Мечът на Аллах

[Кухулин]

Следва...

И така, за около месец Халид нанася четири жестоки поражения на персийските сили в Ирак. Огромен брой вражески бойци губят живота си в битките и империята е принудена да се оттегли от провинцията. Пътят към столицата Хира е открит за мюсюлманите.

На няколко часа път от Уллайс се намира богатият град Амгишийя. Гояма част от жителите му участват в последната битка и загиват, а останалите се изнасят при новината за разгрома. Халид заварва града обезлюден, ограбва го и след това го разрушава. Плячката е колкото от предните четири битки, взети заедно. Когато халифът Абу Бакр получава в Медина своята 1/5, остава поразен.

След плячкосването на Амгишийя мюсюлманите потеглят към Хира. Тежките товари са натоварени на лодки, а войската се движи на север по десния бряг на Ефрат. Междувременно Азарбех, управителят на Хира, готви града за отбрана. Под негово командване са скромните сили на гарнизона и никаква помощ не се очаква отникъде. Персиецът решава да заприщи Ефрат и да отклони водата по напоителните канали. С тази задача е натоварен отряд конници под командването на сина му. Акцията дава резултат, нивото на реката пада и лодките опират дъното. Мюсюлманският авангард реагира веднага, напада отряда и го избива. Само няколко ездача успяват да се измъкнат. Азарбех разбира, че действията срещу Халид са безсмислени и се оттегля с гарнизона към Ктесифон. Градът остава в ръцете на собственото си арабско население.

Халид пристига в Хира към края на май 633 г. и след символични бойни действия двете страни сядат на масата за преговори. Жителите на града поднасят дарове и искат да запазят вярата си. Договарят се да плащат джизие в размер на 190000 дирхама годишно, а в замяна им е обещана защита. Така Хира минава мирно под мюсюлманска власт. Подаръците и договора са изпратени на Абу Бакр. Той ги приема с радост, но изрично пожелава стойността на даровете да се приспадне от данъка.

Следва период на относителено спокойствие. Халид установява база в Хира и оттам налага властта си над останалите територии. Към края на юни 633 г. почти цялата провинция е под негов контрол. Местното управление е оставено в ръцете на старите племенни структури, които от своя страна са задължени да плащат джизие. Назначени са специални отговорници по събирането на данъка.

В началото на юли Халид предприема поход на север, отвъд река Ефрат, където са разположени крепостите Анбар и Еин Тамр с немногочислени гарнизони. Под негово командване са 9000 бойци. Макар персийците да оказват сериозна съпротива, към края на месеца и двете крепости са в мюсюлмански ръце. В това време Ктесифон се готви за отбрана.

Изненадващо от северната граница на Арабия идва зов за помощ. Абу Бакр е изпратил един корпус със задача да подчини арабските племена в района на Думат ул-Джандал и след това да се присъедини към Халид. За зла участ мюсюлманите се оказват приклещени от врага и не могат да изпълнят задачата. Командирът им решава да помоли Халид за помощ. Пълководецът назначава свои заместници в Ирак и потегля на юг с 6000 ветерани. Преди това изпраща отговор: "Очаквай препускащи коне, яздени от лъвове, размахващи бляскави саби... вълна след вълна..."

С пристигането си Халид поема командването на цялата армия. Племената решават да му дадат открито сражение и са анихилирани в Битката при Думат ул-Джандал. Остатъците се укрепват в крепостта, но след обсада и щурм също са разбити. В края на август 633 г. авантюрата приключва и мюсюлманската войска се завръща в Хира. Очаква я изненада.

