко повече внимание на Западна Европа (може би и Унгария).

Уау, супер яка статия, не бях попадал на нея! Много ценна!
(май се сещам кой е автора ... )

Иначе това ме впечатли:
"Не е за вярване, но и сумата на византийския държавен бюджет, въпреки безкрайните войни и скъпите строежи, остава стабилна векове наред - най-общо между 5 и 7 млн. номизми (или 22,7 до 31, 8 тона злато). За сравнение приходната част на бюджета на България за 2009 г., изразен в злато по курса на БНБ за днес, ще възлезе на 848, 3 тона."

Както беше казал monte christo - ясно е защо те нас са завладяли, а не ние тях. Византия просто е имала огромен бюджет.

[monte christo]

Благодаря!
Или пък 4.5 грама 11.5 карата злато - Толкова колкото е била тогавашната реална византийска перпера по твоята таблица.

1303-1320 г. - 54.00% - 13

1320-1347 г. - 47.00% - 11.1/2

1347-1354 г. - 45.00% - 11

Аха, да ... Малко по-късничък период, т.е. последните години на Теодор Светослав и насетне, когато перперата продължава да издиша лека-полека. Инфлационният процес несъмнено е свързан и с двете граждански войни по ромейските земи от този период.

Таблицата не е "мойта", а моя компилация от изнесената информация на доста специалисти. Аз си я наричам "table 68" - по номерът на поста в темата за номизмата

[DelaRea]

Сребърните пари в България през 1370-1400 година

Наследниците на Цар Иван Александър - Иван Шишман и Иван Срацимир, продължават държавната традиция и започват да секат свои монети, едновременно и успоредно един с друг, конкурирайки Търновскато и Видинското царство. По това време обаче вече е видимо и обезценяването на парите на българите, точно както е видим и намалялата мощ на царствата им.


Цар Иван Шишман има три свои сребърни емисии

Първа: лицева страна- бюст на Христос Пантократор; обратна страна- допоясно изображение на царя държащ кръст и скиптър. Монограмите се разчитат като "Шишман" и "Цар".

Втора: лицева страна- иконографската композиция "Богородица Знамение"; обратна страна- царят в допоясно изображение с обла корона на главата. В дясната си ръка държи скиптър. Монограмите са като в предния тип.

Трета: лицева страна- иконографската композиция "Богородица Знамение"; обратна страна- царят в цял ръст с корона тип "стема". Различават се няколко разновидности в зависимост от разположението на монограмите "Шишман" и "Цар".

Брат му и негов колега също издава собствена продукция от Видин.
Цар Иван Срацимир има различни сребърни монети. Не мога да кажа точно колко емисии са, но е факт, че са различни на стойност монети - защото най-леките са много по-малки от най-големите. Или е сякъл свои аспри и полу-аспри едновременно (дори 1/3 или 1/4 аспра), като са се различавали не само по теглото си, но и по изображението на тях.
Или пък другият вариант, много по-близък до ума - просто да става дума за голяма обезценка на парите (инфлация), свързана с тогавашните събития - като се започне от маджарското нашествие, мине се през османското, после пак маджарско-кръстоносно, после пак османско...

Типът на тези монети следва по-скоро западните, а не толкова византийски традиции. На лицевата им страна е Христос Пантократор в допоясно изображение; обратна страна- царят на трон със скиптър и свитък в ръце. Известни са няколко разновидности според знака изобразен в краката на владетеля- "сарацинска глава" (шлем ?), "хералдическа лилия", "звезда", "секира", "палмова клонка". В един от вариантите липсва знак. Надписът, който за разлика от другите монети на български царе и разположен по кръжилото на монетата гласи: "Иван Срацимир, цар на българите". Изписан е по различен начин в различните варианти.
Теглото варира в различните варианти от 0,28-0,39 g при типа "звезда" до 1,05-1,15 g при "сарацинска глава".

Владетелят на Третата България - Деспот Иванко Добротица също е сякъл свои сребърни аспри.

