Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военно-монашеските /духовно-рицарски/ ордени

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    Реших да постна тук един материал за бележития велик магистър на Ордена на хоспиталиерите Хуан Фернандес де Ередия (1310- 1396). Той по принцип си заслужава отделна тема, но ако има подобаващ интерес, винаги може да бъде направена.

    Хуан Фернандес де Ередия е роден в кралство Арагон, в селището Мунибрега, през 1310 г. Той е велик магистър на хоспиталиерите от 24 септември 1377 г. до смъртта си през 1396 г. Освен като рицар на ордена, той е известен и с хуманистичните си занимания, покровителства превода и съставянето на историографски трудове на арагонски език и е личен съветник на двама от арагонските крале.


    През 1328 г. Ередия влиза в Ордена на Хоспитала и впоследствие става командор на замъците Вилел, Алиага и Алфамбра. Той е покровителстван от крал Пере IV Арагонски и папа Инокентий VI. С подкрепата на последния приориите на Кастилия, Леон и Сен-Жил- най-богатата приория на ордена, са подчинени под неговата власт. Той подкрепя крал Пере във войната му срещу т.нар. "Арагонски съюз" (обединение на местни феодали, които се разбунтуват срещу сюзерена си) и участва в победоносната битка при Епиля (1348 г.)

    През 1346 г., с подкрепата на краля, Ередия придобива кастеланството на Ампоста, което всъщност е арагонската приория на Хоспитала. Критиците му твърдят, че по това време той натрупва несметни богатства за себе си и своето семейство (и незаконни деца) за сметка на ордена. Властта и влиянието му са ограничени от великия магистър Рамон Беренгарий, но през 1371 г. той спечелва благоразположението на папа Урбан V и е повишен в чин на лейтенант на великия магистър за Западна Европа.

    През 1376 г. Хуан Фернандес де Ередия ръководи флота, който отвежда папа Григорий XI от Авиньон в Рим, с което събитие се ознаменува края на прочутия "Авиньонски плен" на папите. На следващата година, на 24 септември, Григорий провъзгласява Ередия за велик магистър, поставяйки го на върховния пост в Ордена на Св. Йоан, който е вакантен след смъртта на Робер дьо Жюили на 27 юли. Ередия отпътува от Неапол за Романия през последните дни на 1377 г. или в началото на 1378, акустирайки в преотстъпеното на Хоспитала от графиня Магдалена ди Буонделмонти епирско пристанище Воница през април, 1378 г. В рамките на планирания от Ередия и папата кръстоносен поход за завладяването на "Романия" и поставянето й под контрола на ордена, една хоспиталиерска армия от няколко хиляди човека се отправя от Воница на север, за да завладее Епир. Водени от Ередия, рицарите обсаждат Арта, която по това време е столица на албанеца Гин Буа Шпата, известен с бойните си умения. Шпата успява да се подготви добре за инвазията, като е подкрепен дори от най-големия си съперник в Епир- деспотът на Янина Тома Прелюбович. По време на обсадата на Арта хоспиталиерите попадат в засада и са разбити, а великият магистър става пленник на албанския деспот. Той е откупен сравнително бързо от братята от ордена (но срещу доста солидна сума) и на 20 май, 1379 г. вече се намира в столицата на Латинска Морея- Кларенца. По време на неговото отсъствие неговият комендант Гоше дьо Ла Бастид (по това време хоспиталиерите са взели под наем за 5 години от кралица Жана Неаполска цялата територия на т.нар. княжество Ахая) наема за срок от 8 месеца т.нар. Наварска компания от наемници, ок. 1000-2000 професионали бойци, които са останали без работа след като са воювали на страната на един анжуйски принц срещу албанския магнат Карл Топия в района на Драч.

    През юни, 1379 г. Ередия пристига на Родос, главния център и столицата на неговия орден. По това време в католическата църква избухва първата от поредицата схизми, които ще разтъсват цялата й институция десетилетия занапред. Великият магистър застава на страната на авиньонския антипапа Климент VII, което, ако не друго, поне му осигурява първоначално подкрепата на французите в ордена, които са най-многобройни. В Гърция нещата обаче вървят зле, тъй като наварците завземат множество замъци и отказват да се подчиняват на хоспиталиерите. Ередия се опитва да се споразумее с тях, но техните изисквания са толкова абсурдни, че провалят всеки опит за сделка. Независимо от това Ередия се опитва да придобие законните права над княжество Ахая, което и става, след като сключва сделка с Мари дьо Блоа, която преотстъпва правата си върху княжеството на 24 януари, 1387 г. срещу сумата от 20 000 златни флорина. По-късно папата отменя споразумението по молба на претендента Амедео, владетел на Пинероло.

