Мечът на Аллах

[T.Jonchev]

Темата е чудесна - истинско удоволствие е да се чете. Поздравления, Кухулин!
И коментарите също са интересни.

[Кухулин]

Умар

Следва...

Умар е роден през 586 г. в Мека. Високо, жилаво и пъргаво момче, в борбите отстъпва само на братовчед си Халид. Баща му ал-Хаттаб се занимава с проследяване на родословията. За разлика от връстниците си, Умар се научава да чете и да пише, което го прави един от седемнадесетте грамотни хора в града. Освен това научава езика на евреите. След време се захваща с търговия, бързо жъне успехи и се нарежда сред най-влиятелните членове на племето Курайш.

С възникването на исляма Умар става негов смъртен враг. Виждайки с каква сила се разпростира зарзата, той лично поема ангажимента да убие Мухаммад и да очисти култа на предците си. По време на операцията нещата малко се объркват и вместо да забие меча си в гърдите на пророка, Умар приема новата вяра.

До този момент мюсюлманите са тайно общество - тайно се молят, тайно се придвижват, тайно привличат нови членове и т.н. Умар слага край на всичко това. Първо излиза на площада пред Кааба и публично обявява конверсията си. Хората го уважават твърде много и не смеят да го наранят. След няколко дена предлага всички заедно да излязат на публична молитва. Мухаммад се съгласява и мюсюлманите извършват поклонение около храма. По-късно Умар решава да се пресели в Медина, публично обявява намерението си и чака на пътя с меч в ръка дали някой ще попречи на пътуването му. Никой не му пречи и той се преселва успешно. Щом се устройва на новото място, пак подхваща търговия и бързо става един от най-богатите хора в града.

В битката при Бадр курайшитите правят опит да унищожат мюсюлманите, но нито един човек от клана на Умар не желае да се присъедини към езическата войска. Все още уважението им към него е голямо. Някъде по това време Мухаммад споделя: "Сатаната минава от другата страна на пътя, щом срещне Умар". След няколко месеца взема дъщеря му за жена и така Умар става тъст на пророка.

По отношение на религията и на управленските дела Умар може да се нарече хардлайнер. Мухаммад и Абу Бакр са привърженици на меките подходи и постоянно трябва да го озаптяват. Всъщност уммата, наред с огромното уважение, изпитва и страх от него.

В такава обстановка през лятото на 634 г. Абу Бакр склопява очи и халифатът преминава в ръцете на Умар ибн ал-Хаттаб. Започва изграждането на една империя. Преди всичко управлението се централизира. Новият халиф лично контролира всеки един негов аспект. Създават се плътни административни структури, ефективни социални механизми и др.

Конкретно във военната област Умар иска да наложи нова концепция. Досега Абу Бакр действа по следния начин: определя район за превземане, осигурява необходимите ресурси и пуска военачалниците да воюват както си знаят. Дава им много голяма свобода, ограничена само от най-общи етични съображения. При новия управник нещата ще са различни - конкретните задачи се спускат централно, следи се изпълнението им и в един момент дори се назначават командири на центъра и крилата за дадена битка. Всичко е под пълен контрол. Работи се бавно и систематично. Освен това в армията се създава и една нова система - вътрешен шпионаж. Всяко деиствие се следи и се докладва. Бойците постоянно са под наблюдение.

Умар усеща, че Халид ибн ал-Уалид не е много подходящ за такъв тип управление. Авторитетът на пълководеца е в небесата, а стилът му е поривист и непредсказуем. Намесват се и още два фактора. Първо, старото недоверие между двамата. Още от времето на Малик бин Нувайра отношенията им не са добри. Второ, два порока у Халид - известна склонност към разточителство и слабостта му към хубавите жени. Особено първото е неприемливо за Умар, чиито халифски доходи по изрично негово настояване са колкото на средния арабин.

На сутринта след смъртта на Абу Бакр новият халиф води молитвата на правоверните. След нея държи реч и между другото съобщава на множеството, че Халид ще бъде отстранен от командването в Сирия. Уммата е крайно недоволна и Умар получава упреци, но авторитетът му е твърде голям за нещо по-сериозно.

