Олга княгиня

[княз Крылов]

Ами ще потърсим източниците и ще проверим. Аз нямам спомен за думата хаган или каган в Слове, но е възможно просто да е от слабата ми памет.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

В средата на ²Х век унгарците са имали вожд с име Дюла.

[Гост]

А връзката на произхода на Олга с походите на Святослав срещу България пък съвсем не виждам - освен ако не искаш да наблегнеш че е напълно нормално Святослав с радост да е отишъл да натупа свои стари роднини по майчина линия срещ 15 кентинарии византийско злато.

ЛИЧНОСТТА, РОЛЯТА И ПРИНОСЪТ
НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯГИНИ ЕЛЕНА-ОЛГА И АННА
ЗА ПОЛАГАНЕТО ОСНОВИТЕ, УКРЕПВАНЕТО
И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
И ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НА КИЕВСКИТЕ РУСИ
НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА, ПИСМЕНОСТ
И ПРАВОСЛАВНА КУЛТУРА

Ние българите
доизградихме основите, създадохме, укрепихме
и утвърдихме като държава Великая Русь;
покръстихме русите и им предадохме
българската книжнина,
писменост и православна култура.

Настоящата студия всъщност и в действителност, но и по същество е контрапункт реабилитация на прабългарите или в най-новата общонаучна терминология, на болгарите с техния мащабно-многостранен и уникално-неповторим принос и влияние върху руската история, език и култура, защото в почти всички досегашни проучвания от този род прабългарите много рядко или пък изобщо не се назовават и посочват пряко-непосредствено, а само много неясно-неопределено и съвсем завоалирано чрез такива имена като туранци, тюрки, татари и др. [срв. напр. Гримберг 2009; Трубецкой 2009], докато за последния и заключителен, но изключително важен и съществен, дунавскоболгарския етап на този принос и влияние все още продължава да битува навсякъде и във всичко много неточно-невярното мнение, че то по произход, вид и характер си е единствено и само славянско, а даже и църковно-славянско, което мнение, най-меко казано, очевидно-безспорно е повече от преднамерено-търсен резултат от напълно съзнателно-целенасоченото неглижиране, игнориране, пък дори и манипулиране (Ас. Чилингиров) от страна на съветските и в частност на руските изследователи не толкова и само на историческите извори, колкото на обективнореалната историческа действителност, към разногласия хор на които не пропускат случая да се присъединят и някои западни изследователи, например добре известният напоследък немски славист проф. д-р Лудолф Мюлер, оглавлявал в течение на две десетилетия катедрата по славистика при университета в Тюбинген, който като резултат от редица специално-индивидуални проучвания по въпроса стига до най-категорически-безапелационното и повече от крайно-нихилистичното, направо българофобското си “убеждение”, че “оборва решително и окончателно всички изказвани преди това предположения и хипотези за покръстването на Русия от българската църква” [по, вж. и срв. Чилингиров 2009, 3].

Страница 33-34:
Прабългарско-българският произход, а и принадлежността на княгиня Олга към семейството на цар Симеон си проличават и се потвърждават още и не толкова от широко и добре известния факт, че синът й княз Светослав си бръсне главата и си оставя само един кичур коса, подобно на всички прабългарски благородници, колкото от това, че той не просто си мечтае, а направо е обладан изцяло и в дън душа от натрапчивата мисъл да царува като напълно законен наследник в столицата на своя дядо великия цар Симеон, защото и за него Велики Преслав не е една най-обикновена столица, а най-големият и най-красивият град на Земята, но така също и сърцевината на неговите наследствени земи, където се стичат и събират блага и богатства от цял Свят.

Тази фикс-идея на Светослав е неговото морално оправдание и обяснение за това, че той в действителност се продава срещу много злато на ромеите, и тя е толкова силна и вътрешно разяждаща го, че от нея не може да го спре и откаже нищо за нищо на Света, даже и отчаяните молби на вече падналата на смъртния си одър княгиня Олга и тъкмо тази идея по-късно ще му коства не само и единствено лично неговия живот, колкото много повече и много по-важно, тя ще струва на цяла България и на нейния народ почти два века византийско иго, но така или иначе, тази натрапчива мисъл на Светослав безспорно му е насадена още от детските му години главно от разказите на майка му за нейната страна, род и родина, които тя никога няма да забрави и напълно естествено няма как да не сподели за тях с най-близкото и скъпото, което има общо взето в тази не особено приветлива, ами направо враждебна страна, каквото е собственият й роден син [ЛаврЛт, 67-68, вж. и срв. Бегунов 2009, 4-5; Гумилев 2009, 135-142; Златарски 2009, 395,403,409,428-429; Карамзин 2009, 5-13; Рыбаков 2009, 305-306; Сахаров 2009, 8; Табов 305, срв. Михайлов 2009, 3-4].

В боя на 24 юли споменатият храбрец Анемас, като забелязал Светослав, който със своя пример въодушевявал руските дружини и силно отблъсквал ромеите, намислил да повтори същия удар, с който той поразил Икмор. Със своя меч той си прокарал път до руския княз и го ударил в рамото. Ударът бил толкова силен, че Светослав паднал от коня; обаче яката ризница и щит го запазили. Заобиколен от неприятели, Анемас паднал мъртъв под руските копия. Ободрени от това, русите почнали да отблъскват ромеите, които вече отстъпвали.

