Джалула бил от голяма стратегическа важност за арабите, защото там се събирали на кръстопът всички снабдителни линии за Ирак, Хорасан и Азербайджан. През април 637 г., Хашим ибн Утба начело на около 12 000 души, разбил тук 15 000-та персийска армия на генерал Михран, която се наложило да отстъпи към Ханикийн, на около 22 км от Джалула, по пътя за Иран. В битката загинал Хуразад, брата на Рустам. Интересното при двамата братя е това, че те били едни от малкото персийски аристократи, които наистина били лоялни на короната, въпреки всичките трудности и превратности на живота, свързани с тяхната служба в защита на отечеството.
Веднага след битката, Каака ибн Амр (героят от битката при Кадисия) бил изпратен да се справи с остатъците от персийската армия. След малко сражение при Ханикийн, Михран отново бил разбит и отстъпил към Хулван. Каака ибн Амр го последвал и град Хулван бил обсаден.
След това, Хашим ибн Утба обсадил град Джалула, който в продължение на седем месеца издържал обсадата, преди да капитулира, при условие, да се заплати само джизия.
След сражението при Джалула, другата арабска армия начело на която бил Абдула ибн ал-Мутим, веднага се насочила към Тикрит и с помоща на араби-християни превзела града, който оказал жестока съпротива. Жителите на Мосул излезли по-разумни и веднага се съгласили да заплатят джизия. След падането на тези три града, вече цял Ирак бил в арабски ръце. Съпротивата, обаче продължавала!
През януари 638 г. Хулван се предал. Каака поискал разрешение от Халифа да напредне дълбоко в персийска територия, но Омар не одобрил това предложение, като писал на Саад ибн Аби-Уакас следното:
"Жалко, че между Сууад (Suwad, долината на Тигър и Ефрат) и персийските планини няма стени, които да пречат на персите да стигат до нас, както и на нас да пречат, за да не можем да стигаме до тях! Плодородният Сууад е достатъчен за нас и аз предпочитам безопасността пред военните трофеи!"
Около февруари 638 г. настъпило затишие на персийския фронт. Персите се изтеглили на изток, зад планинските масиви на Загрос. И все пак, от време на време, те извършвали набези в Ирак, който оставал политически нестабилен. На това отгоре генерал Ормуздан, започнал да става все по-активен. Спомняме си как той, след скандала във Вавилон, изоставил другите персийски военачалници и със своите войници се отправил към провинцията си Ахваз. Инструкциите на Омар, били ясни и точни: действията на Ормуздан, трябвало да се неутрализират.
Саад ибн Аби-Уакас бил натоварен с тази задача и предприел настъпление против персийския генерал. Утба ибн Газван, който помагал на Ан-Нуман ибн Мукарин, притиснал Ормуздан в Ахваз. Все пак, персийския генерал се оказал добър политик. Бил оставен да властва в Ахваз, като васал на Халифа, а от своя страна се задължавал да плаща годишен трибут.
Не минал, обаче дълъг период от време и Ормуздан въстанал срещу арабите. Халифът Омар, този път изпратил срещу бунтовника, губернатора на Басра - Абу Муса Ашаари. Ормуздан бил победен и още веднъж поискал мир. Омар приел предложението и генерала пак станал арабски васал. Този мир също се оказал кратък - около 640 г. Шахиншаха Йездигерд III изпратил подкрепления на Ормуздан и той за пореден път въстанал. Персийските войски се концентрирали в Тустар, на север от Ахваз. Омар изпратил срещу персите Ан Нуман ибн Мукарин, Абу Муса Ашаари и губернатора на Куфа - Амар ибн Яшир. В битката при Тустар арабите отново победили, Ормуздан бил пленен и изпратен в Медина при Халифа. Интересното е, че Омар не наказал сурово бунтовния генерал, а го накарал да приеме Исляма и в последствие Ормуздан бил полезен съветник на Халифа през цялата кампания по завоюването на Сасанидска Персия (Смята се, че точно Ормуздан имал някакъв пръст в убийството на Халифа през 644 г.)