Абу Убайда получава заповедите на халифа в разгара на обсадата. Решава, че моментът не е подходящ за смени и евентуалното им разгласяване само би подронило авторитета на Халид. Запазва ги в тайна почти цял месец. На 1 октомври, малко след завръщането на войската от Антиохия, вика генерала при себе си и му обяснява ситуацията. Халид е потресен, но приема новината с думите "Ако това е волята на Умар, аз слушам и се подчинявам". Вечерта оплаква Абу Бакр.

На следващия ден, 2 октомври, новината за новия халиф и за новия командващ е оповестена пред войската. Всички се заклеват във вярност към Умар. По-късно Абу Убайда решава, че прекалено много цени Халид, за да се лиши от помощта му и го назначава за командир на Подвижния отряд. Длъжността е равна по ранг с командир на корпус - такива са Амр ибн ал-Ас, Шурахбил и Йазид. Те обаче притежават и политическата власт в своите райони, докато Халид е напълно изолиран в това отношение.

Седмица след тези събития идва вест, че във византийското градче Абул Кудс, на няколко часа път от Дамаск, ще се организира панаир. Абу Убайда е поблазнен от възможността за военен успех и решава да удари. Търси доброволец за мисията. От Медина току що е пристигнал синът на един от ранните ислямски мъченици - Абд Аллах ибн Джафар. Младежът гори от желание да поведе рейда и Абу Убайда отстъпва пред молбите му. Поставя го начело на 500 конника. Групата тръгва през нощта и рано сутринта напада. Оказва се, че панаирут се охранява от 5 000 войска. Мюсюлманите са обкръжени и се завързва лют бой.

Все пак няколко души успяват да се измъкнат и известяват Дамаск за бедата. Абу Убайда е крайно притеснен. От една страна Умар е дал ясни инструкции - да не се рискува животът на мюсюлманите заради плячка. От друга страна евентуална катастрофа при първата военна акция на военачалника няма да се възприеме добре. Изходът е ясен - Халид потегля със своите 4 000 ветерани на помощ. Пристига, разбива врага, спасява оцелелите и се връща с голяма плячка.

На всички става ясно, че и при новите обстоятелства Халид си е пак Халид.



Следва...

[monte christo]

Не може да не ни направи впечатление факта, че новия Халиф наистина бил една изключителна личност. Бих го нарекал - Човека на десетилетието. Създава нещо като арабски генерален щаб Стратегията, тактиката и начина на мислене, които притежава този човек, са винаги една идея пред замислите и делата на ромеи и перси. Интересно е това, че информация от даден ден, се анализира и осмисля най-късно вечерта на другия ден! И то, не къде да е, а в Медина! На стотици километри от мястото на събитието!!! Каква е била тази система, ума ми не го побира! Просто уникална! По колко коня са сменяли вестоносците, за да може в рамките на 24-36 часа да докладват за случващото се?

А новия Халиф бил направо педант - интересувал се дори от изключително точна и подробна информация за малки селца, рекички, поточета, кръстопътища и пътечки, географски особености, въобще за цялото инфо на ландшафта, по която се придвижвали арабските корпуси!

[Sula]

За мен пък винаги е била странна историята с панаира в Абул Кудс.

Дамаск е паднал (и то пак по време на веселие!). Арабите са бързоподвижни и са на няколко часа път от всякъде (както доказва историята с бягащия от Дамаск керван на Тома). Нищо не ги привлича така както лесната плячка. Населението на Сирия, а и властите, обече пренебрегва всичко това и отива да панаирджийства.

Нещо повече след първоначалното нападение на петстотинте конника, то не се разотива по спешност, ами чака те да се кютечат с петхилядната охрана; да пратят искане за подкрепление; то да се събере; да дойде и да ги ограби. Странно поведение, странна работа.

Може би става дума за тривиална засада, в която попада преден разузнавателен арабски отряд и в последствие за разграбването на някое относително заможно градче, която история е поукрасена с политически цели? А основанията за такива са големи, тъй като едва ли целия команден състав е бил приятно впечатлен от новите методи на управление наложени от Умар. Още по-малко от новия си командващ армия Абу Убайда.

[Кухулин]

Дамаск е паднал (и то пак по време на веселие!). Арабите са бързоподвижни и са на няколко часа път от всякъде (както доказва историята с бягащия от Дамаск керван на Тома). Нищо не ги привлича така както лесната плячка. Населението на Сирия, а и властите, обече пренебрегва всичко това и отива да панаирджийства.

