Henry Sinclair написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Хоспиталиери
Collapse
X
-
Last edited by Henry Sinclair; 19-10-2014, 10:50.Войната е лека за зрителите...
-
герба на фамилия Шварцбург
Продължавам темата с малко повечко данни за рицаря-хоспиталиер Албрехт фон Шварцбург / Albrecht von Schwarzburg/. Същият е наричан в различни извори Albertus Alamanus ("Алберт Германеца") или Albertus de Nigro Castro - буквален превод на фамилията му Шварцбург /Черен Замък/. Алберт (Албрехт) произхожда от саксонско-тюрингската фамилия Шварцбург. Баща му е граф Гюнтер V Шварцбург, а майка му е Ингрид. не е известна рожденната дата на Алберт, като се предполага, че е между 1267 и 1283г. За пръв път името му като рицар се среща през 1306г., когато Шварцбург вече е хоспиталиер в Кипър. В Лимасол младият германец бързо става протеже на Великият Магитър Фулк де Виларет /1305-1319/, който го издига и го прави маршал и велик приор на Ордена в Кипър. Пре 1310г. като един от най-високопоставените хоспиталиери в Кипър, Алберт изиграва важна роля във възстановяването на властта на крал Анри (Хенри) II, който до тогава е в изгнание във Арменска Киликия. По заповед на Фулк де Виларет, Шварцбург с контингент от рицари съпровожда краля на Ерусалим до Никозия, където е коронясан като крал на Кипър. В периода 1312-1315г. Алберт е изпратен в Европа с поръчение от магистъра, касаещо имотите на Тамплиерите след забраняването на Ордена. През 1315г. Шварцбург се завръща в Кипър, откъдето заминава за Додеканезите, където е новата база на Ордена на Хоспиталиерите. През следващите три години, маршала се включва активно в бойните действия по море срещи турските пирати в Архипелага. През 1318г. Алберт потушава брутално гръцкото въстание на остров Лерос, а през следващата 1319г. спечелва важна морска победа срещу емира на Айдън, край о. Хиос.
Битката при Хиос става през месец юли 1319г., когато емира на Айдън- Мехмед бег, съоръжава флота от 18 галеи и 18 по-малки кораби във пристанището на Ефес (съвременият Кушадаси). Край остров Хиос, турците срещат християнският флот, който се състои от 24 кораба и 80 рицари - хоспиталиери, командвани от маршал Алберт фон Шварцбург. Рицарите са подкрепяни от седем генуезки галери, водени от Мартино Закария, генуезки владетел на Хиос - колония и основна военна база на Генуа в Егейско море. Битката завършва със съкрушителна победа за християнският флот, само шест турски кораба се спасяват от плен или унищожение. За военните си заслуги към Ордена и победите срещу враговете, Алберт е награден от Папата. В периода 1323-1325г. той пътува в Европа - Бохемия, Дания и Германия с различни мисии на Ордена. Умира през 1327г. в Германия. Погребан е в приората във Вюрцбург.Last edited by Henry Sinclair; 19-10-2014, 16:28.Войната е лека за зрителите...
Comment
-
Henry Sinclair написа Виж мнениеВъв връзка с поста ти, сър Ги, ми стана интересно за въстанието на Лерос и ето какво изрових :
През 1318г. скоро след като островът бил завлядян от Ордена, избухнало въстание. Местното гръцко население изклало гарнизона и се обявило за лоялно на византийският император. Бунтът бил смазан от рицарят Албрехт фон Шварцбург / Albrecht von Schwarzburg/, който щурмувал замъка Пантели и разгромил 2000-те гръцки защитници. За назидание рицарят-хоспиталиер избил 1900 от тях, а останалите живи отвел като пленици на Родос.
Блестяща "наказателна" операция по съвременните стандарти.
Малко ме подразни употребата на "замък" вместо напр. "кастро" - явно става въпрос за местната островна крепост, но това може би е защото съм закостенял традиционалист, вмирисан на нафталинA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Henry Sinclair написа Виж мнение[ATTACH=CONFIG]26917[/ATTACH]
Извини ме за "замъка", наистина на Додеканезите всеки остров си има свое "кастро", обикновенно на най-високата част.
