Тевтонският орден

[Гост]

Според мен името на сина на крал Андраш II, което Ги е дал като Коломан, е Калман (както звучи на унгарски), но и името Коломан също може да се използва, тъй като Калман (който към момента на короноването си като Галицки княз е бил само на 7 години) на украински е Коломан, а по-голямата част от територията на тогавашното Галицко княжество е била в земи на днешна Украйна. Тъй като въпросния Калман е бил малолетен, докато е бил Галицки княз, той е имал регенти избрани от баща му - Андраш II ( крал Андраш II е бил втори братовчед на княз Роман Мстиславич, тъй като и двамата са правнуци на киевския княз Мстислав Велики и това може би също е бил един формален повод Андраш да претендира от името на синовете си за трона на Галицкото княжество, още повече че след смърта на последния Галицки княз от рода Ростиславичи през 1199г., Роман Мстиславич става Галицки княз без да има право да заеме трона, но го е заел). След смърта на Роман Мстиславич неговите синове са малолетни и тогава започва един период от 33 години на непрекъсната смяна на владетели и междуособни борби за трона, като унгарския крал е извикан (не за пръв път) на помощ на една от страните. През тези периоди на междуособици, вероятно много от поданиците не са наясно кой в момента е техен княз, след като се сменят толкова често. Първоначално Андраш II подкрепя подръжниците на малолетния Даниил Романович(син и наследник на баща си Роман Мстиславич), но няколко години след това, след като през 1212 г. Даниил Романович е бил принуден от недоволните от него и майка му боляри да избяга в Унгария, крал Андраш II решава да постави на трона на Галицкото княжество първо сина си Калман, а впоследствие и сина си Андраш(този Андраш е женен за дъщерята на друг третендент за трона - Мстислав Мстиславич (който за няколко години също е Галицки княз), като интересно е че Мстислав Мстиславич омъжва другата си дъщеря за Даниил Романович (който след като 4 пъти става княз и 4 пъти губи властта си накрая успява за пети път да стане княз и да управлява този път малко по-дълго), а дъщерята на Мстислав Мстиславич - Ростислава е майка на Александър Невски). Андраш Унгарски(другия син на Андраш II) също успява да стане Галицки княз, но унгарците не владеят дълго време Галицкото княжество.Андраш Унгарски - Галицки княз умира през 1234г. съвсем млад на 24 г. и след него Галицки княз става отново Даниил Романович. Горепосоченият Калман през последните 15 години от живота си е херцог на Славония и умира през 1241г. от раните си получени в битката с монголите при река Шайо (или Сайо) в долината край Мухи.
Както Ги спомена, през 1211г. крал Андраш II дава на тевтонските рицари да управляват и защитават част от Трансилвания, но тази част(област) е малка и се нарича Цара Барсей(или може би Тара Барсей - не знам румънски и затова не знам как се произнася правилно). Според мен тази област е дадена на тевтонските рицари само да я управляват и защитават и доколкото знам те са признавали върховната власт на унгарския крал върху тази област, но не са плащали данъци и такси. Тази област е около днешния град Брашов и се намира на север от Карпатите. Голяма част от населението на тази област е било от немски(а също и малко френски) колонисти(част от колонистите са били рудари), които са започнали да се заселват там около средата и края на XII век и селищата на тези колонисти са били нападани често от куманите. Може би именно за това тази област е дадена на тевтонските рицари, за да може да защитават немските колонисти. Според някои източници тевтонскити рицари построяват в тази област 5 крепости и вероятно крепостите на Фелдиоара, Кодлеа, Ръшнов и крепост до Брашов са построени от тях.

[Guy de Mont Ferrand]

Не са дали на Тевтонския орден областта само заради това, както излиза от статията, която четох, а и от известно количество друга литература и извори. Ако на маджарския крал му бяха най-важни немските колонисти и охраната им, защо маха тевтонците толкова бързо, а именно след като установява властта си в Галиция (не е моя тезата, че за това са извикани там, моята по-скоро се приближаваше до тази на steelman)? И защо изобщо кралят, който е маджарин, ще вика немския орден, за да охранява немците в кралството му, това не е ли твърде глупаво, тъй като така буквално сам създава "държава в държавата"? Други пишат относно колонистите, че са повикани от самите тевтонци, каквато е и по-късната им практика.