Отсъствието на Халид дава надежда на персите и те решават да предприемат офанзива в Междуречието. Започва набиране и обучаване на нови войски, включително и от арабските християнски племена. През септември успяват да организират две армии - в Хусайд и в Ханафис, и две групи арабско опълчение - в Сании и в Зумайл. Междувременно мюсюлманските войски са отпочинали и през октомври Халид тръгва на поход. Разделя войската си на три корпуса по 5000 души. Планът му е първият и вторият корпус да ударят едновременно двете персийски войски, а третият да остане в резерва под негово лично командване. Командирите на корпусите, обаче, не успяват да постигнат синхрон. Персийците са разбити при Хусайд, оттеглят се в Ханафис и оттам обединената армия се оттегля към Музаийя. Когато вторият корпус пристига в Ханафис, противникът вече е далеч. Халид не е доволен.

Разбирайки, че противникът е в Музаийя, пълководецът решава да приложи нов план, този път под свое ръководство. Потегля с трите корпуса по три различни пътя и извършва безпрецедентно нощно нападение от три страни едновременно. Персите са смазани. След два дена удря по същия начин арабския лагер при Сании, а след още два и Зумайл. Все нощем и от три страни в пълен синхрон.

Битките при Хусайд, Музаийя, Сании и Зумайл (обща численост):
Победа за мюсюлманите:
15000 бойци / минимални жертви
Загуба за персийците:
35000 бойци / 20000 жертви

С това персийската съпротива в района приключва.

Следва...

[Кухулин]

Сбогом, Персия

Следва...

След многобройните битки и рекрути всички персийски гарнизони в Ирак са изтеглени. Единственото изключение остават укрепленията по границата с Византия. Такъв е случаят с граничната крепост Фираз, разположена на река Ефрат. В края на ноември 633 г. Халид решава да елиминира това персийско присъствие и потегля към нея с 15000 бойци.

Около Фираз се оформя интересен съюз. Византийските сили, разположени на отсрещния бряг, решават да действат заедно с персийския гарнизон, тъй като виждат в мюсюлманите потенциален враг. Към тях се присъединяват и много местни арабски племена. По този начин Халид е изправен пред една сериозна сила.

В началото на декември мюсюлманите се приближават до крепостта и устройват лагер на десния бряг. Дълго време противника остава на левия, но шест седмици по-късно, на 21 януари 634 г. решава да даде сражение и прекосява реката. Реакцията е светкавична - Халид атакува още по време на прехвърлянето и постига пълна победа.



Не е ясно точно какъв противник среща Халид. Един извор дава над 50 хиляди, друг извор дава към 150 хиляди. Говори се за 100 хиляди посечени врагове. Реално ситуацията е следната: Персия е във върхово напрежение и основната задача е отбраната на Ктесифон. Фираз е в район, където няма никакви изгледи за имперска активност. На практика комуникациите между столицата и тази част на границата са прекъснати. Поддържането на мощен гарнизон в този момент е съвсем безсмислено. Остава ромейските войски и арабските съюзници да са били многобройни. Друг вариант е персийските сили да са били откъснати от столицата и да не са получили заповед за изтегляне. Не е ясно.

Както и да е, Халид извоюва своята победа и за благодарност решава да извърши инкогнито хадж в Мека. На 31 януари армията потегля обратно към Хира, а той се движи с ариергарда. Веднага щом напуска крепостта, взима няколко другари и потегля на юг. Движат се изключително бързо, отиват на поклонение, връщат се и се присъединяват към ариергарда преди войската да е достигнала Хира. Оказва се, че поклонението не е минало съвсем тайно, защото Халид получава писмено порицание от Абу Бакр, че е изоставил провинцията си.

Следват няколко месеца заслужена почивка, през която все пак е извършен един рейд и са плячкосани околностите на Ктесифон, включително и багдадския пазар. Един ден, в късния май на 634 г. Халид получава известие от халифа в Медина:

В името на Аллах , Всемилостивия, Милосърдния!
от рабът Божи Атик, син на Абу Куафа
до Халид, син на ал-Уалид. Господ да те благослови.
Потегли към Сирия и помогни на мюсюлманите, защото са в в голяма беда...




Следва...

[Кухулин]

ибн ал-Уалид побеждава не Арданзагар, а Андарзагхар (Andarzaghar).

