Мечът на Аллах

[Кухулин]

Кухулин, а чел ли си за големия керван с бажанци от Хелиополис, който на път за Емеса попада, като плячка, в ръцете на войските на Халид?

Струва ми се, че не съм чел. Би ли разказал за това, ако имаш възможност.

[tonev]

Ако започнем да разсъждаваме, то според мен, на първо място трябва да се захванем с исляма, който пасва неимоверно добре на арабската душа и превръща тези чакали на пустинята в лъвове завоеватели. Какво е нещото в исляма, което прави тази промяна, според вас?

Воювай с неверниците около себе си!

Затова и в Персия става страшно...

[Sula]

Струва ми се, че не съм чел. Би ли разказал за това, ако имаш възможност.

Обещавам да се поровя в старите книги и да го направя. Трудът, който хвърли в тази тема ме задължава да не бъда само читател.

[Кухулин]

Последни години

Следва...

Разточителството на Халид ибн ал-Уалид предизвиква остра реакция у халифа. Умар решава да установи произхода на тези 10 000 дирхама и поверява разследването на етиопеца Билал ибн Рабах - личния мюезин на Мухаммад. Изпраща го в Емеса с писмо до Абу Убайда, в което има категорични инструкции: ако парите са от общата плячка, Халид е виновен в присвояване, а ако са от личните му средства - виновен е в разточителство. И в двата случая Абу Убайда трябва да го отстрани от войската и да поеме задълженията му.

Билал приистига в Емеса и предава писмото. Абу Убайда не може да повярва на очите си, но решава да изясни случая и заповядва да доведат Халид от лагера му в Халкис. Щом разбира за какво го викат, Халид също е шокиран. При разпита Билал установява, че парите са от личните средства на военачалника. Халид се връща обратно в Халкис, а Билал потегля за Медина и информира Умар.

Халифът чака известие от Емеса, че заповедта му е изпълненна, но в следващите седмици такова не пристига. Абу Убайда отказва да освободи Халид и не го уведомява за халифската заповед. Тогава Умар поема нещата в свои ръце и пише директно писмо до Халид, като му заповядва да се яви в Медина. Военачалникът разбира каква е работата. Събира Подвижния отряд, сбогува се и тръгва към столицата.

При пристигането му в града Умар го посреща още на улицата. Двамата мъже се гледат дълго. Халифът заговаря пръв:

"Ти извърши велики дела
И никой мъж не е вършил дела като твоите
Но не хората вършат делата
Аллах е този, който ги върши"

На това Халид отговаря: "Протестирам пред мюсюлманите срещу това, което ти извърши. Не си справедлив към мен, Умар!"
Халифът започва да го разпитва за произхода на личното му богатство. Халид го показва - предимно брони и оръжия, все остатъци от плячката. Твърди, че стойността им е 60 000 дирхама. При оценката сумата се оказва 80 000 дирхама. Умар е принуден да признае: "В името на Аллах, ти си честен човек и си скъп на сърцето ми. Оттук нататък не ще имаш повод да се оплачеш от мен". Въпреки това халифът заповядва да конфискуват горницата от 20 000 дирхама, но след този епизод сърцето му действително е изчистено от гнева към Халид. Така или иначе уволнението е факт и Халид потегля тъжен към Емеса, за да не се върне никога повече в Арабия.

Уммата е крайно недоволна от действията на Умар. Иска парите на Халид да му бъдат върнати и обвинява халифа, че е действал заради лична вражда. Недоволството се разпростира бързо и положението става много сериозно. Умар е принуден да вземе мерки. Разпраща писмо до всички губернатори и генерали в империята:

"Не отстраних Халид заради гнева си или заради някакво безчестие от негова страна. Отстраних го, защото хората го прославяха и разчитаха на него. Трябва да е ясно, че всичко е дело на Аллах."

Нещата се успокояват и в крайна сметка остава резултатът: Мечът на Аллах, който бе изваден от Мухаммад, през 638 г. е прибран от халиф Умар. Халид прекарва остатъка от живота си в Емеса, нещастен поради наложеното му бездействие. Умар му определя годишна пенсия 3000 дирхама - достатъчно той и семейството му да живеят скромно, без разточителство.

В началото на 639 г. страшна чума удря Сирия и Палестина. Халид губи най-близките си другари - Шурахбил, Йазид, Зирар ибн Азуар. Умар прави опит да спаси Абу Убайда и му заповядва да се яви в Медина, но военачалникът отказва да напусне войската и умира в лагера край Джабия. Заедно с него умират 25 000 бойци. В семейството на Халид също има много жертви - оцеляват само трима от синовете му.

