If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
[ATTACH=CONFIG]26749[/ATTACH]
Легенда разказва, че тогава островът бил спасен от единствения оцелял рицар - едва осемнадесет годишен. Той преоблякъл жените и децата в доспехите на мъртвите защитници, заблуждавайки османците, че гарнизона на Лерос все още е силен.
Легендата явно почива на исторически данни. През 1506г. турски пирати нападат острова с осем галери и 500 души подкрепяни от артилерия. Гарнизонът на крепостта по това време наброявал едва шест хоспиталиери, се командвал от пиемонтският рицар Паоло Симеоне / Paolo Simeone/. Лерос удържал единствено защото командирът успял да заблуди турците, че гарнизонът все още е многоброен, преобличайки местните като хоспиталиери.
Продължавам темата с малко повечко данни за рицаря-хоспиталиер Албрехт фон Шварцбург / Albrecht von Schwarzburg/. Същият е наричан в различни извори Albertus Alamanus ("Алберт Германеца") или Albertus de Nigro Castro - буквален превод на фамилията му Шварцбург /Черен Замък/. Алберт (Албрехт) произхожда от саксонско-тюрингската фамилия Шварцбург. Баща му е граф Гюнтер V Шварцбург, а майка му е Ингрид. не е известна рожденната дата на Алберт, като се предполага, че е между 1267 и 1283г. За пръв път името му като рицар се среща през 1306г., когато Шварцбург вече е хоспиталиер в Кипър. В Лимасол младият германец бързо става протеже на Великият Магитър Фулк де Виларет /1305-1319/, който го издига и го прави маршал и велик приор на Ордена в Кипър. Пре 1310г. като един от най-високопоставените хоспиталиери в Кипър, Алберт изиграва важна роля във възстановяването на властта на крал Анри (Хенри) II, който до тогава е в изгнание във Арменска Киликия. По заповед на Фулк де Виларет, Шварцбург с контингент от рицари съпровожда краля на Ерусалим до Никозия, където е коронясан като крал на Кипър. В периода 1312-1315г. Алберт е изпратен в Европа с поръчение от магистъра, касаещо имотите на Тамплиерите след забраняването на Ордена. През 1315г. Шварцбург се завръща в Кипър, откъдето заминава за Додеканезите, където е новата база на Ордена на Хоспиталиерите. През следващите три години, маршала се включва активно в бойните действия по море срещи турските пирати в Архипелага. През 1318г. Алберт потушава брутално гръцкото въстание на остров Лерос, а през следващата 1319г. спечелва важна морска победа срещу емира на Айдън, край о. Хиос.
Битката при Хиос става през месец юли 1319г., когато емира на Айдън- Мехмед бег, съоръжава флота от 18 галеи и 18 по-малки кораби във пристанището на Ефес (съвременият Кушадаси). Край остров Хиос, турците срещат християнският флот, който се състои от 24 кораба и 80 рицари - хоспиталиери, командвани от маршал Алберт фон Шварцбург. Рицарите са подкрепяни от седем генуезки галери, водени от Мартино Закария, генуезки владетел на Хиос - колония и основна военна база на Генуа в Егейско море. Битката завършва със съкрушителна победа за християнският флот, само шест турски кораба се спасяват от плен или унищожение. За военните си заслуги към Ордена и победите срещу враговете, Алберт е награден от Папата. В периода 1323-1325г. той пътува в Европа - Бохемия, Дания и Германия с различни мисии на Ордена. Умира през 1327г. в Германия. Погребан е в приората във Вюрцбург.
Във връзка с поста ти, сър Ги, ми стана интересно за въстанието на Лерос и ето какво изрових :
През 1318г. скоро след като островът бил завлядян от Ордена, избухнало въстание. Местното гръцко население изклало гарнизона и се обявило за лоялно на византийският император. Бунтът бил смазан от рицарят Албрехт фон Шварцбург / Albrecht von Schwarzburg/, който щурмувал замъка Пантели и разгромил 2000-те гръцки защитници. За назидание рицарят-хоспиталиер избил 1900 от тях, а останалите живи отвел като пленици на Родос. Блестяща "наказателна" операция по съвременните стандарти.
Да, пълен "блицкриг" (вероятно биха го нарекли по-късните му сънародници), Шварцбург безспорно е бил добър пълководец.
