Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История на Албания

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    История на Албания

    Занимава ме този въпрос и реших да пусна тема. Щото албанците, наследници на древните илирийци :sm113: ми звучи също толкова смислено, колкото съвременните българи- наследници на тракийците. Ще ми се да обсъдим генезиса на албанския народ(от това се интересувам много), първите им държавни образувания(или опити за такива) през Средновековието, борбата им срещу турците. Честно казано адски ме мързи вече тия дни, щото ме хващат да върша какви ли не работи :aaa: (например вчера превеждах от руски доклада си за древногръцкия флот, който се надявам да ви е харесАл ) и затова съм решил да постна материал за средновековната история на Албания, в която мисля влиза и периода на Османското владичество, само че е на руски :shrug:

    История Албании.

    Античный период и Средние века.

    История Албании связана с историей Иллирии, контролировавшей внутренние районы на западе Балканского п-ова от Истрии до северной Греции вплоть до 6 в. н.э. Иллирийцы были организованы в самоуправляемые общины, во главе которых стояли советы старейшин. Греческое влияние сильно проявлялось в прибрежных торговых городах и в южной Албании, входившей в состав государства, образовавшегося в конце 4 – начале 3 вв. до н.э. на территории Эпира. Воинственные иллирийцы, включая немалое число пиратов, в 229 до н.э. вступили в конфликт с Римом, но в 167 до н.э. были покорены.

    Иллирия, в состав которой входила Албания, под властью римлян добилась экономических и культурных успехов. Ее порты, в первую очередь Диррахий, обеспечивали связь с Востоком; разрабатывались месторождения меди и серебра, а честолюбивые люди могли сделать карьеру, поступив на службу в римские легионы. Римские императоры Клавдий, Аврелий и Диоклетиан происходили из бедных иллирийцев. Однако романизация мало затронула иллирийцев, и у них сохранилась племенная квазиавтономия. Когда в 395 Римская империя разделилась на Восточную и Западную, Албания оказалась в составе Восточной (Византийской) империи. Вероятно, в это же время албанский язык стал выделяться из иллирийского.

    Падение Римской империи в 5 в., разрушительные набеги аваров, гуннов и готов, а также появление славян в 6–7 вв. положили конец существованию Иллирии. Многие иллирийцы были ассимилированы южными славянами, другие, проживавшие в горах, сохранили свою этническую самобытность. Именно от них произошли современные албанцы.

    Албанию, расположенную на окраине Византийской империи, было нелегко защищать, в 9 в. ее центральные и южные районы захватила расширявшаяся Болгария. В 998–1019 сама Болгария вновь попала под власть Византии, возрожденной при императоре Василии II. Византийская империя снова возродилась в 1081, однако северная Албания оказалась под контролем сербов. В то же время южные прибрежные районы испытывали влияние норманнов, обосновавшихся на юге Апеннинского п-ова и в Сицилии, а затем – крестоносцев. В 1081–1082 норманны захватили Диррахий. Византийцы отвоевали этот город в 1083 при помощи Венеции, которая взамен получила привилегии на торговлю в албанских городах. Норманны возвращались в 1107 и 1185, но каждый раз их удавалось вытеснять с албанских земель. Южные славяне тоже пользовались слабостью византийского влияния в Албании. В 1180-х годах сербы захватили Шкодер, а ок. 1200 болгары покорили восточную Албанию.