В Медина халифът изживява промяна. Често спи на стъпалата пред джамията, яде само фурми и зехтин, прекарва много време с бедните и сираците. Нощем се разхожда с камшик в ръка и бие наред грешниците. Публично бичува собствения си син заради употреба на алкохол. В същото време властта е по-силна отвсякога.

След чумата отношението на Халид към Умар се променя. Добродетелите на халифа изчистват стаената ненавист:
"Слава на Аллах, който прибра Абу Бакр. Той ми беше по-скъп от Умар.
Слава на Аллах, който въздигна Умар. Той ми беше омразен, но аз дораснах да го харесвам."

През 641 г. умира големият враг на Халид - император Ираклий. По същото време умира и съдникът му Билал ибн Рахаб. На следващата година идва и неговият ред. Халид се разболява тежко и боледува продължително. Болестта изсмуква всичките му сили. Няколко дни преди смъртта си лежи в леглото и разговаря с приятел:
- Има ли една педя по тялото ми, която да не е покрита с белег от меч или копие?
- Няма такова място.
- Виждаш ли? Цял живот търсех смъртта в битките. Защо не загинах там?
- Не би могъл да загинеш в битка.
- Защо не?
- Разбери, Халид, че сам Мухаммад определи съдбата ти. Мечът на Аллах не може да бъде скършен от неверник.

В последния ден от живота си Халид завещава на Умар къщата, оръжията, броните, коня и домашния си роб Хамам. Последните му думи са:
"Умирам като камила. Умирам позорно в леглото. Дано страхливците не смеят да затворят очи и в съня си..."

Щом новината за смъртта на Халид стига до Медина, целият град излиза да го оплаче. Умар по принцип е забранил да се скърби за умрелите мюсюлмани, но в случая е принуден да направи изключение - жена му и дъщеря му също плачат.

Халид е погребан в Емеса, а след време около гроба му е издигната красива джамия.



Джамията "Халид ибн ал-Уалид" в Емеса. В единия ъгъл е разположен гробът на Халид (вдясно).




Мечът на Халид (червения). Намира се в музея Топкапъ.


.

[monte christo]

Е, що не ръкопляскате? Изключителна тема! Кухулин, наистина много усилия хвърли в последно време. Брава!

Според теб, ако Халид ибн ал-Уалид не беше се подчинил на Халифа, какво можеше да произлезе от това. Знаем, че повечето военачалници са били готови да тръгнат с Халид, срещу Омар

[Гост]

Хвала за труда, достойна за хвала История. Просто немеем, затова и да пишем в темата не смеем! =)

[Last roman]

Поздравления. Изчетох всичко с интерес.

[Кухулин]

Според теб, ако Халид ибн ал-Уалид не беше се подчинил на Халифа, какво можеше да произлезе от това.

Липсват както социално-икономически, така и политически условия за някаква по-сериозна опозиция. Умар щеше да го смачка, без изобщо да се стигне до военен сблъсък. За сравнение погледни конфликта по време на Първата фитна. Много по-мощни сили (Тахла, Зубайр и Аиша) се провалят срещу много по-слаб халиф (Али) в далеч по-благоприятна обстановка (разцепление в уммата).

Знаем, че повечето военачалници са били готови да тръгнат с Халид, срещу Омар

Това не го знам. Струва си да се погледнат източниците.

[monte christo]

Не мога да се сетя, къде точно в нета и от кой точно автор, но имаше някакво такова настроение и дали не беше Зирар ибн ал-Азуар с потенциална подкрепа за Халид, ако "нещо стане" Също така Шурабил и Язид са му били големи френдове.

Както и да е, вината е моя, че не всичко си записвам, а се мъча да запомня и най-накрая мешана салата

Ето на - дали беше Омар, дали преди това Абу Бакр нещо философства, ама с кой? Голям съм тъпак...

Щит?
-Това се доставя на всеки за защита!

Броня?
-Тя пречи на конника и пешия войник, но във всички случаи се явява силна защита!

Меч?
-Това е могъщо оръжие, което при неуспех, може да стане причина за твоята смърт!

[Sula]

Monte Christo, или само Христо, не се укорявай всички сме смъртни и забравяме. Ще ти помогна с това, което си чел. Това е диалог между Умар (или Омар, както има името му гражданственост на български) ибн ал-Хаттаб и Амро ибн Му'ад Йакриб аз-Забиди, в който последния отговаря на въпросите на любознателния халиф в една доста поетична форма, типична за арабския.
Този диалог е описан от ал-Балазури в "Превземането".