Малко ме подразни употребата на "замък" вместо напр. "кастро" - явно става въпрос за местната островна крепост, но това може би е защото съм закостенял традиционалист, вмирисан на нафталин
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Извини ме за "замъка", наистина на Додеканезите всеки остров си има свое "кастро", обикновенно на най-високата част.
Обикновено даже по няколко, вчера напр. бях на Филеримос, където се води май решаващото сражение за завземането на Родос без столицата му още в 1306 г. А Родос, знаеш, има много - и кули, и крепости-"убежища" и такива, които приличат на истински замъци. Но аз лично трудно бих се престрашил да им викам "замъци", тъй като е липсвал "барона", т.е. благородникът, чийто дом е. За ордена знаем, че членовете му са, малко или много, равни помежду си - става въпрос за изпълняващите такива функции братя-рицари и "замък" трудно би бил построен за кой да е тях - с изключение на великия магистър, който обаче се сменя и, отново както знаеш, в седалището му в Родос се е нанесло някакво благородническо протеже на Виктор-Емануил и Мусолини, което наистина го е превърнало в "замък" по свой вкус, но това не е оригинала - макар и да му се е получило според мен, но повечето хора не мислят така. Нейсе, аз си падам по японски гравюри и мебели стил "Луи XV"
За Лерос не съм сигурен, но на някои от островите вероятно наистина е имало "замъци" в буквалния смисъл на думата. Нисирос например е бил даден като фиеф (феод) на едни италианци, които в замяна трябвало да построят и поддържат една галера за флота на ордена. Функционално те са си били "барони" на Нисирос. Но в тази епоха това островче не е кой знае колко - цената им се качи неимоверно едва в последните години, както знаем от Меркел. Т.е. обитаваният "замък" ще да е бил някоя двуетажна къща в рамките на подсиленото и подновено византийско кастро - съвсем не като двореца на великия магистър, върховния владетел на островите. И изобщо ми се струва, че местните крепости с изключение на Родос не са били обитавани освен в случай на нападение и може би от гарнизоните си. Ето например Филеримос - дори и днес изкачването до върха, където е било византийското "кастро" е твърде трудоемко, някак си неергономично ми се вижда населението от областта да е живеело постоянно там.
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Крепостта на Ордена на остров Халки,Додеканезите.
Намира се на хълма над главния град на острова.
На главната порта може да се види герба на Магистъра Пиер д'Обюсон (1476-1503)
Крепостта Антимахия (Antimachia) на остров Кос е построена от рицарите Хоспиталиери за да усили защитата на острова. Намира се в централната част на Кос, на няколко километра от селището Кардамена. През 1457г. Антимахия е обсадена от османците, които стоварват десант на острова. Според легендите, 15 рицаря и 200 местни жители устояват на многобройните атаки цели 23 дена, което в края на краишата довежда до отелгянето от Кос на 16 000-ната османска армия.
Сър Ги, прави ли ви впечатление какви малки гарнизони от рицари са отбранявали авантпостовете в Архипелага. На Лерос мисля, че ставаше дума за шест рицаря, а тук за петнадесет, срещу които са се изправяли хилядните пълчища на османците.
Сър Ги, прави ли ви впечатление какви малки гарнизони от рицари са отбранявали авантпостовете в Архипелага. На Лерос мисля, че ставаше дума за шест рицаря, а тук за петнадесет, срещу които са се изправяли хилядните пълчища на османците.[/I][/I]
Абсолютно. Тази диспропорция ми направи шокиращо впечатление още преди много години и бе една от основните причини за първоначалния (а до голяма степен и за сегашния) ми интерес към средновековните рицари-хоспиталиери. Особено в родоския си период братята йоанити са сред най, ама най-добрите бойци в света. Трудно би било да се посочат конкретните причини за това, но аз бих изтъкнал специализираната подготовка и образование, доброто лично финансиране (и нелошото публично), съзнанието за "преден пост на Християнството срещу Исляма", системата за управление, отвореността към иновациите във военното дело...Изобщо при средновековните йоанити имаме стремеж към познание - та те са може би най-добрите средновековни лекари - и това познание позволява на моменти да се компенсира недостига на жива сила или финанси. Ето напр. фортификациите на Родос - може би един от най-прекрасните примери за преход от средновековие към модерност, а отблъскването на османците през 1480 г. е невероятна победа за времето си.
