Военно-монашеските /духовно-рицарски/ ордени

[albireo]

Ммм направих кратка справка в Гугъл. Точно те трябва да са. :nut: :tdown :lol:

[Caballero de Santiago]

Някоя известно ли му е дали участват тези ордени в ²V кръстоносен поход и по -специално в битката при Одрин от 1205 г.?

Да, тамплиери и хоспиталиери участват в Чертвъртия поход, но най-вероятно без да участват във военните действия. Тамплиери и хоспиталиери има в Константинопол в обкръжението на императорите Бодуен и Анри (в периода 1204-1206г.), като на някои братя от първия орден е поверена мисията да уведомят Папството и Запада за превземането на Града, а по-късно и за поражението при Aдрианопол и пленничеството на императора.
За участието им във военни действия, сражения и кампании по време на кръстоносния поход и при завладяването на земите на новосъздадената Латинска империя обаче, в изворите липсват каквито и да било сведения!!! В последствие в Константинопол, Солунското кралство и най-вече в Морея, двата ордена, както и този на тевтонците биват дарени съз земи и владение на някои замъци, но присъствието им в латинската империя като цяло е твърде слабо осезаемо и никога не успява да се наложи като съществен фактор, както това става в Йерусалим, Антиохия, Триполи, Киликия или Кипър!
В последните години на империята, имп. Бодуен II се опитва да ангажира магистъра и рицарите от испанския орден Сантяго със защитата на гаснещата поради собствената си сабост под натиска и ударите на византийци и българи латинска държава, но липсата на средства, които да обезпечат пристигането и службата на испанците провалят преговорите!

[Guy de Mont Ferrand]

Хоспиталиерите имат няколко замъка в Морея още от времето на Латинската империя, но най-големи територии владеят в края на 14 век (1377-1382 г.), когато наемат цялата площ на княжество Морея от кралица Жана Наварска и кроят планове за покоряването на цяла Балканска Гърция. Великият магистър на хоспиталиерите Ередия обаче е разбит и пленен от албанците на известния военачалник и деспот Гин Буа Шпата и така се свършва с грандиозните планове на йоанитите. Щеше да е интересно ако бяха успели- вероятно щяха да създадат теократична държава с антиосманска насоченост и да причинят доста главоболия на турците. Те и по-късно успешно бранят Коринт и "Дългата стена" срещу ордите на Баязид Светкавицата (1400 г.)

[Sir Gray]

http://www.amazon.de/gp/product/9990...e=UTF8&seller=

Тия се шегуват!?! Да не е позлатено това, че такава цена

[albireo]

Мхм подробните и стойностни неща по не особено масово популярни теми наистина си струват по толкоз. Има една книжка за Бек и Австро-Унгарската армия след 1866. Гледам си я с интерес - $78

[Гост]

... Стигнах до осем такива ордена,но съм убеден,че има още:
1.Йоанити -"Орден на конниците от болницата на св.Йоан Йерусалимски".Основан ок.1070г.- Херар Том от Прованс,първи устав при великия магистър Раймонд де Пюи-1155г. Символ -осмовръх бял кръст.От 1530г. седалището се пренася на о.Малта. От 1776г. ордена е известен като Малтийски орден.
2.Тамплиери- 1128г. статут и устав.Символ-червен кръст на бял фон.Закрит от папа Климент V през 1312г. и следват съдебни процеси срещу водачите му.
3.Тевтонски орден- "Орден на рицарите на св.Мария Тевтонска".През 1198г. седалището се прехвърля от Палестина в Прибалтика.Първи гросмайстор -Хенрих Валпот. 1410г.- Грюнвалд. 1525г.-владенията на ордена са преобразувани в светското херцогство Прусия.
4.Орден на мечоносците -1202 -1237г. слива се с Тевтонския орден.Символ-червен меч и кръст.
5.Ливонски орден -1237г. като подразделение на Тевтонския орден.Ликвидиран през 1561г.-Ливонската война.Земите му стават светско херцогство.
6.Орден на Калатрава .
7.Орден на Алкантара.
8.Орден на Сан Яго. Последните три ордена са испански,създадени за борба с маврите.Създадени са на базата на цистерцианците.

9.Орден на Авиз - защита от маврите в Португалия;
10.Орден на Христа /"Томар"/ - единствения доказан наследник на Тамплиерите. Португалски - за защита от маврите;
11.Орден на Монтеса - Испански
12.Орден на Маунджой - Испански
13.Орден на Св. Тома - Англия
14.Орден на Св. Лазар - Франция/Италия нещо са се смесили и т.н.