Единственият известен екземпляр е открит на остров Пъкуйюл луй Соаре (сега в Румъния), в колективна находка от сребърни монети на царете Иван Александър и Иван Срацимир. На лицева страна е изобразен Христос Пантократор на трон, на обратна страна- двуглав орел, надпис на гръцки по кръжилото на монетата: "ΑΦΝΤΟΥ ΤΟΥ ΤΕΡΤΕΡΙ".

Малко ми е трудно да кажа категорично дали това е Иванко Добротица или брат му Тертер (Йоан Тертер). Съществува и предположение, че принадлежи на другия син на Добротица - Тертер, известен само по споменаването му в "Несебърската хроника". Според някои изследователи двуглавият орел трябва да е бил родов знак на добруджанските владетели. Според други е свидетелство за тесните връзки между Иванко и Византия на Палеолозите (двуглавият орел е техен герб). Между сребърната аспра на Иванко и солунската монета на император Йоан V Палеолог съществува голямо сходство.
Теглото на българската аспра на Тертер е 1,01 g, а диаметърът - 20 mm.

[DelaRea]

Първият, средновековен български лев

Появата на нашият лев не е много радостна. Тя е непосредствено свързана с големия "инфлационен индекс" на епохата, с острата нужда от пари и с голямата липса на сребро за направата им. Затова се стига до добре познатия ни способ - да се секат нечисти пари - а билонови, смес от сребро и мед. До това прибягва цар Иван Шишман, който започва отново да сече свои билонови монети на поне 4 емисии.

Първа: лицева страна- равнораменен кръст; обратна страна- монограм на цар Иван Шишман. Съществуват няколко разновидности според вариантите на монограма. Диаметърът и теглото варират в широки граници (13-22 mm; 0,6-2,00 g).

Втора:лицева страна- изправен на задните си лапи лъв; обратна страна- монограм на цар Иван Шишман. Диаметър- ок. 19 mm, тегло- ок. 1,10 g.
Поради този "изправен на задните си лапи лъв" смятам, че именно това е и първият български средновековен лев, за жалост не е нито златен, нито сребърен, а смесен. Но такова е било времето - смесено...

Трета: лицева страна- монограм "Цар"; обратна страна- монограм "Шишман". Съществуват две разновидности. може би дори две емисии: корубеста с диаметър- ок. 22 mm и тегло- ок. 1,20 g.;
плоска с диаметър- ок. 17 mm и тегло- ок. 0,8 g.

Четвърта: лицева страна- монограм-тризъбец; царят и синът му държат заедно кръст. Имитира монетите на Иван Александър и Михаил Асен като съвладетели.

[DelaRea]

Медните пари на България 1370-1400 година

Междувременно, продължават да се секат и още по-дребни, медни монети.
Цар Иван Шишман не е сякъл такива (понеже е имал билонови левове), но брат му, видинския цар Иван Срацимир има свой медни монети поне 5 емисии.

Първа: лицева страна- двуглав хералдически орел; обратна страна- царят прав в цял ръст, името и титлата му изписани чрез монограми.

Втора: лицева страна- Христос благославящ с две ръце, допоясно изображение (рядко срещано в иконографията на епохата); обратна страна- монограм на владетля. Най-широко разпространената медна монета на Иван Срацимир.

Трета: лицева страна- Христос Пантократор с архангелите Михаил и Гавраил. Поради повредите по единствения познат екземпляр съществуват съмнения относно изобразените обекти. Съществува предположение, че става дума за Богородица с по един ангел от двете и страни; обратна страна- монограм на царя.

Четвърта: лицева страна-Владетелят и съпругата му държат кръст; обратна страна- монограм.

Пета: лицева страна- Равнораменен кръст върху цялата повърхност на монетата; обратна страна- владетелски монограм.

Съществуват още няколко типа медни монети приписвани на цар Иван Срацимир и анонимни монети отнасяни към монетосеченето на този владетел. Запазени са множество имитации на парични знаци на Иван Срацимир. Повечето се отличават с груба направа.


Същото сечене на медни монети сторва и енергичния карвунски Деспот Иванко Добротица. И той има нужда от дребни пари, и той има няколко емисии:

Първа: лицева страна- надпис "Деспот" (буквите са разположени в кръг); обратна страна- надпис с името на владетеля, представен чрез буквите Iω T (Йоан Тертер) и знак за съкращение.