    После захвата Константинополя в 1204 во время 4-го крестового похода и временного распада Византийской империи Албания, имевшая важные выходы к морю, стала ареной борьбы на протяжении почти двух столетий, пока не была установлена власть Османской империи. В 1204 Венеция предъявила требования на всю центральную и южную Албанию, но осуществляла контроль только над ключевыми портами, включая Диррахий. Внутренние районы по договору 1210 были переданы греческому вассалу Михаилу Комнину, который в 1213 выступил против венецианцев, захватил Диррахий и перед своей кончиной в 1215 основал Эпирский деспотат. Его преемнику Феодору Ангелу в 1216 удалось умиротворить албанских вождей, в 1217 он отразил нападение западных рыцарей и венецианских судов на Диррахий и двинул свои войска на восток, но в 1230 потерпел поражение в борьбе с Болгарской империей, возродившейся при Иване Асене II. Болгарские войска двинулись на запад через Македонию и Албанию и вышли к Адриатическому морю, но продержались там недолго. В 1246 усилившаяся Византийская империя разгромила Болгарию и двинула свои войска на побережье северной Албании, в результате чего был прерван союз местных племен с Эпирским деспотатом. В 1256 византийцы захватили Диррахий, но в 1257 были вынуждены уступить его королю Обеих Сицилий Манфреду, который в 1268 завоевал также Влёру и Берат. Западное влияние усилилось при преемнике Манфреда Карле Анжуйском, который сделал албанцев своими вассалами и в 1272 захватил Диррахий, что послужило первым шагом к нападению на Константинополь. Однако в 1276–1277 Византия оказала ему отпор на территории Албании.

    Затем Албания подверглась натиску сербов, а в 1346–1355 входила в состав Сербского королевства Стефана Душана (правил с 1331 по 1355). Некоторые албанские подразделения армии Душана мигрировали на юг и основали колонии на территории Греции – в Фессалии, на Пелопоннесе и в Эпире.

    После смерти Душана в 1355 империя стала распадаться. Среди феодалов и племенных вождей развернулась борьба за власть в Албании. Особенно большим влиянием пользовались род Бальшей на севере и род Топия на юге. Южная Албания в 1367 досталась сербскому вождю Томасу Прелюбовичу.

    Албания под властью Османской империи.

    Турки впервые вторглись в Европу в 1345 и стали продвигаться на запад, покоряя на своем пути разрозненные балканские государства. Достигнув Албании в 1381, они выступили на стороне рода Топия, который одержал верх в борьбе с родом Бальшей в 1385. Хотя многие албанские племена в то время превратились в номинальных вассалов Османской империи, они часто переходили на сторону Венеции, которая пыталась воспрепятствовать проникновению турок к побережью Адриатического моря. В 1393 Диррахий и Лежа были захвачены венецианцами, а Шкодер в 1394 выкуплен у рода Бальшей.

    Османская империя, одержав крупную победу над сербами в битве на Косовом поле в 1389, направила войска против Албании в 1394 и 1397, а в ходе кампаний 1415 и 1423 завоевала ее центральные и южные районы. Из-за непосредственной близости Венеции и Неаполя, а также считаясь с остатками сербского и греческого могущества, турки вначале вели себя осторожно.

    Усиление турецкого господства и особенно подготовка к распределению земель явились причиной восстания феодальных правителей и горных племен в 1433, подавленного в 1434. Однако вскоре вспыхнуло еще более мощное восстание во главе с Георгием Кастриоти (1403–1468), которого в Турции прозвали Искендер-беем, более известным как Скандербег. Сын феодального властителя, Скандербег принял мусульманство и стал видным турецким чиновником. Когда у его семьи отняли родовое поместье в Круе, Скандербег отрекся от мусульманства и поднял восстание. Заключив в 1444 союз с Венецией и вождями разных племен и располагая небольшим кавалерийским отрядом, базировавшимся в Круе, он развернул партизанскую войну в северной Албании. Скандербег умер в 1468, но под руководством его сына и при поддержке венецианцев сопротивление туркам не прекращалось, пока турецкая армия не захватила в 1478 Крую, а в 1479 – Шкодер. Постепенно турки завоевали все остальные районы Албании; в 1571 пали последние оплоты венецианцев Бар и Улцинь.

    Во время турецкого владычества северная Албания с ее непроходимыми горами, близостью к иностранным государствам и воинственными племенами гегов сохраняла полунезависимый режим. Геги не допускали в свои деревни турецких чиновников и сборщиков налогов. В каждом племени внутриклановые отношения регулировались на собраниях и передаваемых по наследству советах старейшин при байрактаре (хранителе знамени). Во время войн геги отбывали службу в качестве солдат нерегулярной армии и в 18 – начале 19 в. составляли весьма существенную часть армии османов. Однако они воевали только под руководством своих племенных вождей и в основном ради добычи (главным образом скота), что было важным подспорьем для их бедных хозяйств в горах. Турки имели большее влияние в центре и на юге страны, где взимали умеренные налоги и разрешали христианским властителям пользоваться своими землями в обмен на службу в кавалерии. С переходом в мусульманство для честолюбивых и способных людей открывался путь к власти.