[Caballero de Santiago]

Ех, тоя Интернет!!!.... :aaa:

NB!!!
-Конници=Рицари; няма такъв "Св.Йоан Йерусалимски"; както и "Херар Том" - основателят на Xоспитала се е казвал Жерар Блкагословени!
-Седалището на Тевтонския орден се премества от Монфор в Mариенбург не през 1198г. (та по това време германския хоспитал едва започвал да се превръща във военно-монашески орден в Акра, и е можел само да си мечтае за Прусия или Прибалтика!!!!), а чак след 1271, когато Монфор е превзет от Бaйбарс! А първият магистър не е Хенриx, а Херман Валпот!
-Сан Яго= Сантяго
-Авиз=Авиш
- Орден на Маунджой=Монжуа (Орден на Нашата Дева/Богородица/ от Монжуа)
-Орден на Св. Лазар е изключително утремерски орден, премества се във Франция едва след 40-те г. на XIV в. (след 1291 г. е преместен първоначално в Кипър)

[Bertrand de Blanchefort]

Рицарите от Ордена на св. Лазар са се грижили основно за прокажените доколкото знам облеклото им представлява бяло расо със зелен кръст на него. Заболелите от тази коварна болест тамплиери са пращани именно в този орден на доизживяване.

[Guy de Mont Ferrand]

Рицарите от Ордена на св. Лазар са се грижили основно за прокажените доколкото знам облеклото им представлява бяло расо със зелен кръст на него. Заболелите от тази коварна болест тамплиери са пращани именно в този орден на доизживяване.

Всъщност те самите са били прокажени Наистина според "Устава" на рицарите на Храма, заболелите от тази коварна и нелечима през Средновековието болест (особено разпространена в Утремер) техни събратя трябвало да влязат в Ордена на Св. Лазар.

Ето и една статия по въпроса:

Орденът на Св. Лазар

Натали Кохаут

Кулминацията на Първия кръстоносен поход е завладяването на Йерусалим през 1099 г. и след това, в разстояние на няколко десетилетия възникват новосформираните институции на военните ордени в новопровъзгласения Латински Ориент. Ордените се състоят от членове, които живеят според правила, наподобяващи тези в съществуващите монашески организации. Тяхната отличителна особеност е съчетаването на религиозния начин на живот с войната. Те съществуват като единствената институция, която поддържа винаги готова за бой постоянна армия. Тези ордени също предизвикват много случаи на напрежение и често провеждат своя собствена политика, което ги превръща в своеобразна “държава в държавата”. Рицарите тамплиери, рицарите на Св. Йоан и Тевтонският орден- всички те са примери за военни ордени, основани в Латинския Ориент. Един от ордените, обаче, изпъква сред останалите със своята уникалност. Никъде другаде в християнския свят никой не се е сетил да създаде военна организация, която да привлича прокажените към обединение и война. Орденът на Св. Лазар е военен орден, подобен на гореспоменатите, но той е твърде различен в това, че привлича прокажените да поемат военни задължения в негово име.
Прокажените съществуват като маргинализирана (изолирана) група от стотици, ако не и от хиляди години и този феномен в Латинския Ориент заслужава внимание, като се вземат предвид средновековните източници, отнасящи се до тази болест. В Европа тя е свързвана с негативни моралистки влияния и твърде сурови социални последствия. Проказата е разглеждана от мнозина, включително и от църквата, като наказание за морално падение. Разпознатите като прокажени често са били отхвърляни от обществото през остатъка от живота си и на много места са били официално обявявани за мъртви. Съществувала е и друга гледна точка за прокажените, която прониква в средновековния пейзаж, според която на прокажения трябва да се гледа като на някой, който преживява мъченията на чистилището на земята като реминисценция на Христовите страдания. Като цяло, повечето средновековни мислители са склонни да разглеждат болестта на проказата като нещо, което деградира личността както физически, така и психически. Взимайки предвид тези идеи, не можем да не оценим изключението, което представлява военният орден на прокажените рицари, в самото сърце на християнството- Йерусалим. Кратката история на ордена, на болницата за прокажени, от която възниква и на описаните военни подвизи ще бъдат използвани като опит да бъде хвърлена светлина върху единственият орден на прокажени рицари.
Всяко изследване върху ордена на Св. Лазар следва да започне с кратък обзор на историята на болницата за прокажени, от която произлиза той. Произходът на болницата за прокажени в Йерусалим е спорен и неопределен. На императрица Евдокия, жената на император Аркадий (383-408), се приписва основаването на лечебно заведение за прокажени в Йерусалим. Обаче това частно болнично заведение не може директно да се свърже с периода на кръстоносците. Други предполагат, че болницата е основана през 4-ти век от Св. Василий, а трети посочват дори Юда Макавей. Болницата съществува под покровителството на гръцкия патриарх на Йерусалим от 629 до 1054 год. От 1098 до 1187 г. тя действа под протекцията на Латинските патриарси. По времето на Първия кръстоносен поход тя се издига като една от трите болници в града. Заедно тези болници, “Св. Мария Латинска”, “Св. Йоан Милосърдни” и “Св. Лазар” са известни като Болницата на Йерусалим. Свидетелства от поклонници, съвремeнни на периода, сочат местоположението на болницата за прокажени в северозападния край на града, между Кулата на Танкред и портата “Св. Стефан”. Тя е имала широк кръг от дарители, дори благороднически и кралски личности, като между тях са крал Фулк, кралица Мелизанда, Бодуен III и брат му Амори I.
Военният орден на Св. Лазар е основан някъде през XII-ти век, за да подслони тези, които са се разболявали от проказа в кръстоносните държави. През 1255 е решено орденът да следва правилата на августинците. Не е известно какъв Устав е следвал преди това. Друго епохално събитие през 1255-та год. е официалното признаване на съществуването на ордена от папа Александър IV. Техните облекла са черни и приличат на тези на йоанитите. Зеленият кръст, свързван с ордена на Св. Лазар, не е бил приет до XVI век. Доколкото този орден е уникален в това, че се състои от прокажени, то здрави мъже също могат да служат в него редом с прокажените рицари, както това е отбелязанио от папа Александър IV през 1255-та год. Тези “прокажени рицари” често пристигат от други военни ордени, след като им е открита болестта. Тамплиерите постановяват, че техен член, който развие проказа, трябва да се присъедини към ордена на Св. Лазар. Хоспиталиерите отбелязват в техните законници, че техен член, който е прокажен, не може да остане в редовете на ордена. Вместо просто да прогонят тези прокажени рицари, властите в кръстоносните държави продължават да ги използват чрез преките услуги на ордена на Св. Лазар.
Орденът на Св. Лазар си остава предимно “болничен” орден, но взима участие и в няколко битки, в интерес на истината, нито много продължително, нито много успешно. Не е ясно кога точно орденът приема военните си функции. Повечето учени твърдят, че първото солидно доказателство за военна активност датира от 1244 год., въпреки, че има твърдения, че малък военен отряд е взел участие в битката при Хатин (1187 г.). През октомври, 1244-та год. орденът взима участие в битката при Форбия (Ла Форби). Сражението е катастрофално поражение за кръстоносците и особено за ордена на Св. Лазар, чийто контингент е избит до последния човек. По време на кръстоносния поход, предвождан от френския крал Луи IX Свети, рицари от ордена участват в битката при Мансура през 1250 г., в края на която кралят пада в плен на египтяните. В Акра, новата столица от 1191 г. след падането на Йерусалим през 1187 г., на рицарите от ордена на Св. Лазар е поверена защитата на една кула и на част от крепостната стена. По-късно, когато градът е обсаден от мамелюците на Ал Ашраф, те осигуряват един отряд от 25 рицари за защитата на града. Отново всички участници от ордена в битката са избити, а последната твърдина на кръстоносците на изток е загубена. Като цяло, военният налог към кръстоносните държави номинално се сравнява с тези на другите военни ордени, въпреки че това е зависело преди всичко от наличието на ресурси като земя и човешка сила.
След падането на Акра през 1291-ва год. орденът на Св. Лазар е принуден да се завърне в своите европейски владения. Лека-полека той се освобождава от прякото си участие в кръстоносните походи и от разяждащата болест на проказата. Представата за рицарите, страдащи от проказа, понякога в някои случаи буквално разпадащи се на части от пораженията на болестта, никога няма да се появи отново. Там, където са били кръстоносните държави, няма почти никакви археологически свидетелства за тях. На мястото на болницата в Йерусалим днес има джамия, а в Акра почти всичко е било разрушено. Документите за историята на ордена в най-добрия случай са непълни. Въпреки тези спънки основната история на ордена на Св. Лазар е още доловима и извиква по-големият въпрос за отношението към проказата в Латинския изток. Разискват се няколко теории за съществените фактори, които предизвикват специалното отношение към прокажените в ордена на Св. Лазар. Ужасяващият, постоянен недостиг на човешка сила в Утремер, може да бъде посочен като един от аспектите, заслужаващи обсъждане. Просто да бъде прогонен рицар, който е имал нещастието да хване проказа, е схващано като нещо немислимо и затова е била измислена роля за тях. За да се приспособят към обстановката, толкова различна от техните родни земи, кръстоносците трябва да примирят своите собствени навици към новите ситуации, които се изправят пред тях в Ориента. На проказата, вън и вътре в тях, може би се е гледало различно от тези, които са се сражавали в Латинския изток. Във всеки случай Орденът на Св. Лазар е важен и заслужава внимание поради своята уникална роля в историята като единственият орден на прокажени рицари, който е изпълнявал военни задължения в кръстоносните държави.