Императорът, като видял тая опасност, заповядал да удрят с тъпани и да тръбят за настъпление, а сам с копие в ръка начело на своите “безсмъртни” се впуснал против русите. Ромеите възобновили боя; на помощ им се явила страшна буря, която вдигала облаци от прах право в очите на русите. Тогава на бойното поле се явил някакъв незнаен войник на бял кон, който по чудесен начин ободрявал ромеите, а русите поражавал и им разбърквал редовете: това бил, както разказвали, мъченикът св. Теодор Стратилат, когото според една легенда сама Богородица пратила на помощ на император Иван Цимисхий. Между това особен ромейски отряд под началството на Варда Склир заобиколил руската войска откъм тила и заплашвал да й отреже пътя за в града. Тогава русите отстъпили. Светослав, изранен и отслабнал от изтичане на кръв, едвам сполучил да се избави от плен. Това било последно сражение под Дръстър, което причинило голяма скръб и отчаяние на Светослав. [Златарски 2009, 427].

И най-накрая податки за това, че княгиня Олга е българка има и в българския фолклор и по-точно в преданието Бягството на цар Ясен в Русия, до което предание се добираме благодарение публикация на Ил. Чекова [1993], която пише и цитира: Русский царь, не знавший веры, женит сына на дочке болгарского царя Ясена и по этому поводу он и его сын принимают христианскую веру. “Па и самь Руски царь-невЬрны, каде даде сина на черку царь Ясень, стана ка-то негов синъ, сирЬчъ (х)ристиянин. И сега Русия и Болгария са едно – (Х)ристияния.”

Итак, фольклорная версия о крещении русской княгини в Царьграде коррелирует с некоторыми государственно-историческими представлениями и структурными моделями из болгарского фольклора. В исторической памяти болгар, по-видимому, сохранились отголоски широких конфессиональных и политических взаимодействий между южными и восточными славянами в Средновековье и позже. В „фольклорной“ истории эти контакты получают брачное обличие, что скорее всего отражает народный трафарет, но не исключены и некоторые реальные основания. [14-15].

[Guy de Mont Ferrand]

Хм, абе, не е така:

1. Факт е, че русите се покръстват след неуспешната си обсада на Херсонес (Корсун) от византийците. Българското влияние все пак остава безспорно.

2. Това за прическата на Светослав е мноого спорно. Май някъде в изворите беше отбелязано, че си бръснел главата по примера на хазарите, а не на българите.

3. Мисля, че произходът на княгиня Олга (Хелга) е достатъчно добре изяснен, за да продължават да се вадят изсмукани от пръстите теории. Ако говорим за "българска кръв" в управленските кръгове на Киевска Рус- най-известна е безспорно съпругата на Владимир- т.нар. "Болгариня", майка на първите руски светци Борис и Глеб.

[Гост]

2. Това за прическата на Светослав е мноого спорно. Май някъде в изворите беше отбелязано, че си бръснел главата по примера на хазарите, а не на българите.

Прабългарско-българският произход, а и принадлежността на княгиня Олга към семейството на цар Симеон си проличават и се потвърждават още и не толкова от широко и добре известния факт, че синът й княз Светослав си бръсне главата и си оставя само един кичур коса, подобно на всички прабългарски благородници, колкото от това, че...

Не мисля, а чисто и просто забелязвам, че си позволявате или пък не можете да разберете горното изречение, защото в случая аз не залагам изобщо на прическата, а на това, че Светослав нарича Велики Преслав "середа земли моеи", което според мене трябва да се преведе като "сърцевина на моята земя".

[Guy de Mont Ferrand]

Е да, но какво от това? Казал ли е: "Майка ми е българка и затова Преслав е средата на моята земя"?

[T.Jonchev]

Не мисля, а чисто и просто забелязвам, че си позволявате или пък не можете да разберете горното изречение, защото в случая аз не залагам изобщо на прическата, а на това, че Светослав нарича Велики Преслав "середа земли моеи", което според мене трябва да се преведе като "сърцевина на моята земя".

Така Светослав нарича не българската столица Велики Преслав, а т.нар. Переяславец, който се намира на Дунава, за което в текста има изрично указание.

[Гост]

Официалното житие на Св.Олга представя ,че тя се запознала с княз Игор на една лодка,когато тя го прехвърлила на другия бряг.
Предположение ли е ,че личният изповедник на княгиня Олга е българинът презвитер Григорий.
И странно от коя планета е долятял славянобългаринът, за да бъде духовен ръководител на една норманка-лодкарка.
Да не говорим ,че една лодкарка не може да спретне такива кампании, с които смазва опитите за децентрализация на държавата си!

Тук българският презвитер Григорий от Велики Преслав има много специални и най-разнообразни задачи и задължения, които безспорно получава преди тръгването си за Киев лично от цар Симеон и които са напълно в духа и руслото на неговата дългосрочна стратегия за създаването на българо-християнска цивилизация, която той продължава да преследва и изпълнява даже и непосредствено преди кончината си.

Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга по нищо не отстъпва и не пада по-долу не само от баща си, но даже и от дядо си Борис.

ЛИЧНОСТТА, РОЛЯТА И ПРИНОСЪТ
НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯГИНИ ЕЛЕНА-ОЛГА И АННА
ЗА ПОЛАГАНЕТО ОСНОВИТЕ, УКРЕПВАНЕТО
И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
И ЗА ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА И ПРЕДАВАНЕТО НА РУСИТЕ
НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА, ПИСМЕНОСТ
И ПРАВОСЛАВНА КУЛТУРА

Ние българите
доизградихме основите, създадохме, укрепихме
и утвърдихме като държава Великая Русь;
покръстихме русите и им предадохме
българската книжнина,
писменост и православна култура.

