В края на 3-ти век преди Христа се оформя първата конфедерация от хунически тип, под ръководството на племената хунну, включваща всички номади по течението на р.Амур до р.Иртиш. Някои от племената са водили уседнал начин на живот, тъй като при разкопки са разкрити укрепени градове с големи полувкопани домове с тръби, служещи за парно отопление. Сред погребалния им инвентар са открити първите кожени седла и множество предмети от китайски произход. Хунну не успяват да задържат дълго властта, тъй като смесени племена от полууседнал и номадски тип се настаняват по северните граници на империята им и около 1-ви век сл.Хр. унищожават конфедерацията им.
През 2-4-ти век сл.Хр. на същата територия заемана от хунну, се установяват племената ксънбей, които създават своя конфедерация. От това време започват големите преселвания на хунските монголоидни племена на запад и в Централна Азия се стига до сблъсък мяжду рях и киргизите, продължил над 100 години с променлив успех.
За хуните не се знае почти нищо до края на 2-ри век сл.Хр. Към тази дата племето води номадски начин на живот в степите, северно от Кавказ. Едно от предположенията е, че идват от Централна Азия, но днес е изключително трудно да се отъждествяват с номадите, споменавани в китайските текстове под името хунну. Самите хуни, известни на европейската история говорят по всяка вероятност на тюркски език и боравят отлично с рефлексивния лък, камшика, ласото, както и с коня, основно животно за осигуряване на прехраната им. Хуните са описвани с бръснати черепи, със специални метални превръзки. По този начин хуните деформират главите на децата си, с цел уголемяване на малкия мозък и развитие на вестибуларния апарат на воините конници.
През 374-375г. хуните провеждат внезапна военна кампания срещу готите, разположени в Източна Украйна. През лятото на 375г. в кръвопролитно сражение готския крал Ерманарих е поголовно разбит и се самоубива. След смъртта му готите се разделят на два клона:
-източни
-западни
Двете групировки в продължение на 20 г. не успяват да се противопоставят на хуните, които се установяват в Украйна, контролират румънските равнини и през 396г. стигат до Унгарската равнина /областта Панония/, където се установяват трайно.
Римската империя, първоначално доволна от разгрома на вечните си стари врагове-готите, поддържа приятелски отношения с хуните и доколкото те не се стремят да завоюват териториите, им плаща откуп и данък, за да защитават границите.
През 408г. също така внезапно, както и при удара си срещу готите, хуните започват дълбоки рейдове до 600 км, във вътрешността на римската територия на юг от река Дунав. Източната Римска империя веднага скъсва дипломатическите си отношения с тях, докато на Запад продължават да считат, че е възможно да се договорят с хуните, както и да използват тяхна конница като спомагателна войска и да я изпращат срещу германските племена.
Към 425г. се набелязват контурите на това, което ще бъде империя на хуните - по средното течение на р.Дунав. Около пътуващия двор на владетеля им Мунджук се оформя аростократична върхушка по модела на иранските монархии. Малък брой римски патриции и държавни служители преминават на служба при него. Множество гермаснки племена приемат протектората на Мунджук и заедно с хунската кавалерия участват във военни капмании със завоевателен характер. Влиянието на хуните върху германските племена по това време се проявява най-силно при бургундците, които приемат някои от хунските обичаи, включително деформацията на черепа при децата.
Към 432 западните хуни са обединени от Руа. След смъртта му през 434 той е наследен от Атила и Бледа, синове на брат му Мундзук. По времето на тяхното поемане на властта хуните водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на Империята при Маргус (днешен Пожаревац) и, без да слизат от конете, според обичая на хуните, успяват да постигнат споразумение. Византийците се съгласяват не само да върнат избягалите племена, които биха били от полза във войната срещу вандалите, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник при хуните. Хуните остават доволни от договора и се оттеглят на север. Теодосий използва мира, за да усили стените на Константинопол, да построи първата морска стена на града и да подсили укрепленията по дунавската граница.