Разбира се, както мнозина съвременни автори са забелязали, проблемът с числеността на кръстоносците/франките на Изток датира още от времената на Йерусалимското кралство. Така те са били подготвяни предварително да се изправят пред по-многоброен противник, като това, струва ми се, важи особено за военизираните членове на ордена на Св. Йоан. Друг въпрос е, че в тази, а и в коя да е епоха, е имало укрепления, които са могли да бъдат успешно защитавани от малобройни сили срещу многоброен противник. Но задържането на шевалиерите в такава близост до "Турция", при това без поемането на каквито и да било васални задължения или отстъпки пред султаните (османския и мамелюкския) както постъпват напр. генуезците на Хиос и Лесбос, си е цяло чудо и то, бих казал, чудо на военното изкуство в най-голяма степен!
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Извинявай, но намирам патетиката ти за неуместна. Във Видинския санджак от средата на 15 век крепостните гарнизони сащо са от по 10-15 души.
Ето и други случаи:
Гаринизон военного времени мог отличатся от гарнизона мирного времени в десятки раз. Дж.Мур обработал документальные и хроникальные данные по гарнизонам военного времени в период с середины 12 до середины 13 вв. Средняя величина гарнизона по документальным источникам 91 воин (рыцари, конные и пешие сержанты), а медианное значение равно 52, максимальный гарнизон равен 900 воинов. Данные, полученные из хроник, дают значительно большие числа: 233, 100 и 2121 соответственно. Следует отметить, что крупные гарнизоны существовали лишь короткое время, естественно если речь не идет об осажденном замке. Так в 1174 г. в гарнизоне Нортхемптона было 10 рыцарей. Их число кратковременно довели до 128, однако вскоре большая часть рыцарей присоединилась к полевой армии, а в замке остался обычный гарнизон. В 1192 гарнизон вновь усиливается и состоит из 20 рыцарей, 40 конных и 60 пеших сержантов.
В мирное же время гарнизон оставался небольшим. Даже такой важный замок как Виндзор, нередко принимавший королевский двор, имел небольшой гарнизон мирного времени: в 1194 – 23 воина (3 рыцаря, 10 конных и 10 пеших сержантов), в 1214 гарнизон из 19 воинов (5 рыцарей, 10 сержантов и 4 арбалетчика) кратковременно увеличили вдвое (10 рыцарей, 20 сержантов), но в том же году вернулись к гарнизону мирного времени, в 1229 гарнизон был и того меньше – 1 рыцарь и 6 сержантов и арбалетчиков, в течение года он временно усиливался неизвестным числом сержантов.
Фактическая численность гарнизонов мирного времени не оставалась постоянной. Гарнизон замок Уолтон (Walton) в 1160 состоял из 10 рыцарей и 4 сержантов, в 1165 - 3 рыцаря и 2 сержанта, в 1167 - 7 рыцарей при двух сержантах. Во время военных действий 1174 года гарнизон усилили до 20 рыцарей, 2 конных и 20 пеших сержантов.
В гарнизонах небольших замках зачастую был всего один рыцарь даже в военное время. Так в замке Бамбур (Bamburgh) в начале 1221 гарнизон состоял из рыцаря-констебля и трех арбалетчиков. С возникновением опасности в июне гарнизон усилили еще 16 арбалетчиков. В апреле следующего года гарнизон вновь сократили до 3 арбалетчиков и констебля, добавив 3 сержантов (неизвестно, конных или пеших). Кроме этих воинов в замке отдельной статьей указан привратник. Видимо в составе гарнизона замка минимум один привратник был постоянно, однако его, как и другой постоянный персонал, например капеллан и часовые, крайне редко упоминают в документах. При этом их численность также могла меняться из года в год. Например, в Тауэре в 1262 было 4 часовых и привратника, в 1265 - 2 часовых и 4 привратника, в 1266 – 4 часовых и 4 привратника. В Виндзоре в 1257 - 3 часовых, 1 привратник и 1 капеллан, а в 1271 – 4 часовых, 2 привратника и 5(!) капелланов.
