Падението на Сасанидска Персия

[monte christo]

Джалула бил от голяма стратегическа важност за арабите, защото там се събирали на кръстопът всички снабдителни линии за Ирак, Хорасан и Азербайджан. През април 637 г., Хашим ибн Утба начело на около 12 000 души, разбил тук 15 000-та персийска армия на генерал Михран, която се наложило да отстъпи към Ханикийн, на около 22 км от Джалула, по пътя за Иран. В битката загинал Хуразад, брата на Рустам. Интересното при двамата братя е това, че те били едни от малкото персийски аристократи, които наистина били лоялни на короната, въпреки всичките трудности и превратности на живота, свързани с тяхната служба в защита на отечеството.

Веднага след битката, Каака ибн Амр (героят от битката при Кадисия) бил изпратен да се справи с остатъците от персийската армия. След малко сражение при Ханикийн, Михран отново бил разбит и отстъпил към Хулван. Каака ибн Амр го последвал и град Хулван бил обсаден.

След това, Хашим ибн Утба обсадил град Джалула, който в продължение на седем месеца издържал обсадата, преди да капитулира, при условие, да се заплати само джизия.

След сражението при Джалула, другата арабска армия начело на която бил Абдула ибн ал-Мутим, веднага се насочила към Тикрит и с помоща на араби-християни превзела града, който оказал жестока съпротива. Жителите на Мосул излезли по-разумни и веднага се съгласили да заплатят джизия. След падането на тези три града, вече цял Ирак бил в арабски ръце. Съпротивата, обаче продължавала!

През януари 638 г. Хулван се предал. Каака поискал разрешение от Халифа да напредне дълбоко в персийска територия, но Омар не одобрил това предложение, като писал на Саад ибн Аби-Уакас следното:

"Жалко, че между Сууад (Suwad, долината на Тигър и Ефрат) и персийските планини няма стени, които да пречат на персите да стигат до нас, както и на нас да пречат, за да не можем да стигаме до тях! Плодородният Сууад е достатъчен за нас и аз предпочитам безопасността пред военните трофеи!"

Около февруари 638 г. настъпило затишие на персийския фронт. Персите се изтеглили на изток, зад планинските масиви на Загрос. И все пак, от време на време, те извършвали набези в Ирак, който оставал политически нестабилен. На това отгоре генерал Ормуздан, започнал да става все по-активен. Спомняме си как той, след скандала във Вавилон, изоставил другите персийски военачалници и със своите войници се отправил към провинцията си Ахваз. Инструкциите на Омар, били ясни и точни: действията на Ормуздан, трябвало да се неутрализират.

Саад ибн Аби-Уакас бил натоварен с тази задача и предприел настъпление против персийския генерал. Утба ибн Газван, който помагал на Ан-Нуман ибн Мукарин, притиснал Ормуздан в Ахваз. Все пак, персийския генерал се оказал добър политик. Бил оставен да властва в Ахваз, като васал на Халифа, а от своя страна се задължавал да плаща годишен трибут.

Не минал, обаче дълъг период от време и Ормуздан въстанал срещу арабите. Халифът Омар, този път изпратил срещу бунтовника, губернатора на Басра - Абу Муса Ашаари. Ормуздан бил победен и още веднъж поискал мир. Омар приел предложението и генерала пак станал арабски васал. Този мир също се оказал кратък - около 640 г. Шахиншаха Йездигерд III изпратил подкрепления на Ормуздан и той за пореден път въстанал. Персийските войски се концентрирали в Тустар, на север от Ахваз. Омар изпратил срещу персите Ан Нуман ибн Мукарин, Абу Муса Ашаари и губернатора на Куфа - Амар ибн Яшир. В битката при Тустар арабите отново победили, Ормуздан бил пленен и изпратен в Медина при Халифа. Интересното е, че Омар не наказал сурово бунтовния генерал, а го накарал да приеме Исляма и в последствие Ормуздан бил полезен съветник на Халифа през цялата кампания по завоюването на Сасанидска Персия (Смята се, че точно Ормуздан имал някакъв пръст в убийството на Халифа през 644 г.)

