Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Битката при Анкара

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Знам, че Nicolas Vatin си е сила Но как обичам френския...
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      При султаните нещо традиционните източни родови отношения хич ги няма. Комай само там наследниците на престола давят братята си.

      Comment


        KIZIL DELI написа Виж мнение
        Също "класическата" L. Thuasne, Djem-Sultan, fils de Mohammed II, frère de Bayezid II (1459-1495) d’après les documents originaux en grand partie inédites (Paris: Ernest Leroux, 1892) все още си я бива, макар и от преди 100 години, може да се свали я от Галика, я от гугълските книги през прокси от Европа. Кратката статия на Иналджък DJEM в Енциклопедията на Исляма 2, също е не лоша информативна статия.
        На Иналджък статията наистина я бива. Явно не е много ясно кой е отровил Джем и дали го отравят, което за мен е по-скоро любопитно, но не и съществено (защото френският крал тъй или иначе трудно би осъществил планирания си кръстоносен поход). Както и да е, много повече ме заинтригува съдбата на сина на Джем - Мурад, който според същата статия остава на Родос и е заловен и екзекутиран заедно със своя син на 27 декември 1522 г. В негово лице хоспиталиерите са пазели един законен претендент за османския престол и съществуването му без съмнение е притеснявало Сюлейман Великолепния. Интересна е датата на залавянето му- това си е точно по време на финалните преговори за предаването на Родос след шестмесечната обсада и може би едно от най-съществените условия за свободното изтегляне на рицарите от града е било предаването му на Сюлейман. Тази подробност прибавя един допълнителен мрачен щрих към развръзката на това епично сражение.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          Да ти кажа право, ако султанът гледа на теб като на заплаха, спукана е твойта, главата ти виси на един косъм, лоша работа, бягай ако можеш . А иначе си прав, че предаването на сина на Джем е едно от условията по предаването на крепостта. Въпросният Мурад се бил обърнал в християнството и е бил обезглавен заедно със сина си, а жена му и дъщерите му откарани в Истанбул (там ще да ги лапнал някой харем)

          Comment


            KIZIL DELI написа Виж мнение
            Да ти кажа право, ако султанът гледа на теб като на заплаха, спукана е твойта, главата ти виси на един косъм, лоша работа, бягай ако можеш .
            Хихи, това беше съвсем в духа на османската стилистика
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              За да вкарам малко живот на темата, ето го и краткото, но любопитно описание на битката при Анкара в Житието на Стефан Лазаревич на Константин Костенечки (преводът е мой от сръбски, тъй като в момента не разполагам нито с оригинала, нито пък с по-съвременен български превод):

              ...Али персийски (Тамерлан цар), разгневен от злите думи (на Баязид), вилнееше жестоко, покривайки планините и равнините с войски. А Баязид събра своите войски и от източните и от западните, и призова гореспоменатия княз Стефан (Лазаревич) да дойде със своите избрани войски. И така Тамерлан нахлуваше в (османския) край и пленяваше. А този Баязид го гонеше, не знаейки къде е, и го намери в Анкара и удари по него. При атаката (бойците) се прегазили един с друг. А една избрана персийска войска удари срещу гореспоменатия (Стефан Лазаревич); защото още отпреди било определено (тя) да удари срещу него и те, с бойни викове, нападнаха и бяха победени и погинаха от остриетата на мечовете и копията на сръбската войска. А, виждайки, че много десетки хиляди (татари) са обградили Баязид в невероятно множество, и Стефан, искайки да го освободи (от обръча), три пъти влизаше в борба, съсичаше и побеждаваше. А като видя че броят на войските му се топи, се върна. Защото какво би могъл да направи срещу толкова хиляди и десетки хиляди без Божията воля! А за величието на неговата победа след това приказвали всички и е достатъчно известна. И се върна (отстъпи), защото варварите се разширили и всичките настъпили напред, побеждаваше поединично преследвачите си и десницата му беше окървавена...

              Деспот Стефан Лазаревич

              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                Винаги ме е учудвало рицарското поведение на сърбите, и то в епоха, която позволява курвенски врътки и номерца. Всъщност всички епохи са такива Уж всеки играе за себе си, докато не дойде момента, в който се налага с уста и език да провериш мъжествеността на силния на деня

                На Косово през 1389 г. се бият за себе си, може би докарват донякъде патова ситуация, макар и с цената на изключително големи загуби, но губят на политическата сцена, понеже не вярват в своите възможности, които никак не са малки и изпадат във васалитет!