За Лерос не съм сигурен, но на някои от островите вероятно наистина е имало "замъци" в буквалния смисъл на думата. Нисирос например е бил даден като фиеф (феод) на едни италианци, които в замяна трябвало да построят и поддържат една галера за флота на ордена. Функционално те са си били "барони" на Нисирос. Но в тази епоха това островче не е кой знае колко - цената им се качи неимоверно едва в последните години, както знаем от Меркел. Т.е. обитаваният "замък" ще да е бил някоя двуетажна къща в рамките на подсиленото и подновено византийско кастро - съвсем не като двореца на великия магистър, върховния владетел на островите. И изобщо ми се струва, че местните крепости с изключение на Родос не са били обитавани освен в случай на нападение и може би от гарнизоните си. Ето например Филеримос - дори и днес изкачването до върха, където е било византийското "кастро" е твърде трудоемко, някак си неергономично ми се вижда населението от областта да е живеело постоянно там.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Много е красиво.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Крепостта Антимахия (Antimachia) на остров Кос е построена от рицарите Хоспиталиери за да усили защитата на острова. Намира се в централната част на Кос, на няколко километра от селището Кардамена. През 1457г. Антимахия е обсадена от османците, които стоварват десант на острова. Според легендите, 15 рицаря и 200 местни жители устояват на многобройните атаки цели 23 дена, което в края на краишата довежда до отелгянето от Кос на 16 000-ната османска армия.
Сър Ги, прави ли ви впечатление какви малки гарнизони от рицари са отбранявали авантпостовете в Архипелага. На Лерос мисля, че ставаше дума за шест рицаря, а тук за петнадесет, срещу които са се изправяли хилядните пълчища на османците.Last edited by Henry Sinclair; 07-12-2014, 14:41.Войната е лека за зрителите...
Comment
-
Henry Sinclair написа Виж мнениеСър Ги, прави ли ви впечатление какви малки гарнизони от рицари са отбранявали авантпостовете в Архипелага. На Лерос мисля, че ставаше дума за шест рицаря, а тук за петнадесет, срещу които са се изправяли хилядните пълчища на османците.[/I][/I]
Разбира се, както мнозина съвременни автори са забелязали, проблемът с числеността на кръстоносците/франките на Изток датира още от времената на Йерусалимското кралство. Така те са били подготвяни предварително да се изправят пред по-многоброен противник, като това, струва ми се, важи особено за военизираните членове на ордена на Св. Йоан. Друг въпрос е, че в тази, а и в коя да е епоха, е имало укрепления, които са могли да бъдат успешно защитавани от малобройни сили срещу многоброен противник. Но задържането на шевалиерите в такава близост до "Турция", при това без поемането на каквито и да било васални задължения или отстъпки пред султаните (османския и мамелюкския) както постъпват напр. генуезците на Хиос и Лесбос, си е цяло чудо и то, бих казал, чудо на военното изкуство в най-голяма степен!A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Извинявай, но намирам патетиката ти за неуместна. Във Видинския санджак от средата на 15 век крепостните гарнизони сащо са от по 10-15 души.
Ето и други случаи:
Гаринизон военного времени мог отличатся от гарнизона мирного времени в десятки раз. Дж.Мур обработал документальные и хроникальные данные по гарнизонам военного времени в период с середины 12 до середины 13 вв. Средняя величина гарнизона по документальным источникам 91 воин (рыцари, конные и пешие сержанты), а медианное значение равно 52, максимальный гарнизон равен 900 воинов. Данные, полученные из хроник, дают значительно большие числа: 233, 100 и 2121 соответственно. Следует отметить, что крупные гарнизоны существовали лишь короткое время, естественно если речь не идет об осажденном замке. Так в 1174 г. в гарнизоне Нортхемптона было 10 рыцарей. Их число кратковременно довели до 128, однако вскоре большая часть рыцарей присоединилась к полевой армии, а в замке остался обычный гарнизон. В 1192 гарнизон вновь усиливается и состоит из 20 рыцарей, 40 конных и 60 пеших сержантов.
В мирное же время гарнизон оставался небольшим. Даже такой важный замок как Виндзор, нередко принимавший королевский двор, имел небольшой гарнизон мирного времени: в 1194 – 23 воина (3 рыцаря, 10 конных и 10 пеших сержантов), в 1214 гарнизон из 19 воинов (5 рыцарей, 10 сержантов и 4 арбалетчика) кратковременно увеличили вдвое (10 рыцарей, 20 сержантов), но в том же году вернулись к гарнизону мирного времени, в 1229 гарнизон был и того меньше – 1 рыцарь и 6 сержантов и арбалетчиков, в течение года он временно усиливался неизвестным числом сержантов.
Фактическая численность гарнизонов мирного времени не оставалась постоянной. Гарнизон замок Уолтон (Walton) в 1160 состоял из 10 рыцарей и 4 сержантов, в 1165 - 3 рыцаря и 2 сержанта, в 1167 - 7 рыцарей при двух сержантах. Во время военных действий 1174 года гарнизон усилили до 20 рыцарей, 2 конных и 20 пеших сержантов.
