Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История на Албания

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Е, мога само да гадая Но щом думата значи "планини", а имаме алпи и албания ... на принципа най-простото обяснение. Макар, че и това за името на илирийското племе също изгежда вероятно.
    Шотландското наименование, ако идва от латиница, може да се забрави - твърде "ново" е. Остава кавказкото - има ли някаква връзка между него и балканското.

    Comment


      #17
      Макар, че и това за името на илирийското племе също изгежда вероятно.
      Според мене май е политически обременено, защото заемам позицията, че съвременните албанци не са се родили от древните илирийци. Пък и само се замисли- самите албанци не наричат държавата си Албания, за разлика от другите народи. От друга страна обаче, може би имаш право-вероятно е да се споменават такива у Алексиада като анахронизъм и действително Анна Комнина да е имала предвид протоалбанци, които просто нарекла с древно име, понеже това си е нещо като "обичай" във византийската литература, поради подражанието на древните елински автори. Оттук може да идва и идеята у албанците, че са наследници на илирите, ама то тогава ни есме наследници на скитите, мизите и пр., нали се сещате......така това наайменование да е преминало в Западна Европа и т.н. да е навлязло в езиците от виз. литература. Знае ли човек??????

      THE LABARUM


      sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
      ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
      ,sevogorob eht erew ysmim llA
      .ebargtuo shtar emom eht dnA

      Бе сгладне и честлинните комбурси
      тарляха се и сврецваха във плите;
      съвсем окласни бяха тук щурпите
      и отма равапсатваха прасурси.

      Comment


        #18
        Вярно, че византийците ползват географско наименование, така че и "илирийската" версия се разклаща Още повече, че самите те не се наричат така.

        Да не би цялата работа да минава през византийците? Къде за пръв път се среща наименованието "Албания" за балканската област и за кавказката такава?

        ПП
        Езикът им от коя група е и какво може той да каже за произхода?

        Comment


          #19
          Езикът им от коя група е и какво може той да каже за произхода
          Отговорът, който мога да дам е пак от Уикипедия-та, която в този случай се позовава на авторитет(ама то не е необходима да се позоваве на такъв, щото албанският език не можеш да го сложиш нито славянски, нито романски, нито германски, също както и гръцкия, но това не значи, че не е индоевропейски):
          Classification
          Albanian was proven to be an Indo-European language 1854 by the German philologist Franz Bopp. The Albanian language is its own independent branch of the Indo-European language family with no living close relatives. There is no scholarly consensus over its origin. Some scholars maintain that it derives from the Illyrian language, and others claim that it derives from Thracian. The former group doesn't exclude a relationship with Thracian, however it should be added that this question is often loaded with political implications
          Ето линка: http://en.wikipedia.org/wiki/Albanian_language

          THE LABARUM


          sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
          ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
          ,sevogorob eht erew ysmim llA
          .ebargtuo shtar emom eht dnA

          Бе сгладне и честлинните комбурси
          тарляха се и сврецваха във плите;
          съвсем окласни бяха тук щурпите
          и отма равапсатваха прасурси.

          Comment


            #20
            Благодаря!
            Като гледам, никой не е наясно с езика Нали няма данни за илирийския и тракийския ...

            Comment


              #21
              Еми така се очертава. Нядявам се в тази дискуси-анализ поне да мога аз лично да открия потвърждения за нещата, които си мисля за албанците и най-вече за тяхното раждане като етнос, народ, щото тва е нещо, което много малко хора интересува, а пък аз ске интересувам....то на българитени е присъщо-като почти никой около теб не се интересува от нещо, ти почваш живо да се интересуваш. Та сравнявайки вашите знания и впечатления по въпроса да си направя изводи. Отсега да си кажа(както още в първия пост намекнах, даже натвърдих), че за мен албанците са толкоз илири, колкото ние сме наследници на траките. Не им ли омръзна на хората да се занимават с такива глупости....оффффффффффффф

              THE LABARUM


              sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
              ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
              ,sevogorob eht erew ysmim llA
              .ebargtuo shtar emom eht dnA

              Бе сгладне и честлинните комбурси
              тарляха се и сврецваха във плите;
              съвсем окласни бяха тук щурпите
              и отма равапсатваха прасурси.

              Comment


                #22
                Дано да успееш! Пък и от тая работа не се знае какъв заек може да изскочи, такива теми и въпроси са тера инкогнита с много възможности.

                А на хората никога няма да им омръзнат "ония" неща. Едно, че в историята много често предположенията са свободни до произвол и търгват от малко факти, но пък лесно стават норма; второ, че хората лесно се "повеждат" по разни постулати /ей го - Кенеди потичал малко пред камерата да привлече младежта за гласоподаватели и ей ти джогинг-манията в цял свят/; трето - политиката не спира да ползва историята, за добро или за лошо.

                Comment


                  #23
                  Това използване за добро или лошо е неизбежно, наистина.

                  THE LABARUM


                  sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                  ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                  ,sevogorob eht erew ysmim llA
                  .ebargtuo shtar emom eht dnA

                  Бе сгладне и честлинните комбурси
                  тарляха се и сврецваха във плите;
                  съвсем окласни бяха тук щурпите
                  и отма равапсатваха прасурси.