Втора: лицева страна- двуглав орел; обратна страна- монограм на деспот Иванко.

Трета: лицева страна- голяма буква Δ (делта) и украса от три групи от мотив с три точки; обратна страна- буква Т разположена в центъра и надпис "Калиакра" около нея. Някой изследователи (Т. Герасимов, К. Дочев) смятат монетата за сечена от деспот Добротица. Известни са два варианта на монетата.

Освен това родно производство има и друго - че върху сребърна монета на хан Абдулах (владетел от Златната орда) е запазена контрамарка на деспот Иванко представляваща буквата Т.


П.П. Намерих нещо, което не се връза с моите компилации по-горе. Става дума за една находка на две монети на Деспот Добротица, не знам дали са сребърни, медни или други (билонови?). Обаче на тях има не двуглав орел, а "два изправени лъва, между които има знаме". Според историците, монетите са отсечени с "прецизно изработена оловна пломба, пристигнала в Калиакра от Венеция." Което означава, че вероятно са сечени по времето на добрите отношения между България и Венеция, преди мирът с Генуа.
Впочем ето самата информация, заедно със снимка на монетата.

[monte christo]

Както беше казал monte christo - ясно е защо те нас са завладяли, а не ние тях. Византия просто е имала огромен бюджет.

Например аз не мога си представя Симеон като римски император на Хиподрома, ако случайно превземем Константинопол. Кой ще го признае?!? Населението на Константинопол ли? Абсурд!!! А точно това ромейско население е най-важното. В изворите ясно е указано, че Симеоновата мисия е била абсолютно невъзможна. Ще трябва да държим постоянно най-малкото един 10 000 окупационен корпус в рамките на Града, и оттам насетне започва истинската мъка за българския и ромейския селянин по Тракия. Спираме дотук, и повече нищо не можем да направим, т.е. българската инвазия ще се ограничи до Константинопол и евентуално ще приключи с превземането на континентална Гърция. И започваме да чакаме... докато ромеите си върнат Града. След това Гърция е твърде лесна за реконкиста.

Да не вземе сега някой умник да тръгне да ми обяснява, че ще преселим гърците от Града, и ще го населим с българи. Да парираме навреме хипофантастиката!

[DelaRea]

monte christo, дай да видим колко е струвала една медна монета по това време?
За билона ще е по-трудно, понеже не знаем всяка една монета какво метално съдържание има, но за медните май би било по-лесно, ако ги сравняваме със чисто злато или чисто сребро.

Виж на какво попаднах, като за начало:
"Хиперпероните сечени от различните монетарници били с различно по съдържание и чистота злато, от 8 до 21 карата. Когато хиперперона е 20-21 карата то и съотношението (търговския курс) към другите монети е: 1 перпера ~ 3 електрона, ~ 48 сребърни билона, или ~ 288 медни монети. Теглото на 1 златна перпера = 1/72 част от либрата (327,45 гр.). Тогава 1 зл. перпера = 4,54 гр., а тя е 3 ÷ 5 гр."
Източник.


П.П. А ето, попаднах на нещо и за билона:

"С възстановяването на Византийската империя през 1261г. хиперперонът отново започнал да се сече в Константинопол. Не може обаче да устои на девалвационните процеси и към средата на XIV век съдържа само 11 части злато, 6 сребро и 7 мед."
Източник

[monte christo]

В момента правя много подробна "таблица 68". Надявам се, до утре ще я завърша. Получава се доста интересна - направо е очевадно кога и как на ромеите са им трябвали повечко войници за водене на големи кампании. Разбра се, икономическите отношения също не са за пренебрегване. Но какво е войната, ако не част от ... икономиката

