Хоспиталиери

[Henry Sinclair]

Иконата най-вероятно вече е била на острова, преди йоанитите да пристигнат в Родос през 1306г. Реликвата била донесена от пилигрим, който връщайки се от Светите Земи, построил и първата църква в планината Филермос. Интересно дали самия образ е пресъздал реалнатото лице на историческата Мария, чиито съвременник е бил апостол Лука?

[Guy de Mont Ferrand]

Интересно дали самия образ е пресъздал реалнатото лице на историческата Мария, чиито съвременник е бил апостол Лука?

Във всеки случай прилича на ориенталка (каквато е била).

[Henry Sinclair]

Да, би трябвало да е от семитски произход със сигурност. Като започнахме на религиозна тема, Ги, какво ще кажеш за остров Патмос и манастира на Св. Йоан Богослов, който също е бил владян от Ордена за известен период.

[Guy de Mont Ferrand]

Патмос е бил васален на хоспиталиерите в периода, когато византийският флот вече не е имал възможност да достига дотам. Но те, тъй като са имали голям брой православни поданици, са уважавали автономията на острова, който фактически принадлежи на манастира. Плюс това орденът е имал респект към колегите си монаси от Патмос като сходна структура - и там, както в Родос, върховната власт е била в ръцете на Манастира. Но православните монаси никога не са имали военни функции, рядкост е било и използването на наемници, дори и в тази изключително войнолюбива епоха.

[Guy de Mont Ferrand]

Очевидно е, че Баязид II е искал да бъде в добри отношения с папата заради така наричания от някои, принц Джем.

Интересно, как тогава е наричан "от други" Джем? Той си е принц, брат на Баязид, потенциален наследник на трона, който при това е бил много близо до завладяването му и се е ползвал с голяма популярност сред османците. Заради него Баязид е искал да бъде в добри отношения не само с папата, но и с ордена на св. Йоан. Аз на мястото на фра Пиер д'Обюсон не бих го предал на папата, макар че, при тогавашната политическа ситуация, може би това е изглеждало най-приемливото решение. Така примерно е схванала нещата Вера Мутафчиева, въпреки че и в нейния роман се прокрадва известно учудване от хода на хоспиталиерите. Що се отнася до реликвите, не бих искал да коментирам, може би кабалеро де Сантяго би могъл да каже повече.

[Гост]

Според мен в случая с Джем, най-добре е да се използва титлата шехзаде(дори и тя да се превежда, като принц). Джем освен принц Джем е наричан и Зизим, а също и султан Джем, тъй като през 1481г. той се провъзгласява за султан. Не съм специалист по структуриране на турските имена през 15 век и затова мога да направя само няколко предположения(който е специалист, може да каже дали това е така). Първото предположение е, че турските имена са се структурирали подобно на арабските. Ако това е така, предполагам че Джем не е нито неговото исм(или алам(първото име)), нито неговото насаб(показващо името на бащата), нито неговото нисбах(име указващо етническата или религиозната или политическа принадлежност или показващо родното място), а най вероятно Джем е неговото лакаб(нещо като прозвище). Чел съм, че неговото исм(алам) e Гияс (Гияс ад дин.Гияс означава рамо, дин означава вяра, а Гияс ад дин означава опора или стълб на вярата). Разбира се, това са само хипотези и не е сигурно, дали Гияс е неговото исм(алам) или Гияс ад дин е неговото лакаб, защото "ад дин" на практика винаги е лакаб и не е сигурно, че Джем е неговото лакаб. Това, което съм писал за копието на Лонгин( и за съмненията дали е автентично), съм чел в руската встъпителна статия на Лозинский за дневника на Йохан Бурхард(Ioannis Burchardi, който е бил (доколкото знам) нещо като церемониалмайстор на Сикстинската капела и е бил съвременник и свидетел на някои от събитията, които описва в дневника си).

[Guy de Mont Ferrand]

Нещо достойно за отбелязване според мен, не знам дали е точно за тази тема, но днес се задълбах в нета и с удоволствие открих, че са се появили няколко нови пиейчди-та (т.е. доктори по история), които (като мен) се занимават с политическата история на Източна Европа през 13-15 век, като я изследват в интернационален аспект, наблягайки на международните и над-националните връзки и тяхното влияние върху отделните държавни формирования. Това може само да ме радва, тъй като традиционната закостеняла "национална" историография все трябва да бъде "разбита" някой ден, тъй като не отговаря на новите нужди и тенденции и фактически представя повече спънки, отколкото улеснения за съвременния медиевист (мое мнение).

[KIZIL DELI]

Аз мисля, че баш Джем си се е казвал. Колкото до това дали да се използва шехзаде или преведа под някакво форма версия не е въпрос на правилно и грешно, а по скоро на авторово предпочитание май.

[Henry Sinclair]

Сър Ги, чувал ли сте за тази особа :Фантино Куерини / Fantino Querini /, венециански рицар, командир на хоспиталиерите на Кос, Калимнос, Лерос и Нисирос в периода 1433-1452г.


Герба на Куерини

[Guy de Mont Ferrand]

Не, обаче фамилията ми е позната, мисля че има и други високопоставени братя-рицари с нея.

[Henry Sinclair]

Да, мисля, че фамилия Куерини се появява на Архипелага след обсадата на Константинопол и IV-тия кръстоносен поход. През 1204г. Джон Куерини получава от Марко Санудо като владение остров Астипалия на Додеканезите, където построява внушителен венециански замък. Фамилията остава на островите около 300 години.


замъка Куерини на Астипалия

[Guy de Mont Ferrand]

През 1204г. Джон Куерини

Джовани трябва да е Иначе замъчето е красота.

[Henry Sinclair]

Делегация на Ордена на посещение във Ватикана по случай 900 години от основаването му.

[Guy de Mont Ferrand]

Булата на папа Пасхалий II (в превод на английски ез.) от 15 февруари 1113 г., с която се полага началото на ордена на хоспиталиерите

И още един материал за същата була по повод на 900-годишнината от издаването й

[Guy de Mont Ferrand]

И относно състоянието на същия документ в малтийски блог