    С начала 17 в. повышение налогов османскими властями и рост поборов в пользу местных феодалов вызвали волнения среди албанских крестьян. В 1645 и 1649 турецкие правители подавили заговоры и бунты, организованные католическими лидерами в прибрежных городах во время войны с Венецией. Различные северные племена сотрудничали с австрийскими и венецианскими войсками во время нескольких войн, происходивших между 1683 и 1739. Поэтому турки усилили давление на албанских католиков, заставляя их принять мусульманство.

    В 18 в. происходило ослабление Османской империи. Некоторые члены североалбанских племен организовали кампании по вербовке наемных солдат. Тысячи сербов после 1690 покинули Косовскую равнину, отчасти опасаясь репрессий со стороны турок. В это время приобрели большое влияние некоторые семьи землевладельцев, взимавшие налоги с крестьян. Шкодерские паши Бушати правили на севере и в центре страны, а во время наполеоновских войн и в последующий период Али-паша Тепелена (1744–1822) основал полунезависимое государство в южной Албании, Эпире и западной Македонии. Султан Махмуд II, одержимый реформаторскими идеями и стремившийся централизовать и укрепить Османское государство, разгромил в 1820–1822 войска Али-паши, а в 1831 пашей Бушати. В 1830-х годах менее видные представители албанской знати выступили против турок, но реорганизованная османская армия подвергла их замки обстрелу из артиллерийских орудий и заставила подчиниться. Реформы 1826–1856, закрепившие регулярную выплату налогов, призыв на военную службу в мирное время и назначение чиновников неалбанского происхождения, встретили сильное противодействие и оказались эффективными только в южной Албании. Сопротивление переросло в национальное движение, усилившееся после 1878.
    Е сега вече има нещичко- да си го коментираме :mhehe: , ако, разбира се, вие проявите желание! :tup:

    Сега за етногенезиса им нещичко, което аз съм чел преди:
    по време на славянските нашествия, славяните прогонвали местното население на Балканите в планините, където то изгубвало своята самобитност, т.е. подивяло до някаква степен- започнало да се занимава със скотовъдство и т.н. От грецизираното население по-късно се формирали каракачаните(а от тях после албанците), а от романоезичното- власите.

    THE LABARUM


    sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
    ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
    ,sevogorob eht erew ysmim llA
    .ebargtuo shtar emom eht dnA

    Бе сгладне и честлинните комбурси
    тарляха се и сврецваха във плите;
    съвсем окласни бяха тук щурпите
    и отма равапсатваха прасурси.

    #2
    Аз пък бях чел за албанците, че до голяма степен били черкези докарани от турците за да балансират етническия състав на населението в някои райони. Тва от такива дето обясняват на албанците, че няма нищо древно-илирийско в тях ...

    Странна сган са си все пак, признавам!

    Чакам скоро някой да пусне тема и за Скендербег.
    Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

    Злобата крепи човека, а мързела го грози!
    (собствен патент)

    Comment


      #3
      Откъде идва името? Имало е кавказка Албания в древността, нещо ми се върти и за западна европа такова наименование.

      Другото, което прави впечатление във версията за "изтикването и подивяването". Много лесно е станало ... Ето на, и българите са "изтикани" от османците в Балкана и другите планини, но далеч не са подивели...

      И едно трето нещо, което ми прави впечатление в някои навици. И до днес в Албания царува обичайно право, свързано с жестоко кръвно отмъщение, водещо до грандиозни престъпни избивания вътре в населеното място /сега това е оплетено със съвременните албански мафиотщини и става страшно/.

      Такова нещо поне аз знам да съществува на две места - в Грузия, областта май се казваше Сванетия /там чак кули са си строели да стоят там с години, че и доскоро, ако не и още се практикува тая работа/; второто е Сицилия.