Аз данни имам какви ли не. Въобще от кой ли не: и за електрума (т.е. номизмата Аспрон Трахи) и за стаменон-а (т.е. билон Аспрон Трахи) по времето на Комнини. Проблемът е, че до Йоан II Комнин (а може би и по време на неговото царуване) 1 хиперпера = 48 стаменона (билона) = 768 тетартерона (медни пари). Тоест 1 хиперпера е 768 меднячета, а не 288, както ги дават в сайта за Горнославовското съкровище. По времето на Мануил I Комнин 1 хиперпера вече е 56 стаменона (билона), съответно - 864 меднячета, но пък този император яко "дърпа" от златото на Аспрон Трахи-то, за да финасира кампаниите си по Сирия и Италия. Явно инфлацията (при медните номинали също) се движи, макар да нямаме данни за бутане на златното съдържание от самата перпера. Това ще направят чак Ангелите и Романия ще тръгне яко надолу...
Въобще е пълна лудница с тези изчисления и обърквацията може да бъде повсеместна. Според мен днешната покупателна стойност на едно медняче (меден тетартерон) по времето на Алексей и Йоан Комнини възлиза някъде на около 1.00 - 1.15 лв. А по времето на Мануил I Комнин - около 0.85 - 1.0 лв. Не повече Самата хиперпера при Комнините "струва" днес към 850 лв. в хранителния магазин ))

Данните от средата на XIV в. не са за билона, а за хипепрепата - 11 каратова (в злато). Другите карати, както виждаме, са мешана скара Времето на Йоан и Матей Кантакузини и Йоан Палеолог.

[Thorn]

Как го оценяваш? Според днешната борсова стойност на златото ли?

[monte christo]

Разбира се, че - не! В темата за номизмата преди около година и половина съм описал подробно кое-как:

Така. Малко да пораздвижим борсите с котировката на номизмата От известно време събирам информация за долара, златото, инфлацията през вековете до наши дни, за да направим опит да изчислим (грубо) стойността на златният солид (номизмата). Предполагам, на повечето от вас ще им бъде интересна събраната информация:

Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са златото и среброто, а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на Златния стандарт през 1974 г., валутите представляват fiat currency, или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на инвеститорите към тях.

Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите.

В този ред на мисли, ето един линк: http://en.wikinews.o...ublish_M3_index Ще се уверите сами, че от 2006 година насам не се публикуват никакви данни за индексът М3, т.е. Америка много отдавна е банкрутирала! Продължават да се печатат океани от зелени хартийки с абсолютно никаква стойност с цел излизане от кризата. Резултат: кризата и инфлацията се задълбочават все повече и повече. В общи линии, за последните 100 години доларът се е обезценил минимум на минимумите... 22 пъти (двадесет и два). Нямам идея какво би означавало максимум на максимумите. Всичко това ще ни затрудни (донякъде) в изнамирането на днешната реална стойност на номизмата в български лева.

Златото, което се търгува на международните борси се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от ДДС (съгласно Директива 112/2006 на Европейския съюз и Закона за ДДС на Република България), акциз, мито и други данъци. Можеш да го закупиш по два начина. Единият начин е физически да закупиш самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да си отвориш сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да го купиш „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове. Бижутерското злато обикновено е към 14 карата, и както името му подсказва, е под формата на бижута, накити, огърлици, синджири, гривни, пръстени и т.н. Някои хора мислят, че инвестират, купувайки си бижута, но това не е напълно правилно схващане.

Злато - химичен елемент Au

Златото е химичен елемент под номер Z = 79 в Менделеевата периодична таблица на елементите. Отбелязва се с Au (от латински език aurum, злато). Златото притежава свойства, които са го направили изключително ценно през вековете. Чистото злато (24 карата, 99.9999%) е ярко жълто, блестящо, меко и ковко. Може да се драска с нокът. Може да се изтегля на много тънък слой фолио или жица. Един грам злато може да бъде изтеглен на жичка дълга 3 км. Au е добър електро- и топлопроводник. Златото има ниска химическа активност, не взаимодейства с киселини и основи и не се окислява (т.е. не ръждясва).

Какво значи карат?

Каратът е мярка за чистотата на златни и платинови сплави. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал. Следователно 24-каратовото злато е чиста проба злато 100% (99,99%), 18-каратовото злато е с чистота 75%, 12-каратовото е с чистота 50% и т.н. Каратовата система постепенно се допълва и заменя от метричната система, в която чистотата на благородните метали се измерва в хилядни части чист метал в сплавта, например 18-каратовото злато е 750 единици злато и 250 (249,99) единици примеси.