Иначе, Кухулин, адмирации за добре развитата тема.

Като епилог искам да те попитам не мислиш ли, че Халид е един от типичните примери на човек от така наречените "хората със спечелени сърца" (ал-му'аллафату кулубу-хум), приели исляма само заради плячкосването и принудата, който в последствие се превръща в праведен мусулманин?

[Кухулин]

Като епилог искам да те попитам не мислиш ли, че Халид е един от типичните примери на човек от така наречените "хората със спечелени сърца" (ал-му'аллафату кулубу-хум), приели исляма само заради плячкосването и принудата, който в последствие се превръща в праведен мусулманин?

Мухаммад въвежда практиката за "печелене на сърцата чрез дарове" чак при присъединяването на Мека. Халид приема исляма преди това. Пък и не се сещам да е получил някакъв дар. Ако въпросът ти е по-абстрактен - дали минава в другия лагер заради възможността за плячка, хмм, възможно е.

Аз мисля, че първоначално е бил мотивиран от жаждата за победа. Всеки воин иска да побеждава, а вече е било ясно, че за тази цел трябва да си при Мухаммад. След това Халид наистина е повярвал, което е било неизбежно при това обкръжение. Накрая идва походът срещу Ирак, а с него и плячката. Преди това историята е кокошкарска от финансова гледна точка. Според мен така протича "личностното му развитие", но нямам някакви сериозни аргументи.

[Sula]

Кухулин,

Прав си, че никога не можем да бъдем сигурни в мотивите за действията на Халид в различните фази от живота му. Можем само да разсъждаваме.

В едно обаче не съм съгласен с теб и това е, че в периода на ранните войни на мюсюлманите с меканците и след това във войните срещу отстъпничеството (хуруб ар-ридда) (11-13/632-634) със самозваните пророци, плячката е била кокошкарска. За бедните синове на пустинята и едно медно гърне или добри доспехи на убит противник са били огромна по стойността си плячка. Всички хронисти до 630 г. винаги описват стремежа към плячка у арабите.

Ти сам писа за битката при Ухуд и как жаждата за плячка изиграва лоша шега на правоверните. В сраженията от този период убитите са много по-малко от пленените, а и при арабите, както при рицарите, пленниците са били източник на тлъсти доходи. Ще напомня, че откупа за богат мекански пленник след битката при Бадр варира между 1 000 и 4 000 дирхама (който не вярва да чете Ибн Хишам "Житие").

А по време на обсадата на юдейските укрепления в Хайбар (629 г.) такива колоси на вярата като Али ибн Али Талиб и Мохамед ибн Маслама се здърпват за доспехите и имуществото на някакъв убит еврейски воин, защото единя го ранил, а другият го доубил. Налага се Пророкът да отсъди за кого да е плячката.

Подобен е и случая със спора на едно друго светило на исляма като Абу Катада, който се скарал с някакъв меканец за доспехите на противник, когото Катада убил, а другия ограбил. А че доходите от подобен род плячка не са кокошкарска работа свидетелства фактът, че след като Пророкът отсъжда в полза на Катада, този продал доспехите и с парите си купил палмова градина (пак при Ибн Хишам). За тогавашните времена, а и днес, това си е голямо имущество.

Въобще самият Мохамед обещава на войниците си имуществото на убитите от тях след някои сражения. а той самия веднъж си харесва доспехите на убит евреин.

Ал-Уакиди в "Походите" също описва как Са'д ибн Аби Уаккас след като убил меканския знаменосец Абу Са'д ибн Аби Талха, се опитал да го ограби, защото "плячката от него бе най-добрата плячка, която може да се вземе от някой от езичниците: просторна броня, шлем и добър меч". Той обаче не успява да го ограби, защото няколко меканеца му се нахвърлят и го отблъскват.

Приведох тези примери, за да покажа, че след като такива праведни хора като описаните горе първи сподвижници на Пророка имат подобни наклонности, то Халид сигурно е бил направо хищник. Той и затова не се спогажда с Омар, защото онзи е мразел плячкаджиите дето не делят с уммата.

И още една забележка накрая. Някъде някой написа в тази дискусия, че в ранните войни между арабите не се използвали камили. Това не е съвсем така, но затова ако искате друг път.

Иначе отново благодаря за прекрасното повествование.