                  Comment


                    #24
                    Странно, самите албанци не назовават страната си Албания, а Shgiperise /върху двете е-та има две точки. Турците пък ги наричат арнаути, а Албания Arnavutlar. Едно е безспорно, този който се запише да учи албански, ще се изпоти здравата.
                    They march in full battle dress
                    With faces grim and pale
                    Tattered banners and bloody flags
                    Rusty spears and blades...

                    Comment


                      #25
                      Прочетох заинтригуван темата открай -докрай и понеже говорим за свободолюбив народ , ви поздравявам с песента "Либерта" на Албано и Ромина ...

                      ПП Не знам защо си е разделил хубавото име ?

                      Comment


                        #26
                        SS-mann написа
                        Странно, самите албанци не назовават страната си Албания, а Shgiperise /върху двете е-та има две точки. Турците пък ги наричат арнаути, а Албания Arnavutlar. Едно е безспорно, този който се запише да учи албански, ще се изпоти здравата.
                        Българите пък- арбанаси

                        офтоп: Имах един колега албанец в университета, който се казваше...Ямарбър. Докато му запомня правилно името се чувствах ето така :1087: :argh: .
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          #27
                          Албанските имена

                          Guy de Mont Ferrand написа
                          Българите пък- арбанаси

                          офтоп: Имах един колега албанец в университета, който се казваше...Ямарбър. Докато му запомня правилно името се чувствах ето така :1087: :argh: .
                          Енвер Ходжа в опитите му да забрани религията е забранили и всички муслимански и християнски имена на новородените албанци, като е измислил нови имена - Илир, Албан и пр.

                          Междудругото в съвременна България има едно албанско село - Мандрица, Ивайловградско. В Одринско до Балканските войни е имало десетина православни албански села - Мандрица е едно от тях. От тези албанци е Фан Ноли, първият албански епископ и първи албански министър-председател - Фан Ноли.

                          Comment


                            #28
                            Първите следи от човешко заселване на територията на Албания се датират в периода от преди 100 000 години . Около 1000 г. пр. Хр. на Балканите се заселили илирите , които са считани за предци на съвременните албанци . Отделни племена създали държави като например държавата на лабеатите , която просъществувала от около 380 г. пр. Хр. до 168 г. пр. Хр. Градове резиденции били Скодра ( Шкодра ) и Ризон (Рисан ) . След Илирийските войни в края на III век пр. Хр. Западните Балкани попаднали под римско влияние и започнала романизацията на илирите . С Разделянето на Римската империя през 395 г. днешна Албания станала част от Източната римска империя или Византия . През 591 г. от север нахлули славяните и започнали да плячкосват целия Балкански п-ов . В VII век дошли прабългарите на хан Кубер . От средата на IX век до 1018 г. албанските земи станали част от Първата българска държава . Тук развивали книжовна и просветна дейност Климент и Наум Охридски . През 1018 г. българският цар Иван Владислав загинал пред стените на град Драч ( днес Дуръс ) . Според Пламен Павлов именно в Албания били някои от последните огнища на българската съпротива срещу император Василий Българоубиец - Пресиян II в планината Томор , Ивац в двореца Копринище в планината Врохот и Никулица . След покоряването на България земите на днешна Албания били включени в диоцеза на Охридската архиепископия . През 1081 г. от запад нахлули норманите на Робер Гискар .
                            След разпадането на Византийската империя вследствие на Четвъртия кръстоносен поход в 1204 г. властта над албанските земи се сменяла в бърза последователност . Наред с чуждите сили ( България , Неапол , Сърбия и Венеция ) , местните аристократи също могли да основат свои собствени княжества . Княжеството на Карл Топия в Средна Албания съществувало от 1359 до 1388 г. Приблизително по същото време , от 1360 до 1421 г. , управлявали Балшичите начело на свое княжество в Северна Албания и Черна гора .
                            От 1443 до 1468 г. князът на Круя Георги Кастриоти Скендербег успешно ръководил отбраната на албанските княжества срещу османците . На няколко пъти той нанесъл сериозни поражения на Мехмед II Завоевател . Но 10 години след неговата смърт съпротивата била сломена и през 1479 г. цяла Албания попаднала под турско владичество за повече от 4 века . В течение на времето повечето албанци приели исляма .
                            През 1912 г. в резултат на победата на балканските съюзници срещу Турция в Първата балканска война Албания отново станала независима ...
                            "Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."