Много ти благодаря за корекцията, чак сега и обърнах внимание.
Извинявам се за грешката.

[Guy de Mont Ferrand]

Много добра тема

[Кухулин]

Ситуацията в Сирия

Следва...

По времето на Абу Бакр Византия е могъща империя, но дългите години на безспирни войни дават своя отпечатък. Съвсем скоро е приключил тежкия конфликт със Сасанидите, в резултат на който азиатските провинции са доста западнали. На Балканите положението също е обтегнато - Дунавския лимес не функционира, всякакви племена кръстосват земите и създават главоболия. Поради тези и други фактори управлението на император Ираклий е тежко и отговорно.

Сирия заема основно място в неговите мисли, защото е най-богатата византийска провинция. Град Антиохия е център на азиатските владения и отстъпва по важност само на Константинопол. Населението му в този период наброява около 200 хил жители. За сравнение Константинопол и Ктесифон са по около 500 хил. Политически територията южно от Антиохия е разделена на две провинции - Сирия и Палестина, като границата е по северния бряг на Мъртво море. Земите са населени предимно с християнизирани араби, които имат и своя политическа формация - зависимото кралство на Гасанидите със столица Бусра.

Интересно е отношението на мюсюлманите към Византия. За тях Персия е омрзния вековен враг и по тази линия ромеите се радват на известна симпатия. Освен това в техните очи Източната Римска империя е по-слабия противник в конфликта, което ги кара да окажат своеобразна "духовна" помощ чрез сура ар-Рум 30:2-5:

Ромеите бяха победени
на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят
след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това.
В този ден вярващите ще ликуват с помощта на Аллах.

Разбира се, тази абстрактна добронамереност не е повод за мирно съжителство. Конфликти има още по времето на Мухаммад, например описаното по-горе сражение при Мута.

В началото на 634 г. Абу Бакр разполага на сирийската граница отряд под командването на Халид ибн Саид - предан мюсюлмнин, но много слаб военен. Задачите са чисто патрулни, но скоро ибн Саид иска разрешение да навлезе в провинцията. В Медина Умар и Али са против - нямат му доверие. Халифът дава разрешение за разузнавателен поход без бойни действия. Ибн Саид пресича границата и малко след това среща вражески патрул. Ромеите отстъпват, мюсюлманите ги подгонват и попадат в засада. Очертава се пълен разгром. Ибн Саид зарязва войската и побягва назад. В последния момент командването е поето от Икрима ибн Абу Джахл - много опитен боец - и голяма част от войската успява да се изтегли, но разгромът е налице.

Ибн Саид престъпва всички ислямски норми за водене на бой и е опозорен. Халифът му забранява да стъпва в Медина. От по-сериозни последствия го предпазва високата му позиция в исляма - той е един от бегълците в Абисиния по време на гоненията от 614 г. По-късно ибн Саид ще получи разрешение отново да се бие в Сирия и ще си възвърне честта, като загине в боя.

Както и да е, колелото се е завъртяло и през февруари 634 г. на връщане от хадж Абу Бакр свиква войската за инвазия в Сирия. По-горе стана дума, че Византия няма този демоничен образ като Персия, благодарение на което тълпи от целия полуостров се стичат за лесна плячка. Племената от южна Арабия помъкват дори жените и децата си. През март месец сбора е завършен и резултатът е почти 30000 бойци. Сведения за разпределението на ромейските войски липсват и халифът решава да раздели войската на 4 еднакви корпуса по 7000 души. За всеки от тях е определен район на действие и командир :

1-ви корпус. Палестина /югозападно от Мъртво море/. Командва Амр ибн ал-Ас, стар боен другар на Халид ибн ал-Уалид. Заедно се бият при Ухуд, заедно бягат от Мека, заедно приемат исляма. Един ден, след смъртта на Халид, ибн ал-Ас ще стане най-успешния арабски пълководец и ще покори Египет.
2-ри корпус. Река Йордан /северно от Мъртво море/. Командва Шурахбил ибн Асана, ветеран на Халид от иракската кампания.
3-ти корпус. Дамаск. Командва Йазид ибн Аби Суфйан, син на Абу Суфйан. С него е брат му Муауйа - бъдещия управител на Сирия и основател на Умайадската династия.
4-ти корпус. Емеса. Командва Абу Убайда ибн ал-Джарра. Един от десетте най-висши мюсюлмани. Мухаммад го титулува Пазителят на Уммата. Съвършен мюсюлманин, но без боен опит.