След победата при Тустар, през януари 641 г., Абу Муса Ашаари се отправил против Суза, който след няколко месечна обсада бил превзет. По-късно, Абу Муса превзел Джунд Шабур, а след него завоювал и целия Хузистан.

[Guy de Mont Ferrand]

Ето за по-голяма нагледност една карта на Сасанидски Иран (макар и за относително по-ранен период):



Ахваз е в югозападния край на империята.

[monte christo]

Ги, наистина има някакъв проблем с картата? Не се отваря нито с IE, нито с Opera, нито с Firefox. Не знам за другите браузъри...

p.s. те и моите катафракти и клибанарии гледам са изчезнали, останала е само една снимка от възстановката на персийски катафракт

[Guy de Mont Ferrand]

Ги, наистина има някакъв проблем с картата? Не се отваря нито с IE, нито с Opera, нито с Firefox. Не знам за другите браузъри...

p.s. те и моите катафракти и клибанарии гледам са изчезнали, останала е само една снимка от възстановката на персийски катафракт

Хм, аз пък си я виждам Нищо де, прикачам я в този пост

[Warlord]

Много готина тема. Хареса ми най-вече изложението на битката при Кадисия. И аз докато четох неволно стисках палци за персите и се надявах все някъде да направят пробив и да се докопат до двореца на Аби-Уакас, въпреки че знаех какъв ще е резултата от този мач
Интересен е и момента със слоновете и камилите. Първо - защо конете се плашат от слоновете (те все пак не са хищници) и от камилите - също, защо и персите се сдухват от вида на накичени с парцаляци камили като ги мислят за чудовища, неможе да не са виждали камили в Месопотамия!
И неутрализирането на слоновете изглежда трудно е станало - за да се опита да среже дебелия и здрав колан арабския пехотинец едновременно с това ще трябва да отбива ударите на персийските пехотинци, а и да се пази да не бъде премазан от самия слон или пронизан от копията на войниците в кулата. Но дори и дървената кула да се срине, всъщност в нея има само копиеносци и стрелци с лък, а дресьора, който управлява слона стои на врата му зад ушите и оттам му дава командите - така че падането на кулата би трябвало дори да облекчи животното и да го направи още по-маневрено, както и над него да не бъде загубен контрола докато водачът му още е жив.
А интересно е и колко дуели е имало дори и непосредствено преди битките, всякаш повече и от тези през рицарските времена.

[Гост]

Тъкмо спретнах превода за приготовлението и Битката при Нехаванд, само чакам Монте Христо да го одобри и ще го метна.
Тоз път пък стисках палци за Мюсюлманите, да му се не види.

Чак тогава ще мога да се зачета в темата. =)

[monte christo]

Интересен е и момента със слоновете и камилите. Първо - защо конете се плашат от слоновете (те все пак не са хищници) и от камилите - също, защо и персите се сдухват от вида на накичени с парцаляци камили като ги мислят за чудовища, неможе да не са виждали камили в Месопотамия!
И неутрализирането на слоновете изглежда трудно е станало - за да се опита да среже дебелия и здрав колан арабския пехотинец едновременно с това ще трябва да отбива ударите на персийските пехотинци, а и да се пази да не бъде премазан от самия слон или пронизан от копията на войниците в кулата. Но дори и дървената кула да се срине, всъщност в нея има само копиеносци и стрелци с лък, а дресьора, който управлява слона стои на врата му зад ушите и оттам му дава командите - така че падането на кулата би трябвало дори да облекчи животното и да го направи още по-маневрено, както и над него да не бъде загубен контрола докато водачът му още е жив.
А интересно е и колко дуели е имало дори и непосредствено преди битките, всякаш повече и от тези през рицарските времена.

Ами не знам - има някаква вродена истерия у конете, като видят слонове. Поне навремето е било така. Нещо мириса не им харесва. Подобен случай има и с монголите през XIII век в Бирма. Някъде бях чел. Конете на монголите запецнали, като видели слоновете.

