Логистика и численост при средновековните армии

[gollum]

Дори и от твоя текст (въпреки малките грешчици в превода) се вижда, че вестта стига до краля, след като викингите наближават Йорк.

Така е, но не е ясно колко време минава между "наближават Йорк" и битката, от която поне на мен ми изглежда да идват "четирите дена". Т.е. може да са повече от четири (минимум - пет, може и шест да са; както посочих - всеки ден разлика променя тежестта на похода). А в "Уики" е представено така, сякаш първо се случва битката, кралят тръгва след нея (което би му оставило дори по-малко от четири дена).
А за превода - нямам никаква идея колко е добър - както вече написах, не съм се интересувал преди това от темата и това е текст, който намерих набързо в Интернет (един от публикуваните варианти на "Хрониките..."). Ако имаш нещо друго - пусни го, ще е интересно. Сигурно си имат някакво основание за "четирите дни". От това поне не изглежда изрично да се посочва кога е тръгнал, че да се вадят тези "четири дни", нито пък става нещо ясно за размера на силата му и дали се движат на коне, пеш и прочее (само става ясно, че има и флот и че преди да се срещнат с противника си се срещат с флота).

Малка корекция, не са само "предположения", а "обосновани предположения".

Да, така е.

[boilad]

Един текст, макар и отнасящ се за малко по-късен период, който дава известна представа за трудностите при снабдяването:

В XVI веке армии, достигавшие численности десятков тысяч человек, встречали уже частые затруднения в нахождении на месте выпеченного хлеба. Появляется новое слово "гарнизон"; гарнизоном во Франции XVI века назывался продовольственный склад, предназначенный для войск. Впоследствии такие склады появились во всех пунктах, где постоянно квартировало достаточное число войск, и слово "гарнизон" получило современное значение. Из этих складов правительство уступало капитанам, встречавшим затруднения на рынке, продовольственные припасы для их солдат по заготовительной цене, с соответственным вычетом из жалованья солдат.
В период гугенотских войн вождь гугенотов, Колиньи, придавал большое значение организации продовольствия и, приступая к формированию армии, заявил: "начнем компоновать это чудовище с желудка". Стремления гугенотов удержать дисциплину в войсках, не ставить солдата в условия, вынуждающие к грабежу и реквизиции, вызвали назначение особых продовольственных комиссаров, формирование обоза, введение в штат каждого эскадрона 1 хлебопека; была изобретена полевая хлебопекарная печь. В этой печке или в обывательской эскадронный хлебопек должен был перепекать в хлеб муку, которую добудет комиссар. Однако, затея эта была преждевременной, сам Колиньи, [210] глядя на налаживавшийся в начале войны порядок в войсках, сказал; "это не продержится и двух месяцев", и, действительно, очень скоро гугенотские войска, как и их противники, перешли на грабеж и реквизицию.
Переход к постоянным армиям создал нового крупного потребителя хлеба и совпал с огромным развитием хлебной торговли{142}. Экспорт важнейших портов в период XVI-XVII веков вырос с 5 до 50 тыс., тонн, высокие хлебные цены толкнули дворян на увеличение запашки их поместий и на увеличение барщинного труда крестьян. Густав-Адольф закупал в 30-тилетнюю войну хлеб в России{143}, но главнейшим портом, отпускавшим хлеб (польский), являлся Данциг, а мировой хлебной биржей был Антверпен, а после его разгрома - Амстердам. В 1672 г. голландские купцы поставляли зерно в магазин Лувуа, предназначенное для питания армии, вторгавшейся в Голландию; такова интернациональная природа капитала.
Особенное внимание правильному довольствию войск уделял Тюренн, выдающийся французский полководец, сын Оранской принцессы, протестант{144}, воспитанный в школе нидерландского военного искусства, участник тридцатилетней войны, фронды и первых войн Людовика XIV. Ветераны походов тридцатилетней войны жаловались, что во время операций войска иногда по три недели не видели крупинки хлеба.
В своих мемуарах{145} Тюренн объяснял, почему в 1644 году, вынудив неприятеля отступить от Фрейбурга, он не мог оторваться от Рейна и последовать за отступающим неприятелем в Вюртемберг: тогда как старые солдаты пекли себе хлеб сами, новые солдаты привыкли жить на готовом хлебе, а так как магазинов, из которых можно было бы подвозить муку при наступлении, не было, то и пришлось остаться на Рейне. По-видимому, к этому моменту операций конца тридцатилетней войны, когда приходилось действовать в совершенно опустошенной Германии, и начала окончательно складываться во французской армии [211] магазинная система довольствия. В первый период 30-тилетней войны магазинами пользовались, но еще эпизодически, например, баварская армия в 1620 году, во время Белогорской операции.
Лувуа расположил продовольственные магазины в крепостях: эти магазины были особенно значительны в тех. районах, которые должны были являться базой намечаемого похода. Войска получали хлеб вполне регулярно из магазинов. Последнее становилось тем более необходимым, что, по мере того, как военная служба получала принудительный характер, являлась возможность формировать более многочисленные{146} армии, довольствие которых местными средствами становилось затруднительным. Войны эпохи Людовика XIV велись армиями в 3-4 раза большими, чем 30-тилетняя война; эти армии двигались в одной колонне, а в народном хозяйстве еще не получили распространения посевы картофеля, которые играли такую видную роль при довольствии войск местными средствами, начиная с французской революции{147}.
Благодаря магазинам, французская армия получила значительные выгоды. Коалиционные армии, действовавшие против Франции Людовика XIV, только в течение последней войны (за испанское наследство) перешли полностью на довольствие из магазинов; в первых же войнах, рассчитывая преимущественно на местные средства, противники Франции могли начинать кампанию очень поздно - лишь в конце мая или в начале июня, когда подрастали подножный корм и посевы и можно было довольствовать многочисленную конницу зеленым кормом. Французская же армия, получавшая сухой фураж из магазинов, не был связана отсутствием на местах весной фуража и могла сосредоточиваться с зимних квартир и приступать к операциям на месяц раньше противника, что давало неисчислимые выгоды.
Постепенно выработалась так называемая пятипереходная система; при которой армия получала регулярное довольствие при удалении не свыше, чем на 5 переходов [212] от магазина. Не далее, чем в трех переходах от магазина закладывались полевые хлебопекарни и организовывался мучной транспорт для подвоза муки из магазина в хлебопекарни. Армия удалялась не свыше 2 переходов от хлебопекарен: между армией и хлебопекарней работал хлебный транспорт, с подъемной силой на 6 дневных дач хлеба, по расчету двух суток пути в один конец, двух - на возвращение и двух суток на нагрузку, разгрузку, задержки и отдых. В общем, мучной и хлебный транспорты рассчитывались каждый по 1 парной повозке на 100 человек, что при двухфунтовой даче хлеба позволяло поднимать на 9 дней муки и на 6 дней хлеба. Так как солдат нес на себе на 3 дня хлеба, и хлеб съедобен летом только в течение 9 дней, то увеличение хлебного транспорта сверх 6-тидневной подъемной силы не имело бы смысла. Армия в 60.000 человек, располагая 600 повозками для муки, 600 повозками для хлеба, вместе с 3-х дневным носимым запасом, поднимала всего 18-дневный запас, что позволяло устанавливать правильный кругооборот на 5 переходах удаления от базисного магазина и, в крайнем случае, с перебоями, растянуть на короткое время операцию до 7-ми переходов.
Гораздо труднее было организовать подвоз овса. Армия в 60 тыс. имела почти 30.000 лошадей. Если исключить 10.000 обозных лошадей, которые в тылу могли найти себе корм, то оставалось все же около 20 тыс. строевых, с суточной потребностью в 7 тыс. пуд. овса. Правильный кругооборот при 5-переходной системе потребовал бы обоза с 15-дневной подъемной силой, - около 3500 парных повозок, т. е. увеличения продовольственного обоза в 4 раза. Это являлось недостижимым, и сухой фураж получался в армии лишь при действиях вблизи от магазина или при наличии транспорта по водной артерии. В других случаях приходилось прибегать к фуражному довольствию местными средствами{148}.
Очень скоро другие европейские государства переняли у французов магазинную систему снабжения. В 1721 году в Пруссии имелось всего 21 магазин военного ведомства, в которых хранились хлебные запасы, достаточные для довольствия в течение одного года 200 тысяч человек (т. е. в пять раз большего числа, чем в тогдашней прусской армии). Постепенно вопросы довольствия получили решающее значение в стратегии. Магазинная система, дававшая [213] вначале полководцу большую свободу, совершенно связала его в направлении и размахе операций.
Фридрих Великий твердо держался магазинной системы, искусно пользуясь для закладки новых магазинов и транспортирования запасов речными путями; ему принадлежат характерные изречения: "я держусь мнения Гомера - хлеб делает солдата" и "не я здесь командую, а хлеб и фураж"{149}.