[Гост]

След като крал Андраш II е бил принуден да издаде през 1224 г. Diploma Andreanum, той очевидно е сметнал, че може да има повече проблеми с тевтонските рицари отколкото полза от тях. Има теза, че по това време тевтонските рицари са поискали автономия за тях в Цара Барсей и са заявявали, че те се подчиняват само на папата. Дали са искали антономия или не, важното е че унгарския крал по това време е считал, че няма вече нужда от тях, а е получавал доста оплаквания, че тевтонските рицари не зачитат местната епископия, а може би краля вече да се е страхувал от нарастващата им мощ. Естествено през 1211-1225 г. идва и нова вълна от немски колонисти в Трансилвания. От друга страна, куманите явно не са създавали вече проблеми на краля и това е нормално - куманите към 1223 г. са били най-вероятно вече 3 пъти рагромявани в битка от монголите и едва ли куманите са искали да си създават врагове, след като са имали такъв могъщ враг в лицето на монголите. Освен това куманите явно са си правили сметка, че дъщерята на унгарския крал вече е не само бъгарска царица, но и вече и майка на дете на българския цар, а куманите са имали много голям респект по това време към българския цар. Явно по това време унгарския крал не се е страхувал и от българския цар. Същевременно явно отношенията на унгарския крал с папата в периода 1222-1225 г. не са били много добри, щом папата отказва на унгарския крал да анулира брака на сина на краля и бъдещ крал Бела IV със съпругата му. Напълно възможно е и това е популярна теза, че идеята на унгарския крал през 1211 г. е била тевтонските рицари да защитават Цара Барсей не само от куманите, а от всички потенциални неприятели. Все пак никога няма да разберем със сигурност какви са били всички мотиви на унгарския крал, каращи го да даде Цара Барсей на тевтонските рицари.

[Guy de Mont Ferrand]

Не е толкова популярна тезата, че унгарският крал е искал не само да защитава, а и да напада съседите си с помощта на тевтонците. Авторът на статията, която цитирам по-горе, твърди, че земите на тевтонците в Трансилвания граничели с тези на "бродниците", които май са езичници, но не мога да разбера имат ли някакво отношение към Галицко-Волинското княжество. Според същия имало и договор на Ордена с Роман Мстиславич, сключен в Тюрингия, който е едновременно един от най-старите договори, сключвани изобщо от тевтонците като политически субект и, ако е имало такъв, вероятно е бил насочен отново срещу куманите, които, доколкото разбрах, се явяват общи неприятели на княза и на тюрингците (това е много интересно известие, защото Тюрингия принципно изглежда на майната си от куманите, но те нахлуват там през 1203 г. като наемници на Отокар I Пршемисъл и унгарския владетел Имре). Ролята на куманите в България в този период също е интересна, аз съм останал с впечатлението, че част от тях поддържат Борил, а част са против него. В крайна сметка авторът като че ли намеква, че маджарският крал е поддържал синовете на Иван Асен II срещу Борил, което пък също е интригуващо, тъй като би показало, че съюз между тях е съществувал още преди 1218 г. - не знам обаче дали това не е в някакво противоречие със съществуващите извори? Във всеки случай има известна логика в твърденията на автора и те стъпват на значителен брой извори. Особено показателен е случая с управителя на Трансилвания ишпан (Ивашин може би е грешка?) Себен, който атакува Видин начело на войска от "саксонци, власи, секеи и печенеги", грамотата, в която присъства това сведение, е от 1259 г., т.е. дълго след прогонването на Тевтонските рицари, като в случая не е учудващо да са умишлено пропуснати сред участниците, но ние знаем, че през 1211-13 г. Орденът владее обширна област в Трансилвания и че хоспиталиерите, които ги наследяват малко по-късно, са имали задължението да се борят срещу всички врагове на Унгарското кралство, вкл. и българите. Случаи пък с военнозадължени саксонци в Трансилвания или където и да е в Източна Европа на мен освен този не са ми известни, дали под това наименование не са скрити тевтонците?