Нещо повече след първоначалното нападение на петстотинте конника, то не се разотива по спешност, ами чака те да се кютечат с петхилядната охрана; да пратят искане за подкрепление; то да се събере; да дойде и да ги ограби. Странно поведение, странна работа.

Може би става дума за тривиална засада, в която попада преден разузнавателен арабски отряд и в последствие за разграбването на някое относително заможно градче, която история е поукрасена с политически цели? А основанията за такива са големи, тъй като едва ли целия команден състав е бил приятно впечатлен от новите методи на управление наложени от Умар. Още по-малко от новия си командващ армия Абу Убайда.

Може би е така, а може би всичко е измислица на ал-Уакиди. Последното не е изключено, понеже 1) той пише 150 години след събитията и 2) някои негови съвременници смятат точно това - че пише измишльотини. За съжаление няма как да приложим критика по същество, защото други сведения липсват.

Колкото до критиката от общи съображения, аз съм малко резервиран към нея. Първо, ал-Уакиди не е бил някакъв хахо, а един от най-уважаваните творци за времето си. Дори и да си измисля, следва да го е измислил добре - в хармония с реалностите на района и на съответния период. Иначе щяха да му се смеят, а не да го уважават. Аз мисля, че вероятно е познавал тези реалности доста по-добре от нас. В края на краищата нали това е идеята на домашните извори.

Второто ми съображение против такъв тип критика е генерал Акрам. Човекът е проучвал на терен всяко едно от стотината бойни полета, където се бие Халид. Отишъл е, гледал е, мерил е, съпоставял е. Написал си е изследването.

Значи, моята лична позиция е следната - не може ние, които сме много далеч хронологично, географски и мисловно от ония събития, да оборваме с принципни съображения автори, които са доста по-наясно от нас именно с принципите на епохата.

[Sula]

Като цяло съм съгласен, а и не смея да споря, за да не ме изтрият както в една друга тема.

Само една забележка и тя се свежда до два аспекта на комнетара ти:

1. Не е чуждо на арабските хронисти (както и на много други) да поукрасяват историите от своя страна, а от гледна точка на съвременниците и на хората от идните поколения да ги третират като безспорни авторитети. Ал-Уакиди е именно такъв и затова малко внимание не е излишно при работата с него, както сме свикнали постоянно да ни напомнят ветераните на сайта по други поводи и източници.

2. Генерал Акрам може да си е свършил добре домашното като историк- експерименталист, но няма как да е по-наясно от нас със случая с панаира в Абул Кудс. В този смисъл всякакви размисли по въпроса са позволени.

Но панаир ли е било или нещо друго е от малко значение, защото не променя историята, която ти разказваш толкова увлекателно, така че не оставяй такива дребни въпросителни да влияят на повествованието ти.

[Thorn]

Когато стигнем до Египет, смятам да се включа

[Sula]

Торн, проблемът е, че Халид не стига до Египет и него го звладява Амр, но може би Кухулин ще бъде така добър да ни разкаже и неговата история.

[Thorn]

Ама само до Халид ли се ограничаваме? А кой ще разказва приключенията в Хорасан и Маверанахр, борбата с амазонката в Тунис, историята на Ла Кава и татко и Юлиан, перипетиите на войната с Византия на широк фронт от Картаген до Константинопол, десантите, които възвръщат временно Александрия и Картаген, християнските партизани в Ливан, които опустошават цяла Сирия. А дългото бягство на Йездигерд? А аз толкова се надявах да стигнем до Абасидите.

[monte christo]

Тука сме само "тесни специалисти" Пишем само за Халид и... всички други дето са имали вземане-даване покрай него и с него

[Д.Стоянов]

Интересно в тази първа битка мюсюлманите разполагат само с 4 конника?

[Кухулин]

Интересно в тази първа битка мюсюлманите разполагат само с 4 конника?

Според някои източници 2, според други 4.
По това време арабският кон е бил изключително скъпо нещо и само богатите са можели да си го позволят. При Бадр мюсюлманските сили са предимно хашимитски, а в този период кланът Бану Хашим е доста беден и западнал. За сметка на това Бану Умаййа държат цялата власт и всички ресурси в района. Държат и търговията. Затова Абу Суфйан може да изкара 200 конника, че и повече.