Тройунция = 31.104 гр.

В Средните векове, цената е достигала до $3 000 * за трой-унция злато. Стойността на метала пада рязко до $550 *, когато испанските мореплаватели наводняват европейския пазар със злато от Америка, като се запазва около тази цена в продължение на около три столетия. В началото на 80-те години, в разгара на ликвидната криза в САЩ, цената за кратък период достига $800 за тройунция злато. След като достигна 850-875 долара за тройунция при съветското нахлуване в Афганистан през 1979/1980 г., златото се понижи с около две трети през следващите две десетилетия. През последните 10 години инвестицията в злато е донесло възръщаемост от около 400% на своите притежатели.

* изчисления направени през 2009 г.

Във формата на монети или кюлче, златото играе значителна роля като валута с висока стойност. Златото е започнало да служи като гарант на хартиените валутни системи, когато те станали широко разпространени през 19-ти век, и от 1870-те до Първата световна война златният стандарт е бил в основата на световните валути. Въпреки, че официалната роля на златото в международната парична система се прекратява през 1974 година, златото продължава да се ползва като резервен актив и е прието от всички страни при международно плащане.

Малко след началото на проблемите с ипотеките в САЩ, през октомври 2007 г. цената на златото беше 740 долара.

26.09.2010
Исторически връх на златото в 1980 година: 850-875 долара (около 2150 $ през 2010 г.)

18.08.2011
Но знаете ли, че златото помни в историята си и друг подобен възход? През 1980 г. еуфорията по жълтия метал на борсите докара цената му до 875 долара за тройунция. Преичзислено в днешни долари това се равнява на 2500 долара за 31.1 грама. Който е купувал по онази цена, все още е в губеща позиция. Преди 30 години златото поскъпна точно толкова бързо, както и сега – и поевтиня почти толкова бързо, колкото поскъпна.

02/09.2011
Връщането на златния стандарт се радва на все по-широка подкрепа: http://www.investor..../122531/91.html

05.09.2011
Цената на златото расте при слабите данни за икономиките на Европа и САЩ.
Отново бе премината границата от 1 900 долара за тройунция, този път при декемврийските фючърси в Ню Йорк.

17.09.2011
До 2013 г. цената на златото може да нарасне с 36% до 2500 долара за тройунция, прогнозира най-голямата американска компания, занимаваща се с добив на злато, Newmont Mining Corp. "Не виждам причина пазарът на злато да промени тенденцията си през следващите най-малко пет години", заяви президентът на Newmont Mining Ричард О`Брайън, цитиран от агенция Блумбърг. Той очаква, че цената на благородния метал ще премине психологическата граница от 2000 долара за тройунция през 2012 г. От началото на 2011 г. цената на благородния метал поскъпна с 29%.

17.09.2011
Поскъпването на благородния метал е резултат от девалвация на валутите и изкупуването на златото от централни банки.
"Златото ще се покачи до 3 000 USD за тройунция през март 2013 г. вследствие на валутната девалвация и изкупуването на благородния метал от централни банки", смята изпълнителния директор на компанията Oro Mining за добив на злато Джон Браунли. „Хората преодоляха шока от 1 000 USD, след това преодоляха и този от 1 500 USD. Щом прага от 2 000 USD бъде прескочен, цената на златото може да достигне нови рекорди", смята Браунли. Според него златото ще падне до 1 750 USD до края на годината.

От така предоставената ви информация е повече от видно, че изчислението на номизмата в момента по курса на златото ще бъде повече от некоректно. Според моя преценка (към днешна дата) 24 каратовото злато е оценявано най-малкото три пъти под реалната си стойност. В случай на истински коректна котировка, това би означавало вечно недоверие и отлив от американският долар, което ще доведе до крах и без това несъществуващата реална икономика в САЩ. Точно такъв вариант американското правителство не може да си позволи, понеже на повечето световни играчи (така или иначе) отдавна им е ясна доларовата... безценност.