                При Никопол през 1396 г. определено спасяват своя сюзерен от поражение и обръщат мача! Навярно не само роднинските връзки между Стефан и Баязид, но и опасенията от маджарите и западняците-католици като цяло, превръщат Лазаревич в слуга на османската конкиста. Политика, какво да се прави? Този ход допълнително му дава гаранции и протекции от страна на османците за съществуването на Сърбия като държава, макар и лишена от независима дипломация.

                При Анкара в 1402 г. май само те грабват сърцето на Тимур с устрема си. Нешри влага тези думи в устата на Тимур: "Сиромаси! Нещастници! Направиха всичко, което е по силите им!" Разбира се, ако половината армия не беше преминала на страната на тюрко-монголите, или пък не беше се изпоразотишла, изхода от сражението не би бил така предвидим От гледна точка на ретроспекцията, сърбите този път са заложили на куц кон Но са в кюпа. В кюпа, впрочем са и ромеите. Ако не се лъжем, дори и те изпращат малък контингент. За кой ли път са избрали уж по-малкото зло... Искам тук да вметна нещо - някой знае ли защо през 1403 г. войските на Сюлейман избиват един отряд от 3 000 сърби, връщащи се от Анкара. Дали това не е основната причина за обтягане на отношенията между Сюлейман и Стефан? Както знаем, Муса получава сръбската подкрепа на един по-късен етап през 1410 г.

                1413 г. Чамурли. Този път Лазаревич пре*бава Муса и сърбите играят не толкова за Мехмед, колкото за себе си. Поглед в бъдещето?

                Въобще, като се позамислим малко, излиза, че сърбите играят не по-малка роля от османците в събитията по установяването на османската власт на Балканите! Без сръбската помощ за османците, историята на Европа би била друга! Всичко тръгва от Чирмен през 1371 г., където в едно нощно нападение, отряд от не повече от 5 000 османци изколват по голямата част от спящите 20 000 сърби, бошнаци, българи, далматинци и т.н. От там нататък, сърбите печелят златен Оскар, както с отпора, така и с подръжката си за османците!
                Last edited by monte christo; 02-06-2010, 03:05.

                Comment


                  monte christo написа Виж мнение

                  При Анкара в 1402 г. май само те грабват сърцето на Тимур с устрема си. Нешри влага тези думи в устата на Тимур: "Сиромаси! Нещастници! Направиха всичко, което е по силите им!" Разбира се, ако половината армия не беше преминала на страната на тюрко-монголите, или пък не беше се изпоразотишла, изхода от сражението не би бил така предвидим От гледна точка на ретроспекцията, сърбите този път са заложили на куц кон Но са в кюпа. В кюпа, впрочем са и ромеите. Ако не се лъжем, дори и те изпращат малък контингент. За кой ли път са избрали уж по-малкото зло... Искам тук да вметна нещо - някой знае ли защо през 1403 г. войските на Сюлейман избиват един отряд от 3 000 сърби, връщащи се от Анкара. Дали това не е основната причина за обтягане на отношенията между Сюлейман и Стефан? Както знаем, Муса получава сръбската подкрепа на един по-късен етап през 1410 г.
                  Графе, в грешка си за ромеите! По това време те вече от осем години са във война с Баязид и следователно няма как да пратят контингент за участие в битката при Анкара. Някакви подробности относно избиването на 3-те хиляди сърби от Сюлейман през 1403 г.?
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    Да, наистина греша за ромеите. Преди Анкара, те бяха обсаждани от Баязид, точно така! Той смъква обсадата навярно два-три месеца преди сражението. Имам някакви мътни спомени, че Тимур е предлагал на генуезците и ромеите съюз, ама те се умълчали. И аз грешно изпратих ромейски контингент към Анкара - все пак, нали са васали Както и да е...