През следващите пет години хуните остават извън полезрението на Империята. През 440 те се появяват отново и нападат търговците в един пазар на северния бряг на Дунав. Атила и Бледа заплашват с война, твърдейки, че Империята не изпълнява поетите задължения и че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и уищожават крепостите по южния ѝ бряг. Маргус е превзет и епископът му е взет в плен. Според византийският историк Приск, съвременник и участник в събитията, епископът сам предава града на хуните. Атила и Бледа превземат столицата на Мизия Виминациум (близо до днешния Костолац), Сигиндунум (днешен Белград) и Сирмиум (Сремска Митровица), след което спират военните действия.
Теодосий няма възможност да засили войските си на Балканите, заради превземането на Картаген от вандалския крал Гейзерих през 440 и персийското нападение в Армения през 441. През 442 той прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу хуните. След тази подготовка, той решава, че може да отхвърли исканията на хуните за спазване на договора от 434.
В отговор на това, през 443 Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария (до днешен Арчар) и успешно обсаждат Наисус (днешен Ниш), използвайки обсадни съоръжения. След това те се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика (София), Филипопол (Пловдив) и Аркадиопол. Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на Империята пред Константинопол и само липсата на обсадни съоръжения, способни да разрушат масивните стени на града, не им позволява да го превземат. Теодосий се признава за победен и изпраща патриарх Анатолий да преговаря за мир. Новият договор е по-тежък за Империята от този от 434. Императорът трябва да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 6000 либри злато (ок. 1962 кг). Годишният данък е утроен на 2100 либри злато (ок. 687 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.
След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445, Бледа умира. Водят се спорове дали той е убит от Атила или умира по друга причина. Атила остава едноличен водач на хуните.
Далеч от безогледния варварски нрав, с какъвто често е описван в литературата, този забележителен вожд на хуните експлоатира със завидна политическа далновидност разделението в римския свят и сред варварите. Изглежда, Атила е разполагал с една от най-добрите шпионски мрежи за времето си, защото почти всеки негов рейд има съвсем конкретни и правилно поставени цели. Така например до 449г. кампаниите му са насочени главно срещу Източната Римска империя и най-вече градовете във вътрешността на Балканите, които са разграбени и му доставят огромна плячка. От 450г. Атила променя посоката на рейдовете си и нахлува във Западната Римска империя, където е поканен от сестрата на императора за интервенция срещу дворцови интриганти.
На 12.04.451г. Атила пресича Рейн в околността на Майнц, опустошава Източна Галия и стига до вратите на Орлеан. Обсажда го, но скоро го изоставя. При завръщането си към унгарските степи той е пресрещнат от римския генерал Флавий Етий и негови спомагателни войски от готи, франки и вандали. На 20.06.451г. след кръвопролитната битка при Каталунските поля, Атила е принуден да се оттегли, след като губи тактически.
На следващата година, още през пролетта хуните, водени от Атила проникват като ураган през Северна Италия и разоряват градовете по течението на река По. Пътя им е покрит с реки от кръв и камари от трупове. Рим е в паника. Съвсем ненадейно след срещата с папа Лъв I Велики при Минцио, край Рим, Атила се завръща обратно в Унгария. В началото на януари 453г. той умира и това разхлабва обръча около Западната Римска империя. Към датата на смъртта му хунската държава включва територии на изток от река Елба и на запад от река Волга и е най-голямата и силна държава в Европа за времето си. Въпреки това тя не надживява създателя си, както например империята на Чингис хан, а след смъртта на Атила се разпада. Германските съюзниците на хуните влизат в редица противоречия с тях и накрая се отцепват. Между наследниците на Атила - Елах и Ернак започва война за надмощие и след 454г. държавата практически не съществува в първоначалния и вариант. Към края на 5-ти век хуните изчезват напълно от историческата сцена и оставят само вледеняващия спомен за безпощадните си рейдове в римските земи.
Заедно с хуните в Европа пристига и още едно конно племе - аланите.
Те са от ирански произход и от 3-ти век сл.Хр. контролират територии на север от Кавказ, което ги прави значително по-близки до Персия, отколкото до Европа. Не е известно какви са политическите връзки между хуните и аланите, но през 406г. последните пресичат Рейн и заедно с други германски племена плячкосват цяла Галия, в продължение на две години. Извършените от тях жестокости, са сходни с тези причинени от хуните. Една част от аланите предлага услугите си на римската власт, докато други се съюзяват с различни гермаснки племена, единствено с цел грабеж и разбойнически рейдове. След като разграбват Галия, по-голямата част от аланите преминават в Испания и се съюзяват с вандалите, под чието ръководство преминават в Африка, След 430г. източниците не споменават мето им като самостоятелно действащо племе.