Страница 20-22:
Женитбата на княгиня Елена за княз Игор
И все пак и въпреки всичко най-печелившият, хилядолетно дългосрочният и глобално стратегическият външнополитически и дипломатически ход на варварина езичник княз Игор си остава неговата женитба за българската княгиня християнката Елена, дъщеря на равния сред първите по сила и могъщество европейски монарси и владетели, но най-високообразования и много по-културен от всеки един от тях поотделно и като цяло, на българския цар Симеон Велики (893-927), за която женитба, макар с някои доста големи неточности по отношение на условията и обстоятелствата, се съобщава и в летописите за това време:
В год 6411 (903). Когда Игорь вырос, то сопровождал Олега и слушал его, и привели ему жену из Пскова, именем Ольгу. [ПВЛт, 7].

Царуването на Симеон Велики е нова епоха в историята на България с неговите две изключително-грандиозни и зашеметяващо-бляскави творения – проектирането и построяването на най-богатия и най-красивия в целия средновековен Свят град столица Велики Преслав, от една страна и от друга страна, привличането, обединяването и ръководството в Преславската Книжовна Школа на най-широк кръг книжовни дейци, главната и крайна цел на които е развитието, утвърждаването, разпространението и налагането вътре и вън от страната на българската писменост, книжнина и култура чрез превод на основните и най-важни религиозно-исторически писмени паметници и съчинения главно от гръцки език и създаването на преводно-компилативни или пък на собствено-оригинални главно художествени и научно-богословски произведения.

Във вътрешнополитически план усилията и дейността на цар Симеон са насочени към довършване изграждането на една вътрешно единна и неделима българска народност чрез последователно-многостранното съзиждане на нейната политико-икономическа и християнска културно-просветна основа, което като цяло, но и по същество има за краен резултат и създаването в България на съвсем новата и коренно различната от предишната, българо-християнска цивилизация.

Във външнополитически или международен план тази нова епоха в историята на България е времето, когато тя е първата и основна по сила и могъщество държава в Европа и постига най-голямото си дотогава териториално разширение на юг и югозапад, в резултат на което към българската народност се приобщават тукашните славянски племена и по този начин се създават всички необходими и достатъчни предпоставки и условия за това цялото им по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие да се осъществява в собствено-тяхната, естествено-природната им славянска среда, а така също и в налагането и принуждаването от страна на цар Симеон Европа и на първо място Византия да признаят него и държавата му за равни на себе си с всички произтичащи от тук ползи и привилегии [вж. и срв. Божилов 1983, 41-85,106-117,177-190; Болгария 2009, 2-3].

Впрочем пак в рамките и по силата на тази основна външнополитическа доктрина и стратегия на цар Симеон неговото първоначално намерение и желание още от 914 г. е да ожени дъщеря си за младия византийски император, във връзка с което той води редица разговори и преписки, но въпросът се протака от византийска страна чак до 920-921 г., когато получава писмо от патриарх Николай, в което бива уведомен, че сега е моментът да се реализира неговият дългосрочен план, който обаче отново се осуетява, защото след съответната проверка се оказва, че византийците още през 919 г. женят малолетния и болнав император за Елена Лакапина, с което на трона се възкачва нейният баща Роман Лакапин и на Симеон не му остава нищо друго освен да настоява за абдикирането на Роман и да нападне Цариград, което той прави по друг повод и през 922 г., а през пролетта на 923 г. пък обсажда Адрианопол, така че още оттук се очертава периодът 921-927 г. като най-вероятното време, през което цар Симеон жени дъщеря си княгиня Елена за княз Игор [вж. и срв. Болгария 2009, 2; Гербов 2009, 11; Златарски 2009, 288-289,556-560; История на България 1981, 285-296; Рънсиман 2009, 100-104,192-193].

Мотивите и причините цар Симеон да сключи този династичен брак тъкмо с киевските руси се коренят не само и единствено в неговото желание преди всичко да си осигури един лоялен съюзник на северната граница, защото там все още е в сила хазарската хегемония, утвърдена и подкрепена чрез съюзния договор от 893 г. с ромеите, а и някога верните му съюзници печенегите сега са съюзници на Византия и в Херсон търгуват само с нея, което поставя България в пълна изолация, или пък в намерението му с този дипломатически ход да изпревари Роман, опитващ се тъкмо по това време да преговаря с русите и да ги насъска срещу България,...

...колкото и предимно в това, че самият той дълбоко-скрито вътре в себе си се вижда и чувства в ролята на един друг и нов след баща си славянски Кръстител и Обединител, свещената мисия и идеал на когото са не само повече от Богоугодни, защото за в бъдеще те водят съвсем определено към културно-просветното и политико-икономическо обединяване и единство на основно-главната, най-активно-енергичната и културно издигнатата част от славянството, но и защото съвсем в краткосрочен план те му отварят също така и път за политико-икономическо влияние и въздействие върху наскоро основаната славянска държава и съответно за извличането на лични и обществени ползи и изгоди и от тази част на тогавашния Свят [вж. и срв. Божилов 1983, 108-110,122-132,135-136; Гумилев 2009, 7,89,93; Экономцев 2009; Николов 2007, 126-128; Пеев 2009, 8; Рънсиман 2009, 101,104].

Страница 29:
Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий
Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник, съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа, вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност “клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и “впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров), но всъщност третият поред патриарх след признаването автокефалността на българската църква през 927 г. с договора, сключен между цар Петър и Роман Лакапин (В. Златарски), на презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. Златарски 2009, 363; История на България 1981, 322; Пивоваров 2009, 8; Чилингиров 2007, 2].