Нарочно публикувам данните, когато цената на златото отбеляза своя пик в края на лятото според фиксинга на БНБ. На 05.09.2011.1 гр. цената на 1 трой унция (24 карата) възлизаше на 2579,60 лева, т.е 1 гр. злато се купуваше за 77.51 лв., а се продаваше за 86.46 лв. Както виждаме, маржът му беше към 9 лв. Наивно или не, нека отметнем средата на този марж и грубо да предположим, че 1 гр. злато = 82 лв. към 05.09.2011. Какво ще излезе:

1 солид = 4.55 гр. x 82.0 лв. = 373.10 лв. Само 373 лв. и два кибрита. Повече от ясно е (дори и за незапознатите като мен със стопанската история на Империята), че това в никакъв случай не може да се приеме за меродавно.

Както видяхте от горния ми пост, цената на златото към момента не е коректна и все още силно занижена. Макар борсите да се тресат от истерия щом златото надхвърли 1 900$ за тройунция, ние не бива да оставяме с впечатление, че цената му е в небесата. Точно обратното - причините цената му да бъде толкова занижена се крие не само в икономическо и финансово измерение, но и в геополитическо такова. Представете си утре да обявят нормалната му котировка от порядъка на днешни 5-6 000$, а не само 3-4 000$, както си мислех допреди месец! Това означава официален политически и икономически крах на Америка; тази държава ще трябва сама да се закрие и направо ще се приближим до Армагедон. А защо толкова много - би запитал някой? Бихме отговорили така: а защо продължават да печатат толкова много долари, които са едни зелени хартийки без абсолютно никаква стойност? Нямаме индекс М3, който нарочно не се публикува след 2006 г. От 2007 г. до 2009 г. доларовият актив нарасна минимум три пъти като паричното обръщение по света. А някой може ли да хване дирите на долара след 2009 г., когато Обама дойде на власт? Продължават да наливат току-що напечатани стотици милиарди $ за лекуване на икономиката, без да вземат никакви мерки за затягане на коланите. Е, как да спасиш алкохолик от пиянството, когато продължаваш да му наливаш в чашата? Просто управниците се плашат от махмурлука на нацията. Няма никаква идея за затягане на коланите, защото американското общество направо ще вдигне революция, ако се посегне на жизнения му стандарт. Значи американците (с баговолението на Големия Капитал и корпорациите) продължават да папат реални консумативи от другите държави, които заплащат със зелени гущерчета, а с тях човек може само да си избърше задника или да си свие марихуана. Колко са тъпи и уплашени народите по света...

В този ред на мисли спокойно умножавам 373.10 лв. x 3 и получавам 1119.30 лв. за една номизма. Тази сума някак си по-пасва за средновековното ромейско реалити, известно ни от сводките, които получаваме посредством EHB.

С roca бяхме нищили стойността на 1 фолис в началото на X в. (както и цената на скумрията в средновековната римска държава ) и го котирахме от 3.50 лв. нагоре. Вземайки минимума получаваме 1008.00 лв. за една номизма (288 x 3.50).

Златото само по себе си няма никаква стойност спрямо човешкия (и в човешкия) живот, но това е прекалено неразбираемо за всички досега съществували цивилизации, които му се покланят. Нека се върнем хиляда години назад, а машината на времето ни прати и няколко компютъра. Какво ще покажеш на търговеца? Торбата със жълтици, или банкнотите и цифрите за икономическия просперитет до педесетте години на Америка? Нали човечецът ще ни напсува на майка, ще грабне торбата със жълтиците, а с банкнотите ще ни кажа да си бършем задника. Това важи и в наши дни и поне в три държави го разбират много добре: Израел, Англия, Америка. Тези държави притежават изключителна интелектуална мощ. Наясно са с нещата; защо да не опитат да изпързалят света за пореден път?

[pehotinec]

Доколкото темата е за отсичане на монети, искам да попитам за източниците за набавяне на метала освен претопяване. Самородно злато се промива в някои наши реки от древността и до днес, има ли данни за добив на сребро по нашите земи през средновековието по минен способ - или чрез експлоатация по друг начин, както желязото от Самоков например?