След победата при Тустар, през януари 641 г., Абу Муса Ашаари се отправил против Суза, който след няколко месечна обсада бил превзет. По-късно, Абу Муса превзел Джунд Шабур, а след него завоювал и целия Хузистан.
Веднага след битката, Каака ибн Амр (героят от битката при Кадисия) бил изпратен да се справи с остатъците от персийската армия. След малко сражение при Ханикийн, Михран отново бил разбит и отстъпил към Хулван. Каака ибн Амр го последвал и град Хулван бил обсаден.
След това, Хашим ибн Утба обсадил град Джалула, който в продължение на седем месеца издържал обсадата, преди да капитулира, при условие, да се заплати само джизия.
След сражението при Джалула, другата арабска армия начело на която бил Абдула ибн ал-Мутим, веднага се насочила към Тикрит и с помоща на араби-християни превзела града, който оказал жестока съпротива. Жителите на Мосул излезли по-разумни и веднага се съгласили да заплатят джизия. След падането на тези три града, вече цял Ирак бил в арабски ръце. Съпротивата, обаче продължавала!
През януари 638 г. Хулван се предал. Каака поискал разрешение от Халифа да напредне дълбоко в персийска територия, но Омар не одобрил това предложение, като писал на Саад ибн Аби-Уакас следното:
"Жалко, че между Сууад (Suwad, долината на Тигър и Ефрат) и персийските планини няма стени, които да пречат на персите да стигат до нас, както и на нас да пречат, за да не можем да стигаме до тях! Плодородният Сууад е достатъчен за нас и аз предпочитам безопасността пред военните трофеи!"
Около февруари 638 г. настъпило затишие на персийския фронт. Персите се изтеглили на изток, зад планинските масиви на Загрос. И все пак, от време на време, те извършвали набези в Ирак, който оставал политически нестабилен. На това отгоре генерал Ормуздан, започнал да става все по-активен. Спомняме си как той, след скандала във Вавилон, изоставил другите персийски военачалници и със своите войници се отправил към провинцията си Ахваз. Инструкциите на Омар, били ясни и точни: действията на Ормуздан, трябвало да се неутрализират.
Саад ибн Аби-Уакас бил натоварен с тази задача и предприел настъпление против персийския генерал. Утба ибн Газван, който помагал на Ан-Нуман ибн Мукарин, притиснал Ормуздан в Ахваз. Все пак, персийския генерал се оказал добър политик. Бил оставен да властва в Ахваз, като васал на Халифа, а от своя страна се задължавал да плаща годишен трибут.
Не минал, обаче дълъг период от време и Ормуздан въстанал срещу арабите. Халифът Омар, този път изпратил срещу бунтовника, губернатора на Басра - Абу Муса Ашаари. Ормуздан бил победен и още веднъж поискал мир. Омар приел предложението и генерала пак станал арабски васал. Този мир също се оказал кратък - около 640 г. Шахиншаха Йездигерд III изпратил подкрепления на Ормуздан и той за пореден път въстанал. Персийските войски се концентрирали в Тустар, на север от Ахваз. Омар изпратил срещу персите Ан Нуман ибн Мукарин, Абу Муса Ашаари и губернатора на Куфа - Амар ибн Яшир. В битката при Тустар арабите отново победили, Ормуздан бил пленен и изпратен в Медина при Халифа. Интересното е, че Омар не наказал сурово бунтовния генерал, а го накарал да приеме Исляма и в последствие Ормуздан бил полезен съветник на Халифа през цялата кампания по завоюването на Сасанидска Персия (Смята се, че точно Ормуздан имал някакъв пръст в убийството на Халифа през 644 г.)
След победата при Тустар, през януари 641 г., Абу Муса Ашаари се отправил против Суза, който след няколко месечна обсада бил превзет. По-късно, Абу Муса превзел Джунд Шабур, а след него завоювал и целия Хузистан.
Comment