      Дали тая особеност няма да доведе до някои изводи?

      Comment


        #4
        Chel sum, che albancite bili edni ot nai-dobrite voinici na osmanskta imperiq, edni ot nai-dobrite na balkanite izob6to, golqm procent v enicherskiq korpus. Turcite im glasuvali golqmo doverie i im davali privilegii, za da zashtitvat zapadnite balkani ot italianski posegatelstva. Drugo, koeto znam e, che golqma chast ot hristiqnite albanici se preselvat v Iuzna Italiq sled smurtta na Kastrioti.

        PS: izvinqvam se za latinicata, no ne pisha ot vkushti naposleduk
        "Щом не щеш мира, на ти секира"

        Comment


          #5
          Значи за Албания запомнете едно име: Скендерберг ( ако си спомням добре името ) потърсете малкйо литература относно завладяването на Балканския полуостров от турците.

          Comment


            #6
            Аз пък бях чел за албанците, че до голяма степен били черкези докарани от турците за да балансират етническия състав на населението в някои райони. Тва от такива дето обясняват на албанците, че няма нищо древно-илирийско в тях ...

            Странна сган са си все пак, признавам!

            Чакам скоро някой да пусне тема и за Скендербег.
            Е то пък тея другия вид книжки, дето им обясняват кви не са, са не по-малко зле повечето. Защо пък да не обсъдим Скендербег и в тази тема, а :sm186: Тва название сган малко ме учудва, Чарли :o в темата за Каталунските поля ме обвиняваше точно заради моето отношение към варварите, колониалния дискурс...бла бла. Това си е характерно за всеки съвременен европеец-за да се осъзнаеш като цивилизован, като пич, като голямата работа, трябва да имаш от кого да се отличиш- ние си имаме циганите(към модераторите : етнонимът роми според мен е изкуствен и глупав, затова го употребявам по принцип, когато пиша§ още повече "циганини" в социалната им...ъъ кастова или не помня още ква беше стълбица) не е обидна дума). Така гърците си имат албанците, испанците-баските, германците-евреите(в меналото), Франция-негрите и арабите, Русия- планинските народи и т.н. Ама айде стига съм дървенофилософствувал засега..... :nut:

            Другото, което прави впечатление във версията за "изтикването и подивяването". Много лесно е станало ... Ето на, и българите са "изтикани" от османците в Балкана и другите планини, но далеч не са подивели...
            Тогава случая е друг: славяните са подчертано земеделска култура, която се нуждае от земя и затова заселването им е съпроводено с много насилие(не че при турското не е имало) над местното население и тоталното му прогонване и запиране на достъпа му от обработваемите земи. Докато при турците, съгласи се, че все пак не е баш така. Въобще тоя образ от Възраждането на миролюбивия славянин в бели гащи адски ме дразни..... :x

            Откъде идва името? Имало е кавказка Албания в древността, нещо ми се върти и за западна европа такова наименование
            Тва наистина е интересен въпрос. Има ли изобщо нещо с нашата Балканска Албания и аз се чудя. Единствената идея, която ми идва в момента да е от корена на латинския глагол albeo- бял съм....да не би да е заради некви побелели от сняг Кавказки планини, ама........ :sm186: :sm186: :sm186: Шегувам се ! Струва си да проучиме въпроса
            Ето от Уикипедията : http://en.wikipedia.org/wiki/Caucasian_Albania

            За по-мързеливите, ето нещичко за името на Кавказка Албания :

            Caucasian Albania (or Aghbania) was an ancient state that covered what is now southern Dagestan and most of today's Azerbaijan of the Caucasus. For much of its history, the Caucasian Albania was a part of the Persian Empire.