[Д.Стоянов]

Според някои източници 2, според други 4.
По това време арабският кон е бил изключително скъпо нещо и само богатите са можели да си го позволят. При Бадр мюсюлманските сили са предимно хашимитски, а в този период кланът Бану Хашим е доста беден и западнал. За сметка на това Бану Умаййа държат цялата власт и всички ресурси в района. Държат и търговията. Затова Абу Суфйан може да изкара 200 конника, че и повече.

А не се ли използват и камили, вероятно са далеч по-евтини, разбира се по-неефективни, но все пак е някаква кавалерия ?

[Кухулин]

А не се ли използват и камили, вероятно са далеч по-евтини, разбира се по-неефективни, но все пак е някаква кавалерия ?

По него време не са се използвали като "кавалерия" или поне аз не съм срещал такива сведения. Използват ги само за транспорт.

Освен това в ранния ислям основната военна сила е пехотата. Конницата има спомагателни функции и в съчетание с огромната цена става доста неефективна. Това, че Халид я използва с огромен успех, говори по-скоро за него, а не за самата конница.

[Кухулин]

Битката в калта

Следва...

След падането на Дамаск император Ираклий решава да нанесе контраудар. През декември 634 г. започва да съсредоточава в Скитополис всички войски от крайбрежието на Сирия и Палестина. Градът е разположен близо до западния бряг на река Йордан, на около 50 км от морето. Точно срещу него, от другата страна на реката, се намира крепостта Пела, известна и като Фахл. След битката при Аджнадийн край нея е оставен малък мюсюлмански отряд с цел да блокира гарнизона и да пази тила на Халид.

Целта на Ираклий е да заплаши тила и комуникациите на мюсюлманите, като по този начин ги принуди да слязат на юг и да приемат боя. След това планира удар с антиохийската войска по оголения Дамаск. Така и става. Абу Убайда получава информация, че по целия бряг се придвижват византийски войски. Съгледвачите говорят за огромна сила - към 80 000 души. През втората седмица на януари 635 г. военачалникът събира войската, оставя в града гарнизон под командването на Йазид и с останалите 30 000 бойци потегля към Пела. Армията се състои от три корпуса - неговия, на Амр и на Шурахбил, както и Подвижния отряд на Халид.



Щом мюсюлманите наближават Пела, гарнизонът на крепостта я напуска и бяга към Скитополис. Абу Убайда тръгва да ги преследва. Византийските войски още не са привършили съсредоточването и решават да отложат боя. Отварят напоителните канали, с което превръщат цялото поле около реката в кална локва. Преследването става невъзможно и мюсюлманите се връщат обратно в Пела.

През следващите дни между двете страни се водят мирни преговири. Ромеите предлагат разнообразни мирни оферти - пари, други богатства, дори и териториални отстъпки в Палестина. Мюсюлманите държат да се плаща джизие и до споразумение не се стига. През това време ромеите привършват подготовката си и на 23 януари настъпват към Пела.

Прекосяването на калта върви бавно и трудно, но сутринта на 24 януари най-накрая ромеите достигат твърдата земя пред крепостта. Абу Убайда ги посреща в открита битка. Боят започва с византийски обстрел, следва атака и челен сблъсък, но мюсюлманите успяват да удържат натиска. По някое време ромеите се оттеглят, вероятно за прегрупиране. В този момент Шурахбил повежда контраатака и ги притиска в калта. Започва касапница, в която загиват около 10 000 ромеи, а останалите се разпиляват по близките градове. Така приключва битката при Пела.

Мюсюлманите обсаждат Скитополис и няколко други селища. Всички се предават и плащат джизие, а ромейските войски се оттеглят към брега. В края на февруари 635 г. районът около река Йордан е поставен под пълен контрол. Мюсюлманските корпуси се разделят - Амр и Шурахбил се заемат с пристанищата и с останалата съпротива в Палестина, а Абу Убайда и Халид се отправят към Дамаск.



