Реших да постна тук един материал за бележития велик магистър на Ордена на хоспиталиерите Хуан Фернандес де Ередия (1310- 1396). Той по принцип си заслужава отделна тема, но ако има подобаващ интерес, винаги може да бъде направена.
Хуан Фернандес де Ередия е роден в кралство Арагон, в селището Мунибрега, през 1310 г. Той е велик магистър на хоспиталиерите от 24 септември 1377 г. до смъртта си през 1396 г. Освен като рицар на ордена, той е известен и с хуманистичните си занимания, покровителства превода и съставянето на историографски трудове на арагонски език и е личен съветник на двама от арагонските крале.
През 1328 г. Ередия влиза в Ордена на Хоспитала и впоследствие става командор на замъците Вилел, Алиага и Алфамбра. Той е покровителстван от крал Пере IV Арагонски и папа Инокентий VI. С подкрепата на последния приориите на Кастилия, Леон и Сен-Жил- най-богатата приория на ордена, са подчинени под неговата власт. Той подкрепя крал Пере във войната му срещу т.нар. "Арагонски съюз" (обединение на местни феодали, които се разбунтуват срещу сюзерена си) и участва в победоносната битка при Епиля (1348 г.)
През 1346 г., с подкрепата на краля, Ередия придобива кастеланството на Ампоста, което всъщност е арагонската приория на Хоспитала. Критиците му твърдят, че по това време той натрупва несметни богатства за себе си и своето семейство (и незаконни деца) за сметка на ордена. Властта и влиянието му са ограничени от великия магистър Рамон Беренгарий, но през 1371 г. той спечелва благоразположението на папа Урбан V и е повишен в чин на лейтенант на великия магистър за Западна Европа.
През 1376 г. Хуан Фернандес де Ередия ръководи флота, който отвежда папа Григорий XI от Авиньон в Рим, с което събитие се ознаменува края на прочутия "Авиньонски плен" на папите. На следващата година, на 24 септември, Григорий провъзгласява Ередия за велик магистър, поставяйки го на върховния пост в Ордена на Св. Йоан, който е вакантен след смъртта на Робер дьо Жюили на 27 юли. Ередия отпътува от Неапол за Романия през последните дни на 1377 г. или в началото на 1378, акустирайки в преотстъпеното на Хоспитала от графиня Магдалена ди Буонделмонти епирско пристанище Воница през април, 1378 г. В рамките на планирания от Ередия и папата кръстоносен поход за завладяването на "Романия" и поставянето й под контрола на ордена, една хоспиталиерска армия от няколко хиляди човека се отправя от Воница на север, за да завладее Епир. Водени от Ередия, рицарите обсаждат Арта, която по това време е столица на албанеца Гин Буа Шпата, известен с бойните си умения. Шпата успява да се подготви добре за инвазията, като е подкрепен дори от най-големия си съперник в Епир- деспотът на Янина Тома Прелюбович. По време на обсадата на Арта хоспиталиерите попадат в засада и са разбити, а великият магистър става пленник на албанския деспот. Той е откупен сравнително бързо от братята от ордена (но срещу доста солидна сума) и на 20 май, 1379 г. вече се намира в столицата на Латинска Морея- Кларенца. По време на неговото отсъствие неговият комендант Гоше дьо Ла Бастид (по това време хоспиталиерите са взели под наем за 5 години от кралица Жана Неаполска цялата територия на т.нар. княжество Ахая) наема за срок от 8 месеца т.нар. Наварска компания от наемници, ок. 1000-2000 професионали бойци, които са останали без работа след като са воювали на страната на един анжуйски принц срещу албанския магнат Карл Топия в района на Драч.
През юни, 1379 г. Ередия пристига на Родос, главния център и столицата на неговия орден. По това време в католическата църква избухва първата от поредицата схизми, които ще разтъсват цялата й институция десетилетия занапред. Великият магистър застава на страната на авиньонския антипапа Климент VII, което, ако не друго, поне му осигурява първоначално подкрепата на французите в ордена, които са най-многобройни. В Гърция нещата обаче вървят зле, тъй като наварците завземат множество замъци и отказват да се подчиняват на хоспиталиерите. Ередия се опитва да се споразумее с тях, но техните изисквания са толкова абсурдни, че провалят всеки опит за сделка. Независимо от това Ередия се опитва да придобие законните права над княжество Ахая, което и става, след като сключва сделка с Мари дьо Блоа, която преотстъпва правата си върху княжеството на 24 януари, 1387 г. срещу сумата от 20 000 златни флорина. По-късно папата отменя споразумението по молба на претендента Амедео, владетел на Пинероло.