[Кухулин]

Прав си, може би не се изразих добре с тази дума "кокошкарска". Плячка си е имало и преди Ирак. Огромната част от мюсюлманите са били бедни и безимотни на този ранен етап, нормално е да се джавкат за мечове и камили. За разлика от тях Халид е бил много богат преди да приеме исляма. Някак не идва плавно евентуалната финансова мотивация - трябва да измъчим фактите. Това, разбира се, не я изключва.

Той и затова не се спогажда с Омар, защото онзи е мразел плячкаджиите дето не делят с уммата.

По-рано в темата пак беше споменал, че Халид не дели плячката честно. Има ли някакви сведения в тази връзка?

Някъде някой написа в тази дискусия, че в ранните войни между арабите не се използвали камили. Това не е съвсем така, но затова ако искате друг път.

Аз бях написал, че не се сещам за случай, когато се използват в боя. Ставаше дума за камилска "кавалерия". Салма, например, използва камила с бронирана носилка, но това е друга работа.

[Sula]

Съгласен съм с повечето от това, което си писал ще добавя и разясня по нещо и по трите въпроса.

1. "Богат" по време на джахилията и "богат" по време и след Великите завоевания са две различни понятия и тук сме съгласни и двамата. Нещо повече при арабите (а и другаде), това да си богат не изключва да си алчен за повече. Ще продължа тезата, че Омар е бил светло изключение в това отношение и ти сам добре си го описал в епизода със срещата с Халид в Сирия, дето повелителят бил облечен простичко, а подчиненият се бил нагиздил като за свадба. Примерите като този са много.

2. След инцидента с разследването на освободения етиопски роб на Пророка Билал не всички източници са толкова категорични, че цялата вина за присвояване на фондове (както наричат явлението днес) е снета напълно от Халид. Все пак в твоя подкрепа е аргументът, че колкото повече се отдалечава във времето източника от събитието, толкова по-мъгливо го представя.

3. За камилите си прав за този нюанс. По време на джахилията и ранните меканско-мюсюлмански войни те са използвани в сражения, но няма сведения това да е ставало под формата на организирана военна част. Все пак ще дам пример с това как в сражението с Хауазин, Мохамед е на ръба на провала и живота му е спасен от храбрата мюсюлманка Ум 'Умара, която, за да окуражи отстъпващите си мъже сама се хвърлила в боя и подсекла нозете на камилата на знаменосеца на Хауазин и после го доубила. Епизодът ни е разказан от ал-Уакиди в "Походите".

И последното нещо, което ще напиша може би ще е любопитно за мнозина четящи тази дискусия. Противно на изградената представа (в която, признавам, преди години вярвах и аз), че арабите от времето преди Великите завоевания са били разпасана команда от леко въоръжени диваци, трябва да поясни, че те са имали въоръжение не по-леко от това на персийските катафрахти, ромейските стратиоти или западноевропейските рицари.

Има достатъчно свидетелства на съвременници за тежки и ефикасни ризници (при Ухуд двойната ризница и шлемът със сплетени метални ресни спасяват Пророка от удари с камъни и меч). Имало е и шлемове със забрала, които е трябвало да се отместят, за да се види лицето на сражаващия се.

Ал-Уакиди описва как преди битката при Ухуд меканецът Абд ар-Рахман ибн Аби Бакр бил с такива доспехи ( мудаджджадж е точната дума), че когато поискал да излезне в единоборство с някой от мюсюлманите високо викал името си, за да знаят кой е и да излезне някой равен нему по ранг.

Има и други свидетелства за "благородници" носещи отличителни знаци по достпехите си като пера, ленти и тюрбани, за да бъдат разпознавани, което показва, че доста са били понатруфени.

В този смисъл е интересна темата за дуелите преди битките, които са типични за арабите от времената много преди Пророка, на за това друг път.

[г-н Никой]

Браво, Кухулине, много хубава и информативна тема. Жалко, че чак сега я забелязах.

Като чета между редовете CV-то на Халид ибн ал-Уалид, у мен се поражда едно усещане, че доблестният арабски генерал е бил мюсюлманин само про форма, а истинската му цел в живота е била да трупа пари и богатства. И когато разбира, че новата религия му дава възможност да забогатее от грабежи и войни, изведнъж "става запленен" от нея. Че е бил грубо меркантилен тип личи добре от срещата при Джабия, на която халифът и абу Убайда били просто облечени, а Халид и Йазид натруфени с коприна и брокат. Личи добре и от разпоредената от халифа финансова инспекция, която надчела Халид с 20 000 сребърника и когато халифът прибрал горницата, Халид почнал да му се ежи.