Най-важното и повече от красноречиво свидетелство и доказателство за това, че княгиня Олга наистина е българка и то тъкмо дъщеря на цар Симеон се явяват личността и делата на презвитер Григорий, който още от момента на отпътуването от Велики Преслав нататък и чак до края на живота си се намира неотлъчно и при всякакви обстоятелства край нея, от което безспорно следва да се направи още и изводът, че той освен всичко останало е и много близък приятел на царя, единствено на когото царят пък може да повери съдбата и дори живота на скъпото си чедо, на което най-високо доверие и заръка презвитерът отговаря впоследствие с неотстъпната си подкрепа и най-мъдрите си съвети и напътствия, а може би дори и с най-нежните си грижи, за да понесе и той най-накрая горчиво-тъжния жребий да я погребе самолично съгласно християнския обичай, но колко жалко, на потайно място, защото родният й син езичник не иска това да се направи публично [вж. Рыбаков 2009, 315-316].

Страница 36-39:
Княгиня Елена-Олга начело на Русия
Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор и незабавно пристъпва към довършване полагането на основите и нейното укрепване под формата на централизация, като по време на няколкото военни експедиции в провинцията, които тя ръководи лично, умиротворява околните славянски племена и най-безмилостно-жестоко, но и чисто по женски коварно-хитро ликвидира някои сепаратистки настроени племенни вождове и старейшини, с което окончателно привлича и обединява под егидата на държавата всички по-близки или по-далечни източнославянски племена; успокоява и урегулирва взаимоотношенията между славяните езичници и варягите християни в собствената и в някои други дружини, като по такъв начин не само пресича варяжската експанзия от север, но и слага край на варяжското господство в държавата; организира подготовката и лично ръководи защитата на Киев срещу печенегите, като предприема мащабно военно-отбранително строителство и очертава държавните граници, по които разполага и гранични застави;...

...поставя началото на каменното строителство като обществени сгради и собствен извънградски дворец; разделя държавата на административни области, наречени волосты; реформира и усъвършенства данъчната система, като определя размера на данъка, който трябва да плащат отделните области на държавата и създава по места данъчни служби и тържища, наречени погосты, в които назначава различен брой данъчни чиновници, а така също и съдебни центрове; определя границите на ловните райони на отделните племена и селища, с което като цяло създава необходимите и напълно достатъчни условия и предпоставки за етно-културното сближаване и обединение на отделните славянски племена в качествено новата по форма и съдържание руска народност; утвърждава облекчен режим и стимулира пристигането и търговията в Киев на чуждестранните търговци, с което като цяло издига Русь до равнището на трета велика европейска държава наред с Византия и Саксония [вж. и срв. Гумилев 2009, 120-122,138,178; Ден памяти 2009, 2-4,9; Карамзин 2009, 3; Киевская Русь 2009, 7-8; Меньшиков 2009, 1-3; Пивоваров 2009, 1-7; Рыбаков 2009, 176,294-302,304-310; Шевченко 2009, 4-7].

Във външнополитически план княгиня Олга работи интензивно-целенасочено за приобщаването на младата руска държава към Християнската Цивилизация и за нейното международно признаване и утвърждаване, като за целта начело на голяма флотилия, демонстрираща преди всичко военното могъщество на Русь на Черно море, и съответно начело на внушителна държавно-духовна делегация от 108 души, придружена и най-мъдро съветвана от презвитер Григорий, двукратно пътува по море до Цариград и тук в големите тържества по посрещането в двореца, при присъствието на богослуженията в най-големите и пищни християнски храмове и преговорите си с императора, по време на които като напълно завършен и изкусен дипломат тя го надхитря и даже му се налага, демонстрирайки не само отлично владеене на материята, но и познаване изтънко на задължително тежкия византийски протокол, постига редица благоприятни за Русия договорености, особено за размера на възнаграждението на руските наемници в гръцката войска,...

...а за да придаде на тези преговори и силата на политически съюзен договор с Византия срещу надвисналата хазарска опасност, както и за да легитимира пред Света руската държава и поданиците си като ортодоксални християни, защото дотогава тя и те са само християни ариани от българска разновидност, което съответно предполага и непризнаване на Българската Православна Църква от страна на Гръцката Църква, настоява и наистина бива повторно покръстена най-вероятно през 957 г. от гръцкия патриарх и всичко това при условие, че византийската вътрешнополитическа доктрина не приема и не допуска владетелят да бъде жена; пак със същата цел влиза във връзка с крал Оттон и издейства той да изпрати в Киев проповедници, които да покръстят жителите му и др. [вж. и срв. Васильев 2009, 84,146; Гумилев 2009, 121-122,135-136; День памяти 2009, 4-7-8; Златарски 2009, 409-411; Карташев 2009, 49-54; Михайлов 2009, 5; Пивоваров 2009, 7-8,11; Рыбаков 2009, 304,310-312,315; Скрынников 2009, 3; Табов 2009, 297-310; Татищев 2009, 4; Чилингиров 2009б, 3].

В духовно-религиозната сфера княгиня Олга познава и живее с грижите и въжделенията на обикновените хора, с което спечелва тяхната любов и уважение и те още приживе започват да съчиняват за нея сказания и легенди, някои от които се разпространяват из целия Православен Християнски Свят, включително и до Югозападна България, като същевременно я назовават гальовно-нежно с нейното рождено име Елена, което обаче произнасят по своя си народен обичай като Олена, или пък видоизменят варяжското й име по посока на името на нейния народ и я наричат Болга, докато други пък под влияние действието на фонетичните закони на собствения си местен говор, в който зв. о получава протезата в - отчина-вотчина, видоизменят варяжското й име до формата Вольга;...