Всеки корпус трябва да действа самостоятелно в своя регион, но без да прекъсва връзката с другите корпуси. При нужда, например при силен противник, корпусите могат временно да се обединят под командването на Абу Убайда.

Да отбележим, че тази войска е много различна от иракската. Халид набира доброволци предимно от северните бедуини, докато тук е представен цветът на Мека и Медина. Има над 1000 спътници на пророка, от тях над 100 са участвали в битката при Бадр. Всеки от тях има привилегията сам да избере под чие командване да служи. От друга страна присъствието им рязко вдига морала на армията и носи безспорна полза.

В началото на април корпусите потеглят. Движат се на един ден разстояние, всеки към своята цел.



През това време император Ираклий е в Емеса. Информират го своевременно за мюсюлманското придвижване и той планира контрамерки. Разполага силна войска а Аджнадийн, няколко мили южно от Йерусалим и западно от Мъртво море. Оттам праща леки отряди да следят противника.

Две седмици по-късно корпусите на Амр и Йазид влизат едновременно в съприкосновение с тези ромейски части южно от Мъртво море. Нанасят им големи загуби и ги отблъскват. Амр остава в Палестина, а другите три корпуса продължават на север покрай източния бряг на Мъртво море. В това време Ираклий праща още войска към Аджнадийн.

В началото на май корпусите са северно от Мъртво море. В този момент получават сведения, че Аджнадийн е подсилен и войската там достига 80000 души. Ситуацията става много сложна - Амр е в Палестина под заплаха от ромеите, които го превъзхождат над 10:1. Останалите три корпуса са на север и комуникациите им с Арабия са реално застрашени, ако византийците слязат на юг. От друга страна имперските войски са между чука и наковалнята.

Абу Убайда поема командването на трите корпуса, но въпреки това силите са неравностойни. Иска подкрепления от халифа.
В Медина решават, че Абу Убайда няма достатъчно опит, за да се справи с толкова сложна ситуация. Абу Бакр му изпраща на помощ Халид.

Следва...

[Кухулин]

През пустинята

Следва...

В края на май 634 г. Халид ибн ал-Уалид получава заповед да вземе половината от иракската армия и бързо да се прехвърли в Сирия. Там трябва да поеме командването на цялата мюсюлманска войска, да се сражава с ромеите и щом приключат бойните действия, да се върне в Ирак. Веднага формира отряд от 9000 ветерани и се приготвя за поход.

Първата му задача е да избере маршрут. По това време съществуват два пътя от Ирак към Сирия - северен и южен. Северният се движи по река Ефрат и излиза в северна Сирия. Удобен е, но по протежението му са разположени многобройни укрепления и гарнизони. Това означава, ако не друго, то поне загуба на време, а заповедта е да се бърза. Освен това северният път отдалечава войската от подкрепленията в Арабия, а това също го прави неподходящ. Южният път минава през Думат-ул-Джандал в северна Арабия. Много удобен и предпочитан от керваните, но много дълъг.

Халид свиква военен съвет и обсъжда въпроса. По време на разговора един офицер споменава за път, минаващ право на запад през пустинята. Той е най-кратък от всичките, но включва 200 км абсолютно безводен участък. Военният съвет е единодушно против, но Халид много харесва идеята. След бурно обсъждане я налага в името на Аллах.

