История на Сърбия

[Хана]

Една еретична мисъл: има период, макар и кратък, в който Сърбия е най-силната държава на Балканите (кхъм, кхъм, може би хегемон, но ще почакаме в другата тема да дадат определението за хегемон ): тя е най-стабилна като политическо управление и като военни успехи, във възход е, за разлика от традиционно по-силните от нея България и Византия. Само че точно тогава идват лошите батковци и разказват играта и на по-силните, и на по-слабите

[Prince Of Conde]

Ами мисълта ти не е никак еретична. Аз също подкрепям твърдението, че повремето на Немановичите, и по точно на Стефан Душан, Сърбия е била основната сила в региона.

[Tom_Calm]

Добре, че са били "лошите батковци" тогава, та да секнат сръбския възход. Че иначе можеше "братята" да ни "погълнат"

[Prince Of Conde]

Имало го е и тоя момент, макар че като умира Душан през 1356г. и Сърбия бързо запада. И все пак по добре "братята" от колкото "батковците"

[Хана]

Хе-хе, това дали по-добре братята (братята-сърби или братята византийци?? ) или по-добре батковците е сложна алтернативка. На пръв поглед по-добре е братята, точно защото са братя, по-близки по култура, цивилизационно равнище. Обаче си мисля, че точно големите различия в религия, манталитет, език, култура, почти във всичко с турците са се оказали причина за запазване на идентичността на българите толкова дълъг период от време - много лесно е било разграничаването и относително трудно сливането. Докато ако бяха братята сърби със същата религия, със сходни традиции, много близък език и т.н., сливането до степен на неразличаване би станало много по-бързо, някакви си 200 години, не повече. На практика към 1400 година разликите между България/българи и Сърбия/сърби са много малки: езиците се различават много малко, на практика са диалекти, религиозни различия - никакви, държавническа култура - много сходна. Може да се спори дали тази етническа и културна капка, привнесена от така наречените прабългари, към този момент не е била напълно разтворена в славянското море. Логиката подсказва, че би трябвало да има някакви следи от прабългарите, но фактически следи няма, нито тогава, нито сега, освен няколко странни думи, за които се твърди, че са прабългарски, защото не се знае какви са.

[krum-strashni]

Цар (съкратено от цесар) не е равно на император и това се вижда както от византийската йерархия, в която цезар е по-ниско от император, така и от усилените дипломатически опити на Калоян да получи императорска титла при все, че е имал царска такава. И понеже не се е надявал да я получи от Константинопол е бил готов да смени религията си само и само да я получи от Рим.
Смяната на западния аналог "крал" с приетия от българите чрез Византия "цар" в Сърбия е под българско влияние, но тази титла се запазва там много кратко и се връща старата крал. По същество в Сърбия няма разлика в чина между краля и царя. Имаше там някаква врътка Душан като се възЦАРява дава на сина си титлата крал: хем да са равни, хем той да е отгоре. Въобще там в Сърбия също има често случаи на двойно управление,, двуцарствие, както и във Византия често е имало двама императори.

Аз, все пак, мисля, че не е съвсем така...Славянското "Цар", латинското германизирано "император" и гръцкото "василевс" са едно и също нещо. Има много доказателства за това. Крал е титла равна на гръцката "архонт", една стъпка под имперратор. "Кесар" стои под "архонт". Архонт означава владетел. Архонт в латинския е "рекс". Славянското "княз" е равно на архонт и на крал (king) Думата "king" произлиза от англосаксонското "кунинг" (викингски "конунг"). В прото германския език, първообраз на германските езици, думата е "кунингаз". Излишно е да споменавам прликата с "княз". Другата славянска дума "крал" е директо извлечена от името на Карл Велики ( Kаролус, Carolus) Но княз и крал са едно и също, както и архонт. Така България се сдобива с архонт официално през 864 година. Това е архонт Борис Михаил. Такава остава титлата до 927 година (Симеон е архонт, въпреки , че се обявява за "цар") когато в договора си с Лакапин, Петър получава признание за титлата на баща си и патриаршия. България е вече империя (макра че империя има и съвсем друго значение). След 1185, първото признание идва през 1204 от папата. Калоян получава "титлата на Симеон, Петър и Самуил" , това е "цар". Проблемът бил, че папата не можедл да даде 2ра императорска титла, понеже вече има такава в Райха. Неговите писма се споменава "рекс" (крал), но в писмата на Калоян "император" (цар). Двамата си затварят очите, защото унията е нужна и 2мата. Така и 2тората българска държава се превръща в империя.

На Душан много му се искало да го признаят, но не се получава. А на сина си той дава титлата "княз" = "крал", която е по ниска от неговата(по модела на "август" и "цезар" от времето на Тетрархията)

До 1917 Руската ИМПЕРИЯ се управлява от "цар". Навсякъде третиран като император. Руските царе никога не използват друга титла, за да опишат себе си. Да не забравяме, че те се отъждествяват с наследниците на великата източна империя - Византия.