...с праведния си живот и богоугодните си дела тя е завладяващ пример за всички които я познават, като много от тях, повлияни именно от нея, и не закъсняват да приемат Свето Кръщение и да влязат в Божието Лоно; през по-главните християнски празници редовно се черкува в местната църква и по такъв начин съдейства за укрепването, сплотяването, разширяването и въздигането на местната християнска колония, съставена до неотдавна главно от варяги и хазари, с крайна цел нейното легитимиране в най-скоро време като първа и основна политическа сила в държавата; самоотвержено-неуморно проповядва сред народа Христовото Учение и на много места, побивайки само един кръст, полага основите на бъдещи църкви или пък сама организира и ръководи строителството на нови църкви, както в Киев, така и в останалите градове;...

...следи отблизо и подпомага дейността на презвитер Григорий по проповядването и разпространението на Христовата Вяра в общо взето враждебно, а понякога дори и нетърпимо-агресивно настроената езическа среда около сина й Светослав, който към края на живота й забранява изобщо да се изпълняват публично християнските обреди и обичаи, разрушава църкви и подлага на мъчения брат си за това, че е християнин, както и поотделно-единичното или съвсем рядко малобройно-груповото покръстване от негова страна на местни езичници, на които той понякога дава даже и християнски имена, оформени според звуковите закони не на руския, а на българския език, например Стоян, Тудор, каквото е и името на неговия съратник и най-близък приятел от България Тудор Доксов, а така също и по обучението на четмо и писмо най-напред на български език, но впоследствие и на руски език с помощта на пригодената от него за руския език българска азбука и ръкополагането от страна на презвитера на нови християни за свещеници;...

...води внимателно-предпазливо, но последователно-неотстъпно и много твърдо борба с общо взето периодически активизиращото се фанатично-жестоко местно езичество, което практикува даже и човешки жертвоприношения и което успява да вземе връх едва след нейната кончина, като на места тя даже успява да промени погребалния обред от трупоизгаряне към трупополагане, за която цел към всички административно-данъчни центрове заделя и места за гробища и др. [вж. и срв. Гумилев 2009, 113,128,131,135,138,140-141,160,313; Ден памяти 2009, 1-3,7-9; Экономцев 2009, 3; Зализняк 2009, 193-210; Карташев 2009, 48-56; Корисян-Меонлина 2009, 3; Меньшиков 2009, 2-3; Мюле 2009, 6; Наков 2009, 2; Рыбаков 2009, 88-89,176,282,286,292-294,308-309,313-317,322,337; Сахаров 2009а, 15,18; Татищев 2009, 4; Чекова 2009, 2,5; Чилингиров 2007, 1-3; ЛаврЛт, 67; ПВЛт, 13,15, срв. Табов 2009, 308-309].

Дъщерята на българския цар Симеон Велики, ревностната християнка княгиня Елена през мъчително-трудния си, но богоугоден, народуполезен и славен свой житейски път в далечната и чужда страна, бавно-постепенно, но твърдо-непоколебимо и невъзвратимо, все по-осезаемо и повече и повече се въздига и превръща в руската княгиня блажено-многострадалната Олга Майката, скърбяща за своите все още непознали Божията Благодат чеда, именно поради което Тя си отива от Този Свят с една единствена мисъл завет към всички тогавашни и бъдещи руси православни християни.

Святая Ольга жила, умерла и погребена была как христианка: И тако поживши и добре славящи Бога в Троице, Отца и Сына и Святого Духа, почи в блазии вере, сконча житие свое с миром о Христе Иисусе, Господе нашем.
Бог прослави тело рабы Своей Олены, и есть в гробе тело ее честное, и неразрушимое пребывает и до сих дней. Блаженная княгиня Ольга прославила Бога всеми делами своими добрыми, и Бог прославил ее.

Как свой пророческий завет последующим поколениям, она с глубоким христианским смирением исповедала свою веру о своем народе: Воля Божия да будет! Аще восхощет Бог помиловати роду моего Земли Руския, да возложит на сердце им обратитися к Богу, якоже и мене Бог сие дарова.

[T.Jonchev]

а през пролетта на 923 г. пък обсажда Адрианопол, така че още оттук се очертава периодът 921-927 г. като най-вероятното време, през което цар Симеон жени дъщеря си княгиня Елена за княз Игор [вж. и срв. Болгария 2009, 2; Гербов 2009, 11; Златарски 2009, 288-289,556-560; История на България 1981, 285-296; Рънсиман 2009, 100-104,192-193].

Мотивите и причините цар Симеон да сключи този династичен брак тъкмо с киевските руси се коренят не само и единствено в неговото желание преди всичко да си осигури един лоялен съюзник на северната граница .....

Този текст фактически твърди, че посочените автори на съответните страници приемат, че Олга е била дъщеря на Симеон Велики и той я е оженил за Игор. Поне за Златарски, Рънсиман и т. 2 от Историята на България на БАН (1981) това е категорично невярно. За останалите не зная, но предполагам, че е същото.

Ако пък посочванията се отнасят до това, че в 923г. Симеон е обсаждал Адрианопол, какъв е смисълът от тях, след като нямат нищо общо с темата за Олга? Освен ако не трябва да смятаме, че щом Симеон обсажда Адрианопол, значи от това следва, че жени Олга за Игор. Но той е обсаждал града поне два пъти и го е завземал - следователно...?

Прочее, налага се кажа, че посочванията са просто подвеждащи и вероятната им цел е да придадат фалшив авторитет на твърдението, че Олга е била Симеонова дъщеря.

[Гост]

Този текст фактически твърди, че посочените автори на съответните страници приемат, че Олга е била дъщеря на Симеон Велики и той я е оженил за Игор. Поне за Златарски, Рънсиман и т. 2 от Историята на България на БАН (1981) това е категорично невярно. За останалите не зная, но предполагам, че е същото.

