Сребролюбие или Цената на парите II

[monte christo]

boilad, пак ти куцат сметките нещо Цялото объркване идва заради манастирските дажби. Няма как един човек в Източното Средиземноморие (по-точно в Романия) да мине на ден с ... 50 гр. сирене. Все едно 50 годишен пролетарий от 70-80 години на миналия век да мине само с една бира, когато, връщайки се от завода, се отбие в пивницата. (Спомням си този силно тежък и примесен аромат от пивниците. Миришеше на ... всичко).

Ето, за твое улеснение качвам снимки на ... обем сирене.

[jordani_vt]

Както писах по-горе сирене (в България и кисело мляко) не са яде целогодишно, а 1/4 до 1/3 от годината - равно на 150 до 200 гр. на ден (нормално количество). Също вино е трудно да бъде по литър целогодишно (заради съхраняването), най-много да е половин година.

[boilad]

Дори да бъркам, сметките ми се основават на свидетелства от епохата, докато за момента твоето твърдение се основава на "няма как".

[monte christo]

П. П. Все пак не съм много убеден в тая промяна. Миряните също постят, а сиренето си е доволно скъпа храна.

Постят, разбира се. Но в блажните дни (а те са около 200 през годината) са нагъвали какво? Точно така - сирене. Например, Гърция и до ден днешен е на водещо място по консумация на сирене.

Не забравяй, че (като цяло) селяните по римското царство са... доволно заможни (ако приложим тогавашните стандарти по отношение на Запада). Другото, което забравяш, е че те си плащат данъците в злато (ако даден данък е 2/3 от номизмата, могат да го платят в сребро или мед). Щом селяните са имали туйцък-онуйцък, значи, повече от естествено - имат си овчици и козички. А това означава какво? Точно така - мляко (в "промишлени" количества). А от млекцето става какво? Браво - сирене! )) А когато ромеите си връщат континентална Гърция, и по-късно завладяват България (с център в Охрид и Преспа), да видиш пък какъв бизнес са развивали власите с техните хилядни стада, когато са продавали ПРОМИШЛЕНИ количества евтино и вкусно сирене, което се развозвало по градовете на римското царство

И, да - намали това "манастирското вино". Ами хората пияни ли ще работят на къра?

[boilad]

Както писах по-горе сирене (в България и кисело мляко) не са яде целогодишно, а 1/4 до 1/3 от годината - равно на 150 до 200 гр. на ден (нормално количество). Също вино е трудно да бъде по литър целогодишно (заради съхраняването), най-много да е половин година.

Нека ти напомня, че в таблицата са използвани осреднени стойности за всеки ден от годината.

[boilad]

Постят, разбира се. Но в блажните дни (а те са около 200 през годината) са нагъвали какво? Точно така - сирене. Например, Гърция и до ден днешен е на водещо място по консумация на сирене.

И, да - намали това "манастирското вино". Ами хората пияни ли ще работят на къра?

През тия 165 блажни дни де не би пък да нагъват сиренето с килограми. А не може ли поливината вино да е за кураж преди работа (аз доколкото помня е съставна част на древногръцката закуска - макар тук да сме в друга епоха), а другата половина да е за отпускане преди лягане.

[monte christo]

boilad, не ме четеш... правилно. Блажните дни са около 200, а другите 165 са постни. Хапвали са си сирене, там, към четвърт, или третина на ден.

Защо трябва да пиеш повече от половин кило вино "за кураж", след като и една чаша от 200 гр. (след обилната закуска) ще свърши много по-добра работа за ... самата работа. Ти искаш хората да са пияни по кърищата ...

[boilad]

Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.

[monte christo]

А, boilad, писал си Защо не спиш? Да не даваш караул (вахта) като мен?

Пропуснах да спомена, че миряните в Романия не са си давали много-много зор да постят в сряда и петък, макар да са били застрашени от отлъчване по 69 Апостолско правило. (В интерес на истината мога да се поровя доста по този проблем). Разбира се, и по тях времена за някои (дребни) нещица Църквата си е затваряла очите (икумения). Принципно са спазвали четирите големи поста, но не и в цялата им "дължина".

Намерих го това от протодякон Андрей Кураев: "Сложността се състои в това, че имаме Устав на монашеския живот, но нямаме узаконен Устав на мирянския живот. И това поражда определени трудности. Да речем още в XII век византийските богослови са обсъждали дали миряните трябва да постят толкова, колкото и монасите? Например Валсамон (12 век), знаменитият познавач на църковното право на Византия, казвал така: “40 дни преди Рождество постят само монасите. Миряните постят само 7 дни преди Рождество”.

[boilad]

А, boilad, писал си Защо не спиш? Да не даваш караул (вахта) като мен?

Пропуснах да спомена, че миряните в Романия не са си давали много-много зор да постят в сряда и петък, макар да са били застрашени от отлъчване по 69 Апостолско правило. (В интерес на истината мога да се поровя доста по този проблем). Разбира се, и по тях времена за някои (дребни) нещица Църквата си е затваряла очите (икумения). Принципно са спазвали четирите големи поста, но не и в цялата им "дължина".