Юни месец е, най-тежкото време за преход през пустинята. Бойците стигат източната и граница и се подготвят за приключението. Пълнят всички кожени мехове с вода, но използват и друг начин за запасяване. Държат старите камили жадни, след това им дават да пият до насита, а после им цепят устните, за да не преживят. По този начин ги превръщат в ходещи резервоари.

Войската потегля. Всички яздят камили, а конете се водят на повод. По някое време разпарят старите камили, смесват източената вода с мляко и я дават на конете. Въпреки това обаче, в края на третия ден всички водни запаси са изчерпани. Следващите два дена поставят бойците на предела на издържливостта. Независимо от перипетиите, в края на петия ден пустинята е прекосена и войската стъпва на сирийска земя. Появата им в този централен район, на 100 мили източно от Дамаск, е абсолютна изненада за всички.

Още на следващата сутрин Халид се придвижва към близкото градче Сува. Земята е много богата на паша и добитък, войската попълва всички запаси и продължава. По пътя се намира малката крепост Арак с арабски гарнизон и византийски офицери. Всички се предават и скланят да плащат джизие. На сутринта Халид изпраща два отряда към селцата Сухна и Кадма, а с основните сили се насочва към град Палмира. Селцата се подчиняват с голям ентусиазъм и отрядите се връщат бързо. Арабският гарнизон на Палмира също се подчинява при наближаването на войската. Управителят на града дарява Халид с великолепен боен кон. Следващите градчета по пътя са Кариатин и Хуварин. Те решават да окажат съпротива и са разграбени.

Оттам войската се насочва към Марж Рахит - голям град по пътя към гасанидската столоца Бусра. По това време градът е домакин на голям панаир и го охраняват значителни арабски сили. След няколко дена Халид пристига, разпръсва арабите и оплячкосва всичко. Преспива и потегля към Бусра.



В това време трите корпуса на Абу Убайда са разположени южно и западно от Бусра. Военачалникът научава за похода на Халид и решава да го облекчи, като превземе града. За тази цел изпраща Шурахбил с 4000 бойци. Когато отрядът пристига, заварва 12000 души арабо-ромейски гарнизон.

Два дена не се случва нищо, защото ромеите смятат Шурахбил за авангард на голяма войска. На третия ден разбират каква е работата и излизат в открито сражение. Битката започва преди обяд и след два часа ромеите започват да взимат надмощие. В ранния следобед фланговете им напредват и Шурахбил е почти обкръжен. В този момент от североизток се задава галопиращата конница на Халид. Ромеите веднага се изтеглят в крепостта.

Халид се среща със своя ветеран и го пита какво прави тук с такава малка сила.
"Тук съм по заповед на Абу Убайда."
"Абу Убайда е мъж с най-благородни качества, но нищо не разбира от война..."

Ромеите виждат, че мюсюлманската армия по численост е горе-долу колкото тяхната и решават на следващата сутрин пак за дадат открито сражение. Боят започва с дуел между ромейския командир и Абд ар-Рахман, синът на Абу Бакр. Двамата се отървават невредими, след което Халид заповядва атака. В това време към полесаржението се приближава самият Абу Убайда с малък отряд. Ромеите пак се оттеглят в крепостта.

Отношенията между двамата военачалници са топли още от времето на пророка. Абу Убайда е няколко години по възрастен от Халид и се отнася с него като с по-малък брат. От своя страна Халид храни голямо уважение към спътника на Мухаммад. При срещата им пръв заговаря Абу Убайда:
"Получих писмото на Абу Бакр и с радост разбрах, че те назначава за мой командир. Няма възмущение в сърцето ми, понеже знам колко си вещ по въпросите на войната."
"В името на Аллах! Никога не бих приел да те командвам, ако не беше такава волята на халифа."

Така войските се събират и мюсюлманите обсаждат Бусра. След няколко дена гарнизона се предава. Условието на Халид отново е джизие. Това става в средата на юли 634 г. Халид изпраща доклад до Абу Бакр заедно с 1/5 от плячката. В същото време заповядва на всички мюсюлмански войски да се концентрират около Аджнадийн.