http://militera.lib.ru/science/svechin2a/09.html

[Кухулин]

само става ясно, че има и флот и че преди да се срещнат с противника си се срещат с флота

И това е толкова ясно, колкото и другото Употребена е дума, която може да означава и армия, и флот (lid). Затова доста от авторитетните преводи са предпазливи: "срещнал се със силите си"

По същество, Хардраде се мота в района с няколкостотин кораба, а английския флот търпи яки загуби малко по-рано, та нали се сещаш...

А още по по същество краля най-вероятно забира северния фирд, щото е разпуснал по-рано южния, та може и с тях да се е събрал. Изобщо, тегавиня

[gollum]

Е, както обикновено става, когато човек не е в темата - затова е хубаво, когато някой разясни нещата. Т.е. нищо не е ясно, както обикновено и има много пространство за интерпретация. Т.е. разстоянието някак може и да са го "хванали" (макар че като погледнах в гугъл ърт, май тези 180 мили са по права линия между Лондон и Йорк, по суша ще да са били повечко), но за колко точно време , какви са били силите... Т.е. по отношнение на темата май няма как да се извади много.

А още по по същество краля най-вероятно забира северния фирд, щото е разпуснал по-рано южния, та може и с тях да се е събрал.

Е, тях кога е успял да ги свика, а и някаква част от тези сили не са ли точно тези, сражавали се пет дена по рано, предвождани от братята на съпругата му?
Иначе, да, някъде преди време бях попаднал (случайно) на статия, в която имаше подобна теза, на за следващото сражение (със Завоевателя), че не е имало бърз марш с цялата армия на юг, а само краля и свитата му, просто на юг са свикали южното опълчение отново.

По същество, Хардраде се мота в района с няколкостотин кораба, а английския флот търпи яки загуби малко по-рано, та нали се сещаш...

Е, сега, мотка се - по това време се мотка по сушата, т.е. корабите едва ли са много оперативни, така да се каже - екипажите (т.е. силата им) в по-голямата си част са слезли. А и наличието на флот още не означава, че ще прехване нещо с него - дори в тази ситуация не е казано, че ще ги прихванат. Аз по-скоро се зачудих как по не особено голямата река (при това, май минаваща не толкова далеч от мястото, където са корабите на Хардрада) ще прекарат някакъв що-годе значим флот до въпросния Тадкастър (където трябва да са се срещнали).

Но 70-тина километра дневно марш - дори и на коне, - и директно влизане в сражение (и то тежко и няколкочасово) след това... не знам.

[Кухулин]

Т.е. по отношнение на темата май няма как да се извади много.

За едни много, за други малко

Но 70-тина километра дневно марш - дори и на коне, - и директно влизане в сражение (и то тежко и няколкочасово) след това... не знам.

Е, общо взето, това е най-силния аргумент срещу тия 4 дена, а не изворите. Не че не може да са ги изпрепускали, но по-вероятно да са 6 дена, имхо.

[boilad]

Ако Харолд е научил за битката докато е в Лондон това означава не 70, а 140 км дневно, все пак на вестоносец също е отнело време да стигне до там след края й, което е още по-невъзможно.

[Кухулин]

В началото на юни, след четири месеца поход, Марий изведе легионите си в широката крайбрежна равнина, откъдето започваше Трансалпийска Галия. Богатата и заселена област между Арелат и Аква Секстия му се стори подходяща за разполагане на легионите, които си построиха лагер в съседство с град Гланум, южно от река Друенция. И един факт, достоен за отбелязване: обозът беше дошъл по-бързо от основните части, след като целият път му беше отнел само три месеца и половина.