Също и с персийските коне - отказват да слушат водачите си, след като виждат "чудовищата". Наистина арабите с какъв майсторлък ги дегизират, кой знае какви сопи и храсталаци допълнително към парцалаците и вървите по тях, но кончетата се изплашват. Вторият път обаче, номера с камилите не минава

Падането на кулата от гърба на слона, го прави беззащитен. Много бързо се справят с него. Докато има кула и вътре в нея 7-8 стрелци, работата е сериозна. Щото сивия танк, напредва и не толкоз тъпчи, колкото разстройва вражеските редици и създава паника. И онези отгоре косят, ама яко. Накъдето и да стрелят - винаги улучват. Няма ли кула-обръщаш, ако все още си жив

Дуелите са много, да. Дали не са измислица у хронистите? Никой не може да каже... Но са факт, поне за нас.

[monte christo]

Тъкмо спретнах превода за приготовлението и Битката при Нехаванд, само чакам Монте Христо да го одобри и ще го метна.
Тоз път пък стисках палци за Мюсюлманите, да му се не види.

Чак тогава ще мога да се зачета в темата. =)

Малко ще почакаме. Aко Thorn изкара на пистата нещо допълнително от Колесников, щото инфото и без друго е доста оскъдно.

[г-н Никой]

Дуелите са много, да. Дали не са измислица у хронистите? Никой не може да каже... Но са факт, поне за нас.

Едва ли са измислица. За подобен дуел, само че през 482 г., разказва и арменският автор Лазар Парпеци. Става дума за битката при Нерсехапат между персийските войски и арменските въстаници начело с Вахан Мамиконеан. За да не бъда голословен, ето откъс от описанието на битката:

"И Пап отнесъл заръката на арменския спарапет Вахан Мамиконеан до всички велможи по отрядите, които, макар и да искали да сторят каквото заповядал предводителят, не могли да изчакат, защото персийската войска принудила всички крила да влязат в бой; дясното крило, където бил Башл Вахевуни, се огънало и побягнало. А господарят Сахак, аспетът, се хвърлил с копието си срещу пуштипанан салара, но и двамата не се сразили с копията си и като се доближили [повторно] с конете си, рязко се сграбчили за косите и започнали ръкопашен бой. "

* Пуштипанан салар – персийска титла, означаваща “началник на телохранителите”.
* Спарапет - арменска адаптация на персийската титла "началник на конницата", тоест главнокомандващ.

[monte christo]

Понякога има големи разминавания у хронистите. Пък и не само при тях. Ето един пример:

Според Табари, през втория ден на битката при Кадисия (ноември 636 г.), Каака ибн Амр убил в дуел персийския генерал Бахман, победителя от битката при моста до Куфа (ноември 634 г.) и не само него, ами и генерал Берзан, командващ лявата половина на персийския център

От други места научаваме, че генерал Бахман, заедно с генерал Пирузан (Фирузан) били командващи на персийската армия в битката при Нехавенд (декември 641 г.). В тази битка били убити и двамата.

Е, какво правим сега? На кого да вярваме? Лично аз залагам, не на Табари, а на втория вариант. Сега някой ще каже - да, ама хронистите са първоизточници! Какви първоизточници, баце, какви? Живели 250-300 години след събитията! В този случай, аз съм не по-лош хронист

И заради това, до ден днешен всичко е мармалад в хронологията на Сасанидска Персия, докато глупци, като мен, не решат да си намажат филия с него

Неслучайно нищо не съм писал по въпроса, докато разглеждах Кадисия, щото не се знае, знае ли се

[Гост]

Ами не знам - има някаква вродена истерия у конете, като видят слонове. Поне навремето е било така. Нещо мириса не им харесва. Подобен случай има и с монголите през XIII век в Бирма. Някъде бях чел. Конете на монголите запецнали, като видели слоновете.

Също и с персийските коне - отказват да слушат водачите си, след като виждат "чудовищата". Наистина арабите с какъв майсторлък ги дегизират, кой знае какви сопи и храсталаци допълнително към парцалаците и вървите по тях, но кончетата се изплашват. Вторият път обаче, номера с камилите не минава
...