Следва...

[monte christo]

Между другото, прави ли ви впечатление, че почти винаги, на всяко едно сражение има много дуели?

Навремето мислех, че подобни "поединочки" са ставали само из Западна Европа и то XII, XIII, XIV век, докато на Изток такива екшъни не са се разигравали? Да, ама не!

Самият Халид ибн-ал Уалид (по тях времена около 50 годишен) често се "мятал" на дуели!

Сега се сетих и за Зирар иб ал-Азуар (Zirrar ibn al-Azwar). Човек, който ще изиграе голяма роля по-късно в много други битки. Махал ризница, шлем, събличал се гол до кръста и по този начин бил много по-гъвкав от противниците си, накачулени с разните железарии - косял всичко наред

[Кухулин]

Да, темата за дуелистите е много интересна и може доста да се напише. Огромно е значението за изхода на битката и поради тази причина армията на Праведния халифат има специално подразделение от опитни бойци - мубаризун. По този начин се избягват неприятни ситуации като случая с Иван Владислав.

А Зирар ибн ал-Азуар (среща се и Dhiraar bin Al-Azwar), известен като Голия воин, има сам по себе си много голяма роля в цялата кампания. За съжаление не съм я засегнал, понеже все гледам да се движа отгоре-отгоре. Един от най-доверените командири на Халид.

[Кухулин]

Битката при Аджнадийн

Следва...

В третата седмица на юли мюсюлманските войски тръгват към Аджнадийн. Халид минава покрай северния бряг на Мъртво море, подминава силно укрепения Йерусалим и пристига на 24 юли. Амр ибн ал-Ас потегля от южните палестински територии и се присъединява към него на 25 юли. Олеква му много, защото дълго време е бил изолиран от основните сили и се е намирал под постоянна ромейска заплаха. Спасява го ромейската стратегия - да се скове вражеското настъпление чрез заплаха в тил, а не да се бие противника на части.

Край Аджнадийн се събира най-голямата мюсюлманска войска до този момент - 32 000 души. Построяват лагера си на една миля от ромейския лагер, но няколко дена не предприемат действия. Византийската войска е нещо невиждано за тях - над 80 000 бойци начело с пълководеца Вардан. Внушителна гледка. Само ветераните от Ирак запазват спокойствие.

На 30 юли сутринта Халид построява армията за бой. Фронтът е дълъг 5 мили. Състои се от център и две подсилени крила. Всяко крило е удължено със специален отряд, чиято задача е да не допуска обход. Зад центъра са разположени резервите - 4 000 души, а зад тях е мюсюлманския лагер с жените и децата. Византийците се построяват на половин миля разстояние, също на фронт 5 мили. От техните редици се приближава един епископ. След дълга увертюра предлага на Халид сделка: всеки мюсюлманин ще получи по един динар, роба и чалма, а за него ще има 100 динара, 100 роби и 100 чалми. В замяна трябва да си тръгнат. Халид от своя страна предлага ислям, джизие или меч. Не успяват да се разберат. Епископа се оттегля и идва ред на същинската битка.

Вардан изкарва стрелците в обсег и започва да обстрелва мюсюлманите. Те не могат да отвърнат, защото лъковете им са по-слаби от ромейските. Командирът на центъра иска да атакува, но Халид не му разрешава - според него трябва да изчакат, докато слънцето мине зенита. Така мюсюлманите понасят пасивно обстрела известно време. Резултата е няколко убити и доста ранени. В един момент към Халид се приближава Зирар ибн ал-Азуар и го пита: "Защо изчакваме, когато Аллах е с нас? Враговете ще помислят, че се страхуваме от тях. Заповядай атака и ние сме с теб!". Военачалникът отвръща: "На теб ти разрешавам да атакуваш, Зирар..."