                            Джордж Бърнард Шоу

                            Comment


                              #29
                              За Скендербег във ,, От Галиполи до Лепанто ":
                              Представителите на по-видните албански родове, укрепнали в края на XIV и началото на XV в., обикновено стават жертва на османската практика да се нивелират в социално и класово отношение покорените народи. Чувствителното накърняване на интересите им създава предпоставки за превръщането им в ръководители на съпротивителните движения97. Трябва да се има предвид, че в албанските земи единодействието между селячество и аристокрация не се спъва от остри класови противоречия, както в повечето други балкански региони. Арианити, Кастриоти, Дукагини, Топия и други албански фамилии се издигат непосредствено от недрата на родовото общество и дължат своята власт и влияние до голяма степен на все още живите родово-патриархални отношения. Както точно се е изразил албанският изследовател Алеск Буда, елементите на неразвити обществени отношения в албанските земи през XV в. са силната страна на албанското общество в съпротивата му срещу османците. В Северна и Централна Албания борбата срещу нашествениците е можела да се превърне в истинска народна война, възможно е било да заглъхнат пагубните вражди между представителите на аристокрацията и тя да застане начело на освободителното движение. Затова не е случайно, че през 1432-1436 г. под ръководството на Георги Арианити в Албания избухва голямо въстание, потушено с мъка от османските войски след няколко неуспешни похода. Не е случайно, че съпротивителното движение не заглъхва и след потушаването на въстанието, че в опитите си да овладее взривоопасната обстановка султан Мурад II е принуден да върне земите и привилегиите на част от едрите албански родове и да изключи част от албанските села от тимарската система. Албанското движение срещу османците в епохата на Скендербег е блестящо продължение на съпротивителните усилия от 30-те години на XV в., обогатено с нови организационни форми и белязано от обаянието на един истински народен вожд.

                              Роден към 1405-1406 Г. в семейството на Иван Кастриоти, Скендербег има възможност лично да се запознае с османската военна практика. Между 1423 и 1443 г. в качеството си на заложник при завоевателите той участва в много османски военни походи, издига се до високи административни постове (субашия на Круя и санджакбей на Дебър), но не скъсва връзките със своите сънародници. Победите на именития му съвременник Ян Хунияди в края на 1443 г. му дават очаквания повод да скъса с османската власт и да развее знамето на въстанието в Централна и Северна Албания. Там неговите организаторски и пълководчески способности намират изключително благоприятна почва за изява98. Ако се проследят внимателно действията на Скендербег в следващите години, ще се види, че под умелото му ръководство потенциално съществуващите условия за съпротива придобиват подходящи организационни форми.

                              Първата му стъпка е да създаде единство между албанските родове, без да посяга на тяхната самостоятелност и автономия. На 2 март 1444 г. в град Алесио (Леш) се създава т. нар. Лешка лига - федерация от самостоятелни княжества начело със Скендербег, които обединяват външната си политика, военното дело и създават обща каса. В следващите години нейното единство неведнъж ще бъде поставяно на изпитание, но тази форма на антиосманско взаимодействие на господстващата класа все пак се оказва твърде сполучлива. Това е един от малкото възможни начини да се обединят усилията на антиосмански настроените властели, без да се правят опити за истинска централизация. Ръководейки се от принципа, че това, което не може да се постигне с армия от 10 000 души, не може да се осъществи и с по-големи сили, Скендербег организира постоянно военно ядро от 8 000 - 10 000 елитни бойци. Този отряд не само е първокласна военна сила, но и стожер за единството на Лешката лига. Заедно с това той използва военните опълчения на членовете на лигата и много често прилага тактиката на „партизанска война". В нея той привлича широки слоеве от свободното селячество. Тази пъстра военна организация съчетава в себе си достиженията на европейската военна мисъл от XV в. (постоянната армия на Скендербег намира паралели със съществуващите в Западна Европа професионални наемни армии), традиционната средновековна военна доктрина и масовото участие на народните маси. Сравнително малобройните, но сплотени военни сили, умело ръководени от албанския народен вожд и използващи особеностите на терена, се превръщат в страшилище за османските пълководци. За кратко време те предизвикват възхищение в цяла Европа99. В продължение на 23 години, като се започне от лятото на 1444 г., когато Скендербег разгромява Али паша Евренесоглу, много прославени османски военачалници и лично султаните Мурад II и Мехмед II ще са принудени неведнъж да се оттеглят от албанските земи след катастрофални поражения100. Като се прибави към това голямата дипломатическа активност, насочена към папството, Унгария, Дубровник, Венеция, арагоно-неаполския крал Алфонс V и др., чийто основен смисъл е търсенето на съюзници, става ясно защо името на Скендербег фигурира неизменно на страниците на европейската дипломатическа кореспонденция винаги, когато става въпрос за организиране на антиосмански коалиции101. Разбира се, в определени периоди албанският вожд се принуждава да плаща харадж и да се признава за османски васал102, но за него това не е средство да закрепи личната си власт или да получи лични облаги, а дипломатически похват да неутрализира османската заплаха в критични моменти. По този начин той намалява до минимум последиците от епизодичните военни неуспехи, които и неговият военен гений е трябвало да понесе. До самата си смърт на 17 януари 1468 г. Скендербег остава непреклонен пред османската експанзия и на практика показва, че успешната съпротива е функция на умелото организиране и насочване на човешките и материалните ресурси, колкото и ограничени да са те.
                              "Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."

                              Джордж Бърнард Шоу

                              Comment


                                #30
                                Блог за средновековна обща и балканска история
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X