Това показва, че не е всеобща практика, коня да е забраден, и да не вижда и гледа, както повечето съфорумци твърдяха в темата за Тежката конница.

Интересно е:

1) Кое е по-добре, да е заперден ли коня или не?

2) Как са озаптили конете си при втората поява на камилите-чудовища.

[Гост]

Битката при Нехаванд - Преглед

Битката при Нехаванд се състояла декември 641 година, между Арабските Мюсюлмани и Сасанидските войски. Пред Мюсюлманите,
битката е известна, като "Победата на Победите". Историята на Табари споменава, че Фирузан,
военачалникът на служба при Йездигерд имал на разположение около 50 000 души войска, срещу Мюсюлманска войска от 20 000. Персите били надиграни в избора на терен и натикани в тясна планинска долина, като изгубили много хора преди това.

Йездигерд III избягал в областа Мерв, но не можел да вдигне друга значителна войска. Битката завършила с решителна победа за Рашидунския Халифат, и Персите последователно загубили околните градове,включително Сефанан (преименуван на Исфахан).По-късно Ханът на Тюрките му отпуснал малко войници, обаче те се разбунтували. Табари споменава, че Персийската Сасанидска войска, се състояла предимно от неопитни попълнения и такива невоювали в предишните битки.

Бившите Сасанидски провинции, в съюз с Партски и Евталитски благородници, устояли за още няколко години, в областа на юг от Каспийско море, дори след като Рашидун бил заменен от Умаядите, увековечавайки по този начин Сасанидските дворцови обноски, Зороастрийската вяра и Персийската реч.

Различни версии се разказват за Нехаванд и как битката се развила отначало. Някои отбелязват че Мюсюлманите успели да подмамят Персите чрез уловка, че Халиф Омар умрял. Персийската конница, изпълнена с увереност, предприела зле-подготвена гонитба на Бедуините, които бързо се изтеглили в безопасност, и накрая обградили и
впримчили Персийската войска, преди да я връхлетят от вси страни и решително да я сразят.

Историкът Табари споменава, че Персите никога вече не могли да съберат хората си в такова множество, и мнозина вече говорели за разпадане на Империята и са тръгвали по своя път, когато битката започвала. Много от войниците на Йездигерд, както аристократите и чиновниците му го напуснали по време на сражението.

[Гост]

Битката при Нехаванд

Омар посъветвал към сдържаност пълководците си и им наредил да не настъпват твърде далеч на изток. Обаче получил вест за мощно струпване на Персийски войски против Мюсюлманите.
Замислил да напусне Медина, и сам да срещне голямата заплаха. Посъветван да не го прави, от видни Мюсюлмани в Медина, които вместо това предложили да назначи военачалник, който да срещне тежкото положение.

"Посочете ми мъж, на който мога да поверя тази задача?" казал той.

Те отговорили: "Ти най-добре познаваш войската си, о Повелителю на Правоверните." След кратък размисъл Омар възкликнал:

"За Бога, трябва да назнача за Главнокомандващ Мюсюлманската войска мъж, който ще бъде най-деен, когато двете войски се срещнат. И той е Ан-Нуман ибн Мукарин ал-Музайни."

Нему Омар изпратил писмо:

"От Божия служител Омар ибн ал-Хатиб до Ан-Нуман ибн Мукарин:

Получих вест, че големи пълчища от Перси, са се сбрали за бой срещу теб в град Нехаванд. Когато писмото ми те намери, настъпи (да ги удариш), с помоща на Бог, с колкото Мюсюлмани имаш при теб.

Не превеждай Мюсюлманите през твърде тежки местности, за да не се изранят, че един Мюсюлманин ми е по-скъп от сто хиляди динара.

И нека Божият мир да бъде върху ти."

