Тевтонският орден

[Guy de Mont Ferrand]

Е, то формално и ливонските братя по това време са част от Тевтонския орден. Само че действат независмо от него в този случай. А и както Вълка каза два пъти, в битката се бият васали на епископа на Дорпат. (Освен всичките, които нито са рицари, нито са немци изобщо).

То само "в този случай" да беше...нямаше да имам проблеми с това да включа историята на Ливония в очерка за историята на Тевтонския орден. Една в най-добрия случай васална област, но с възможно най-ревниво пазена автономия (споменал съм по-горе и за по-късните доказателства за гордите с независимостта си лифландски рицари) и минимум участие в основните акции на братята-тевтонци. Ценен съюзник за ливонците - епископите - които винаги са имали проблеми с ордените поради застъпващи се привилегии/функции, получени от Рим (и Авиньон по едно време). Струва си някой да развие една епохална теза за съперничеството и враждата между военните ордени и епископите на Католическата църква от Средновековието през Ренесанса до по-ново време. Аз лично по време на работата си стигнах до заключението, че епископите и другите папски "официали" винаги са представлявали пречка и "прът в спиците" на действията на един военен орден, освен в случаите, в които самият папски легат е бил член на ордена. Ето напр. в кръстоносния поход при Смирна, гордостта на един епископ води до страхотно поражение от страна на дебелия (но добър воин) Умур бег, което, Бога ми, е било напълно излишно. После хоспиталиерите едвам успяват да оправят нещата и да докарат "патова" ситуация, че даже и да очистят Умур и така да освободят егейското крайбрежие. Това впоследствие пренасочва жадните за плячка газии към емирата на Осман, но това е друга история... Тевтонците прочие са се чувствали най-добре в Прусия, която сами са завладели и където сами са назначавали чиновниците си - привилегия, която някой трудно би могъл да им оспори освен след дълголетна и кръвопролитна война, каквато е онази, довела до сражението при Грюнвалд. Дори Данциг продължава да им прави проблеми след като го завоюват (!), което пък идва да покаже, че военните ордени се чувстват най-добре в земите, които лично са отнели от езичници/неверници, т.е. изпълнявайки функциите, с чиято цел са създадени или пък, това е другия вариант, в гранични територии, които са им отстъпени изцяло от отчаяните им предишни суверени, за да служат като буфер между тях и "лошите" съседи.

[Guy de Mont Ferrand]

Малко за числеността на армиите на Тевтонския орден в 13 век според по-достоверните данни на летописците:

Според Петер от Дуисбург петима братя-рицари и 24 оръженосци нападат крепостта на Святополк Sartowitz в 1242 г., а през 1281 г. тринадесет братя-рицари и 250 "конници" нахлуват в "Судовия". Според Литовската Римувана хроника в 1257 г. се провежда поход срещу самогитите (крайбрежното литовско племе) от 40 братя и 500 воини от племето кури (дали имат нещо общо с Курск?), а в 1290 г. друг поход срещу литовците, който се състои от 12 братя-рицари и общо 350 други бойци - оръженосци и кури. Тези изворови извлечения донякъде дават и представа за вариращата пропорция между броя на рицарите, оръженосците и "пехотинците"/ конниците от неблагороден произход, която съвсем не е, както някои в БГ си мислят 1:10 или поне далеч не във всички случаи.

[Кухулин]

дали имат нещо общо с Курск?

С Курландия.

[Guy de Mont Ferrand]

Оказва се, че са запазени доста многобройни немски източници за участието на братята тевтонци в похода на Витаутас (Витолд, Витовт) срещу Улуса на Джучи (Златната орда) и битката при р. Ворскла през 1399 г. Орденът изпраща на литовския княз комтура на Рагнит Марквард фон Залцбах заедно с още триста воини и няколко рицари и 425 марки (вероятно в сребро) за разходи. Според Йохан Посилге битката при Ворскла се състояла на разстояние от около 26 мили от Киев, продължила близо два часа и в нея загинали девет тевтонски "господ" (т.е. братя-рицари от командния състав на отряда), вкл. Хано и Томас Зурвил (братя?) и "много пруси и литовци" (цит. в Пилипчук, 22). Както съм отбелязал по-преди в темата, недълго след разгрома "Витолд" разваля отношенията си със своите кръстници-тевтонци и воюва срещу тях, като при това е подкрепян от своите татарски приятели - синовете на хан Тохтамъш. Интересно е, бай дъ уей, дали съюзът на Тохтамъш, който умира в 1406 г., с Баязид, насочен, loosely, срещу Тимур, не е запазвал литовската територия от османците и, обратно, дали нахлулият в Добруджа Актав не нарушава тези споразумения, да не говорим за по-ранното татрско участие в походите срещу България, Влахия и Молдова? Жалко, че форумът е така изоставен, а има толкова интересни теми за обсъждане... Според Пилипчук (ibidem) в битката при Грюнвалд на страната на литовците (които първоначално побягват пред тежкия удар на рицарската конница) се сражава синът на Тохтамъш Джелал ал-Дин - още един повод за озверяване на тевтонците, които иначе преди това рядко се сблъскват с монголите и общо взето се опитват да избягват подобни конфронтация, макар и пропагандата им да твърди друго. Но, както става ясно, дори и участието им в битката при Летница (Лигниц) е под въпрос и то доста сериозно, за разлика от това на тамплиерите. Малко документи от съмнителен характер споменават за тевтонци при Лигниц под водачеството на магистър Попо фон Остиерна, който обаче е избран за магистър през 1244 г., а битката се състои през ...1241 г.! Прочие, главната битка и мисия на тевтонците в Североизточна Европа е била войната не против татарите или русите, а против литовците и след покръстването им и сключването на династичния съюз с Полша орденът просто lose its ground, както проличава и от напълно безславния му от католическа гледна точка (както и от тази на цялата му история) край - превръщането на Прусия в светска, че и протестантска държава