                    Това за сръбския трихиляден отряд - срещал съм го при Матанов - "От Галиполи до Лепанто". Проблемът е, че пак карам на спомени. Чел съм я два пъти - в 10 и 11 клас, а оттогава измина цяла вечност. Беше май с някакви оранжево-жълтеникави меки корици. Вторият път след като я докопах от училищната библиотека се направих на луд и не я връщах в определения срок - чаках просто да завърша и да се... изсуля като сопол Така се сдобих с голяма ценност - чрез кражба Няколко години по-късно, я дадох на мой познат да си набави допълнително инфо за изпит, той пък взе, че забрави да ми я върне... Забравих и аз да си я искам - сетих се, чак след като завършихме. Всъщност студентките и купоните бяха по-важни от някаква си там смотана книга Тя моята работа като приказката: "Крадецът вика - дръжте крадеца!" Дали я няма в нета да се смъкне?!?
                    Last edited by monte christo; 02-06-2010, 16:07.

                    Comment


                      Любопитна историйка Иначе в "От Галиполи до Лепанто" наистина се споменава избиването на сръбския отряд, но не и числеността му. Все пак ми се струва трудно възможно въпросните сърби да били 3 000, много по-вероятно е да са били примерно 300. Избиват ги, защото са хора на Лазаревич, а Сюлейман по това време симпатизира на неговия сръбски противник Бранкович. Трябва да се отбележи, че за съперничеството между Бранковичи и Лазаревичи може да напише цял героичен исторически епос, което брачата сърби вече може и да са направили.
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        Хахаха, а откъде тогава тъпата ми кратуна е складирала тази численост?!? Запомнил съм за сръбския отряд, ама... явно само едната половина на мозъка ми бачка Все пак са минали 17-18 г. откак съм чел тези нещица на Матанов и нещо си "аддвам" бройки от други сражения

                        И понеже стана дума за сръбските тежковъоръжени конници и войници поразгледах разните Викита за Ангорския батъл. Чак не ми се коментира бройката на войските. Според Дейвид Никол и МакБрайд, монголите и туркмените под Тимур са към 140 000 срещу 85 000 под Баязид, от които незнайно как изчислени (навярно по моя метод ) сърбите са към 20 000. На други места ги дават към 5 - 10 000 души. Но не това е най-същественото.

                        Баязид построява армията си с тил към планините, с пътища за евентуално отстъпление по фланговете. Усилил значително центъра. На левия фланг са сърбите, на десния - анатолийските опълчения. Тимур имал значително по-мощни флангове и огромен резерв от 30 елитни полка.

                        Както знаем, боя започва леката монголска конница. След това авангарда на дясното монголско крило атакува сърбите. Безуспешно! Тимур включва в боя цялото дясно крило, но сърбите продължават упорно да се съпротивляват!!!

                        Лявото монголско крило постига бърз успех - анатолийските опълчения виждайки бейовете си при Тимур, преминава към монголците. Заедно с анатолийците, още близо 18 000 татари (наследници на монголите от инвазията през 13 в. в Мала Азия) преминават към своите съплеменници.

                        Тимур веднага използва ситуацията - вкарва голяма част от втората линия на армията си в боя, за да отреже сърбите от османския център! Сърбите с големи усилия успяват да направят пробив и опитват да се съединят с центъра!!! Но редиците им вече са разкатани от умора.

                        Тимур хвърля в боя огромния си резерв. Османския център и еничарите попадат в обкръжение. Жестока съпротива, но са разбити поголовно от подавящата численост на нападателите...

                        Наистина сърбите и еничарите са се държали най-достойно.

                        Comment


                          Thorn написа Виж мнение
                          Докато строели крепостта в Бодрум намерили прекрасна подземна гробница с прекрасни мраморни релефи. Всичко отишло за вар и за камъни за крепостта. Това бил краят на едно от седемте чудеса на античния свят - Халикарнаския мавзолей, прочутата гробница на Мавзол. Не византийците и не турците са я унищожили, а хоспиталиерите.

                          А Ренесансът вече започвал...
                          Не мисля, че е точно така, както го описваш. Мавзолея е разрушен от силно земетресение години преди рицарите да използват каменните блокове от развалините за строеж на крепостта. Така че не може да се твърди, че рицарите са унищожили едно от Седемте Чудеса на Света.

