Олга княгиня

[T.Jonchev]

[B][FONT="Times New Roman"][SIZE="3"]

Извинете ме, но аз не разбирам какво общо имат последните с предните!?
Презвитерът не просто пребивава, а той през цялото време е неотлъчно край княгинята,
дори и в Цариград.
Ако Олга наистина е славянка, тогава как попада и какво прави край нея
най-висшият български духовник?
Вашите предпочитания като че ли са на страната на въздържането от отговор или нещо друго!?

Моите предпочитания са на страната на точността. И в полза на точността си мисля, че най-висшият български духовник по времето на Олга носи сан патриарх, а не презвитер.

[Гост]

Моите предпочитания са на страната на точността. И в полза на точността си мисля, че най-висшият български духовник по времето на Олга носи сан патриарх, а не презвитер.

Моля да ме извините, но вашите предпочитания и слабости към точността ни най-малко
не ви дават право да се отклонявате да отговорите на въпроса откъде е дошъл в Киев,
кой е и какво прави при Олга този християнски духовник, когото изворите наричат
"презвитер Григорий", пък ако ще по сан той да е папа или далай-лама!?!

[RIZAR]

Не можех да си представя ,че с проф. Добрев ще играем в един отбор. Но както се казва "...Неведоми са пътищата Божии"!!!

Към неговите тези, ще добавя, само още няколко -

При цялото ми уважение към Гай и Йончев , те не са запознати с някои детайли от историята на църквата на руските земи . А те са няколко :

1.Историята на руската църква не започва с Херсонес , горещо им препоръчвам да прочетат митрополит Макарий и неговата 9-томна история на Руската Църква. Като имена само ще ги насоча към небезизвестните Асколд и Дир;
2. В Киев има църкви много преди 988г. , има дори мъченик Йоан Варяга ,който е убит заедно със сина си, в една Киевска църква , църквата е запалена.
3.Още по времето на патриарх Фотий (а това е IX в.) се говори за руско покръстване.
4. Презвитер Григорий е духовен ръководител на св. Олга, следователно измисленото кръщение на Олга в Константинопол е недопустимо и абсолютна фалшификация .
5. В Никоновската летопис се казва ,че първият епископ на Русия е бил българина Михаил ,а послешните интерполирани - сириец ...
6. Два южнославянски (разбирай Български ) древни писателя на основание свои домашни извори пишат ,че русите се покръстили при император Василий Македонянин .През XIV в. България е имало изображение на местността където се кръщават русите .
7. След това кръщение цар Симеон изпраща иереи и книжници в Киевска Рус . Това е описано в Йоакимовската летопис.

[Гост]

Не можех да си представя, че с проф. Добрев ще играем в един отбор.
Към неговите тези, ще добавя, само още няколко...

Благодаря Ви за това толкова навременно и уместно допълнение и пояснение,
което още е и много важна и навременна подкрепа на моите усилия да разработя и предложа
собствено българското решение на проблема.

Много мило, но няма да мога да се включа във вашия отбор, защото моят отбор пък
вече играе по едно многоетажно игрище и освен напред-назад, трябва да тича и нагоре-надолу.

ЛИЧНОСТТА, РОЛЯТА И ПРИНОСЪТ
НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯГИНИ ЕЛЕНА-ОЛГА И АННА
ЗА ПОЛАГАНЕТО ОСНОВИТЕ, УКРЕПВАНЕТО
И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
И ЗА ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА И ПРЕДАВАНЕТО НА РУСИТЕ
НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА, ПИСМЕНОСТ
И ПРАВОСЛАВНА КУЛТУРА

Ние българите
доизградихме основите, създадохме, укрепихме
и утвърдихме като държава Великая Русь;
покръстихме русите и им предадохме
българската книжнина,
писменост и православна култура.

Страница 17-18:
При това положение на нещата очевидно-безспорно повече от излишен и даже крайно неуместен е всякакъв критичен анализ и оценка, пък и какъвто и да е коментар дори само на достъпно-наличните проучвания, а така също и всякакви съпоставки, сравнения, изводи и заключения поотделно и като цяло от сведенията и данните на древноруските летописи и като единствено продуктивно-ползотворен път и метод на действие сега и тук се очертава съвсем накратко аргументираното и обосновано пределно-обобщено очертаване и нахвърляне само контурите и най-грубите щрихи на най-общата картина на собственото виждане за времето, мястото, личността и делата на българските княгини Елена-Олга и Анна, дали своя огромен принос за полагането основите, укрепването и утвърждаването на руската държавност и за покръстването и пренасянето към киевските руси на българската книжнина, писменост и православна култура,...