Прочее, налага се кажа, че посочванията са просто подвеждащи и вероятната им цел е да придадат фалшив авторитет на твърдението, че Олга е била Симеонова дъщеря.

вж. - означава съгласие, приемане, споделяне и дори заимствуване

срвн. - при цитираната литература означава несъгласие, неприемане и дори отричане и отхвърляне,
а при примерите – само сравняване или съпоставяне

А какво ще кажете за презвитер Григорий и Изборника като аргументи в тази насока?

[T.Jonchev]

вж. - означава съгласие, приемане, споделяне и дори заимствуване

срвн. - при цитираната литература означава несъгласие, неприемане и дори отричане и отхвърляне,
а при примерите – само сравняване или съпоставяне

Знам.
Само че Златарски, Рънсиман и т.2 на БАН нито приемат, нито отхвърлят теза за роднински връзки между Симеон и Олга, г-н професоре. Те изобщо не коментират подобен въпрос нито на посочените от Вас места, нито пък на друго място в тези издания. Така че, ако при това положение има място за такива посочвания към твърдението за роднинството, със същата логика може да бъде включен към тях примерно и Херодот - той също нищо не казва по въпроса.

Презвитер Григорий и Изборника като аргументи за това, че Олга била Симеонова дъщеря: намирам, че са по-скоро слаби и най-вече недостатъчни. Ако от факта на "пребиваването" им в руските земи е нормално да се правят някакви категорични изводи, какъв извод за родствените връзки би трябвало да се прави от "пребиваването" на Киприян и Цамблак или пък от Реймското евангелие?
Извинете ме, но аз намирам, че предпазливостта в науката никога не е в повече.

[Гост]

1. Факт е, че русите се покръстват след неуспешната си обсада на Херсонес (Корсун) от византийците. Българското влияние все пак остава безспорно.

3. Мисля, че произходът на княгиня Олга (Хелга) е достатъчно добре изяснен, за да продължават да се вадят изсмукани от пръстите теории. Ако говорим за "българска кръв" в управленските кръгове на Киевска Рус- най-известна е безспорно съпругата на Владимир- т.нар. "Болгариня", майка на първите руски светци Борис и Глеб.

Напротив, княз Владимир обсажда и превзема византийския град Херсон, след което се и покръства
там в гръцка черква, но от кое точно тук трябва да се прави извод за някакво българско влияние върху покръстването на русите.

Мислите така, защото повече от очевидно не познавате дори и основната литература по въпроса,
да не говорим за монографичните изследвания, в които най-отговорно се заявява, че към настоящия момент никой не знае нищо достоверно за княгиня Олга.

Аз не смятам, че това е въпрос на каквото и да е смукане, а по-скоро на разработването на съдържателно-фактологически пределно богато и разнообразно и задължително формално-методологически достатъчно последователно и строго-издържано научно изследване на проблема.

Толкова безспорно, че от литературата изобщо не си личи кой кой е, откъде идва и накъде отива,
но дори и това да е точно така, то за неговото научно приемане и утвърждаване не е достатъчна вашата декларация тук, а долуприведената научна аргументация.

ЛИЧНОСТТА, РОЛЯТА И ПРИНОСЪТ
НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯГИНИ ЕЛЕНА-ОЛГА И АННА
ЗА ПОЛАГАНЕТО ОСНОВИТЕ, УКРЕПВАНЕТО
И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
И ЗА ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА И ПРЕДАВАНЕТО НА РУСИТЕ
НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА, ПИСМЕНОСТ
И ПРАВОСЛАВНА КУЛТУРА

Ние българите
доизградихме основите, създадохме, укрепихме
и утвърдихме като държава Великая Русь;
покръстихме русите и им предадохме
българската книжнина,
писменост и православна култура.

Страница 23-25:
Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга
Днес вече русите и украинците напълно искрено, вдъхновено-ентусиазирано и даже високопатетично говорят, пишат, заявяват и прогласяват: Великая. Мудрейшая. Святая. Матерь народа русского. Святая труженица Православия. Начальница Веры в Русской земле. Великая созидательница государственной жизни и культуры Киевской Руси. На ранней заре русской истории, около тысячи лет тому назад, встречается имя женщины, которую по справедливости можно назвать матерью нашей государственности. Это - Святая Ольга Российская, великая княгиня тогдашней Руси. Святая и Равноапостольная Великая Княгиня Ольга Мудрая. Ольга Богомудрая. Великая созидательница государственной жизни и культуры Киевской Руси. Будущая просветительница Русского края и родину ее!

Към всички тези напълно справедливи възхвали, признания и много висока оценка, с някои допълнителни уточнения се присъединяваме и лично ние: Княгиня Олга е първият владетел на Русия християнин, който приема Свето Кръщение преди самата Русия и затова се явява и предизвестителят на една съвсем нова и различна епоха в нейното бъдещо развитие и състояние и който довежда до край полагането на основите, реформира, укрепва и утвърждава вътре и навън, пред Света руската държава, тъкмо поради което Тя още е и първата и единствената, а следователно и най-великата сред всички владетелки в общочовешката история, именно поради всичко което само досега българката княгиня Елена-Олга е основният и главен персонаж на вече безброй руски и украински книги, филми и сценично-музикални произведения.

Но колко жалко и повече от странно, че отново според всички тези руси и украинци, а оттук и за целия Свят, за Нея, първата и най-великата сред безброя жени владетелки на Всички Времена, “Никто не знает ничего достоверного о происхождении Ольги.”, докато според нас пък Тя все още продължава да няма и собствено име, свой род и родина,...