Не знам колко е вярно, но е весело

[Г Павлов]

Здравейте
Смело мога да кажа, че воловете от обоза нямат нужда от фураж и ще издържат значителен преход само на паша . Представете си ,че ви предстоят 3500 км по местност където не само няма от къде да закупите фураж , но и няма от къде да фуражирате . Преход през тежки терени , пресичане на пълноводни реки, разстояния с пустинен характер и липса на вода , тежък планински преход, и постоянна опасност от нападения , пожари , зарази от лоша вода и др . Тези преходи са осъществявани многократно и успешно . Американските пионери по пътя за Орегон , Калифорния и Санта Фе са ги извършили именно на волски впрягове . И понеже е правено само преди около 170 години има множество запазени дневници и описания как е протичал пътя

[gollum]

Здравей, Г Павлов. Съгласн съм, че жоивотните (каквито и да са) могат да карат на паша, т.е. на каквото намерят по пътя. Но това значително ще ограничи групата хора и животни откъм време, място и прочее. Т.е. въпросът е в контекста (колко, в каква ситуация и прочее).
Едно е група от няколко десетки хора и животни, които нямат бърза работа и за които сблъсък с неприятел е нещо макар и възможно, но странично. Съвсем друго е група от няколко хиляди до няколко десетки хиляди, притискани от време и противник. Тук не става въпрос за просто умножение. Впрочем, ако сте прочели темата, това вече е споменавано в нея.
Каквито и животни да се използват за транспорт, те имат нужда от храна и вода. Ако си ги набавят по пътя от местността (т.е. фуражират в един или друг смисъл), то това струва време (т.е. ще се придвижват по-бавно в сравнение с друга група, която разчита на събрано вече продоволствие). Освен това, ограничава размера на групата (дадена местност може да поддържа за определен период от време ограничено количество животни). Т.е. в сила са различни ограничения. Целта на тази тема е да се опитаме да ги установим и опишем, доколкото е възможно.

[Г Павлов]

Това го разбирам , и всъщност търся данни за тема в раздел Фантасмагория , но смятам, че намереното би било интересно и тук . За сега успях да намеря ,че подобен керван е изминавал дневно средно около 15 мили или 24 км . Ще потърся и за най -големите такива кервани . За сега попаднах на необходимите хранителни продукти които носят със себе си. Ако е интересно и полезно ще ги напиша , но не можем да направим пълна аналогия , част от продуктите са липсвали в менюто на европееца преди откриването на Новия Свят .
Всъщност били са притиснати много от времето , само за кратък период от време е било възможно да пресекат планините . Всички забавили се ги е очаквала смърт , попаднали веднъж в снежен капан е нямало измъкване , имало е дори случаи на човекоядство в подобни ситуации .

[Г Павлов]

Това което успях да намеря е :
Такива кервани са се състояли от 200 до 30 каруци , обикновено са били под 100 каруци . През 1843г голям керван от 1000 души , мъже, жени и деца , с 120 каруци и 5000 oxen and catlle - волове и говеда /тоест освен впрегатните животни са карали и такива за развъждане на новото място и животни които по пътя да използват за прясна храна / . Кервана е преминал пътя успешно .
Тоест 5 хил говеда които всеки ден трябва да пасат + жени и деца които също забавят кервана и имаме постигнато дневен преход от 24 км и цяло разстояние от 3500 км .

[messire Woland]

Много зависи и от терена, през който се минава. Дали заселниците, за които става дума, не са минавали през предимно равнинен терен (с много място за паша)? Докато в средновековна България е имало много гори и значително по-малко такива открити терени, лесни за преминаване (оттам и скоростта) и с място за паша.
Съотношението заселници/войници също е от значение.