    Въпреки неразбирателството си с наварците, Ередия продължава да използва бойната им сила във войните, които води. Макар че арагонският крал Пере IV е забранил на хоспиталиерите от неговите владения да последват Ередия на изток, той самият предявява претенциите си към трона на Ахая (вероятно като сюзерен на Каталанската "компания", която владее Атинското херцогство от няколко десетилетия). През 1379 г. наварците под водачеството на Жан де Уртубия и някои хоспиталиери атакуват и превземат Тива, втория по значение град във владенията на каталаните. Кралят, въпреки старите си дружески отношения с Ередия, го предупреждава в едно писмо от 10 септември, 1380 г. "да спре да подстрекава неговите врагове."

    Грандиозният размах на политиката, водена от Ередия, изтощава ресурсите на ордена и поражда глуха опозиция на Родос. На 2 ноември, 1381 г. гасконският рицар Бертрин дю Гайн напада с нож великия магистър в църквата на Родос, но е посечен от близките съратници на Ередия Паламедо Джиовани и Хезо Шлегелхолтц. От тогава арагонецът загубва доверието си към френските братя-рицари.

    Ередия прекарва по-голямата част от останалия си живот в Авиньон, закъдето отпътува на 9 април, 1382 г., след един конвент на хсопиталиерите в Родос, където са приети някои точки, които чувствително орязват привилегиите му. През април 1383 г. римският папа Урбан VI провъзгласява Рикардо Карачиоло, приор на Капуа, за анти-магистър в противовес на Ередия. Карачиоло получава подкрепата на Англия и други страни, които поддържат Урбан, но неговата власт остава чисто символична до смъртта му през 1395 г., когато никой не е избран да го наследи. Самият Ередия не го наджиява дълго- той умира през 1396 г. и е наследен от току що завърналия се от битката при Никопол Филиберт дьо Найлак.

    карта- Приблизителен обхват на владенията и зависимите от Ордена на Св. Йоан територии в Егея по времето на Хуан Фернандес де Ередия (в червено).
    Last edited by Guy de Mont Ferrand; 14-03-2008, 21:20.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #62
      Понеже сме на хоспиталиерска вълна...

      Comment


        #63
        p.s. Поздрав за Ги (за хубавия материал)!

        Comment


          #64
          Благодаря на всички, които са написали стойностни неща в темата.
          СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

          Comment


            #65
            Caballero de Santiago написа Виж мнение
            Ех, тоя Интернет!!!.... :aaa:

            NB!!!
            -Конници=Рицари; няма такъв "Св.Йоан Йерусалимски"; както и "Херар Том" - основателят на Xоспитала се е казвал Жерар Блкагословени!
            -Седалището на Тевтонския орден се премества от Монфор в Mариенбург не през 1198г. (та по това време германския хоспитал едва започвал да се превръща във военно-монашески орден в Акра, и е можел само да си мечтае за Прусия или Прибалтика!!!!), а чак след 1271, когато Монфор е превзет от Бaйбарс! А първият магистър не е Хенриx, а Херман Валпот!
            -Сан Яго= Сантяго
            -Авиз=Авиш
            - Орден на Маунджой=Монжуа (Орден на Нашата Дева/Богородица/ от Монжуа)
            -Орден на Св. Лазар е изключително утремерски орден, премества се във Франция едва след 40-те г. на XIV в. (след 1291 г. е преместен първоначално в Кипър)
            Ta kakvo mu e na Interneta, taka ne razbrah, nito pak hvanah njakakva vrazka s gornoto...

            Comment


              #66
              Еми ако помислиш малко повечко ще видиш, че са посочени част от глупостите, които бъкат в Интернет - всеки тръгнал да пише статия, да превежда как му скимне и така се получават подобни бози и недомислици
              Beausйant

              Comment


                #67
                Интересно е, че в сравително пространното си съчинение върху рицарските ордени от 1983 г. Хигинус Йожен Кардинале отделя само половин страничка за фамозния "Орден на дракона", наричайки го "Орденът на поваления дракон" (The Order of the Defeated Dragon) и твърди, че бил основан от император Сигизмунд след Вселенския събор в Констанц, за да "защитава Църквата срещу еретиците, особено срещу хуситите, а поваления дракон е символ на разгрома на ереста" Нищо не се споменава за турците...
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  #68
                  Малко интересни факти за един рицарски орден от посочената по-горе от мене книга на Hyginus Eugene Cardinale- Orders of Knighthood, Awards and the Holy See, W. 1983, отразяваща предимно официалната позиция на Католическата църква по въпроса:

                  Орденът на Най-Святото Благовещение- основан през 1362 г. от Амедей VI, граф на Савоя (1343-1383), същия пичага, дето се е подвизавал и по нашенско. Медалът/символът/орденът е в чест на Благословената Дева Мария, "Нашата Дама на Благовещението", тя е изобразена в центъра на златен медальон, обградена от панделки и рози в памет на 15-те мистерии в живота на "Нашата Дама", с буквите F.E.R.T., които авторът интерпретира като: Fortitudo Eius Rhodum Tulit т.е. "чрез своята храброст той завладя Родос" - според него алюзия за помощта, която графът на Савоя оказал на Родос през 1310 г. (явно при завладяването на острова от Ордена на Св. Йоан).
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #69
                    Пускам и в тази тема линк към статията, посветена на един от военно-монашеските католически ордени, в електронното списание анамнезис:Сведения за хоспиталиерски Родос през 1403 в 'Итинерариума" на Руи Гонзалес де Клавихо - една любопитна картина на отвъдморските владения на Ордена на Св. Йоан в началото на XV в.
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      #70
                      Малко повече за "Ордена на дракона" от уики-то
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #71
                        Орденът на Калатрава е основан от Дон Диего Велазкез - цистериански монах от манастира Фитеро в Навара. Орденът е създаден в град Орето преименуван на Калатрава през седми век от маврите. Дон Диего успява да убеди абатът му Рамон Сиера, да позволи група монаси да образуват военно братство имащо за цел да защитава града изоставен от рицарите тамплиери (предоставен им в 1147г.). Крал Санчо III Кастилски предлага града на всекиго можещ да го защити и дон Диего вижда в това божията подкрепа (както и прекрасното стратегическо разположение) за новото братство. Братството от манастира Фитеро се установява в града през 1157г.

                        Със създаването на новато братство в Калатрава братята незабавно получава одобрението на архиепископа на Толедо (Хуан II), които предоставя значителна сума с цел подпомагането на издигане на укрепления около града. Тъй като районът е бил рядко населен,като колонисти са привлечени няколко стотин селяни от Наварра. През 1163 абат Рамон умира и свещениците полагат военната основа на ордена под ръководството на абат Родолфо. Рицарското братство все повече приема изключително военен характер, подобно на членовете на тамплиерите и хоспиталиерите.

                        Издействайки признаването(булата) на военният орден от папа Александър IIIна 26 Септември 1164,като военно монашески орден върху цистериански основи, но с право на автономия. Организира се на базата на 12 братя рицари с един грандмайстор на ордена.
                        Новият орден получава половината от замъците на Алмаден и Чилон със задълцението да поддържа гарнизон в тях, тъй като е все още много слаб за да ги издържа самостоятелнно. Орденът губи правата си върху Калатрава в 1193г. Както и орденът на Сантяго, върху всеки придобит по-голям имот в Кастилия, се развихрят спорове между различни фракции в ордена. Цистренианците се възползват от неразбориите и налагат капитанът на ордена да се избира само с тяхно одобрение(1187г.). В ранните си години орденът бързо се разраства (придобивайки и собственост) в Навара през 1163, Португалия през 1175, Арагон през 1179 и както и в кралство Леон в периода между 1170 и 1218 (когато е изоставена всякакво военно присъствие там включително и замъка на Алкантара). Постепенното разширяване на Калатрава по-това време е вероятно да са били възприемани от Леон като част от продължаващите опити на Кралство Кастилия за постигане на надмощие и изграждането на Иберийския империя.

                        В последващите двадесет години, след напускането на Калатрава (1193), орденът е без своето официално седалище в Калатрава, по това време арагонските рицари се утвърждават като самостоятелна група с база в Алканисес,със титла магистър на Ордена на Калатрава. В Кастилия рицарите междувременно превземат замъка на Салватера, които става техен щаб до превземането на Зорита и възстановяването на правата им в Калатрава през 1212.

                        Орденът разгръща своята икономическа база, основана върху производството на зърнени култури и грозде за вино, както разбира се и на животновъдството Подражавайки на мюсюлманите, чиито умения в разработването на сложни хидравлични системи за напояване са били усъвършенствани в сухите арабските земи, от които произхождат, рицарите използват подобни системи както за напояване, така и за прозиводство на технически култури както и като водна сила (воденици и прочее) особено в по-безводната Андалусия. Имайки най-добрите земи, по време на тежка суша тази система е позволявала като цяло да продължат да бъдат продуктивни и да осигуряват храна за гарнизоните на дадено място. На крепостните селяни са дадени ниви под аренда по римски образец (толкова земя колкото може да се изоре с 2 вола), за които орденът събира процентен данък и ангария за обработка на собствените му земи като в замяна предоставя защита. Орденът ръководи изгражда инфраструктура с цел по-продуктивно използване на земята и релализиране на продукцията.