...защото пак според дълга поредица от руски и украински изследователи от немалко поколения назад във Времето княгиня Олга ту е варяжка, родом от Псков, и при това с неизвестни родители, понеже не били знатни, пък и самата тя е красива лодкарка в мъжки дрехи, около която се увърта Игор, ту дъщеря на княз Олег, който я жени през 903 г., едва 10-годишна според някои, за родственика си княз Игор, ту пък знатна славянка и съвсем накрая, така между другото, за да не би някой да си помисли, че тя наистина е само и единствено българка, се споменава и съответното, повече от невероятно обаче за този автор, предположение, което той за всеки случай бърза да отрече и отхвърли, разбира се, повече от неграмотно и лингвистико-ономастически и при това без изобщо да си даде труда да си направи съответната справка, за да научи, че след 893 г. столица на България не е Плиска, а Велики Преслав:
Когда Игорь возмужал, оженил его Олег, выдал за него жену от Изборска, рода Гостомыслова, которая Прекраса звалась, а Олег переименовал е¸ и нарек в сво¸ имя Ольга. Были у Игоря потом другие жены, но Ольгу из-за мудрости е¸ более других чтил.

(Между впрочем ето тази безброй пъти тиражирана приказка-басня тук не само този автор, но и Светът като цяло я дължи на бащата на руската историография В. Татищев [2009, 4,11].)
Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение Нового Владимирского Летописца (Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу.) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска - болгарская столица того времени.
Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора Нового Владимирского Летописца перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления.

ОЛЬГА (Вольга, Прекраса, в крещении - Елена) (ок. 894-11.07.969), великая русская княгиня. Жена вел. русского кн. Игоря Рюриковича. Относительно происхождения кн. Ольги существует несколько летописных версий. Одни авторы называют ее уроженкой Плескова (Пскова), другие — Изборска. Одни заявляют, что она происходила из рода легендарного Гостомысла и первоначально носила имя Прекраса, но была переименована Олегом Вещим в свою честь, другие называют ее дочерью Олега Вещего, третьи сообщают, что она была простой крестьянкой, понравившейся Игорю и потому ставшей его женой.

В рукописном сборнике XV в. имеется известие, согласно которому Ольга была болгарской княжной из города Плиски и приведена на Русь Олегом Вещим в качестве невесты для кн. Игоря. [вж. и срв. напр. День Памяти 2009, 2; Карташев 2009, 49; Меньшиков 2009; Ольга (княгиня Киевская) 2009, 1-3; Ольга Мудрая 2009, 1-3].

При това положение очевидно няма как да се съгласим и приемем, че името Олга на княгинята го дава воеводата на княз Игор, Олег, а това безспорно го прави самият княз в памет и чест на своя велик предшественик княз Олег Вещий, но според нас наред с тези лично негови мотиви и причини за това има и още един такъв мотив и причина, а именно неговата неприязън и даже омраза към елините, т.е. гърците, докато младата княгиня скоро след рождението си е кръстена Елена или на княза нейното име още тогава му звучи така, както на нас би ни прозвучало например името Гъркиня [срв. Михайлов 2009, 2].

Страница 16-17:
Но отново за преголямо съжаление и наред с това в хода на всичките тези отделно-самостоятелни или пък само част от по-общи изследвания, но във всички случаи взаимно противоречащи си и даже изключващи се специално-индивидуални проучвания, като се тръгва от най-категорически определеното съобщение на древноруските летописи, че през Х в. в Киев живее и работи княгиня “болгарыня” или пък че една от жените на княз Владимир е “Болъгарыня” и от нея той има двама сина – Борис и Глеб [ИпатЛт, 67; ЛаврЛт, 80], то произходът и принадлежността на тази българска княгиня се търси по посока едновременно за самата проблематика като цяло и към цар Симеон, и към цар Петър, но и към Владимир-Расате, даже и към съратника и зетя на княз Борис - Сондоке,...

...докато никак не са малко и заключенията, че тази княгиня изобщо не е българка, а византийка или куманка или пък от варяжски род, но за други пък тя пак си е българка, само че волжска българка или пък е от черните болгари, обитавали земите на изток от Азовско море, а освен това на места тази българка е жената на княз Игор, княгиня Олга, докато при други автори пък тя е жена на княз Владимир и майка на Борис и Глеб, но за други пък тази версия си е чисто недоразумение (А. Толочко) и тяхна майка е византийката Анна, която е сестра на имп. Василий ²² [ПВЛт, 23], същевременно пък тази Анна е дъщеря на цар Борис ²², като и тук се срещат куриози, според които “Вероятно, полонянкой была и «болгарыня», мать св. князей Бориса и Глеба.” [Владимир Равноапостольный 2009, 4, вж. напр. Благоев 2009, 1; Владимир (²) Святославич 2009, 1-2; Гагин 2009, 1,4; Гримберг 2009, 3; Корисян-Меонлина 2009, 4; Лихачов 2009, 5-6; Михайлов 2009, 1-4; Табов 2009, 297-309; Татищев 2009, 41; Толочко 1999, 457].

Страница 44:
Българката княгиня Анна
Първото и никак немаловажно свидетелство и доказателство за това, че княгиня Анна е българка и то тъкмо дъщеря на цар Борис ²², се явява фактът, че впоследствие тя има трима сина, най-големия от които кръщава Борис, т.е. не само на името на своя баща, но и на името на своя пра-прадядо цар Борис ² Кръстител, с великата мисия на когото няма как и тя да не е свързвала своя живот в далечната и чужда страна, което действие очевидно-безспорно е изобщо немислимо и недопустимо за една гръцка княгиня, защото дотогава това име е разпространено единствено и само на север от Византия сред не особено желаните и обичани от ромеите варвари скити, т.е. прабългарите, но то води още и своя произход пак от техния варварски език,...