Етимологията на думата "цар" наиситна е свързана с "цезар" или "кесар". Объркването настъпва след като Тервел получава такава титла от Ринотмет. В славянския език думите се преплитат.

Обаче си мисля, че точно големите различия в религия, манталитет, език, култура, почти във всичко с турците са се оказали причина за запазване на идентичността на българите толкова дълъг период от време

Турците си вкарват голям автогол със своите закони за християнското население. На християснките поданици постоянно се напомняло, че те са различни. Закон против цветните дрехи, носене на оръжие, шапки, допълнителни данъци, кръвен данък, т.н. Отделно от това и релгията. Но културният обмен в битово отношение е много силен, това си е направо друга тема.

[Thorn]

"До 1917 Руската ИМПЕРИЯ се управлява от "цар". Навсякъде третиран като император. Руските царе никога не използват друга титла, за да опишат себе си"

Глупости! Още по времето на Петър I Сенатът му дава титла ИМПЕРАТОР. Съвсем официално. И съвсем официално си я ползват, успоредно и равностойно с ЦАР.

На запад ЦЕЗАР /на немски КАЙЗЕР/ се счита за равнозначно на император. През 14 век Душан също смята ЦАР за по висша титла от КРАЛ и си я присвоява. Наследникът му Урош е ЦАР, а надолу в йерархията има и крале - например Вълкашин.

Византийците ползват титла василевс, която етимологично си е равнозначна на крал /Омировите базилевси са същински викингски конунги/. Явно още по времето на Юстиниян титлата кесар е изгубила съдържанието си от Диоклецианово време и е превърната просто във висша почетна титла.

[byzantiner]

Византийците ползват титла василевс, която етимологично си е равнозначна на крал /Омировите базилевси са същински викингски конунги/.

Прав си за значението на тази дума от времето на Омир, но мисля, че подхождаш погрешно като го приравняваш, дори и само етимологично, с далеч по - късната титла "крал", при положение, че във всички византийски извори и надписи се използва в значение на император. Преди 3000 години титлата "басилеус" била нещо като гръцкото съответствие на "конунг", а понеже от конунг идва е древният корен в германските и скандинавски езици за думата "крал", ерго "василевс" = крал. Е, извинявай, ама е неправдоподобно:

1/ Развитието на двете култури е много различно като характер и семантиката на думите - от корена "басилеус"/ прочетено на византийски хилядолетие и повече по- късно "василевс"/ и от съответно в германската култура от корена на "конунг" има съвсем различни посоки на развитие.
2/ Искам да те питам, по твоята логика, конунг равно ли е като съдържание на "крал" - така, както това понятие е разбирано примерно през 13в. слад Хр.? Не е, нали? Щото по- същата логика, трябва да твърдим, че "цар" етимологически е равно на "косматко", понеже "цезар" на латински означавало "космат".

Не се засягай, ама нещо тая твоя логика не ми се видя много от полза за нещо. В смисъл.....абе, не влагам нещо лошо и заяждане, а просто си мисля, че няма практически смисъл от таково етимологическо тълкуване на титлите.

П.П. По Омир е възстановена от схемата на държавно управление в Микена. Досега са правени доста сериозни опити тази традиционна схема да бъде оспорвана, т.е. най - малкото тя не е 100% сигурно

[plamen_starbov]

Виждам, че се получава хубава дискусия. Затова - ако мога да вметна едно отклонение, а именно - да ми кажете нещо повече за крепостта Смедерево.

[byzantiner]

Еми ето ти:

History

The modern founder of the city was the Serbian prince Đurađ Branković in the 15th century, who built the Smederevo fortress in 1430. When he became lord of Tokaj in Hungary, he planted vines from Smederevo on his estates there; from these came the famous Tokaji white wine. Smederevo was the residence of Branković and the capital of Serbia from 1430 until 1439, when it was conquered by the Ottoman Empire after a two months siege.

In 1444 according to the Peace Treaty of Szeged between the Kingdom of Hungary and the Ottoman Empire the Sultan gave back Smederevo to Đurađ Branković, the ally of John Hunyadi. On 22 August 1444 the Serb prince peacefully took possession the evacuated town.

After Hunyadi broke the peace treaty Đurađ Branković remained neutral. Serbia became a battleground territory between Hungary and the Ottomans so the angry Branković captured Hunyadi after his defeat at the Second Battle of Kosovo in 1448. Hunyadi was imprisoned in Smederevo fortress for a short time.

In 1454 Sultan Mehmed II sieged Smederevo and devastated Serbia. The town was delibareted by Hunyadi. In 1459 Smederevo was captured by the Ottomans after the death of Branković. The town became a Turkish border-fortress, and played an important part in Hungarian-Ottoman wars until 1526. Because of its strategic location, Smederevo was gradually renewed and enlarged. For a long period, the town was the capital of the Sanjak of Smederevo.