...като при това обаче най-стриктно се следва и спазва и хронологията на отделните събития с особено внимание към вътрешнологическата последователност и непротиворечивост, единство, цялостност, съвместимост и съгласуваност, а така също и към непосредствено-пряката причинно-следствена обвързаност и взаимна изводимост и на самите събития, и на главните и основни участници в тях, което като цяло изисква и налага да се тръгне и започне най-напред напълно естествено и направо от Дунавска България към средата на ΙХ в. като изходен пункт, но и постоянно-непрекъснат пряк или косвен, бъдещ подбудител и двигател на всички тези събития.

И все пак взета и разгледана от теоретико-методологическа гледна точка или което е същото - на метатеоретично равнище тъкмо тази разновидност на субективно-индивидуалната, собствено и главно историографска по вид и характер, научно-изследователска дейност се очертава ни повече, ни по-малко като изграждане докрай и напълно на една съвсем нова и различна от досегашните, вътрешно единна и последователно-непротиворечива цялостно-завършена научна теория на проблема...

...под формата и във вида на една изключително сложна и многослойна многоелементна понятийно-категориална йерархична структура, която нова теория да обяснява и описва въпросната локално-темпорална ситуация едновременно и като цяло, но и като всеки неин отделен компонент, не само като синтезира и интегрира в себе си по различно-нов ред и начин всичките достъпно-налични научни факти, но и като открива и даже генерира и експлицира на съответното им място и по хоризонталата, и по вертикалата и съвсем нови и неизвестни досега научни факти.

Страница 41:
В духовно-религиозен план княз Владимир си остава последният руски владетел езичник, който реформира, привежда в съответствие с новите условия и изисквания на общодържавния живот, но и въздига местното славянско езичество до неговия възможно най-висок връх, като на централните места в града поставя, и то посребрени и позлатени и пренаредени след бога на мълнията и войнските успехи, статуите на главните езически богове като Перун, Хърс, Даждбог и др., пред които се извършват тържествени жертвоприношения с ритуални пирове и общонародни съвещания, на които пък, допълнително към болярите и дружината, вече присъстват не само жителите на града, но и техните синове и дъщери.

И най-накрая, никак немаловажен щрих в публично-политическия профил на княз Владимир от духовно-религиозна гледна точка е неговата агресивно-жестока нетърпимост към християните, по който въпрос е най-добре да видим отново какво пише и цитира Ил. Чекова [2009]:
В славянския Пролог редом с житията на княгиня Олга (11 юли) и на княз Владимир (15 юли) се среща и житието на двамата мъченици варяги - бащата Феодор и сина Йоан (12 юли). Летописът „Повесть временных лет” също разказва за събитията, свързани с трагичната гибел на варягите християни.

През 987 г. в Киев непокръстеният все още Владимир празнува победата си над ятвягите с извършване на жертвоприношение. При избора на човешка жертва жребият пада върху сина на християнина варяг, който се отличава с необикновена физическа и духовна красота. Бащата отказва да изпълни искането на езичниците, изобличава дървените идоли и тогава тълпата убива двамата християни.

„Бэ же варягъ тои пришелъ изъ Грекъ, и держаше вэру хрестеяньску. И бэ у него сынъ красенъ лицемъ и душею; на сего паде жребий по зависти дьяволи. И рече варягъ. Не дамъ сына своего бесомъ. Они же шедше поведаша людемъ. Они же, вземше оружье, поидоша на нь и розъяша дворъ около его. И кликнуша, и посекоша сени под нима, и тако побиша я.” (ПВЛ, 58-59). [2, вж. и срв. Владимир (I) Святославич 2009; Роун 2009; Рыбаков 2009, 335-345; Скрынников 2009, 27-36; Татищев 2009, 13].

[Guy de Mont Ferrand]

Абе сега се сетих, че имаше мораториум над темите за произхода