...докато срещаното при Ибн Фадлан от 922 г. име Барыс вече не е собствено дунавскобългарско, а волжскобългарско, така че адаптираното и видоизмененото вече под действието на фонетичните закони на славянобългарския език име Борис, макар и генетико-исторически да е тъждествено на името Барыс, все пак структурно- и семантико-функционално то е съвсем различно от него [Добрев 2006, вж. и срв. Благоев 2009, 1-2; Борис и Глеб 2009, 1-3; Гримберг 2009, 3; Чекова 2009, 2].

Друг вид свидетелство и доказателство за същото е сведението на скандинавските саги, че княз Владимир се покръства под влияние на най-умната от своите жени, откъдето се прави изводът, че тази му жена му е родствена по език, а единствена от всичките му жени, само “болгарыня” би могла да го просвети в тази толкова деликатно-сложна материя и съответно да го убеди да се покръсти [вж. и срв. Лихачев 2009, 6].

[Guy de Mont Ferrand]

Ама добре де, не е ли абсурдно в такъв случай пътешествието на Олга до Константинопол и покръстването й? За какво да се покръства като си е била кръстена по рождение? И що за помпозни изказвания са тези като следното:

, първата и най-великата сред безброя жени владетелки на Всички Времена

- това ми звучи само като проява на пошлост и твърде лош литературен вкус. Защо е трябвало да й дават ново име- не е ли било това своего рода унижение към Симеон? Ами амбициите на Симеон към "най-християнския" престол не влизат ли в противоречие с даването на дъщеря му за жена на езичник? А защо българите предупреждават византийците за похода на Игор, след като той е бил "техен човек"? Защо ромеите не са отбелязали никакви контакти между русите и българите при походите на Олег?

[Гост]

T.Jonchev Само че Златарски, Рънсиман и т. 2 на БАН нито приемат, нито отхвърлят теза за роднински връзки между Симеон и Олга, г-н професоре. Те изобщо не коментират подобен въпрос нито на посочените от Вас места, нито пък на друго място в тези издания.

Тези автори надълго и нашироко описват историята около династичния брак на Симеон с византийците
и те се цитират тъкмо в тази връзка, а ако някой от тях беше дори и допуснал такова роднинство,
то това задължително се реферира по установения начин и даже се цитира целият абзац.

Презвитер Григорий и Изборника като аргументи за това, че Олга била Симеонова дъщеря: намирам, че са по-скоро слаби и най-вече недостатъчни. Ако от факта на "пребиваването" им в руските земи е нормално да се правят някакви категорични изводи, какъв извод за родствените връзки би трябвало да се прави от "пребиваването" на Киприян и Цамблак или пък от Реймското евангелие?

Извинете ме, но аз не разбирам какво общо имат последните с предните!?
Презвитерът не просто пребивава, а той през цялото време е неотлъчно край княгинята,
дори и в Цариград.
Ако Олга наистина е славянка, тогава как попада и какво прави край нея
най-висшият български духовник?
Вашите предпочитания като че ли са на страната на въздържането от отговор или нещо друго!?

[Гост]

Ама добре де, не е ли абсурдно в такъв случай пътешествието на Олга до Константинопол и покръстването й? За какво да се покръства като си е била кръстена по рождение?

Княгинята пътува до Цариград, единствено и само за да извоюва международна легитимация, признаване и утвърждаване на държавата си.

И що за помпозни изказвания са тези като следното:
- това ми звучи само като проява на пошлост и твърде лош литературен вкус.

Ако това ние българите не го кажем за дъщерята на Симеон и внучката на Борис, която е направила толкова много за русите, тогава кажете го същото вие примерно за Клеопатра, единственият аргумент
и инструмент на която е междубедрието й, или пък за английската кралица, която не е нищо повече от една закачалка за короната и роклята си.

Защо е трябвало да й дават ново име - не е ли било това своего рода унижение към Симеон?

Симеон е велик дори и тогава, когато трябва да преглъща униженията, но според мене в оставащите
3-4 год. до кончината му той нито се е интересувал, нито пък е придавал някакво значение на това, защото и той си има едно прабългарско име още от рождението си - Лабас, а и княгинята е Олга
само в тесния кръг на Игор и дружинатата му, докато сред народа още тогава тя става известна
с името си Елена.

Ами амбициите на Симеон към "най-християнския" престол не влизат ли в противоречие с даването на дъщеря му за жена на езичник?

Той си има и си преследва своите големи цели, пък и самият той все още е поне наполовина езичник.

А защо българите предупреждават византийците за похода на Игор, след като той е бил "техен човек"?

И двата похода на Игор са по времето на Петър, който се чуди какво да прави, след като не може да си оправи и спаси държавата, но той ще си го получи, когато племенникът му тръгне да се бие с него:
...а във външнополитически план той организира и провежда военна кампания срещу Хазария, която завършва с разгрома на неговите войски, както и през 941 и 944 г. два военни похода срещу Византия, първият от които завършва с пълен провал, а вторият – с подписването на мирен договор, който потвърждава в основни линии предишните два договора от 907 и 911 г., но пък отменя безмитната търговия на Киев с Византия, а и задължава русите да изпращат във Византия войници на служба в императорската армия, като за отбелязване тук още е и това, че Игор прекратява втория поход, намирайки се на брега на Дунав и изпращайки наетите от него печенеги да грабят и пленят българската земя [вж. и срв. День Памяти 2009, 2; Карташев 2009, 47-48; Киевская Русь, 2009, 1,5-6; Рънсиман 2009, 123; Скрынников 2009, 3-10; Татищев 2009, 47; ИпатЛт, 35; ПВЛт, 13].