Каталаните

[Guy de Mont Ferrand]

В тази връзка, близо до Троян има местност Аламанка. Кой знае откъде се е пръкнал този топоним.

Е, откъде - от Дранг Нах Остен

[Caballero de Santiago]

Попаднах на едно интересно произведение на византийския композитор от края на 13 - началото на 14 в. Xenos Koronis, наречено "Frankikon" ("Kratima of the Francs"). Интригуващото в случая е самото наименование на произведението, което недвусмислено насочва към "франките" - латините на Балканите. Дали пък този "Франкикон"/ "Франкска Кратима" не е бил интерпретация на византийския композитор Коронис върху популярна или дворцова музика от Франкска Морея по това време или пък името насочва към нещо друго?...Възможно ли е това византийско произведение да е своеобразен отзвук от музиката на Франкска Морея?...Във всеки случай доста интересна находка, която би могла да ни даде някаква идея за това как вероятно е звучала музиката от кръстоносните държави на Балканите по това време! Нещо повече - би могла да даде възможност за едно непосредствено докосване до духа на епохата! Enjoy!

http://www.youtube.com/watch?v=vE_68rN2fRc

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото сега пак ми се отвори работа с каталаните и ми се ще да отбележа, че историците, които се занимават с късния им период, в момента са ми адски дразнещи - Сетън с неговата патетика и Антони Рубио с каталонския си патриотизъм. Определено трябва да се напише нещо ново.

[Guy de Mont Ferrand]

Абе да не излезе, че е от хората на Иса Пранги, бащата на Гази Евренос бей, когото някои изкарват каталан . Въпросният татко на Евренос е погребан в един царвечак между Радовиш и Конче. А иначе с. Каталаново се намира и в Русия е на цвък


Ай сега хубава работа, ми ето тук

Абе, беим, да ти кажа, попаднаха ми някакви изследвания на етносите в Македонско (ама около Христопол примерно) и съвсем сериозно в някои села се срещат каталански потомци. Идентифицирани са по имената и на мен ми прозвуча убедително. Става въпрос за супер незначителен процент, но все пак през 14 век е имало тук-таме по Македонско по някой "Петър Каталанина" да речем, на който дядо му може и да е поел първата си глътка въздух в някоя колиба под някой пиринейски връх.

[Guy de Mont Ferrand]

А това на хълма на снимката трябва да е каталанският замък на Салона, седалището на местните графове:

[Henry Sinclair]

Досега във форума писано ли е подробно за живота и делата на Роже де Флор и ранния му период свързан с Тамплиерите и обсадата на Акра през 1291?

[Guy de Mont Ferrand]

Досега във форума писано ли е подробно за живота и делата на Роже де Флор и ранния му период свързан с Тамплиерите и обсадата на Акра през 1291?

Не. Интересна тема между другото, аз наскоро се зачетох точно по въпроса, но не помня точно къде, а и имах друга работа и успях само мимоходом да "сканирам" фактите. Това, което си спомням накратко, беше вербуването на малкия Роже на един кораб на тамплиерите, който минавал през родната му Сицилия, придобиването на обширен мореходен опит по време на службата му на кораба, приемането му в ордена и израстването в йерархията до степен капитан. Тамплиерите фактически го изхвърлят от ордена, защото по време на превземането на Акра вместо да спасява безскрупулно християнските бежанци, той ги "освободил" и от парите и скъпоценностите им в замяна на помощта си. Общо взето типично пиратски акт, а пък след това, ако не ме лъже паметта, известно време действа като чист пират, докато не се наема при каталаните във войната им срещу Анжуйците в Сицилия. Мисля си още нещо, а именно, че при тамплиерите е получил отлично военно обучение, допълнено и от опита му във войната за Сицилия, което му помага (макар че преди това е известен като флотоводец) да реализира тази отлична сухопътна кампания в Мала Азия, при която разгромява толкова турски племена. В боевете срещу турците се показва перфектен, може да е бил натрупал вече някакъв опит срещу подобни вражески родове войски в Сирия преди 1291 г.