Въпреки неразбирателството си с наварците, Ередия продължава да използва бойната им сила във войните, които води. Макар че арагонският крал Пере IV е забранил на хоспиталиерите от неговите владения да последват Ередия на изток, той самият предявява претенциите си към трона на Ахая (вероятно като сюзерен на Каталанската "компания", която владее Атинското херцогство от няколко десетилетия). През 1379 г. наварците под водачеството на Жан де Уртубия и някои хоспиталиери атакуват и превземат Тива, втория по значение град във владенията на каталаните. Кралят, въпреки старите си дружески отношения с Ередия, го предупреждава в едно писмо от 10 септември, 1380 г. "да спре да подстрекава неговите врагове."
Грандиозният размах на политиката, водена от Ередия, изтощава ресурсите на ордена и поражда глуха опозиция на Родос. На 2 ноември, 1381 г. гасконският рицар Бертрин дю Гайн напада с нож великия магистър в църквата на Родос, но е посечен от близките съратници на Ередия Паламедо Джиовани и Хезо Шлегелхолтц. От тогава арагонецът загубва доверието си към френските братя-рицари.
Ередия прекарва по-голямата част от останалия си живот в Авиньон, закъдето отпътува на 9 април, 1382 г., след един конвент на хсопиталиерите в Родос, където са приети някои точки, които чувствително орязват привилегиите му. През април 1383 г. римският папа Урбан VI провъзгласява Рикардо Карачиоло, приор на Капуа, за анти-магистър в противовес на Ередия. Карачиоло получава подкрепата на Англия и други страни, които поддържат Урбан, но неговата власт остава чисто символична до смъртта му през 1395 г., когато никой не е избран да го наследи. Самият Ередия не го наджиява дълго- той умира през 1396 г. и е наследен от току що завърналия се от битката при Никопол Филиберт дьо Найлак.
карта- Приблизителен обхват на владенията и зависимите от Ордена на Св. Йоан територии в Егея по времето на Хуан Фернандес де Ередия (в червено).
Хуан Фернандес де Ередия е роден в кралство Арагон, в селището Мунибрега, през 1310 г. Той е велик магистър на хоспиталиерите от 24 септември 1377 г. до смъртта си през 1396 г. Освен като рицар на ордена, той е известен и с хуманистичните си занимания, покровителства превода и съставянето на историографски трудове на арагонски език и е личен съветник на двама от арагонските крале.
През 1328 г. Ередия влиза в Ордена на Хоспитала и впоследствие става командор на замъците Вилел, Алиага и Алфамбра. Той е покровителстван от крал Пере IV Арагонски и папа Инокентий VI. С подкрепата на последния приориите на Кастилия, Леон и Сен-Жил- най-богатата приория на ордена, са подчинени под неговата власт. Той подкрепя крал Пере във войната му срещу т.нар. "Арагонски съюз" (обединение на местни феодали, които се разбунтуват срещу сюзерена си) и участва в победоносната битка при Епиля (1348 г.)
През 1346 г., с подкрепата на краля, Ередия придобива кастеланството на Ампоста, което всъщност е арагонската приория на Хоспитала. Критиците му твърдят, че по това време той натрупва несметни богатства за себе си и своето семейство (и незаконни деца) за сметка на ордена. Властта и влиянието му са ограничени от великия магистър Рамон Беренгарий, но през 1371 г. той спечелва благоразположението на папа Урбан V и е повишен в чин на лейтенант на великия магистър за Западна Европа.