[gollum]

Притиснати от времето но в друг смисъл, не в характериня за една военна кампания. Т.е. имат определен от сезоните "прозорец", в който трябва да се вместят. Ако направим военна аналогия, можем да приемем времето (идващата зима) като "противника". Въпросът е, че за разлика от реален военен противник, "зимата" е общо взето предвидима (от опит се научава в какви граници тя настъпва), което позволява да се ползва планиране за цялата "кампания". Ситуацията в случай на човешки противник е различна - той действа активно и не е ясно кога и какво ще направи. И, вероятно най-важното, реагира на нашите действия - нещо, което няма как да се каже за зимата.
Та, макар без съмнение планирането и осъществяването на подобен род преходи да е сериозно начинание, искащо много опит, това, все пак, е различен тип опит и условия от тези, характерни за военна кампания. Това означава, че трябва да подхождаме с внимание към това какво може да се използва.
Между другото, подобен род активност (сезонни преходи на "цяло племе") е характерна за всички номади в една или друга степен. Срещал съм мнения, че успехите на монголите в логистично отношение се коренят в дългата им практика в сезонни преходи, при това, понякога в тежки полу-пустинни условия. Елементите са много сходни с преселническите, но има и разлики: а) вероятно стадата им са били по-големи, доста по-разнообразни като видове животни (всяко със своите си нужди); б) разполагали са с по-малко коли, за превоз на имущество (и вероятно с по-малко и по-преносимо такова); в) вероятно военната опасност е присъствала в по-голяма степен като важен елемент; г) миграциите им са имали сезонен характер, т.е. не са се преселвали за да уседнат на ново място (преселниците са били по същество уседнали), а са го правили почти всяка година, следвайки определен сезонен ритъм.
Но да се върна на аналогията: според мен, има и други съществени разлики. Както спомена Воланд, ставало е въпрос за преходи най-вече през Средния запад, т.е. през предимно равнинен терен богат на пасища, а вероятно и на източници на вода. И двете са много важни.
Второ, трябва да отчетем периода и технологичното развитие. Струва ми се (някъде бях чел нещо по този въпрос, но спомените ми са смътни, така че аргумента следва да се приема внимателно и да се провери), че има съществени разлики в градежа на самите коли, както и в начина, по който се впрягат животните, съответно, това означава и в товароподемността.
Трето, поне една част от този период (не знам за кой говориш точно, но втората половина на XIX век - определено) се пада във време, в което широко се ползват консервите. Това много променя обема и трайността на продоволствието, което може да се носи, т.е. качествено променя снабдяването. Ако е за въпрос, този фактор е много съществен и при сухопътните кампании от този период, ако го сравним с Античността или Средновековието.
Има и прилики - основен източник на продоволствие и през Средновековието за армиите е било "самоходното" такова, т.е. домашни животни, които се движат на собствен ход докато стане нужда да напълнят стомасите на войниците. Т.е. този елемент ще съвпада. Но най-вероятно съотношението добитък към персонал ще е по-различно (не им е необходимо да им останат стада за поминък след прехода, самите преходи са по-къси). Основното логистично средство ще са самия добитък и най-вече някакъв тип коли (доколкото схващам едноосни или двуосни, като комай за активната полева армия по-скоро първите, докато за по-бавния обоз - вторите).
Т.е. данните трябва да се приемат с определена доза предпазливост, когато ще се използват за изграждане на сценарий в друг контекст (война, Средновековие).

Какви са възможните разлики (според мен - и цялото да се приема със същата предпазливост, защото са си спекулации):

1) подразделение с численост около 1000 души е сравнително "малко" (или да кажем, между "средно" и "малко"). Естествено, зависи от периода и характера на кампанията / военните действия, но полевите армии обикновено биха били изградени от няколко хиляди души, т.е. няколко такива отряда. Ако има опасност от полеви сблъсък, т.е. има вражеска полева армия, това ще налага армията да се движи в опасната територия (където се очаква противодействие) в обща група - иначе рискува да бъде разбита на части. Т.е. най-вероятно е съществената част от прехода да се извършва на доста по-голяма група. Придвижване на по-малки отряди (вероятно със сходна численост - няколко стотици до една-две хиляди) ще е на своя или "безопасна" територия (където и снабдяването може да се организира предварително) или за отряди, изпратени с конкретна задача - нещо, характерно за повечето кампании - да речем, да обсадят или блокират твърдина и прочее (основната цел на кампаниите е контрола над крепости и населени места).

2) Разстоянията, които трябва да се изминат като правило ще са многократно по-малки - обикновено десетки до стотици, но не и хиляди километри (освен в някакви по-редки и изключителни случаи). Но и времето за преход ще е по-ограничено - в дни, евентуално седмици, но не и месеци.