Останките на малка джамия, издигната в памет на битката при Фахл


Докато траят действията по река Йордан, Ираклий изпраща от Антиохия една армия към Дамаск. Числеността вероятно е била около 10 000 души. По пътя императора научава, че Халид и Абу Убайда се движат на север и ромейската армия е подсилена с част от гарнизона на Емеса. Противниците се срещат в равнината Марж-ур-Рум западно от Дамаск, като всяка от страните разполага с по около 12 - 13 000 бойци.

Ромеите намислят хитър план. През нощта основната войска поема тайно към Дамаск, като оставя частите от Емеса да и пазят тила. Сутринта се появява изненадващо в околностите на града. Йазид няма време да организира отбрана, а няма и опит в тези неща, затова изкарва гарнизона и посреща ромеите в открита битка. Сражението се оказва неравностойно и към обяд мюсюлманите са почти разбити, но в този момент от запад пристига Халид с Подвижния отряд. Ударът е бърз и фатален, а резултатът е клане.

В това време Абу Убайда се сражава при Марж-ур-Рум с останалите ромеи. Убива в дуел командира им, но не успява да спечели надмощие. По някое време новината за разгрома стига до бойното поле и ромейските части се оттеглят организирано към Емеса.

Мюсюлманската войска почива известно време в Дамаск. След това Халид поема на север, а Абу Убайда отива в Хелиополис (Баалбек) и го покорява мирно. Оттам се присъединява към Халид и заедно обсаждат Емеса. Няколко дни по-късно се водят преговори и в резултат е сключено примирие - градът плаща 10 000 динара и 100 брокатени ризи срещу една година мир. Включено е условие през този период ромейския гарнизон да не бъде усилван.

В района започва мирно съществуване и интензивна търговия. Двете страни имат голяма изгода една от друга и отношенията са добронамерени. В това време мюсюлманската войска се впуска в грабителски набези на север и влачи много богата плячка, но освобождава на място всички военопленници срещу символично подчинение. Постепенно нашествениците печелят местното население на своя страна.

През есента на 635 г. Умар пише писмо на Абу Убайда, с което иска настъплението в Северна Сирия да продължи. В началото на ноември войската потегля на север, но не среща съпротива. Градовете се подчиняват доброволно един след друг. Тук за пръв път се случва големи маси от местните жители да посрещат мюсюлманите с веселие и да приемат исляма.

В началото на зимата Ираклий изпраща подкрепление в Емеса. Примирието е нарушено, градът е затворен, а заповедта на императора гласи:
"Тези хора се хранят с камилска плът и пият камилски мляко. Няма да издържат студа.
Бийте ги през цялата зима, та никой от тях да не остане тук до пролетта."

Абу Убайда се връща на юг и обсажда крепостта в началото на декември. Укреплението е с кръгла форма, около 1 миля в диаметър, заобиколено с ров. Мюсюлманската войска е около 15 000 души, а ромейският гарнизон наброява 8 000. Ръководството на обсадата е възложено на Халид.

Минава време и зимата навлиза в най-тежката си фаза. Студът става жесток. Ромеите са спокойни и не предприемат съществени действия. Към средата на март 636 г. това положение се променя - идва пролетта, а с нея и безпокойството. Мюсюлманите държат обсадата все така здраво, а техни подкрепления се очакват всеки момент. Освен това местното население силно желае мир.

Началникът на ромейския гарнизон Харбиз решава да удари врага неочаквано и много мощно. Една сутрин 5 000 ромеи атакуват като един в пъна изненада. Мюсюлманите са на косъм от разгром, но успяват своевременно да прехвърлят сили и някак удържат положението. Въпреки това ефектът е много неприятен и Абу Убайда свиква военен съвет, за да потърси решение. Халид излиза със смел план - да симулират оттегляне и да вкарат ромеите в засада.

На следващия ден мюсюлманската войска започва да се оттегля. Харбиз отдава това на ефекта от предното нападение, събира отново 5 000 бойци и напада врага в тил. Отрядът попада в клопката и е обкръжен. Успяват да се спасят само 100 ромеи. След този инцидент Емеса се предава. Абу Убайда приема мирна капитулация и определя джизие 1 динар на човек (според друг източник 170 000 динара за целия град). Мюсюлманските загуби за целия период на обсадата са 235 души.

След кратка почивка и уреждане на административните проблеми Абу Убайда пак се отправя на север, но скоро получава информация, която го кара да преосмисли плановете си.


Следва...