В гарнизонах небольших замках зачастую был всего один рыцарь даже в военное время. Так в замке Бамбур (Bamburgh) в начале 1221 гарнизон состоял из рыцаря-констебля и трех арбалетчиков. С возникновением опасности в июне гарнизон усилили еще 16 арбалетчиков. В апреле следующего года гарнизон вновь сократили до 3 арбалетчиков и констебля, добавив 3 сержантов (неизвестно, конных или пеших). Кроме этих воинов в замке отдельной статьей указан привратник. Видимо в составе гарнизона замка минимум один привратник был постоянно, однако его, как и другой постоянный персонал, например капеллан и часовые, крайне редко упоминают в документах. При этом их численность также могла меняться из года в год. Например, в Тауэре в 1262 было 4 часовых и привратника, в 1265 - 2 часовых и 4 привратника, в 1266 – 4 часовых и 4 привратника. В Виндзоре в 1257 - 3 часовых, 1 привратник и 1 капеллан, а в 1271 – 4 часовых, 2 привратника и 5(!) капелланов.
В целом можно сделать вывод, что за исключением некоторых крупных королевских крепостей, таких как Дувр или Норвич, или барониальных замков, расположенных в узловых пунктах (Ричмонд, Рочестер), гарнизон даже королевских замков был невелик, а барониальные замки обходились в мирное время 1-2 рыцарями. Если к баронии относилось 9-10 фьефов, то при службе 40 дней в году с фьефа получается как раз 1 рыцарь постоянного гарнизона, если один фьеф был обязан круглогодичной службой, как в Клане, их число могло быть доведено до 2. К крупным замкам относилось больше фьефов (73 в Виндзоре, 120 в Рокингхеме, 170 в Дувре, 200 в Норвиче), соответственно гарнизоны в них могли быть больше, но и их в мирное время стремились минимизировать. В военное время гарнизоны увеличивали лишь по необходимости и стремились сократить, как только опасность уменьшалась.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
boilad написа Виж мнениеИзвинявай, но намирам патетиката ти за неуместна.
Извинявай, но намирам забележката ти за неуместна. Става въпрос, както ясно беше отбелязано, за гарнизон по време на активни военни действия, а не в мирно време. И цитираш източник за...английския замък на...руски, докато последно говорихме за хоспиталиерите на Родос.
Има и нещо друго, което споменах, но няма кой да чете - близостта с "Турция" и състоянието на почти перманентна война с турците, в което се намират хоспиталиерите на Родос, което, близко до акъла, няма нищо общо със ситуацията в Англия от 12-13 в. Нападението срещу Антимахия със 16 000-дна армия по всяка вероятност щеше да наложи струпването и, ако щеш, поддържането на по-сериозен гарнизон в крепостта, но при липсата на достатъчно рицари или др. военни това просто е нямало как да стане. Ако не се лъжа, за участието си в отблъскването на обсадата великият магистър и конвентът на Родос опрощават данъците на местното население за една година.
ПП: Да не говорим, че патетиката ми изобщо не се отнасяше към самата численост на гарнизоните, а към диспропорцията в полза на враговете им, която е почти постоянна за период от 200 години и е направо фрапираща в някои случаи, измежду които този от Антимахия съвсем не е най-впечатляващия.Last edited by Guy de Mont Ferrand; 07-12-2014, 20:15.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Може да се намираш в потрес от изказването ми и така иронично да неглижираш данните от Англия, ама не каза нищо за Видинския санджак.
Данните показват, че това са нормални за епохата гарнизони, които в случай на нужда са били подсилвани, било с опълчение (случая с Антимахия), било с професионални военни.
Друг е въпроса за диспропорциите и неговия отговор се крие във функцията на крепостите да позволяват задържането на многоброен противник с минимум жива сила.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
boilad написа Виж мнениеМоже да се намираш в потрес от изказването ми и така иронично да неглижираш данните от Англия, ама не каза нищо за Видинския санджак.
Данните показват, че това са нормални за епохата гарнизони, които в случай на нужда са били подсилвани, било с опълчение (случая с Антимахия), било с професионални военни.
А патетиката според мене си е съвсем уместна, когато говорим за историческия двубой хоспиталиери-османци, особено за времето на "родоските рицари". При положение, че към средата на 15 в. последните разполагат с ок. 400 рицари те съумяват да задържат владението си над десетки големи и малки о-ви, разположени в непосредствена близост до турската Мала Азия, но това няма нищо общо напр. с борбите между англо-норманските барони или уелските им съседи (има ли смисъл да давам пояснения защо?). Въпросните владения се намират във война с цялата Османска империя, а ок. същото време - и с Мамелюкския султанат - имаш ли представа тези 400 рицари срещу какъв териториален, икономически и военен потенциал се изправят? И на всичкото отгоре устояват. - на това му викам аз случай, който си струва малко патетика...A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
boilad написа Виж мнениеДруг е въпроса за диспропорциите и неговия отговор се крие във функцията на крепостите да позволяват задържането на многоброен противник с минимум жива сила.
Guy de Mont Ferrand написаДруг въпрос е, че в тази, а и в коя да е епоха, е имало укрепления, които са могли да бъдат успешно защитавани от малобройни сили срещу многоброен противник.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
Comment