[Guy de Mont Ferrand]

Отново за тевтонците в Морея, Тирие отбелязва, че на 7 септември 1376 г. Венецианският сенат изпраща кастеланите на Модон и Корон заедно с още шестима благородници с жалба към великия магистър (Тирие използва точно тази титла) на хоспиталиерите и "магистъра" на Тевтонския орден в Морея по повод на някакви териториални спорове. Като се има предвид, че предишното разпореждане на Сената от 14 август 1376 г. се отнася до спорове за границата на подвластните територии на Венеция около Модон и Корон (това е античната Южна Месения, по това, което съм срещал в изворите, областта не ще да е била съвсем незначителна и освен двата важни града е обхващала и значителен брой села с прилежащите им територии, вероятно в близост до славяните милинги или мелинги и планината Тайгет - поради историята със Zassi) с представители на Жана Анжуйска, явно става въпрос за същите пратеници, които този път адресират оплакванията си до Ордена на Св. Йоан. Това за мен е много интересно, тъй като мисля, че дава следователно основание да се твърди (не съм го срещал обосновано точно по този начин), че хоспиталиерите наемат Ахайското княжество от кралица Жана именно в периода между 14 август и 7 септември 1376 г. За темата пък е интересно друго, а именно, че венецианците преговарят с висш тевтонски представител (генерален магистър или нещо като генерал на Ордена) в Морея през 1376 г. Това по всяка вероятност показва следното:
- Тевтонците продължават да упражняват значимо влияние в латинската част на Морея.
- Орденът разполага със земи в Южна Месения, в близост до колониите на Венеция Модон и Корон.
- Идването на власт на хоспиталиерите в Ахая косвено подпомага и тевтонците, не ми е известно да е имало дрязги между двата ордена, както с тамплиерите, а по-скоро обратното; освен това, както споменах, тевтонците са нещо като "хоспиталиерите на Севера". Възможно е да е установено някакво сътрудничество между двата ордена по време на управлението на Хоспитала над Ахая между 1376 и 1381 г. - това го базирам на известието в Тирие (R.I, 145), където е споменат Тевтонският офицер, обикновено изворите пренебрегват тевтонските рицари в княжеството. Начуните разработки пък само подчертават мизерния им брой и влияние, последното обаче явно е било различно към 7 септември 1376 г.

[Guy de Mont Ferrand]

Всъщност по въпроса със саксите като военнозадължено население изглежда ще трябва да направя отбой, тъй като А. Николов пише, че част от тези в Трансилвания са били заселени там именно с тази цел и то още при крал Геза II (1141-1162) (M.Chr.2, 35) и при това въпросните заселници нямали нищо общо с рударите, които са разпространени и из останалата част на Балканите. Това, разбира се, не изключва и тезата на цитирания от мен автор.

[Guy de Mont Ferrand]

Сега намерих друга научна разработка (пак от последните години), в която се споменава: първо, че "задълженията на Тевтонските рицари" в Трансилвания включвали не само "защита от куманите", но и "разширяване на границите на кралство Унгария", и второ: че границите на дадената им територия опирали в Дунава (sic!). При това изследването е доста сериозно и са цитирани оригинални документи (L.R. M. Towns..., 117-118). Като цяло в запазените документи изпъква насочеността на тевтонците срещу куманите, но това, предвид близката им връзка по това време с Второто българско царство, не изключва възможността за намеса на тевтонците и в похода срещу Видин. През 1247 г. за хоспиталиерите, дошли на мястото на тевтонците, е предвидено да събират данъци от някаква terra Cumaniae, която се намирала между Олт и Карпатите, пак в непоседствена близост до Дунав и съответно до българските граници, а известните първи румънско-влашки "кнезати' всъщност са споменати за първи път именно в хартата на Бела IV, която той дава на ордена на Св. Йоан. Като се има предвид, че въпросните кнезати са управлявани от хора с имена като "кнеза Литовой" и "войводата Сенеслав", то това означава, че сега ще изкажа напълно логичното според мен твърдение, за което 100 % ще бъда оплют, че военно-монашеският католически орден на хоспиталиерите е имал български васали в един период от съществуването си (1247-1260 - както смята Лътрел).

[Гост]

Ги, според мен Литовой и Сенеслав не може да са били васали на хоспиталиерите, защото техните воеводства и земи според Златарски не са били включени в земите дадени на хоспиталиерите от крал Бела IV.