            Creation of the Caucasian Albanian kingdom and its regions

            The kingdom of Caucasian Albania (Aghbania, Aghvania) was founded in the late 4th - early 3rd century BC. The word Aqva or Aqvanu in the modern Avar language means "Life", and there is a valley named "Aqvanu" north of Kebel-oba in the Zakatala rayon of Azerbaijan, where a significant part of the population is Avar. The Avars of the Zakatala and Belokan rayons speak a dialect of the Avar language called Thabelazul Matz, meaning "The Language of Thabala". "Thabala" is akin to the name of the initial capital of the kingdom, pronounced in many different ways including Kabalaka, Shabala, Tabala, and present-day Gabala. Later the capital moved to the south to Partaw (present-day Barda).
            Е....сега остава само да разберем отдека иде етнонимът на нашите си Балкански албанци....
            Last edited by byzantiner; 24-11-2005, 18:36.

            THE LABARUM


            sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
            ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
            ,sevogorob eht erew ysmim llA
            .ebargtuo shtar emom eht dnA

            Бе сгладне и честлинните комбурси
            тарляха се и сврецваха във плите;
            съвсем окласни бяха тук щурпите
            и отма равапсатваха прасурси.

            Comment


              #7
              byzantiner написа
              Тва название сган малко ме учудва, Чарли :o в темата за Каталунските поля ме обвиняваше точно заради моето отношение към варварите, колониалния дискурс...бла бла.
              За сганта го пуснах нарочно, да видя да ли някой няма да изкряка ...
              Обичам да правя такива обзалагания със себе си. Ако спечеля, ходя да се черпя по едно ирландско уиски (абе бърбън или шотландско пак става) в някой готин бар. Ако загубя, взимам едно DVD и си седя вкъщи, или пък ходя в местната крачма на плажа и си купя нещо евтино, като същевременно се гнуся и очудвам на свинщината на англо-"сганта"
              Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

              Злобата крепи човека, а мързела го грози!
              (собствен патент)

              Comment


                #8
                Batko Charly написа
                За сганта го пуснах нарочно, да видя да ли някой няма да изкряка ...
                Обичам да правя такива обзалагания със себе си. Ако спечеля, ходя да се черпя по едно ирландско уиски (абе бърбън или шотландско пак става) в някой готин бар. Ако загубя, взимам едно DVD и си седя вкъщи, или пък ходя в местната крачма на плажа и си купя нещо евтино, като същевременно се гнуся и очудвам на свинщината на англо-"сганта"
                Абе въобще живот си живееш ти на другия край на света!

                А сега нещичко от Укипедия-та за топонимът Албания:


                :sm113: Оказа се май, че повече теории за произхода на името им, отколкото букви в самото име. Ше спомена тука само, че съвременното им име(на албански)-Shqipëria означава "Земята на орлите". Ще ми се да се дпрем и да коментираме следната информация за предшествениците на днешните албанци във византийските източници :

                We first learn of the ancestors of the modern Albanians in their native land as the Arbanites of Arbanon in Anna Comnena's account (Alexiad, IV) of the troubles in that region caused in the reign of her father Alexius I Comneus (1081-1118) by the Normans. In the History written in 1079-1080, Byzantine historian Michael Attaliates was first to refer to the Albanoi as having taken part in a revolt against Constantinople in 1043 and to the Arbanitai as subjects of the duke of Dyrrachium
                Last edited by byzantiner; 26-11-2005, 17:35.

                THE LABARUM


                sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                ,sevogorob eht erew ysmim llA
                .ebargtuo shtar emom eht dnA

                Бе сгладне и честлинните комбурси
                тарляха се и сврецваха във плите;
                съвсем окласни бяха тук щурпите
                и отма равапсатваха прасурси.

                Comment


                  #9
                  И още нещо, до колкото знам Арбанаси в днешна България носи името си от албанците по един или друг начин. Не, че в Албания няма български топоноими и историческо и сегашно българско присъствие де.
                  Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                  Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                  (собствен патент)

                  Comment


                    #10
                    byzantiner написа
                    Тогава случая е друг: славяните са подчертано земеделска култура, която се нуждае от земя и затова заселването им е съпроводено с много насилие(не че при турското не е имало) над местното население и тоталното му прогонване и запиране на достъпа му от обработваемите земи. Докато при турците, съгласи се, че все пак не е баш така. Въобще тоя образ от Възраждането на миролюбивия славянин в бели гащи адски ме дразни..... :x
                    О, да, съгласен съм. Аз разглеждам нещата от гл.т. на запазването на високото културно ниво на българите особено в планините /имам предвид възрожденската и предвъзрожденската култура/ и явната му липса при албанците /без да се обижда някой/, а не на плоскостта агесия/миролюбие.
                    То изглежда, че целия процес е по-различен. Наистина, при турците няма изтикване от обработваемата земя, но пък извън градовете и планините българите остават в принизено социално положение. Дали това е обяснението за драстичната разлика между балканските и другите планински села и полските?
                    .

