За бомбардите и върху огнестерлните оръжия, характерни за периода
Amazon, в този случай, според мен, не си съвсем прав. Средновековните бомбарди (говорим за ХV век) са много далеч от минометите по няколко причини.
Първо, защото те най-често те водят огън под сравнително малък ъгъл (в сравнение със съвременните миномети или мортирите от ХХ век) - 10-30 градуса - минометите, от друга страна, водят огън под ъгъл 80-90 градуса, което означава, че и траекторията е съвсем различна. Причината е, че тези средновековни бомбарди са били обсадни оръдия, чиято основна задача е била да отворят дупка в крепостните стени, а не да ги прехвърлят. Да не говорим, че в този ранен момент общо взето всички обсадни барутни оръдия са били "бомбарди". Значително по-късно от по-късоцевните с широко или разширяващо се гърло произлизат мортирите, а за по-дългите и тежки обсадни оръдия остава името "бомбарди" (по-леките полеви оръдия, обикновено с калибър до 10 см се наричат "кулеврини" в този период). Както се вижда на прикачената картинка, бомбардите са доста различни, но всички имат сходно приложение и задача.
Може би се бъркаш с мортирите и гаубиците от късната "барутна епоха" (т.е. Новото време и по-късно), които също (подобно на минометите) стрелят под много голямо възвишение и имат траектория като обърнато U, т.е. снарядите им падат почти отвесно върху целта си. Подобно на минометите, те изстрелват гранати или бомби, натъпкани с експлозив. Такива оръдия се развиват по-късно и поемат по два пътя - гаубици и мортири, като и двете стрелят под голям ъгъл и не се налага да се преместват заради отката след изстрел и изстрелват по-тежки снаряди (от топ със същата маса и калибър), но на по-малка дистанция и използват бомби и гранати вместо плътни гюлета. Но бомбардите от късното Средновековие са нещо различно.
Големите бомбарди от късното Средновековие се използват само при обсада, изключително тежки са (от 4-6 до 16-18 тона) и изстрелват много тежки снаряди (между 100 и 700 кг). Това означава, че за да бъдат придвижвани и обслужвани са им необходими огромно количество хора - вероятно поне няколко стотици, както и значително количество товарни животни. Виж, за да стрелят с тях са били нужни по-малко хора.
Те рядко са можели да стрелят повече от 10 пъти дневно (често и значително по-малко), защото след всеки изстрел е трябвало оръдието да се охлажда в продължение на часове. Голям проблем е придвижването им и щом веднъж заемат позиция, остават на нея доста дълго - нямат никаква тактическа подвижност.
10-20 души вероятно е бил бойният разчет на някоя стандартна бомбарда, но цялата прислуга в кампания за подобно оръдие е била значително по-голяма. Особено пък за тежките големи бомбарди, които често са си имали и лични имена
.
По-малките бомбарди, които са били и по-масови, имат сходно устройство и приложение, но изискват по-малко обслужващ персонал и се придвижват по-лесно извън бойното поле (на бойното поле са лишени от тактическа подвижност). Всички бомбарди се използват само от стационарна укрепена позиция. Всички се ползват само като обсадни оръжия, било то за защита от обсада или за подпомагане на обсадата. Целта им е да пробият крепостните стени, затова и не е нужно да стрелят под голям ъгъл и да ги прехвърлят - не това е идеята.
Снарядите им не са бомби, а плътни гюлета, от камък или от желязо (по-късно, първо се въвеждат при кулеврините). Идеята е с кинетичната си сила да срутят стените на крепостта.
Всъщност започват да се правят много големи бомбарди точно поради това, че се използват каменни снаряди. За да бъдат по-ефективни е необходимо да бъдат по-тежки, а това означава и по-големи. Така се стига до тежки бомбарди с калибър 50-80 см и каменни снаряди по 500-700 кг. С масовото въвеждане на железни снаряди става възможно да се премине към бомбарди с по-малък калибър (до 20 сантиметра).
Към поста прилагам снимки и картинки на средновековни бомбарди, както и една снимка на мортира от по-късно време - за сравнение.
ПП Както споменах, има и ръчни версии огнестрелни оръжия по това време, които по същество са "ръчни" оръдия или бомбарди - умалени версии на обсадните бомбарди. За илюстрация ще прикача и картинка такива "гърмялки".
