Самоопределението на римските императори през Средновековието (според източниците)

[Last roman]

Щом заговорихме за дворцовия етикет, да припомня и как са се величаели турските султани:
ПРЕДЛОЖЕHИЕ МЕХМЕДА IV.
«Я, султан, сын Мухаммеда, брат Солнца и Луны, внук и наместник Бога, владелец царств Македонского, Вавилонского, Иерусалимского, Великого и Малого Египта, царь над царями, властитель над властелинами, необыкновенный рыцарь, никем непобедимый воин, неотступный хранитель гроба Господня, попечитель самого Бога, надежда и утешение мусульман, смущение и великий защитник христиан — повелеваю Вам, запорожским казакам, сдаться мне добровольно безо всякого сопротивления и меня Вашим нападками не заставлять беспокоиться. Султан турецкий Мухаммед IV.»

И титлите на туския султан според запорожците:
ОТВЕТ ЗАПОРОЖЦЕВ МЕХМЕДУ IV.
«Запорожськ³ козаки турецькому султану! Ти, султан, чорт турецкий, i проклятого чорта брат i товариш, самого Люцепера секретар. Який ти в чорта лицар, коли голою сракою ¿жака не вб'ºш. Чорт висираº, а твоº вiйско пожираº. Hе будеш ти, сучий ти сину, синiв християнських пiд собою мати, твого вiйска ми не бо¿мось, землею i водою будем битися з тобою, распройоб твою мать. Вавилонський ти кухар, Македонський колесник, Iºрусалимський броварник, Александрiйський козолуп, Великого и Малого ªгипта свинар, В³рменська свиня, Татарський сагайдак, Каменецкий кат, Подолянський злод³юка ³ всього свiту i пiдсвiту блазень, самого гаспида внук и нашого хуя крюк. Свиняча ти морда, кобиляча срака, рiзницька собака, нехрещений лоб, мать твою в’йоб. От так тобi запорожцi виcказали, плюгавче. Hе будешь ти i свиней християнских пасти. Теперь кончаºмо, бо числа не знаºмо i календаря не маºмо, мiсяць у небi, р³к у книз³, а день такий у нас, який i у вас, за це поц³луй у сраку нас! Пiдписали: Кошевий отаман ²ван С³рко Зо всiм кошем Запорожськiм».

[княз Крылов]

ами вероятно по това време асеневците са се наричали независимите българи, под император на българите се отчитат онези българи останали в територията на Византия след честото прескачане на българските граници в средновековието. по това време явно независимите българи са били смятане нещо като клиент на Византия (поне от самите византийци или от автора на това обръщение).

Мда това писмо вече го има май за трети път на този форум Но всъщност е по темата при положение че Султана се счита за приемнит на Римската империя и той ха ха ха

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

[ОТ]

Сега вече знам откога македонците са отделен народ. И асеневците също.

Да, всяко споменаване на войската на тема Македония в средновековието веднага бива обявявано от БЮРМците за доказателство за съществуването на македонска нация още през Средните векове. Само че македонците в случая не са изброени сред народите, над които властва василевсът, но пък асеневците са. [/ОТ]

[mitaca]

императорът на елините, императорът на българите, на асеневците, на власите,

Ето го доказателството, че асеневци не са власи, ма според него не са и българи .

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Интересно, че асевевците са пъхнати като плънка на сандвич между българите и власите.

[pnp5q]

Интересно, че асевевците са пъхнати като плънка на сандвич между българите и власите.

Не мой да ги сравнуваш со плескавица! Она е македонска! А пък за асеневци, ИМХО, остава да са кумани.

[Хана]

[ОТ]

Само че македонците в случая не са изброени сред народите, над които властва василевсът, но пък асеневците са. [/ОТ]

Напротив, сложени са на първо и челно място: мечът на македонците, сампсонът на елините, владетелят на сирийците и т.н.
Обаче какви асеневци по времето на Йоан Кантакузин? Императоре, дай повече инфо за това писмо.

[княз Крылов]

еми македонците на Сашо сигурно имат пред вид - макар че те не са се вясвали там вече близо 1500 години хи хи хи

[Гост]

Ето го доказателството, че асеневци не са власи, ма според него не са и българи .

право в десетката. :tup:

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

сампсонът на елините

Всъщност, в писмото пише: "... мечът на македонците, сампсонът, императорът на елините, императорът на българите..."

Императоре, дай повече инфо за това писмо.

Това, което съм цитирал е почти целият текст, който е преведен на български. Бях пропуснал едно несъществено изречение в началото, но го добавих. Текстът на писмото достига до нас благодарение на Йоан Кантакузин и неговата "История". (Вж. ГИБИ Х: 378)

[Guy de Mont Ferrand]

Горното е:
1. Типично за натруфената ориенталска словесност.
2. Типично за мястото и периода. Секретарите на дворцовата канцелария на мамелюците от XIV-XV век изглежда са се забавлявали и надпреварвали да измислят и добавят все по-нови и пищни определения към титлите на владетелите, с които техните господари са водели кореспонденция, били те и съвсем незначителни от ранга на деспота на Валона Йоан Комнин Асен (по въпроса вж. Божилов, И. "Фамилията на Асеневци".). Това трябва да бъде разглеждано просто като проява на учтивост и има много малко общо с действителната титулатура.

[gregorianus]

Да, Ги е прав. За египтяните сигурно също е било странно и забавно, когато са получавали от венецианските, кипърските и прочие католически канцеларии писма с адрес до "краля на Вавилон". Учтивостта и пищните, но несъобразени със самоопределението на съответния владетел обръщения са типични.

Иначе скоро четох за промените на франкската имперска титуратура в Charlemagne et l'Empire carolingien на Луи Алфен. Там се твърдеше, че при Карл Велики титлата отразява личната връзка мужду владетеля и императорскто звание, докато при сина му вече титлата се схваща като държавна регалия. И наистина Карл е "Нашият господар Карл Август, по волята на божественото Провидение император, управляващ Римската империя, а също така с Божията милост крал на франките, а и на лагобардите", докато Лудвиг е "по волята на Провидението твърде християнски крал на франките и римски император". оне така е по книгата на Алфен, но там авторът цитира капитуларии, така че не допускам да има грешка.