През 2-4-ти век сл.Хр. на същата територия заемана от хунну, се установяват племената ксънбей, които създават своя конфедерация. От това време започват големите преселвания на хунските монголоидни племена на запад и в Централна Азия се стига до сблъсък мяжду рях и киргизите, продължил над 100 години с променлив успех.
За хуните не се знае почти нищо до края на 2-ри век сл.Хр. Към тази дата племето води номадски начин на живот в степите, северно от Кавказ. Едно от предположенията е, че идват от Централна Азия, но днес е изключително трудно да се отъждествяват с номадите, споменавани в китайските текстове под името хунну. Самите хуни, известни на европейската история говорят по всяка вероятност на тюркски език и боравят отлично с рефлексивния лък, камшика, ласото, както и с коня, основно животно за осигуряване на прехраната им. Хуните са описвани с бръснати черепи, със специални метални превръзки. По този начин хуните деформират главите на децата си, с цел уголемяване на малкия мозък и развитие на вестибуларния апарат на воините конници.
През 374-375г. хуните провеждат внезапна военна кампания срещу готите, разположени в Източна Украйна. През лятото на 375г. в кръвопролитно сражение готския крал Ерманарих е поголовно разбит и се самоубива. След смъртта му готите се разделят на два клона:
-източни
-западни
Двете групировки в продължение на 20 г. не успяват да се противопоставят на хуните, които се установяват в Украйна, контролират румънските равнини и през 396г. стигат до Унгарската равнина /областта Панония/, където се установяват трайно.
Римската империя, първоначално доволна от разгрома на вечните си стари врагове-готите, поддържа приятелски отношения с хуните и доколкото те не се стремят да завоюват териториите, им плаща откуп и данък, за да защитават границите.
През 408г. също така внезапно, както и при удара си срещу готите, хуните започват дълбоки рейдове до 600 км, във вътрешността на римската територия на юг от река Дунав. Източната Римска империя веднага скъсва дипломатическите си отношения с тях, докато на Запад продължават да считат, че е възможно да се договорят с хуните, както и да използват тяхна конница като спомагателна войска и да я изпращат срещу германските племена.
Към 425г. се набелязват контурите на това, което ще бъде империя на хуните - по средното течение на р.Дунав. Около пътуващия двор на владетеля им Мунджук се оформя аростократична върхушка по модела на иранските монархии. Малък брой римски патриции и държавни служители преминават на служба при него. Множество гермаснки племена приемат протектората на Мунджук и заедно с хунската кавалерия участват във военни капмании със завоевателен характер. Влиянието на хуните върху германските племена по това време се проявява най-силно при бургундците, които приемат някои от хунските обичаи, включително деформацията на черепа при децата.
Към 432 западните хуни са обединени от Руа. След смъртта му през 434 той е наследен от Атила и Бледа, синове на брат му Мундзук. По времето на тяхното поемане на властта хуните водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на Империята при Маргус (днешен Пожаревац) и, без да слизат от конете, според обичая на хуните, успяват да постигнат споразумение. Византийците се съгласяват не само да върнат избягалите племена, които биха били от полза във войната срещу вандалите, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник при хуните. Хуните остават доволни от договора и се оттеглят на север. Теодосий използва мира, за да усили стените на Константинопол, да построи първата морска стена на града и да подсили укрепленията по дунавската граница.
През следващите пет години хуните остават извън полезрението на Империята. През 440 те се появяват отново и нападат търговците в един пазар на северния бряг на Дунав. Атила и Бледа заплашват с война, твърдейки, че Империята не изпълнява поетите задължения и че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и уищожават крепостите по южния ѝ бряг. Маргус е превзет и епископът му е взет в плен. Според византийският историк Приск, съвременник и участник в събитията, епископът сам предава града на хуните. Атила и Бледа превземат столицата на Мизия Виминациум (близо до днешния Костолац), Сигиндунум (днешен Белград) и Сирмиум (Сремска Митровица), след което спират военните действия.