[Guy de Mont Ferrand]

Златарски: http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm. Прав си, в грешка съм, не съм забелязал, че в текста е "с изключение на" въпросните воеводства" Все пак земите на хоспиталиерите граничат с българските на запад от Олт, което е малко успокоение; за Йоан и най-вече за Фаркаш е малко вероятно да са българи. Мерси много, steelman , тъпо парче съм си.

[Guy de Mont Ferrand]

Тази пък статия на Ж. Войников не ми внася никаква яснота по проблема с твтетонците и участието им в маджарската политика, както и на отношенията между маджарите и българите. Очевидно има някакво масово объркване, тъй като на с. 8 авторът пише за бунт на "саксонци, власи, секеи и печенеги" срещу...Борил!!! Отделно за пръв път "изскача" унгарският комит "Яким от Сибиу", който "на път за Видин "трябвало да сломи съпротивата на трима кумански вождове"! "Бисените" пък не били печенеги, а "беси", което било другия етноним на...власите! Това на всичкото отгоре било съобщение за български васални земи на север от Дунава...Защо? Damn *****

[Гост]

Доколкото знам, така наречените трансилвански саксонци, а също и власи, печенеги и може би и секеи са участвали в потушаването на бунта срещу Борил през 1211 г.

[Гост]

https://www.ro.wikipedia.org/wiki/Fi%c8%99ier:Popoare_Migratoare_In_Romania_Secolele_IX_-XIII.svg

Моля да ме извините, че представям румънска карта от Уикипедия, която не е много точна и прецизна, но все пак показва някакво румънско виждане за периода IX-XIII век.

[Guy de Mont Ferrand]

https://www.ro.wikipedia.org/wiki/Fi...e_IX_-XIII.svg
Моля да ме извините, че представям румънска карта от Уикипедия, която не е много точна и прецизна, но все пак показва някакво румънско виждане за периода IX-XIII век.

Картата е хубава. В нея виждаме, че румънските колеги поставят княжествата на Фаркаш и Йоан западно от Олт и чак до Дунава. Ако приемем, че картата отразява действителното положение към средата на 13 век, то земите на хоспиталиерите обхващат владенията на Литовой, който е независим владетел на "власи", от две страни до Дунав - от запад посредством Северинския банат и от изток посредством гореспоменатите княжества. Не знам дали е възможно съществуването на такъв "клин" в хартата на Бела IV, не е ли по-вероятно и Сенеслав и Литовой да са се намирали на изток от Олт? Земите на тевтонците по всяка вероятност са се покривали с тези на хоспиталиерите. Определено е било интересно присъствието на братята-рицари от ордените в тези земи на края на цивилизования свят; дали е било възможно да ги колонизират и променят така, както Родос, Малта, Прибалтика и Прусия? Задачата при всички случаи щеше да е трудна, но не и невъзможна...

Колко ли е бил и броят на братята-рицари от двата ордена в Трансилвания? Тевтонците са издигали дървени укрепления в проходите на Карпатите, основавали са градове...което предполага немалка сила. Военнозадължените саксонци сами по себе си са осигурявали мобилна армия от 500 човека, гарнизонната може би е била до два пъти по-голяма. Ето една спекулация: според мен 100-200 тевтонски рицари спокойно биха могли да осъществяват контрола над тази област, подпомогнати от 500-1000 саксонци и 200-300 оръженосци. Трудно бих могъл да допусна по-голям брой предвид известни съображения, които биха отнели прекалено много място, за да бъдат изложени тук. Йоанитите вероятно са били и по-малко - 50-100 рицари. Ако силите на ордените, разположени по това време в Светите земи, бяха изтеглени от там и разположени в Трансилвания, според мен нито маджарите, нито който и да било друг (дори и монголите и то не заради друго, а поради факта, че интересът им към тези земи е бил периферен) щяха да могат да ги мръднат от областта. Но, разбира се, Йерусалим в тогавашните представи е бил много по-важен.

[Guy de Mont Ferrand]

Отделно на картата виждаме и, че топонимите "Влашия", "Влашка", 'Цара Ромъняска" са съсредоточени на изток от Олт.

[Гост]

Според Златарски воеводството на Литовой е на запад от река Олт, а пък воеводството на Сенеслав е на изток от река Олт. Земите дадени на тевтонските рицари са в областа Цара Барсей и тази област е дадена сравнително точно на картата, защото тази област граничи на юг с Карпатите.