Amazon, в този случай, според мен, не си съвсем прав. Средновековните бомбарди (говорим за ХV век) са много далеч от минометите по няколко причини.
Първо, защото те най-често те водят огън под сравнително малък ъгъл (в сравнение със съвременните миномети или мортирите от ХХ век) - 10-30 градуса - минометите, от друга страна, водят огън под ъгъл 80-90 градуса, което означава, че и траекторията е съвсем различна. Причината е, че тези средновековни бомбарди са били обсадни оръдия, чиято основна задача е била да отворят дупка в крепостните стени, а не да ги прехвърлят. Да не говорим, че в този ранен момент общо взето всички обсадни барутни оръдия са били "бомбарди". Значително по-късно от по-късоцевните с широко или разширяващо се гърло произлизат мортирите, а за по-дългите и тежки обсадни оръдия остава името "бомбарди" (по-леките полеви оръдия, обикновено с калибър до 10 см се наричат "кулеврини" в този период). Както се вижда на прикачената картинка, бомбардите са доста различни, но всички имат сходно приложение и задача.
Може би се бъркаш с мортирите и гаубиците от късната "барутна епоха" (т.е. Новото време и по-късно), които също (подобно на минометите) стрелят под много голямо възвишение и имат траектория като обърнато U, т.е. снарядите им падат почти отвесно върху целта си. Подобно на минометите, те изстрелват гранати или бомби, натъпкани с експлозив. Такива оръдия се развиват по-късно и поемат по два пътя - гаубици и мортири, като и двете стрелят под голям ъгъл и не се налага да се преместват заради отката след изстрел и изстрелват по-тежки снаряди (от топ със същата маса и калибър), но на по-малка дистанция и използват бомби и гранати вместо плътни гюлета. Но бомбардите от късното Средновековие са нещо различно.
Големите бомбарди от късното Средновековие се използват само при обсада, изключително тежки са (от 4-6 до 16-18 тона) и изстрелват много тежки снаряди (между 100 и 700 кг). Това означава, че за да бъдат придвижвани и обслужвани са им необходими огромно количество хора - вероятно поне няколко стотици, както и значително количество товарни животни. Виж, за да стрелят с тях са били нужни по-малко хора.
Те рядко са можели да стрелят повече от 10 пъти дневно (често и значително по-малко), защото след всеки изстрел е трябвало оръдието да се охлажда в продължение на часове. Голям проблем е придвижването им и щом веднъж заемат позиция, остават на нея доста дълго - нямат никаква тактическа подвижност.
10-20 души вероятно е бил бойният разчет на някоя стандартна бомбарда, но цялата прислуга в кампания за подобно оръдие е била значително по-голяма. Особено пък за тежките големи бомбарди, които често са си имали и лични имена
.По-малките бомбарди, които са били и по-масови, имат сходно устройство и приложение, но изискват по-малко обслужващ персонал и се придвижват по-лесно извън бойното поле (на бойното поле са лишени от тактическа подвижност). Всички бомбарди се използват само от стационарна укрепена позиция. Всички се ползват само като обсадни оръжия, било то за защита от обсада или за подпомагане на обсадата. Целта им е да пробият крепостните стени, затова и не е нужно да стрелят под голям ъгъл и да ги прехвърлят - не това е идеята.
Снарядите им не са бомби, а плътни гюлета, от камък или от желязо (по-късно, първо се въвеждат при кулеврините). Идеята е с кинетичната си сила да срутят стените на крепостта.
Всъщност започват да се правят много големи бомбарди точно поради това, че се използват каменни снаряди. За да бъдат по-ефективни е необходимо да бъдат по-тежки, а това означава и по-големи. Така се стига до тежки бомбарди с калибър 50-80 см и каменни снаряди по 500-700 кг. С масовото въвеждане на железни снаряди става възможно да се премине към бомбарди с по-малък калибър (до 20 сантиметра).
Към поста прилагам снимки и картинки на средновековни бомбарди, както и една снимка на мортира от по-късно време - за сравнение.
ПП Както споменах, има и ръчни версии огнестрелни оръжия по това време, които по същество са "ръчни" оръдия или бомбарди - умалени версии на обсадните бомбарди. За илюстрация ще прикача и картинка такива "гърмялки".
Attached Files
.
Comment