В целом можно сделать вывод, что за исключением некоторых крупных королевских крепостей, таких как Дувр или Норвич, или барониальных замков, расположенных в узловых пунктах (Ричмонд, Рочестер), гарнизон даже королевских замков был невелик, а барониальные замки обходились в мирное время 1-2 рыцарями. Если к баронии относилось 9-10 фьефов, то при службе 40 дней в году с фьефа получается как раз 1 рыцарь постоянного гарнизона, если один фьеф был обязан круглогодичной службой, как в Клане, их число могло быть доведено до 2. К крупным замкам относилось больше фьефов (73 в Виндзоре, 120 в Рокингхеме, 170 в Дувре, 200 в Норвиче), соответственно гарнизоны в них могли быть больше, но и их в мирное время стремились минимизировать. В военное время гарнизоны увеличивали лишь по необходимости и стремились сократить, как только опасность уменьшалась.
Извинявай, но намирам забележката ти за неуместна. Става въпрос, както ясно беше отбелязано, за гарнизон по време на активни военни действия, а не в мирно време. И цитираш източник за...английския замък на...руски, докато последно говорихме за хоспиталиерите на Родос.
Има и нещо друго, което споменах, но няма кой да чете - близостта с "Турция" и състоянието на почти перманентна война с турците, в което се намират хоспиталиерите на Родос, което, близко до акъла, няма нищо общо със ситуацията в Англия от 12-13 в. Нападението срещу Антимахия със 16 000-дна армия по всяка вероятност щеше да наложи струпването и, ако щеш, поддържането на по-сериозен гарнизон в крепостта, но при липсата на достатъчно рицари или др. военни това просто е нямало как да стане. Ако не се лъжа, за участието си в отблъскването на обсадата великият магистър и конвентът на Родос опрощават данъците на местното население за една година.
ПП: Да не говорим, че патетиката ми изобщо не се отнасяше към самата численост на гарнизоните, а към диспропорцията в полза на враговете им, която е почти постоянна за период от 200 години и е направо фрапираща в някои случаи, измежду които този от Антимахия съвсем не е най-впечатляващия.
Може да се намираш в потрес от изказването ми и така иронично да неглижираш данните от Англия, ама не каза нищо за Видинския санджак.
Данните показват, че това са нормални за епохата гарнизони, които в случай на нужда са били подсилвани, било с опълчение (случая с Антимахия), било с професионални военни.
Друг е въпроса за диспропорциите и неговия отговор се крие във функцията на крепостите да позволяват задържането на многоброен противник с минимум жива сила.
Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написа
Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
Може да се намираш в потрес от изказването ми и така иронично да неглижираш данните от Англия, ама не каза нищо за Видинския санджак.
Данните показват, че това са нормални за епохата гарнизони, които в случай на нужда са били подсилвани, било с опълчение (случая с Антимахия), било с професионални военни.
Определено се намирам в потрес, защото сравнението беше, хм, разгромяващо, а на мен ми прилича на чисто заяждане и оттам - на спам. Но да приемем, че е недоразумение. Сам можеш да видиш, че във военно време числеността на гарнизоните нараства. Плюс това никой не е казал, че числеността на гарнизона е "ненормална", говорехме за пропорцията. Сега разбра ли?
А патетиката според мене си е съвсем уместна, когато говорим за историческия двубой хоспиталиери-османци, особено за времето на "родоските рицари". При положение, че към средата на 15 в. последните разполагат с ок. 400 рицари те съумяват да задържат владението си над десетки големи и малки о-ви, разположени в непосредствена близост до турската Мала Азия, но това няма нищо общо напр. с борбите между англо-норманските барони или уелските им съседи (има ли смисъл да давам пояснения защо?). Въпросните владения се намират във война с цялата Османска империя, а ок. същото време - и с Мамелюкския султанат - имаш ли представа тези 400 рицари срещу какъв териториален, икономически и военен потенциал се изправят? И на всичкото отгоре устояват. - на това му викам аз случай, който си струва малко патетика...
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Друг е въпроса за диспропорциите и неговия отговор се крие във функцията на крепостите да позволяват задържането на многоброен противник с минимум жива сила.
О, благодаря, че ми каза, макар че вече го споменах по-горе, в "патетичния" пост :
Guy de Mont Ferrand написа
Друг въпрос е, че в тази, а и в коя да е епоха, е имало укрепления, които са могли да бъдат успешно защитавани от малобройни сили срещу многоброен противник.
Да се поспрем малко със спама, а?
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Comment