Относно власите
Интересен за отбелязване е факта, че до края на XV век власите са имали особена функция в Османската империя. Те са имали статута на привилегировано населание, което е охранявало границите на империята и е участвало в акънджийските походи в съседни земи.
Статута на привилегировано население получават всички заварени общности имащи специфичен и ценен поминък на Балканите от османските завоеватели. Такива са например саксонските рудари, обитаващи района на Самоков, населението занимаващо се с отглеждането на ориз в Горнотракийската низина и др.
Османците освобождават привилегированото население от ред данъци, като в замяна получават верността му и използват неговите ценни умения.
Що се отнася до власите, вероятно те са изпълнявали подобни функции още преди османското нашествие.
Сведения за гранично население, ползващо големи привилегии има през XIII век в Мала Азия. Това съсловие се нарича "акрити" и е охранявало източните граници на Никейската империя, а впоследствие и на възобновената Византия от нашествията на тюркоезичните племена. Добре известно е какво става, когато привилегиите на акритите са отнети, а тяхната съпротива сломена.
Писмени сведения за използването на власите като погранично население до османското нашествие за съжаление няма. От коя държава и къде са били разположени, може само да се гадае.
Все пак смятам за интересен за отбелязване факта, че първите сигурни сведения за власи във визанийските извори, касаят събития развиващи се около границите на империята. За пръв път власите са споменати в добавка към Хрониката на Скилица, засягаща събитие от 976 г. Сведението разказва за убийството на Самуиловия брат, Давид от власи.
През 1160 г. византийците използват власи, обитаващи поречието на Дунав (тогава северна граница на империята) при похода си в унгарските земи.
Ако такова гранично население е съществувало, то със сигирност е играло значима роля в събитията около възобновяването на България в края на XII век. Още повече първите български царе се именуват "цар на българи и власи".
Тези размишления ме навеждат на мисълта, че появата на влашко население северно от р. Дунав е резултат от динамичната обстановка на Балканите през XII век. А българските владетели несъмнено са се възползвали от "услугите" на тези "номади- граничари".
В заключение искам да отбележа, че наследниците на тези власи населяват тънката ивица земя, на десния бряг на Дунав от р. Морава до Тулча. Дотам се е простирала Османската държава, когато привилегиите на пограничното население са отнети и власите остават да живеят в тези земи.
Интересен за отбелязване е факта, че до края на XV век власите са имали особена функция в Османската империя. Те са имали статута на привилегировано населание, което е охранявало границите на империята и е участвало в акънджийските походи в съседни земи.
Статута на привилегировано население получават всички заварени общности имащи специфичен и ценен поминък на Балканите от османските завоеватели. Такива са например саксонските рудари, обитаващи района на Самоков, населението занимаващо се с отглеждането на ориз в Горнотракийската низина и др.
Османците освобождават привилегированото население от ред данъци, като в замяна получават верността му и използват неговите ценни умения.
Що се отнася до власите, вероятно те са изпълнявали подобни функции още преди османското нашествие.
Сведения за гранично население, ползващо големи привилегии има през XIII век в Мала Азия. Това съсловие се нарича "акрити" и е охранявало източните граници на Никейската империя, а впоследствие и на възобновената Византия от нашествията на тюркоезичните племена. Добре известно е какво става, когато привилегиите на акритите са отнети, а тяхната съпротива сломена.
Писмени сведения за използването на власите като погранично население до османското нашествие за съжаление няма. От коя държава и къде са били разположени, може само да се гадае.
Все пак смятам за интересен за отбелязване факта, че първите сигурни сведения за власи във визанийските извори, касаят събития развиващи се около границите на империята. За пръв път власите са споменати в добавка към Хрониката на Скилица, засягаща събитие от 976 г. Сведението разказва за убийството на Самуиловия брат, Давид от власи.
През 1160 г. византийците използват власи, обитаващи поречието на Дунав (тогава северна граница на империята) при похода си в унгарските земи.
Ако такова гранично население е съществувало, то със сигирност е играло значима роля в събитията около възобновяването на България в края на XII век. Още повече първите български царе се именуват "цар на българи и власи".
Тези размишления ме навеждат на мисълта, че появата на влашко население северно от р. Дунав е резултат от динамичната обстановка на Балканите през XII век. А българските владетели несъмнено са се възползвали от "услугите" на тези "номади- граничари".
В заключение искам да отбележа, че наследниците на тези власи населяват тънката ивица земя, на десния бряг на Дунав от р. Морава до Тулча. Дотам се е простирала Османската държава, когато привилегиите на пограничното население са отнети и власите остават да живеят в тези земи.
Comment