3) Различен ще е маршрута в рамките на една кампания. Това ми се струва съществено. Ако преселниците имат крайна и начална точка и се придвижват между двете - през като цяло слабозаселени или незаселени земи, при това, с наличие на доста диви животни, които могат да се ползват за храна, то полевите отряди на една средновековна армия в рамките на кампанията ще действат на сравнително малка територия (сравнението е с мащабите на преселническите преходи), но за сметка на това многократно ще се придвижват по съвпадащи или близки маршрути. За сметка на това, ще минават през предимно населена територия. Т.е. за тях ще е характерно много по-голямо изтощаване на територията (вероятно, още при първото преминаване). Настина, населените територии дават повече за фуражиране, но често самата възможност може да бъде отказана или затруднена от страна на противника (прибиране на храните (реколтата и добитъка) в охраняеми твърдини, унищожаване на запаси, отравяне на кладенци и прочее). А няма как да се разчита на някакъв съществен дивеч (няма много диво живеещи животни, които да стават за храна в култивирани територии).

4) На практика вече го описах по-горе - различна е територията. Предимно култивирана и заселена спрямо слабозаселена, но с достатъчно много живот по нея. Т.е. възможността за набавяне на храна (преживяване от територията, през която се придвижват) ще е значително намалено в повечето случаи (разбира се, възможни са и благоприятни такива - тъкмо реколтата е прибрана, а стадата са големи).

5) Различни са условията на прехода. При заселниците може да се планира колко ще се измине на ден, кога да се спре за да се пусне добитъка да пасе (или пък да се поддържа сравнително бавен темп на движение). Няма много фактори, които да създават ограничения - най-малкото, не са активни. Докато в случая с военна част на марш нещата са различни - когато спре за да лагерува, трябва да се погрижи за сигурността си (в опасна територия това е много важен фактор), да се изгради и патрулира някакъв защитен периметър и прочее. Това се отнася и до обоза (с добитъка), който трябва да се охранява.
Същият фактор е в сила и при фуражиране, за което или ще се изпращат отделни отряди от основната сила (а това предполага тя да ги изчака) или цялата група ще се раздели на отделни отряди, които да "шарят" из околностите в търсене на храна и вода. И в двата случая военната част ще е много уязвима, нещо, което е демонстрирано и използвано не веднъж от противника.

6) При военна част по време на кампания темпът на движение ще се мени в доста широки граници (в сравнение със заселнически керван). В опасна територия, при маневриране с полева армия на противника темпът ще е много по-бърз (в повечето случаи). Докато при придвижване към някакъв сборен пункт през безопасна територия (своя) или относително безопасна може и да е по-малък. От друга страна и необходимото разстояние, което трябва да се измине за определено време ще е различно. Военната кампания диктува свои нужди, различни от тези на заселниците.
Реално погледнато, една средновековна пеша военна част със сходен размер (няколко стотици) сигурно без проблем може да постигне среден дневен темп на придвижване от 20-тина километра, а може би и 30-35. Но в различен етап на кампанията това може реално да означава придвижване към целта (по права линия) само от няколко километра. Или пък дни, при които се стои в укрепения лагер или няма никакво движение. Докато заселниците имат по-далечна цел и по-отмерен ритъм.

Всичко това са разни бележки и размишления, нищо повече.

[gollum]

Като погледнах какво съм написал вчера се усетих, че съм пропуснал най-важното с оглед на идеята ти, Павлов (да използваш някакъв "мащаб" и "размерности" за сценарий за "Фантасмагории" - това и на мен ми е близко, защото интереса ми към темата за логистиката е продиктуван от идеята за игра).
Моето разбиране за нещата към момента (нищо повече от не кой-знае-колко-информирано мнение) е, че армиите най-общо казано "през Средновековието" доста рядко са можели да разчитат на организирано снабдяване, т.е. на това, което сами си носят (в обоза) и на някакъв вид допълнителни "снабдителни колони", така че най-често са се издържали от територията, през която се движат (или в рамките на която оперират). То затова и са множеството ограничения, които се разискват в темата. Някакво смислено снабдяване е можело да се организира на своя територия (и то не винаги). Затова е толкова важен контрола на крепости и маршрути, особено водни (речни или морски - основни логистични "артерии" по това време) - в крепостите може що-годе сигурно да се събират и съхраняват запаси от продоволствие, а по водни пътища е най-удобно те да се транспортират. Така че фуражирането под различните му форми (както и съзнателните действия към ограничаване на възможността на противника да го прави) е било доста съществена дейност по време на военна кампания (както и цялата "малка война" около това).
Та, с оглед на това, аз бих използвал следните общи ограничителни рамки при конструиране на сценария:

1) Може би е добре да си съставиш базова таблица със средни стойности, на която да се опираш. Примерно, да приемеш определена "средна скорост" и "среден дневен преход" за стандартна армия от 1000 души, която след това да модифицираш. Примерно, началното може да бъде 1000 души конница, 1000 души пехота (ако групата е смесена просто вземаш пехотната норма за основа). След това да ги модифицираш (в таблицата) според качеството (това със сигурност е оказвало влияние), снабдяването (нещо простичко от типа на - имат собствени запаси спрямо трябва да фуражират) и обстановката (собствена/безопасна територия и опасна територия). Командването реално ще има сериозен ефект, но той може да се модифицира отделно.
Можеш да си съставиш базова таблица за среден преход на час, за да можеш да я ползваш в сценария според това горе-долу колко време ще отделят в даден случай армиите за марш (като го базираш на тази средна стойност).
Не знам какви точно трябва да бъдат тези стойности, но аз бих приел нещо от типа на, може би, 3 км/ч за пехота и 5 км/ч за конница за 1000 души "необременени" (т.е. без обоз с коли), т.е. дневния преход в този случай ще бъде (при основа от 8 часа) 24 и 40 км. За "обременени" бих приел нещо от типа на 2,5 км/ч, т.е. 20 км.
Качеството на армията можеш да го симулираш или като създадеш отделен комплект стойности (мисля че е добре да не се играе много с това, т.е. да приемеш, да речем, три нива на "качество" на войската). Да речем, горното може да е "средно качество". "Високото качество" можеш да увеличиш движението с по 1 км, а пък "лошото качество" - да го намалиш с по 1 км. Макар че качеството може да се симулира и просто като отпускаш повече или по-малко часове за преход на ден. Така вероятно ще е по-чисто и лесно (примерно, за ниско качество 4-6 часа преход, а за високо - 10 часа - това като "средно дневно" за целия преход.
Хубавото на този метод е, че можеш да "играеш" на дребно. Например, ако сценарият го изисква, да зададеш ускорен преход (за кратък период от време) от 10-12 или 14 часа. Обратното, ако включиш "фуражиране" в даден период от прехода можеш директно да намалиш броя часове за движение (да речем, вместо да го смяташ по 8 на денонощие - по 4 до 6 в зависимост от контекста).

2) При равни други условия по-малката армия може да се придвижва по-бързо (причината сме я обсъждали в темата, но е общо взето очевидна). Не знам точно с колко, това ще трябва да се преценява "на око". Но вероятно може да се "отрежат" поне 1-2 км дневен преход на всяка допълнителна "хилядарка" (ако приемем, че изчисляваш средната стойност на 1000 души), плюс може би да съкращаваш активното време за дневен марш с още поне 1/6 час на всяка 1000+ (заради организацията).

3) Вероятно трябва да включиш фактор "изтощение", т.е. колко време вече действат без почивка (движат се, участват в сражение), като този фактор ще намалява ефективността им. Вероятно е добре просто да го имаш предвид и да намаляваш с малко дневните преходи. Както и общото им състояние (нахранени спрямо гладни (от няколко дни без възможност да се снабдяват или да измъкнат достатъчно от местността).

4) Дали армията разполага със значим обоз или не. "Леката" армия ще се движи по-бързо от "обременената" при равни други условия, но пък втората ще може да поддържа по-дълго време равномерен темп, докато първата с изчерпване на снабдяването си най-вероятно ще се забави. Т.е. нещо от типа на разлика в "късия" преход спрямо дългия.

5) Фактор командване и боен дух. В изключителни случаи нещата могат да се променят в зависимост от качеството на командира и състоянието на бойния дух на армията. Т.е. да позволиш за кратко значими отклонения от приетата стандартна стойност, но да бъдат оправдани от някаква конкретна цел или ситуация.