Воинът това и чака - тръгва към ромеите с боен вик. От техните редици веднага излиза друг воин и започва дуел. Постепенно се завързват още дуели и обстрела спира. Тази фаза продължава няколко часа и мюсюлманите успяват горе-долу да компенсират загубите, претърпени от стрелците. Няколко ромейски генерали падат убити. Щом минава пладне, Халид заповядва атака. Сблъсъкът е челен, без никакви маневри. Нито една от страните не постига надмощие и в късния следобед войските се оттеглят.

Вардан изобщо не е доволен от изхода и свиква военен съвет. Решават следващата сутрин да подмамят Халид на преговори и да го убият. За целта през нощта 10 ромеи застават в засада между лагерите. Халид обаче разбира за заговора и изпраща Зирар с група бойци, които изколват ромеите и на свой ред правят засада. На сутринта войските пак се строяват. Вардан излиза напред и вика Халид за преговори. Съответно попада в засадата и главата му е отсечена. В същия момент е заповядана обща мюсюлманска атака. Византийците са разколебани, но упорстват. Халид забелязва известна нестабилност в центъра им, вкарва на това място резервните 4 000 души и го разпилява. Заместникът на Вардан е убит, а ромеите се разбягват. Конницата ги подгонва и настава клане. Най-много ромеи успяват да се спасят в посока Йерусалим. След битката Халид пише доклад до Абу Бакр, в който говори са 50 000 убити ромеи и 450 собствени загуби.

Битката при Аджнадийн:
Победа за мюсюлманите:
32 000 бойци / малко жертви
Загуба за ромеите:
80 000 бойци / 50 000(?) жертви

Абу Бакр му праща отговор - да превземе първо Дамаск, а след това Емеса и Антиохия. В никакъв случай да не прекрачва северната граница на Сирия. Заедно с отговора му праща и подкрепления.

Император Ираклий научава за катастрофалната загуба и веднага взима мерки. Мести се от Емеса в Антиохия. Отгатва следващата цел - Дамаск - и изпраща подкрепления в града, който е под командването на зет му Тома. Заповядва на остатъците в Йерусалим да се организират и да заемат позиция при Якуса - на брега на река Ярмук, 150 км южно от Дамаск. Целта е да се спечели малко време, за да се укрепи отбраната на града.

Халид следва заповедта на халифа и потегля на север. В средата на август стига Якуса и разбива слабата византийска армия. На 20 август е пред стените на Дамаск, но заварва града готов за отбрана.



Следва...

[AggressiveRefrain]

Добре де, не разбирам...

Тези цифри 100% ли са сигурни, защото не мога да разбера как 32 хил. могат да разбият 80 хил. с атака през центъра?Та при такова надмощие, ако ромеите бяха атакували по целият фронт нямаше как да не спечелят

[Кухулин]

Тези цифри 100% ли са сигурни, защото не мога да разбера как 32 хил. могат да разбият 80 хил. с атака през центъра?Та при такова надмощие, ако ромеите бяха атакували по целият фронт нямаше как да не спечелят

На тоя свят нищо не е 100% сигурно, най-малко пък цифрите от битките на Халид

Конкретно при Аджнадийн изворите говорят за 100 хил ромеи, изследователите - за 80-90 хил, а някои от тях - за 10-20 хил. Аз съм писал 80 хил, тъй като според мен това число е най-достоверно. Византийската войска стъписва арабите, а те са виждали доста сериозни битки в Ирак.

Бройката на мюсюлманите не ми се струва толкова странна. Абу Бакр праща 28 хил, Халид идва с 9 хил - общо 37 хил. Няколко хиляди да са оставени като гарнизони и стават 32 хил.

Що се отнася до самия бой, не виждам нищо чак толкова странно. Съотношението е примерно 3:1 в жива сила и 1:3 в морал. Като се добави удачното включване на резервите - ето ти разгром. Ако има нещо притеснително, това са 50-те хиляди жертви. Много ми се виждат.