Теодосий няма възможност да засили войските си на Балканите, заради превземането на Картаген от вандалския крал Гейзерих през 440 и персийското нападение в Армения през 441. През 442 той прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу хуните. След тази подготовка, той решава, че може да отхвърли исканията на хуните за спазване на договора от 434.
В отговор на това, през 443 Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария (до днешен Арчар) и успешно обсаждат Наисус (днешен Ниш), използвайки обсадни съоръжения. След това те се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика (София), Филипопол (Пловдив) и Аркадиопол. Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на Империята пред Константинопол и само липсата на обсадни съоръжения, способни да разрушат масивните стени на града, не им позволява да го превземат. Теодосий се признава за победен и изпраща патриарх Анатолий да преговаря за мир. Новият договор е по-тежък за Империята от този от 434. Императорът трябва да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 6000 либри злато (ок. 1962 кг). Годишният данък е утроен на 2100 либри злато (ок. 687 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.
След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445, Бледа умира. Водят се спорове дали той е убит от Атила или умира по друга причина. Атила остава едноличен водач на хуните.
Далеч от безогледния варварски нрав, с какъвто често е описван в литературата, този забележителен вожд на хуните експлоатира със завидна политическа далновидност разделението в римския свят и сред варварите. Изглежда, Атила е разполагал с една от най-добрите шпионски мрежи за времето си, защото почти всеки негов рейд има съвсем конкретни и правилно поставени цели. Така например до 449г. кампаниите му са насочени главно срещу Източната Римска империя и най-вече градовете във вътрешността на Балканите, които са разграбени и му доставят огромна плячка. От 450г. Атила променя посоката на рейдовете си и нахлува във Западната Римска империя, където е поканен от сестрата на императора за интервенция срещу дворцови интриганти.
На 12.04.451г. Атила пресича Рейн в околността на Майнц, опустошава Източна Галия и стига до вратите на Орлеан. Обсажда го, но скоро го изоставя. При завръщането си към унгарските степи той е пресрещнат от римския генерал Флавий Етий и негови спомагателни войски от готи, франки и вандали. На 20.06.451г. след кръвопролитната битка при Каталунските поля, Атила е принуден да се оттегли, след като губи тактически.
На следващата година, още през пролетта хуните, водени от Атила проникват като ураган през Северна Италия и разоряват градовете по течението на река По. Пътя им е покрит с реки от кръв и камари от трупове. Рим е в паника. Съвсем ненадейно след срещата с папа Лъв I Велики при Минцио, край Рим, Атила се завръща обратно в Унгария. В началото на януари 453г. той умира и това разхлабва обръча около Западната Римска империя. Към датата на смъртта му хунската държава включва територии на изток от река Елба и на запад от река Волга и е най-голямата и силна държава в Европа за времето си. Въпреки това тя не надживява създателя си, както например империята на Чингис хан, а след смъртта на Атила се разпада. Германските съюзниците на хуните влизат в редица противоречия с тях и накрая се отцепват. Между наследниците на Атила - Елах и Ернак започва война за надмощие и след 454г. държавата практически не съществува в първоначалния и вариант. Към края на 5-ти век хуните изчезват напълно от историческата сцена и оставят само вледеняващия спомен за безпощадните си рейдове в римските земи.
Заедно с хуните в Европа пристига и още едно конно племе - аланите.
Те са от ирански произход и от 3-ти век сл.Хр. контролират територии на север от Кавказ, което ги прави значително по-близки до Персия, отколкото до Европа. Не е известно какви са политическите връзки между хуните и аланите, но през 406г. последните пресичат Рейн и заедно с други германски племена плячкосват цяла Галия, в продължение на две години. Извършените от тях жестокости, са сходни с тези причинени от хуните. Една част от аланите предлага услугите си на римската власт, докато други се съюзяват с различни гермаснки племена, единствено с цел грабеж и разбойнически рейдове. След като разграбват Галия, по-голямата част от аланите преминават в Испания и се съюзяват с вандалите, под чието ръководство преминават в Африка, След 430г. източниците не споменават мето им като самостоятелно действащо племе.
Comment