Някои бележки относно контактите на тевтонския орден с османците:
Единствената област, контролирана от тевтонците и заплашена пряко от турците е неговият баилаж в Латинска Морея. Центърът му се намира в Мощеница. През 1410 г. тевтонците се опитват да продадат своите притежания там на Венеция (след битката при Грюнвалд), но Серенисимата не е заинтересована. При завоюването на княжеството от византийците през 1430 г. тези владения са изгубени.
След окончателното покръстване на литовците се появяват предложения тевтонците да се преместят на югоизток и да се сражават с неверниците там. Предложенията обаче идват главно от полско-литовските крале, които очевидно искат да се освободят окончателно от неудобния си съсед. Орденът пък не иска да се махне от Прусия, макар че и датчаните искат да го разкарат. Сигизмунд от "Ордена на Дракона"
настоява да получи помощта на тевтонците срещу османците и накрая великият магистър Паул фон Русдорф му праща една група от шест братя-рицари и отряд войници, водени от Николас фон Редвиц, които през юли, 1429 г. достигат Братислава, а през октомври- Буда. Задачата им е да съдействат за охраната на границата с "Турчина". Сигизмунд им дава няколко замъка, обаче според Николас, местните феодали създават всевъзможни спънки на братята-рицари и условията са много лоши. При похода на Мурад II през 1432 г. почти всичко, притежавано от тях, е изгубено, и в крайна сметка великият магистър решава да изтегли силите си от там през 1434 г.
След 1466 г. Орденът губи 2/3 от териториите си в Прусия и става почти напълно зависим от полските крале. Вече споменахме за 1485 г., далеч по-значимо е участието на тевтонците в кампанията на крал Ян Алберт през 1497 г. Великият магистър Ханс фон Тийфен повежда бойна сила от около 1500 рицари и 2500 оръженосци и сержанти. По време на похода обаче великият магистър се разболява и умира в Лемберг (Лвов) на 25 август 1497 г. Някои от по-високопоставените рицари се връщат, за да пренесат тялото на магистъра обратно в Прусия, но по-голямата част от отряда остава и е изклана в поражението на Ян Алберт от турците.
Единствената област, контролирана от тевтонците и заплашена пряко от турците е неговият баилаж в Латинска Морея. Центърът му се намира в Мощеница. През 1410 г. тевтонците се опитват да продадат своите притежания там на Венеция (след битката при Грюнвалд), но Серенисимата не е заинтересована. При завоюването на княжеството от византийците през 1430 г. тези владения са изгубени.
След окончателното покръстване на литовците се появяват предложения тевтонците да се преместят на югоизток и да се сражават с неверниците там. Предложенията обаче идват главно от полско-литовските крале, които очевидно искат да се освободят окончателно от неудобния си съсед. Орденът пък не иска да се махне от Прусия, макар че и датчаните искат да го разкарат. Сигизмунд от "Ордена на Дракона"
настоява да получи помощта на тевтонците срещу османците и накрая великият магистър Паул фон Русдорф му праща една група от шест братя-рицари и отряд войници, водени от Николас фон Редвиц, които през юли, 1429 г. достигат Братислава, а през октомври- Буда. Задачата им е да съдействат за охраната на границата с "Турчина". Сигизмунд им дава няколко замъка, обаче според Николас, местните феодали създават всевъзможни спънки на братята-рицари и условията са много лоши. При похода на Мурад II през 1432 г. почти всичко, притежавано от тях, е изгубено, и в крайна сметка великият магистър решава да изтегли силите си от там през 1434 г. След 1466 г. Орденът губи 2/3 от териториите си в Прусия и става почти напълно зависим от полските крале. Вече споменахме за 1485 г., далеч по-значимо е участието на тевтонците в кампанията на крал Ян Алберт през 1497 г. Великият магистър Ханс фон Тийфен повежда бойна сила от около 1500 рицари и 2500 оръженосци и сержанти. По време на похода обаче великият магистър се разболява и умира в Лемберг (Лвов) на 25 август 1497 г. Някои от по-високопоставените рицари се връщат, за да пренесат тялото на магистъра обратно в Прусия, но по-голямата част от отряда остава и е изклана в поражението на Ян Алберт от турците.
Между другото в сайта на ордена се споменава, че тевтонците са получили владения от арменския цар през 1212 и 1214 г., но това едва ли е имало някакви последствия.
Comment