                          Comment


                            valsotevs написа Виж мнение
                            Не мисля, че е точно така, както го описваш. Мавзолея е разрушен от силно земетресение години преди рицарите да използват каменните блокове от развалините за строеж на крепостта. Така че не може да се твърди, че рицарите са унищожили едно от Седемте Чудеса на Света.
                            Точно така. А и все някакви оригинални релефи са оцелели. Трябва да се има предвид и че при строежа на замъка рицарите са бързали тъй като местните бегове (май някои от последните Ментешеоглу) не са били много щастливи от факта, че те ще им станат съседи и са им организирали засади. Така че не са могли много да шават за материал и са използвали това, което им е било под ръка
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              Късновизантийският историограф Лаоник Халкокондил дава едно малко по-различно и също интересно описание на битката при Анкара:

                              ...След това той (Баязид - б.м.) продължил да следва Тимур и стигнал до фригийския град Угра (Анкара - б.м.). Тимур се бил разположил на лагер там. Той възнамерявал да потегли срещу Мизия и Бруса, столицата на Баязид. Баязид се доближил до армията на Тимур и се установил на 15 стадия от лагера на Тимур. Говори се, че когато Тимур чул, че той се е установил на лагер, той бил удивен от неговата дързост, скоростта на неговата войска по време на марша й от Армения и неговото очевидно желание за бой. Казано е, че той яздил близо до лагера на Баязид, погледнал към палатките и часовоите, изсмял се и казал:
                              "Неговата дързост го прави подходящ за сравнение с ураган, но смелостта му няма да го спаси. Изглежда че той е подбуждан от дива сила. Клетникът е с гореща кръв и няма контрол над себе си."
                              Той изрекъл тези слова и се отправил обратно към своя стан. На следния ден той и неговите адютанти (лакуна - б.м.)...той изпратил своя син Шахрук срещу Баязид.
                              Щом разбрал, че войската на Тимур се насочва срещу него, Баязид строил своите хора в боен ред на един хълм. Левият фланг бил под командата на "хегемона" (военачалника - б.м.) на Изтока, а десният под хегемона на Европа. Баязид стоял с еничарите и своите адютанти в средата, на върха на хълма. Шахрук с чагатайците и елитните персийски части се отправил в добър ред срещу Баязид. Той не го заобиколил, но му оставил пространство да избяга ако иска, така че неговите войници да не се сражават за животите си и да постъпят по-добре от него. Европейските бойци също се включили в битката. Те се сражавали през по-голямата част от деня и войниците на Баязид не могли да отдъхнат нито за миг. Трибалите показали храброст и се сражавали безстрашно. Те се хвърлили между чагатайците, строшили копията си и се били усилено.
                              Баязид наблюдавал настъплението и боя на своите европейски войски. Той се страхувал, че техният военачалник ще бъде увлечен навътре, обграден и подложен на риска да бъде убит. Той го призовал обратно, на най-сигурното място, където се намирала неговата гвардия. В началото последният не се подчинил, страхувайки се от последствията. След това, щом "василевсът" (султанът - б.м.) потеглил след него и проклинал, той призовал обратно своя контингент. При това положение чагатайците се нахвърлили срещу турците, избили мнозина и ги обърнали в бягство. Врагът ги притиснал и азиатските войски също побягнали. Щом Баязид видял това, той напуснал позициите си, възседнал една кобила и побягнал с всички сили. Бойците на Тимур следвали по-ранните си заповеди и не избили войниците на Баязид, а само ги съблекли и ги пуснали да си вървят, тъй като не било разрешено да се поробват хора от същата раса. Баязид бил дал противоположни заповеди на своите бойци. Те трябвало да убият всеки войник на Тимур, който хванат. Шахрук обърнал Баязид в бягство и всички войски на Тимур, и онези, които вече се биели и онези, които били в лагера, се втурнали към лагера на Баязид, надявайки се да го заловят. Те започнали да опустошават страната чак до Йония и Хелеспонта. Много градове били завладени и също толкова много села обезлюдени, тъй като конницата на Тимур опустошила цялата страна на Баязид.
                              Това се случило на Баязид. Той побягнал с цялата бързина на която бил способен, тъй като чагатайците го преследвали и се надпреварвали кой да го хване. Той яздел много бърз кон и изминал голямо разстояние. След това стигнал до една река. Говори се, че конят му бил много жаден и искал да пие. Баязид страдал от подагра в ръцете и краката и не могъл да обуздае коня си. Впоследствие той натежал от водата и изгубил скорост. Така войниците на Тимур успели да настигнат и да хванат Баязид и го докарали пред "василевса" Тимур.
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                Един леко редактиран вариант на цитатите от извори, които съм постнал в темата: Три описания на битката при Анкара (1402 г.)
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X