                    Comment


                      #11
                      Batko Charly написа
                      И още нещо, до колкото знам Арбанаси в днешна България носи името си от албанците по един или друг начин. Не, че в Албания няма български топоноими и историческо и сегашно българско присъствие де.
                      За Арбанаси ето едно хубаво линкче:

                      :tup: :tup: :tup:
                      За историята на Арбанаси от този сайт:

                      Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
                      Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софий-ският католишки епископ Петър Богдан Балишич,посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
                      Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя.
                      Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
                      През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие). . . гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители. . ." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на насе-лението, „заселено в старо време от българските боляри".

                      По-богат документален материал (преписки и лето-писни бележки върху църковни книги) е останал от XVII и XVIII в. Той показва, че Арбанаси достига своя иконо-мически разцвет през втората половина на XVII в. и до края на XVIII в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също харак-терно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.


                      За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалий-ските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко н Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се до-стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
                      В продължение на няколко века Арбанаси е крепост па гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият- учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в нера-вен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци.
                      Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 мана-стира.

                      THE LABARUM


                      sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                      ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                      ,sevogorob eht erew ysmim llA
                      .ebargtuo shtar emom eht dnA

                      Бе сгладне и честлинните комбурси
                      тарляха се и сврецваха във плите;
                      съвсем окласни бяха тук щурпите
                      и отма равапсатваха прасурси.

                      Comment


                        #12
                        За името - най-вероятна от версиите на Уикипедията ми се вижда "алб" от древноидоевропейско за "планина" /Алпи; цялата почти Албания е планинска/. При другите аналогиите ми се виждат по-произволни.

                        Comment


                          #13
                          но пък извън градовете и планините българите остават в принизено социално положение
                          То това е било неизбежно.

                          THE LABARUM


                          sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                          ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                          ,sevogorob eht erew ysmim llA
                          .ebargtuo shtar emom eht dnA

                          Бе сгладне и честлинните комбурси
                          тарляха се и сврецваха във плите;
                          съвсем окласни бяха тук щурпите
                          и отма равапсатваха прасурси.

                          Comment


                            #14
                            Batko Charly написа
                            Не, че в Албания няма български топоноими и историческо и сегашно българско присъствие де.
                            В спомените на проф.Петко Венедиков пише, че прадядо му, българин, бил управител на Берат май - през турско. Има какво да се търси за това място.

                            Comment


                              #15
                              Albania derives from an ethnonym, Albanoi, the name of an Illyrian tribe. It is thus agreed that Albanoi, Albania, and Albanian share the same etymon.
                              Ейтетва според мене е най-произволното. А иначе другите си звучат нормално:

                              Others think the source may be a non-Indo-European root *alb-, meaning 'mountain' (cf. pre-Celtic alb, "hill").

                              Another idea is that Albania derives from PIE *al-, 'to grow, nourish', from which comes Latin altus, 'high, elevated'.
                              Айде това за древно-келтското название как да е, ама що да не идва и от корена на латинското аltus- висок; за вода- дълбок, което пак си е стар индо-европейски корен, а и албанския език все пак(макар в случая да няма особено значение) е от индо-европейското езиково семейство.

                              THE LABARUM


                              sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                              ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                              ,sevogorob eht erew ysmim llA
                              .ebargtuo shtar emom eht dnA

                              Бе сгладне и честлинните комбурси
                              тарляха се и сврецваха във плите;
                              съвсем окласни бяха тук щурпите
                              и отма равапсатваха прасурси.

                              Comment

                              Working...
                              X