[Henry Sinclair]

Кой е Рожер де Флор /Roger de Flor/ - реална историческа личност, живял между 1260 – 1307 г./, известен още и като Рутгиер фон Блум (Rutger von Blum) – легендарен рицар - тамплиер, мореплавател, вицеадмирал, авантюрист и водач каталаните. В испанските анали е описан като един от последните достойни бранители на Европа срещу османското нашествие в началото на Х²V век. Бил е морски капитан, предводител на "компания" от испано-каталонски рицари на византийска служба, от началото на XIV в. Рожер де Флор управлявал армада кораби - флотилия от 26 съда, и армия от 10 000 наемни войни:сицилийци, арагонци, алмогавари и най-много каталани. За пръв път за каталанските наемници се споменава във византийски документи от 1281 г. С доста подробности е описано битието на предводителя на каталаните, който ги ангажира като наемни войни в земите на Балканите.

Роже дьо Флор/Рутгиер фон Блум/ е бил син на немски соколар, който се замогнал, транспортирайки бежанци от Акра до Кипър.
Бащата фон Блум е бил на служба при Фридрих II Хохенщауфен и загинал в битката при Талякоцо, обезпечила победата на Карл Анжуйски над крал Конрад – последния владетел от династията Хохенщауфен. След кончината на бащата, Рожер и неговият брат заминали за Бриндизи при тяхната майка – местна благородна дама. Впоследствие Рожер бил възпитан от тамплиера - монах Вассаил /Марсел/, което го направило достоен негов последовател. Рожер встъпил в Oрдена на Tамплиерите, където се отличил с безумна храброст и с прекрасно владеене на морска навигация, както и на многото европейски езици.
След като Орденът на Храма, поверява на Рожер де Флор честта да ръководи флотата на тамплиерите, той е бил удостоен с титлата вицеадмирал. Впоследствие станал и капитан на кораба „Фокон” – най-внушителния от армадата на ордена.
По време на службата си в Ордена на Тамплиерите, Рожер се е отличил със своята храброст, особено при обсадата на Акра от египетския султан. Самият Рожер по време на сраженията за града завладял египетското знаме. Когато Акра е трябвало да се предаде, поради невъзможност да бъде спасена, Рожер де Флор получил специалната задача да спаси съкровищата на Ордена на Тамплиерите, което той и направил. Де Флор натоварил съкровищата на своя кораб, но – пак според някои средновековни хронисти „присвоил” част от товара/, за което великият магистър на Тамплиерите се е оплакал на негово светейшество папата.
Узнавайки, че скоро ще бъде арестуван, Рожер де Флор избягал в Генуа. Там той събрал отряд наемници и предложил услугите си на херцога на Калабрия Роберт, който по това време бил във война с краля на Сицилия Фридрих Арагонски. Херцогът не приел предложението на де Флор. Тогава Тамплиерът предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих. За услугите, които Рожер де Флор е оказал на крал Фридрих Арагонски, последният го наградил с титлата вице-адмирал.
Със съгласието на Великия магистър на Ордена на Тамплиерите, Рожер станал наемник,главнокомандващ корабната армада на служба при византийския император, ангажирайки се пред владетелите на Европа да се сражава, с настъпващите турци.Към него се присъединили и други негови събратя - тамплиери от Ордена – общо около 4000 войни, в това число и рицари, с висок ранг като тамплиера Беранже д`Ентеса, когото Рожер наричал „братко”.
Така през 1303 г. Рожер де Флор по силата на договореностите се озовал в Константинопол с 26 кораба и 8000 наемни войници. Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмугавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия. За да стимулира Тамплиера, византийският император Андроник ²² го сватосал със своята племенница и го провъзгласил за Велик херцог, удостоявайки го с титлата мега-дук на Византийската империя.Така рицарят Роже де Флор се оженил за височайшата императорска родственица, която всъщност се оказала българската принцеса Мария Асенина – дъщерята на детронирания български цар Иоан Асен ²²² и на българската царица Ирина – византийка по произход и сестра на византийския император Андроник ²². Великолепната церемония по бракосъчетанието се състояла във Великата Константинополска катедрала „Света София”, в която според аналите били извършени два бракосъчетателни ритуала – по църковнославянски ортодоксален маниер и по католически.
След Бракът с българската принцеса Мария Асенина, рицаря - тамплиер Рожер де Флор и и неговите войни тръгнали на поход в Мала Азия.Нововъзведеният в звание Велик херцог, Рожер де Флор преплувал Мраморното море, нанасяйки по море и по суша значителни поражения на турците, завземайки последователно укрепените градове – крепости и територии - Кизик, Анкира и Филаделфия. След успешната кампания по освобождаването на Филаделфия ,/1303-04г./, каталаните на Рожер Де Флор обявили ясно намерения да ситуират собствена държава, в малоазийската провинция, в района на легендарната Троя. Още повече, че там, в непристъпен замък – родово имение на Асеновци, още от времето на болярина Мицо, баща на българския цар Иоан Асен ²²², се е пазело и прословутото златно българско царско съкровище, отвлечено от Търново. Известно е, че цар Иван Асен ²²² до края на живота си е ползвал имението, в района на Троя, където се предполага, че е крил съкровището на Асеновци. Впоследствие, по непроверени данни от испански анали, въпросното златно българско съкровище на Асеновци е било натоварено от рицаря Рожер де Флор на един от неговите кораби „Оливета”, на борда на който рицарят е пътувал заедно със своята царствена съпруга Мария Асенина Българска и с непълнолетната си извънбрачна дъщеря Анхела.
Амбициите на рицаря Де Флор по онова време изплашили император Андроник ²² и по тази причина, тамплиерът бил отзован. Тогава той завзел Галиполския полуостров. Император Андроник, опасявайки се от изключителното „своеволие” на рицаря, изпаднал в паника от неговите намерения. Точно тези му чувства към тамплиера лишили последния от титлата мега дук. Новите нападениня на турците обаче, отново заставили императора да прибегне до услугите на Де Флор. Затова през 1305 г. император Андроник ²² Палеолог удостоил тамплиера Рожер с титлата кесар . По заповед на престолонаследника на императорския трон – сина на Андроник ²² – Михаил, Роже де Флор впоследствие бил ликвидиран в Адрианопол/ Одрин.Има две версии - едната – че е бил отровен и втората, че е бил прободен с отровен нож. С това вероятните проклатия както за тамплиерското, така и за българското съкщровища застигнали и каудильото.