6) Може би не е зле да се модифицират допълнително стойностите с оглед на терена, през който протича прехода (дали е познат или не (дали са намерени местни водачи), дали е равнинен, пресечен или сложен (алпийски)), както и на метеорологичното време (ако армията е обременена с обоз с коли, а имаме продължителни дъждове, това значително ще ограничи подвижността й).

Не знам дали нещо такова ще ти помогне и дали това имаш предвид, но аз горе-долу по този начин обобщавам нещата за игра (да речем).

[Guy de Mont Ferrand]

По въпроса с воловете - много се съмнявам, че животни през 19 век могат да издържат да теглят фургони цял ден и после за награда просто да ги оставят да си рупат тревичката, която я я има, я не там, дето господарите им са решили да си установят бивака. Впрочем, от време оно (т.е. от много отдавна) има впрегатни и ездитни животни, които са свикнали предимно да пасат или предимно на фураж. Фактор от значение са породата и навиците на животното.

Без да търся целенасочено, от много време се опитвам да открия исторически труд, който да изследва по-подробно именно тези животни, които са от толкова огромно значение за средновековните армии. Всъщност тяхната важност, както добре знаят някои членове на форума, не се губи напълно чак до Втората световна война (сещам се за кавалерийските атаки на руски и полски военни подразделения срещу танкове на Вермахта). За съжаление, досега не съм открил нищо, което напълно да ме задоволява, освен някои съвременни научни разработки върху бойните коне. А конят, макар и най-впечатляващото животно в редовете на древните армии, съвсем не е единственото, чието значение при определени моменти и обстоятелства би могло да е ключово. В равнини теглителната сила на воловете вероятно е била сравнима и дори е надминавала тази на конете. В планински условия говорим за мулета, магарета и лами. В условията на Далечния Север от най-голяма важност са елените и кучетата. Без тяхната помощ една обсада например би могла да се провежда само чрез блокада. И до днес се чудя как монголите са превзели столицата на асасините Аламут. Крепостта е разположена в доста отдалечено място, сред Дейлемските планини и на всичкото отгоре е "кацнала" на ръба на огромна скала с отвесни склонове. Изворите твърдят, че асасините имали големи средства и разполагали с припаси за години напред и освен това били фанатично предани на водача и каузата си и били готови да умрат за него по всяко време. Значи е твърде малко вероятно да говорим за превземане чрез блокада и изтощение на гарнизона. Как тогава монголите са успели да докарат до ръба на скалата подходящи обсадни средства - катапулти, "овни" и дори обсадни стълби? Човешката сила е все пак ограничена, особено когато говорим за пренасяне на тежки товари по такъв невъзможен терен...

Това, че животните можели да издържат едва ли не всичко, е мит. Някои просто не ядат някои растения, въпреки че не са отровни и са напълно подходящи за тях - въпрос на навик. Специалните тежки и големи рицарски коне през 13 век не са могли да издържат без специален фураж - овес и др. Кръстоносците са мъкнели цели кораби с фураж по тази причина. Друг проблем в северните страни е зимата. При едно от първите пътешествия на западноевропейци до двора на великите монголски ханове Джовани Плано дел Карпини е принуден в Киев да замени конете на свитата си с "татарски", защото само тяхната порода можела сама да изравя тревата изпод снега, а и е била непретнциозна откъм вида на храната си. Някак се съмнявам, че воловете на американските "пионери" по Орегонския и другите "Пони Експрес" маршрути са били толкова самостоятелни колкото полудивите монголски мустанги и са успявали да оцелеят без фураж. Пренасянето на последния обаче изисква специални коли за него и тн. Дори да са разчитали на тревата по пътя си, пионерите е трябвало да преминат и през пустини и прерии, където е нямало почти нищо за ядене дори за добитъка.

Тези въпроси са много интересни и, както споменах, отдавна ми се иска да попадна на специално изследване за впрегатните и ездитните животни в армията и бита, особено за периода на Средновековието в Стария свят (в Новия, знаем, единственото подобно животно преди идването на европейците е ламата, която е роднина на камилата, но е доста по-малка и не става за яздене). Някой да знае за подобен труд?