превод: Guy de Mont Ferrand

[Caballero de Santiago]

Рицарите от Ордена на св. Лазар са се грижили основно за прокажените доколкото знам облеклото им представлява бяло расо със зелен кръст на него. Заболелите от тази коварна болест тамплиери са пращани именно в този орден на доизживяване.

В утремерския период на ордена, членовете му са носели черни (NB!!!), а не бели раса и плащове, при това без кръст на тях! Белият цвят и зеленият кръст като символи на Ордена са въведени едва през Ренесанса, след XVI в., както посочва и авторката на преведената от Ги интернетска статия. Не само заболелите от проказа тамплиери са преминавали и постъпвали в този орден! Същото е важало и за хоспиталиерите, но също така и за всички светски рицари в Утремер, заразени от проказа (не само за членовете на военно-монашеските ордени!!!), които са се превръщали в основен контингент на ордена. Част от мюсюлманските военнопленници от кампаниите на Йерусалимските крале през XII в. също са били изпращани да служат на този орден.
Участието на прокажените рицари в едни от най-тежките военни кампании и битки в Утремер през XII-XIII в. (включително и тези при Хатин и Ла Форби) ясно свидетелства, че това "доизживяване", за което споменаваш е клише, което търпи ревизия!

[Bertrand de Blanchefort]

Първо голямо благодаря Guy de Mont Ferrand за материала! Наред с всеизвестните рицарски ордени на хоспиталиери, тамплиери и тевтонци, ордена на Св. Лазар остава някак си в сянка. В по-горният пост акценитрах върху това, че тамплиерите в случай на проказа са постъпвали в ордена на Св. Лазар единствено поради пристрастие към тях. Второ с "доизживяване" имах друго предвид: проказата е болест, която може доста дълго време да се развива. Това не означава, че всеки заболял от нея моментално се превръща в безформена купчина месо. Напротив болният от проказа достатъчно дълго време е можел да върши нормално своите задължения, тъй като бактерията Mycobacterium leprae е поразявала най-вече кожата и периферните нерви.

[nik_korleone]

относно т.2 Тевтонския орден.много на кратко и

Тевтонския орден е съставен от немски рицари.след края на походите завръщайки се в Европа започват немската експанзия в посока Русия.завладяват , претопяват и покръстват част от северната племена /прибалтика/ .там се съединяват с един малък орден -Ливонския-т.5.по-късно /16 в./последния магистър на ордена става 1 пруски херцог.неслучайно кръста знак на Вермахта е тевтонският кръст.Прусия е провинцията около която е обединена Германия /Бисмарк/
В българската литература по примера на съветската литература от ВСВ се твърди, че края на тевтонското нашествие е битката при р. Нева.Там Александър Невски /св.Ал.Невски/.там според легендата на замръзналата река руския княз разбива кръстоносците .твърди се че рицарите били няколко хиляди.
съвремените проучвания /и то даже руски/ показват, че в тази битка едва ли са участвали повече от няколко десетки рицари и съпровождащите ги войници.в едно филмче по Дискавари показаха последния замък на тевтонците в посока Русия, запазено-представлява доста скромно военно съоръжение.в славянската литература битката при Нева е силно преувелечена с пропагадна цел.просто на прусаците не им е стигнала логистика да превземат повече територия.
не е въобще пресилено и смело да се каже, че Тевтонският орден е този рицарски орден , които е останал жив и продължил съществуването си. за 300 години около наследниците им -Прусия се образува обединената от Бисмарк Германия.

Другия орден заслужаващ внимание и респект са Малтийците/наследници на Хоспиталитите и Йоанитите/-съвременна Малта.спират турското нашествие по море и продължават да съществуват като държава.

от всичките ордени това са тези които са останали и в нашето съвремие, макар и трасформирани.

[Gil-Galadh]

Само като четох за тоя орден на св. Лазар и ме побиха тръпки-сигурно са били страшна картинка...

[Guy de Mont Ferrand]

Само като четох за тоя орден на св. Лазар и ме побиха тръпки-сигурно са били страшна картинка...

Едва ли са били чак толкова страшни- вероятно в ежедневния си живот са ползвали маски и плътно са покривали засегнатите места от болестта по телата си- спомнете си за крал Бодуен от "Небесно царство" А по време на военни действия рицарските брони и шлемове са скривали недъзите им...

[Хана]

Проказата е доста бавно действаща болест, окапването на плът е едва последният стадий в развитието й, така че не всички болни от проказа имат страшен вид.