In autumn 1476 a joint army of Hungarians and Serbs tried to capture the fortress from the Ottomans. They built three wood counter-fortresses, but after months of siege Sultan Mehmed II himself came to drive them away. After fierce fighting the Hungarians agreed to march off.[1]

In 1494 Pál Kinizsi tried to capture Smederevo from the Ottomans but he was stricken with palsy and died. In 1512 John Zápolya sieged unsuccessfully the tow

За да не съм наказан по правилника накратко: това е текст на английски, претендиращ да представя цялата история на Смедерево. Всъщност акцентът в тескта е повече върху първите десетилетия от съществуването му и докато е бил жив основателят му. За историята на града през ПСВ и ВСВ, има по едно изречение.

Е, кажете ми сега, така добре ли е? Или пък с нещо обезличена ли е дискусията? Аз съм сигурен за последното, че не, точно така, както съм сигурен, че от последните ми няколко изречения в този пост нямаше съвършено никакъв смисъл!

[plamen_starbov]

byzantiner, не искам да се заяждам. Признавам - понякога задавам странни въпроси. Но просто искам да науча нещо повече. Такива са ми интересите. Моля те да ме извиниш, ако те обиждам по някакъв начин теб или съфорумците. Иначе благодаря за информацията.

[byzantiner]

Допълнение:
Т.е. гръдът, Щърбов, е играел важна роля по време на кампаниите на Янош Хунияди по време на походите му при 1444г. и впоследствие. съвсем нормално с оглед на чисто географското му разположение /по пътя към Белград/ да играе важна дефанзивна роля в турско- унгарските взаимоотношения до битката при Мохач.

byzantiner, не искам да се заяждам. Признавам - понякога задавам странни въпроси. Но просто искам да науча нещо повече. Такива са ми интересите. Моля те да ме извиниш, ако те обиждам по някакъв начин теб или съфорумците. Иначе благодаря за информацията.

Не бе, не ме дразниш това последното с цитата от английски и обяснението от долу съм го дал, щото има такова нещо в правилника - да се резюмират цитатите от чужди езици на български, и се обсъждаше в една тема тия дни, която сигурно не си видял. Абе общо взето се опитвам да докажа на всички, по мой си начин, че форумът няма да умре като цитираме на англиски, без да преразказваме. Питай си , ама един съвет - гледай и малко повече да уточняваш, щото като е за нещо по общо като формулировка, затрудняваш всекиго.

[Хана]

По повод на титлите: мисля, че много задълбахме и се отклонихме от темата. Моето виждане е, че всяка титла е първо, национално специфична, и второ, специфична за определена епоха. Ако в някакъв период архонт се употребява синонимично с цар (пък и с хан), това не означава че те зи титли винаги са равнопоставени. Примерно цезар в античността и в средновековна Византия е титла на различни стълбици на йерархията на властта.
Пак според моето виждане има империи и има и държави и това са различни политически образования, макар и да имат доста сходства помежду си. Затова аз правя разлика между император (или василевс на гръцки) и цар или княз. Макар и вече да беше споменат руския цар, който започва в някакъв момент да оглавява империя.
Що се отнася за Сърбия смятам, че разликата между сръбските крале преди Душан и сина му, двамата сръбски царе и сръбските крале след тях е никаква. Това, че те се преименоват в царе не променя статута им като държавни глави, нито пък предишните и следващите са с нещо по-ниско от тях. Мога да се съглася, че в един определен момент в историята на Сърбия за около 20-30 години царят е бил повече от краля, но през цялата й останала история кралят е държавен глава точно толкова, колкото и българският цар.

П.П. Смедерево е една от крепостите, най-голямата, която е била предмет на договор между крал Владислав, Хунияди и султан Мурад. Идеята на Мурад е била да задържи мира на всяка цена, той се е стремил да избегне подготвяния кръстоносен поход. Затова и турците подписват мирен договор и съвършенно доброволно предават Смедерево и други крепости на Бранкович (който после май се спасява през 1444?) Мирният договор не е бил спазен от кръстоносците, което им е коствало главите, но пък имаме поводи за възстановки.

[krum-strashni]

Виждам, че се получава хубава дискусия. Затова - ако мога да вметна едно отклонение, а именно - да ми кажете нещо повече за крепостта Смедерево.

Крепостта се намира до Белград. Построена е от Георги Бранкович през 1430г. През 1439 пада под ударите на османците. След мирния договор в Шегет от 1444, крепостта е опразнена от турицте. Бранкович я взима обратно и отново я превръща в столица. След като Хунияди продължава войната с османците (ако не се лъща 1447) Бранкович отказва да се включи и се скарва с Хунияди. След като дори подпомага турците спирайки подкрепленията изпратени от Скендербег за втората битка при Косово поле в 1448 кризата е пълна. След загубата Хунияди попада в плен и лежи в тъмница именно в Смедрево. През 1454 Мехмед обсажда града отново, но Хунияди го спасява само, за да падне през 1459 (3 годни след като Хунияди и Бранкович вече не са сред живите) отново и окончателно слагайки край на Сърбия. По-късно крепостта играе роля в войните м/у Османската империя, Унгария и Австрия. Столица е на санджака Смедрево.

кратък превод на предния пост + снимки

[plamen_starbov]

Благодаря, krum-strashni.