Ан-Нуман откликнал на заповедите на Повелителя на Правоверните и сбрал Мюсюлманските сили.
Той изпратил опитен отряд конница да проучат подстъпите до града. В окрайнините на Нехаванд, конете спрели и въпреки пришпорването не пристъпвали напред. Ездачите слезли и открили железни гвоздеи по копитата им. Огледали се и открили че подстъпите на града били обсипани с такива железни гвоздеи, да спрат настъплението на Мюсюлманската войска.

След като бил осведомен за това, Ан-Нуман наредил на конницата да остане където е,
и с падането на нощта, да напалят огньове, които да вижда врага. Това трябвало да прилича
на страх и поражение за да привлекат врага да дойде към тях и през това време, да очисти подстъпите от железните гвоздеи.

Уловката проработила. Когато Персите видели челния отряд на Мюсюлманската войска да изглежда обезсърчен и съкрушен пред тях, те пратили работници да очистят местноста от шиповете. Тези работници били пленени от Мюсюлманската конница, която така получила достъп до подстъпите на града.

Ан-Нуман устроил лагер в покрайнините на града, и решил да извърши решителен пристъп над града.
Обърнал се към войниците си:

"Три пъти ще река "Бог е велик!"
Първия път се подгответе (като се измиете и извършите уду). Втория път нека всеки приготви оръжията си и се опаше с тях. И третия път ще настъпя към враговете на Бог, и вие ще се присъедините в нападението с мен.

Той продължил:

"И ако Ан-Нуман бъде убит, никой да не се помайва около него. Защото сега ще отправя молба към Бог Всемогъщи и искам всеки от вас да каже 'Амин'."

Тогава той се помолил:

"Нека този ден Бог дари с мъченичество Ан-Нуман и нека дари победа на Мюсюлманите."

Три пъти Ан-Нуман извикал "Бог е велик!". На третия път той се хвърлил в редиците на враговете и Мюсюлманите избързали подире му. Те били числено превъзхождани, но нанесли ужасни загуби на Персите.

Ан-Нуман получил смъртоносен удар по време битката. Брат му взел знамето от ръката му, покрил го с бурда, скривайки загубата му от другите.

Мюсюлманите излезли победители. Персите никога не се въстановили след битката, която Мюсюлманските историци наричат Битката на Битките.

Сражението свършило и победоносните войници попитали за храбрия си военачалник. Брат му повдигнал бурдата и рекъл:

"Ето вашият Военачалник. Бог го удостои с победа и го благослови с мъченичество."

Когато веста била отнесена до Омар в Медина, придружител, който беше с него казал:

"Видях Омар, Бог да го благослови. Когато чу за смъртта на Ан-Нуман ибн Мукарин, закри лицето си в шепи и взе да плаче.

[monte christo]

@Smart_Patriot, мога само да се радвам, че ми помагаш, когато намериш свободно време. Предполагам и на теб вече ти е интересно да се ровиш из интернет, за да придобиеш някаква по-пълна представа за събитията

@Thorn, какво още може да се допълни? Как седят нещата при Колесников?

[Гост]

@Smart_Patriot, мога само да се радвам, че ми помагаш, когато намериш свободно време. Предполагам и на теб вече ти е интересно да се ровиш из интернет, за да придобиеш някаква по-пълна представа за събитията

@Thorn, какво още може да се допълни? Как седят нещата при Колесников?

Радоста е обща, Монте Христо! >:-D<

Аз отдавна се ровя в Уикито, в интерес на истината колекционирам статии от там във Favorites на IE7, и имам внушителна цифра вече, като историческите замат тлъст дял от тях, а от историческите преобладават средновековно-военноисторическите.

Почти не бях засегнал обаче историите около Изригването на Мюсюлманите-Араби в 7 век, и последвалите нещастия с Оцелелите от Античния свят.

Даже сега ми хрумва, докато пиша тия редове, как Преселениято на Народите затрива Западната Римска Империя, а Надигането на Исляма затрива Персийската Сасанидска Империя и подяжда Източната (и единствена) Римска Империя (като при Турците вече, Исляма я глътва, и заема Нейното място, че и отвъд, за страх и ужас на Европа)!

Даа, правдиво пророчество за сина на Авраам и Агар...