Някой вече писа за усещането на самите гърци като наследници на византийците. Обаче тук следва един много важен въпрос - себеусещането на съвремените гърци като център на света. Самата претенция за наследник на империя като византийската, има за цел преди всичко да повиши и утвърди националното им самочувствие. Между впрочем, не е случайно, че напоследък има такъв прехлас и манипулативност по отношение на прабългарите. Това донякъде е инстинктивно, но се следва същият рефлекс - да покажем на света, че ние сме наследници на световен център.
А че съществува приемственост между Византия и Гърция - факт. Факт е обаче /и то съзнат от самите гърци/, че те не са световни лидери. Т.е. тая приемственост може само да покаже, че западните обществени отношения са изградени връз елинистична култура, като Византия е един от основните проводници на античната култура. За голямо гръцко /но и наше/ съжаление, принципите на обществените отношения от античността, имам предвид най-вече идеята за свободния гражданин, са възприети и институциализирани от западната цивилизация, като противовес на източната. Става въпрос за оценяванането и регламентирането на правата на индивида в запада и изтока. /Тук отварям скоба, тъй като това си е съвсем отделна тема - църковната схизма от 1054 г., отношението човекобог-богочовек, прогрес и общество/.
И така, ако гърците днес смятат, че те защитават и предоставят на света достойнствата на Византия - добре. Практиката обаче сочи папството като наследник на Византия и античността. И то не просто на византийското имперското начало, което си е просто мост на гръко-римската култура. Става въпрос за способност за изява, за защитаване на лични права и персонифицирана отговорност. На едно такова ниво гърците не могат да бъдат наследници /нито Русия, нито Сърбия/. Или поне отчасти могат, отнесено само до формата.
А че съществува приемственост между Византия и Гърция - факт. Факт е обаче /и то съзнат от самите гърци/, че те не са световни лидери. Т.е. тая приемственост може само да покаже, че западните обществени отношения са изградени връз елинистична култура, като Византия е един от основните проводници на античната култура. За голямо гръцко /но и наше/ съжаление, принципите на обществените отношения от античността, имам предвид най-вече идеята за свободния гражданин, са възприети и институциализирани от западната цивилизация, като противовес на източната. Става въпрос за оценяванането и регламентирането на правата на индивида в запада и изтока. /Тук отварям скоба, тъй като това си е съвсем отделна тема - църковната схизма от 1054 г., отношението човекобог-богочовек, прогрес и общество/.
И така, ако гърците днес смятат, че те защитават и предоставят на света достойнствата на Византия - добре. Практиката обаче сочи папството като наследник на Византия и античността. И то не просто на византийското имперското начало, което си е просто мост на гръко-римската култура. Става въпрос за способност за изява, за защитаване на лични права и персонифицирана отговорност. На едно такова ниво гърците не могат да бъдат наследници /нито Русия, нито Сърбия/. Или поне отчасти могат, отнесено само до формата.
Comment