През 1376 г. Хуан Фернандес де Ередия ръководи флота, който отвежда папа Григорий XI от Авиньон в Рим, с което събитие се ознаменува края на прочутия "Авиньонски плен" на папите. На следващата година, на 24 септември, Григорий провъзгласява Ередия за велик магистър, поставяйки го на върховния пост в Ордена на Св. Йоан, който е вакантен след смъртта на Робер дьо Жюили на 27 юли. Ередия отпътува от Неапол за Романия през последните дни на 1377 г. или в началото на 1378, акустирайки в преотстъпеното на Хоспитала от графиня Магдалена ди Буонделмонти епирско пристанище Воница през април, 1378 г. В рамките на планирания от Ередия и папата кръстоносен поход за завладяването на "Романия" и поставянето й под контрола на ордена, една хоспиталиерска армия от няколко хиляди човека се отправя от Воница на север, за да завладее Епир. Водени от Ередия, рицарите обсаждат Арта, която по това време е столица на албанеца Гин Буа Шпата, известен с бойните си умения. Шпата успява да се подготви добре за инвазията, като е подкрепен дори от най-големия си съперник в Епир- деспотът на Янина Тома Прелюбович. По време на обсадата на Арта хоспиталиерите попадат в засада и са разбити, а великият магистър става пленник на албанския деспот. Той е откупен сравнително бързо от братята от ордена (но срещу доста солидна сума) и на 20 май, 1379 г. вече се намира в столицата на Латинска Морея- Кларенца. По време на неговото отсъствие неговият комендант Гоше дьо Ла Бастид (по това време хоспиталиерите са взели под наем за 5 години от кралица Жана Неаполска цялата територия на т.нар. княжество Ахая) наема за срок от 8 месеца т.нар. Наварска компания от наемници, ок. 1000-2000 професионали бойци, които са останали без работа след като са воювали на страната на един анжуйски принц срещу албанския магнат Карл Топия в района на Драч.
През юни, 1379 г. Ередия пристига на Родос, главния център и столицата на неговия орден. По това време в католическата църква избухва първата от поредицата схизми, които ще разтъсват цялата й институция десетилетия занапред. Великият магистър застава на страната на авиньонския антипапа Климент VII, което, ако не друго, поне му осигурява първоначално подкрепата на французите в ордена, които са най-многобройни. В Гърция нещата обаче вървят зле, тъй като наварците завземат множество замъци и отказват да се подчиняват на хоспиталиерите. Ередия се опитва да се споразумее с тях, но техните изисквания са толкова абсурдни, че провалят всеки опит за сделка. Независимо от това Ередия се опитва да придобие законните права над княжество Ахая, което и става, след като сключва сделка с Мари дьо Блоа, която преотстъпва правата си върху княжеството на 24 януари, 1387 г. срещу сумата от 20 000 златни флорина. По-късно папата отменя споразумението по молба на претендента Амедео, владетел на Пинероло.
Въпреки неразбирателството си с наварците, Ередия продължава да използва бойната им сила във войните, които води. Макар че арагонският крал Пере IV е забранил на хоспиталиерите от неговите владения да последват Ередия на изток, той самият предявява претенциите си към трона на Ахая (вероятно като сюзерен на Каталанската "компания", която владее Атинското херцогство от няколко десетилетия). През 1379 г. наварците под водачеството на Жан де Уртубия и някои хоспиталиери атакуват и превземат Тива, втория по значение град във владенията на каталаните. Кралят, въпреки старите си дружески отношения с Ередия, го предупреждава в едно писмо от 10 септември, 1380 г. "да спре да подстрекава неговите врагове."
Грандиозният размах на политиката, водена от Ередия, изтощава ресурсите на ордена и поражда глуха опозиция на Родос. На 2 ноември, 1381 г. гасконският рицар Бертрин дю Гайн напада с нож великия магистър в църквата на Родос, но е посечен от близките съратници на Ередия Паламедо Джиовани и Хезо Шлегелхолтц. От тогава арагонецът загубва доверието си към френските братя-рицари.
Ередия прекарва по-голямата част от останалия си живот в Авиньон, закъдето отпътува на 9 април, 1382 г., след един конвент на хсопиталиерите в Родос, където са приети някои точки, които чувствително орязват привилегиите му. През април 1383 г. римският папа Урбан VI провъзгласява Рикардо Карачиоло, приор на Капуа, за анти-магистър в противовес на Ередия. Карачиоло получава подкрепата на Англия и други страни, които поддържат Урбан, но неговата власт остава чисто символична до смъртта му през 1395 г., когато никой не е избран да го наследи. Самият Ередия не го наджиява дълго- той умира през 1396 г. и е наследен от току що завърналия се от битката при Никопол Филиберт дьо Найлак.
карта- Приблизителен обхват на владенията и зависимите от Ордена на Св. Йоан територии в Егея по времето на Хуан Фернандес де Ередия (в червено).
Comment