[AggressiveRefrain]

Но това е атака през центъра.Какъва по-голяма морална упора от численото превъзходство, което тук е доста осезаемо (меко казано)

Да, 50 хил и мен доста ме съмнява

Ако източниците, от които черпиш инфо за цифрите са арабски, според мен спокойно може цифрата на ромеите да се снижи до 50 хиляди.

Споням си, бях чел записките на някакъв рицар участвал в битката при Никопол през 1396г., където беше изкарал турците милиони, а кръстосците една шепа хора,а всъщност кръстосците са с числено предимство

[Кухулин]

Какъва по-голяма морална упора от численото превъзходство, което тук е доста осезаемо (меко казано)

Исляма, Халид, обезглавения Вардан и няколко други фактора. Но най-вече исляма

Ако източниците, от които черпиш инфо за цифрите са арабски, според мен спокойно може цифрата на ромеите да се снижи до 50 хиляди.

Гибън е англичанин, Акрам е пакистанец, но ОК - нави ме на 50

[monte christo]

хахаха, докато напиша нещо по въпроса и вие вече сте овършели

Разбира се, че не са достоверни данните. По принцип (поне аз мисля така) Кухулин използва данните (почти) винаги на арабските историци, било от преди векове или наши дни. В случая данните, които е постнал, напълно се доближават с тези на ал-Уакиди - става въпрос за броя на ромеите при Аджнадаин от 90-100 000 души. Както и за жертвите дадени от двете страни. В повечето случаи легендите се раждат и утвърждават през времето, така както нашия Крали Марко прескачал планината или пък персийския Рустам разсичал крилатата ламя

От друга страна имаме историци като Дейвид Никол, който пък е занижил твърде много числеността на ромейската армия: около 9-10 000 души. Според него, арабите дори били повече: 15-18 000 души.

Например големия Едуард Гибън, явно също използва данните на арабските историци, защото се спира на почти същите числа, както ал-Уакиди. Според него ромеите са близо 80 000. Ако се не лъжа, Гибън дори и за битката при Ярмук, също е склонен да приеме на прима виста, помпозните твърдения на арабските летописци, относно числеността на ромейската армия, за която се говори, че достигала 200-400 000 души

Дейвид Морей пък начислява, някъде към 20 000 араби. Генерал Акрам и ал-Уакиди пък ги изчисляват на 32 000.

Като се има предвид днешното критично мислене излиза, че проблема е не е точно този, дали може да се събере и изхранва такава огромна армия, а защо тя не е победила? Визирам ромеите. В края на краищата по тях времена няма революция в изнамирането на някакви авангардни оръжия - всички са със шлем, копие, щит, меч, лък и стрели. И собствени физически сили... И до там
Всичко опира до числеността на хората. Разбира се, че не трябва да се подценява и тяхната подготовка, но броят винаги си е брой.

Империя от ранга на Римската, винаги може да се напрегне и да събере подобен брой армия от 80 000 войници. Но, затова се изисква не малко време и организационни усилия - навярно ще отнеме минимум 6 месеца. И подобна армия ще се събира само в краен случай, както е при Ярмук. Дори там, тя не е толкова. Била е такава в Едеса. Голяма част от нея е разпределена по гарнизоните в Сирия. Свидетелства за това са големите проблеми, които спъват и забавят по-късно арабското завоевание.

А сега през юли 634 г. ромеите бързат, както бързат и арабите Лично според мен в битката при Аджнадаин са участвали не повече от 20-25 000 ромеи срещу 15-18 000 араби

[AggressiveRefrain]

@Кухулин

Хехе, не знам, нямам причина да не ти се доверя,не съм до такава степен запознат,но просто някак си не ми е лесно да си представя как 3 пъти по-голяма армия се паникьосва

@monte christo

Споделям мнението ти.Тази работа ми се вижда нещо от сорта на "И нашите смели войни се нахвърлиха върху в пъти по-многобройния враг, но с божията помощ успяха да победят, защото Ислям > Християнство" грубо казано.