Намерих го това от протодякон Андрей Кураев: "Сложността се състои в това, че имаме Устав на монашеския живот, но нямаме узаконен Устав на мирянския живот. И това поражда определени трудности. Да речем още в XII век византийските богослови са обсъждали дали миряните трябва да постят толкова, колкото и монасите? Например Валсамон (12 век), знаменитият познавач на църковното право на Византия, казвал така: “40 дни преди Рождество постят само монасите. Миряните постят само 7 дни преди Рождество”.

Това вече е интересна информация и поражда определени въпроси доколко миряните се придържат към догмите, но те са за отделна тема.

[boilad]

Хараджа получаван от османците края на 14-16 в.

Статутът на васалност към империята включвал задължението васалните християнски страни да изплащат специален данък - харадж.Според византийските извори през 1372 година император Йоан V Палеолог сключил съюз с османския емир Мурад I, според който бил длъжен да му оказва военна помощ и да заплаща годишен трибут. Повечето историци тълкуват това като началото на попадането на Византийската империя във васална завсимост към османците. През 1379 година размерът на хараджа вече бил 30 000 византийски перпери (10 000 венециански дуката или 300 000 аспри) – сума, която се равнява на приходите на Константинополската митница през 40-те години на XIV век. Общо изплатената през XIV век от Византия като харадж сума възлизала на около 600 000 перпера.
Изключение от това са годините след 1403 г. и договора от Галиполи, според който Византия била освободена от задължението да плаща харач. Според мирния договор от 1424 година византийският император заплащал 300 000 акчета годишно.

Цар Иван Шишман се признал за васал на османския емир Мурад I през 1377-1378 година. Едно от условията за това било изплащането на харадж за три години напред. През 1389 година, след опита на Иван Шишман от предишните години да отхвърли османския сюзеренитет, наред с другите тежки условия той бил принуден да изплати хараджа за няколко минали и няколко следващи години.

Дубровник започнал да плаща харач през 1459 година. До 1484 година данъкът не бил постоянен. През тази година бил определен на 12 500 златни дуката – сума, която била изплащана ежегодно до 1703 година. След тази дата харачът бил плащан на три години.

Молдовският войвода Петру Арон (1451-1452, 1454-1455, 1455-1457) започнал да плаща харач на Османската империя през 1456 година. Размерът на данъка бил 2 000 златни монети, но изплащането му скоро било прекратено поради османо-молдовските войни при Стефан III Велики (Щефан чел Маре 1457-1504). В съответствие с мирния договор от 1489 година Молдова продължила за плаща ежегоден харач, този път - в размер на 3000 венециански флорина. В началото на XVI столетие харачът се увеличил на 8 000 златни монети, а през 1541 година – на 12 000. Опитът на османците през 1574 година да увеличат харача от 40 000 на 80 000 златни монети довел до война, загубена от молдовски войвода Йон Люти.

В последното десетилетие на XVI век харачът на Молдова достигнал 60 000 златни монети, равняващи се на 10-12 000 бика. През 1637 година той се равнявал на 8000 бика или 70 000 талера.

През 1415 година влашкият войвода Мирчо Стари се съгласил на изплати на османците харач в размер на 3000 златни монети. През следващите години влашките владетели направили няколко не особено резултатни опита да отхвърлят зависимостта си от Османската империя и заплащането на харача.

Източника е уикито

[boilad]

Цени във Византия ²²²

Разни стоки:
1292 г.:
кухненски нож - 1/4 перпера
обувки - 1/3-1 2/3 перпера
вълча кожа - 4,5 перпера
заешка кожа - 2 перпера
агнешка кожа - 1,5 перпера
14 век:
ленена дреха - 7 перпера
1300 г.:
1000 паунда сирене - 17-19 перпера
1000 паунда вълна - 13 перпера
хламида - 14 перпера
пухена постеля - 20 перпера
паунд коприна - 3,5-4,5 перпера
1352 г.:
говежда кожа 100 паунда - 10 перпера
10 паунда коприна - 55 перпера
1365 г.:
2 възглавници - 4 перпера
2 ленени чаршафа - 2 перпера
1365 г.:
котел - 1 перпера
1381 г.:
паунд коприна - 6 перпера
1384 г.:
6 пръстена - 10 перпера
3 памучни възглавници - 8-18 перпера
килим - 5-9 перпера
хаван и ваза - 2 перпера
3 чаши за вино - 2 перпера
1388 г.:
100 паунда сирене - 51 перпера
1393 г.:
пухена постеля - 25 перпера
1424 г.:
дреха - 10 перпера
1437 г:
плат за пет робски ризи - 5,5 перпера
плат за три робски ризи - 2 перпера
паунд коприна - 4,5 перпера
6000 осолени скумрии - 20 3/4 перпера
1439 г.:
1 кантар осолено свинско - 3 перпера
1453 г.:
3 палта (белка, лисица) - 230 перпера

[Guy de Mont Ferrand]

...

Отдека тия данни (сумарно - иначе се сещам за някои откъде са, примерно за тия от 1437 г.)?

[gregorianus]

Монте Кристо, ако вярваме на Типика на Бакуриани, монасите всъщност са пиели между една и четири чаши вино на ден. И то изрично: "вино добро".

[boilad]

Отдека тия данни (сумарно - иначе се сещам за някои откъде са, примерно за тия от 1437 г.)?

"Prices and Wages in the Byzantine World"
Ce´cile Morrisson and Jean-Claude Cheynet