                        През 1219 Ордена създава и женски такъв състоящ се от монахини в Конвента на Св. Феликс, близо Амая, където остава до царуването на цар Филип II. Рицарите участват и в двете страни на последвала на гражданската война между Каталония и Арагон. Въпреки тези междуособици, рицарите продължават да увеличават своето богатство и влияние представлявайки все по-голяма заплаха за царска власт.

                        През войната между Кастилия и Навара, а капитанът на Орденът решава да подкрепи баща си (наварският Крал), а не своя патрон. Навара бива победена и през 1445г. Крал Хуан обявява главата на ордена за свален, като рицарите за отмъщение прехвърлят подкрепата си на Алфонсо Арагонски. Споразумението се постига през 1446г. и поставя начело на ордена Педро Жирон. Нуждаейки се от подкрепата на ордена срещу едрите феодали и за укрепването на властта си крал Енрике обещава за Педро ръката на сестра си Изабела. Пътувайки за сватбата Педро Жирон умира, вероятно отровен. През 1469 на инфантата Исабела се жени за Фернандо, крал на Арагон и Сицилия. Смъртта на крал Енрике през 1474 и последвалата война с Португалия орденът подкрепя претенциите на Португалия и се дискредитира. Дон Гарсия Лопес де Падила бива избран за на двадесет и девети и последен Магистър на Ордена през 1482г. Със смъртта му крал Фернандо, придлага на папата да поеме управлението на Ордена, като запазва за себе си правото да номинира магистър в бъдеще. Орденът се противопоставя на крадинал регента на ордена назначен от папа Лъв X на 15 март 1521 (бъдещият Папа Адриан VI). С избора му на папският престол той прехвърля администрацията на крал Карл I на Испания.

                        В края на XVIIIти век, орденът все още съществува като приходите му се изчисляват на 180000 (skudi)годишно. Подобно на другите ордени по това време задълженията им са чисто церемониални.

                        Днес Командир на ордена на Калатрава е херцогът на Гранада де Еге (чийто баща е покойният Гранд Командир на Арагон). Велик командващ на Арагон е D. Juan Ignacio Mac-Crohon y Jarava (бивш секретар на Съвета и на Съда) и Obrero е Г. Салвадор Rivero Y Sánchez-Romate . От 1998 г. орденът се състои от четиредесет и деветима покалугерили се рицари и двадесет и четири послушници(в това число петима Гранда на Испания и две кралски принцеси, както и Андреас Салвадор - херцогът на Braganza, от Кралският португалски дом). Медалът на Ордена е червен гръцки кръст с буквата М (за Мария) в богато украсен скрипт тип fleurs de lys, представляващ четирите ръце. Носи се отляво на гърдите или е представен като емайлиран червен кръст от злато който се носи окачен върху червена панделка около шията. Правилата за допускане до ордена на Калатраваи до сега са идентични с тези на Ордена на Сантяго.

                        Comment


                          #72
                          gregorianus написа Виж мнение
                          А скоро научих, че тевтонците просъществували в Австро-Унгария до 1917, когато умрял последният Велик магистър ерцхерцог фон дер Някойси и така и нямало рицари, които да изберат нов...
                          Май съществуват още.
                          http://www.deutscher-orden.de/ тук са немците

                          http://www.deutscher-orden.at/ а тук са австрийците
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            #73
                            А съществуват ли сведения за български аристократи влезли в някои от по-големите ордени. Съмнявам се въпреки православните традиции явлението напълно да ни е отминало.

                            Comment


                              #74
                              Maharbal написа Виж мнение
                              А съществуват ли сведения за български аристократи влезли в някои от по-големите ордени. Съмнявам се въпреки православните традиции явлението напълно да ни е отминало.
                              Лично аз не съм търсил.
                              Но в днешно време всички са Тамплиери и Масони
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment


                                #75
                                Parabellum написа Виж мнение
                                Лично аз не съм търсил.
                                Но в днешно време всички са Тамплиери и Масони
                                Във Варна гледах някаква снимка от 1926 на 5-6 човека,очевидно заможни и под нея пишеше : български масони 1926

                                Comment

                                Working...
                                X