[monte christo]

Дракула, нашия герой Флор трябва да е убит през 1305 г. и то от аланите, които са на служба при ромейския василевс Aндроник II.

[Guy de Mont Ferrand]

Това за българското съкровище не го бях чувал

[Henry Sinclair]

И аз, ама звучи интересно, нали?

[Guy de Mont Ferrand]

Да, ама то съкровището не се ли състоеше от пленените при Тревненския проход ромейски инсигнии, които Иван Асен III след бягството си "връща" на византийския император?

[Stan]

Абе, беим, да ти кажа, попаднаха ми някакви изследвания на етносите в Македонско (ама около Христопол примерно) и съвсем сериозно в някои села се срещат каталански потомци. Идентифицирани са по имената и на мен ми прозвуча убедително. Става въпрос за супер незначителен процент, но все пак през 14 век е имало тук-таме по Македонско по някой "Петър Каталанина" да речем, на който дядо му може и да е поел първата си глътка въздух в някоя колиба под някой пиринейски връх.

Мда, Беломорска Тракия и Южна Македония е един много интерес район. При добро желание там човек може да открие всичко - като се почне от славяни, прабългари и власи, мини се през перси, унгарци, турци, печенеги, кумани, арменци и грузинци и се стигне до албанци и сърби. Така че като нищо може и каталани да изкочат. Направо е чудно как на тази толкова малка територия ромеите са успели да се заселят толкова различни маймуни.

[Guy de Mont Ferrand]

Мда, Беломорска Тракия и Южна Македония е един много интерес район. При добро желание там човек може да открие всичко - като се почне от славяни, прабългари и власи, мини се през перси, унгарци, турци, печенеги, кумани, арменци и грузинци и се стигне до албанци и сърби. Така че като нищо може и каталани да изкочат. Направо е чудно как на тази толкова малка територия ромеите са успели да се заселят толкова различни маймуни.

Има си ги. Не забравяй и евреите и циганите, макар че мнозинството от тях идват по-късно (при циганите обаче предполагам, че не е миграция, а размножаване) Обаче каталаните спадат към тези етнически субстрати, които се претопяват лесно в по-многобройните на конкретното място - в случая в българския (или славянския ако предпочитате) и гръцкия.

[Caballero de Santiago]

В испанските анали е описан като един от последните достойни бранители на Европа срещу османското нашествие в началото на Х²V век.

Toва изречение е пълен нон-сенс!

Освен това Роже Де Флор не е бил рицар тамплиер! Мунтанер споменава единствено, че магистъра на Ордена му е дал плащ и го е направил "брат сержант от Ордена".
Също, кой е извора разказващ за конкретните подвизи на Роже в Акра? Отново Мунтанер единствено го споменава в епизода с пристанището и спасяването на част от жителите на града.
Това със съкровището на Ордена и съкровището на българските царе също звучи доста съмнително. Кои са конкретните извори зад тези твърдения?