ето малко, от рубриката на в. Дневник "На тази дата"
На 15 декември 1256 г. монголският хан Хулагу, внук на Чингис хан и брат на Кубилай, превзема крепостта Аламут и ликвидира сектата на хашишините, тероризиращи Близкия изток през последните близо два века.
Макар и да съществува в протовариант още от VIII век, сектата е създадена в страховития си вид през 1090 г., когато йеменецът шиит измаилтянин Хасан Сабах се установява в Аламут, южно от Каспийско море. Той изгражда стройна система от свои последователи, за да се бори срещу абасидския халифат чрез средствата на политическите убийства. Сред най-известните им жертви са Низам ал Мюлк (1092 г.), фатимидският везир Ал Афдал (1122 г.), Ибн Хашшаб от Алепо (1124 г.), Ил Бурсуки от Мосул (1126 г.), граф Раймонд II от Триполи (1152 г.), Конрад Монфератски (1192 г.), както и вторият син на Чингис хан Джагатай (1242 г.).
Смята се, че хашишините са правили опит да посегнат на живота и на самия Саладин. Сектата е разделена на ясно разграничени касти, базирани върху степента на познаване на тайните й. На едно от най-високите нива са т.нар. посветени, чиято цел е постигането на мъченичество със стриктно следване на заповедите, включващи и убийства с риск за собствения живот. Названието на сектата идва от "пушещи хашиш", тъй като се смята, че чрез наркотика лидерите са управлявали подчинените си.
Остатъци от сектата продължават да съществуват на различни места и след унищожаването на Аламут, но силата им постепенно намалява и те са претопени от други измаилски секти. Сирийският клон е ликвидиран от мамелюкския султан Байбар през 1273 г., но и през XIV век има хашишини, които извършват убийства срещу строго определени тарифи. За влиянието на сектата говори и фактът, че названието им е навлязло в някои европейски езици като синоним на убиец – assassin (англ. и фр.), assassino (итал.) и др.
Макар и да съществува в протовариант още от VIII век, сектата е създадена в страховития си вид през 1090 г., когато йеменецът шиит измаилтянин Хасан Сабах се установява в Аламут, южно от Каспийско море. Той изгражда стройна система от свои последователи, за да се бори срещу абасидския халифат чрез средствата на политическите убийства. Сред най-известните им жертви са Низам ал Мюлк (1092 г.), фатимидският везир Ал Афдал (1122 г.), Ибн Хашшаб от Алепо (1124 г.), Ил Бурсуки от Мосул (1126 г.), граф Раймонд II от Триполи (1152 г.), Конрад Монфератски (1192 г.), както и вторият син на Чингис хан Джагатай (1242 г.).
Смята се, че хашишините са правили опит да посегнат на живота и на самия Саладин. Сектата е разделена на ясно разграничени касти, базирани върху степента на познаване на тайните й. На едно от най-високите нива са т.нар. посветени, чиято цел е постигането на мъченичество със стриктно следване на заповедите, включващи и убийства с риск за собствения живот. Названието на сектата идва от "пушещи хашиш", тъй като се смята, че чрез наркотика лидерите са управлявали подчинените си.
Остатъци от сектата продължават да съществуват на различни места и след унищожаването на Аламут, но силата им постепенно намалява и те са претопени от други измаилски секти. Сирийският клон е ликвидиран от мамелюкския султан Байбар през 1273 г., но и през XIV век има хашишини, които извършват убийства срещу строго определени тарифи. За влиянието на сектата говори и фактът, че названието им е навлязло в някои европейски езици като синоним на убиец – assassin (англ. и фр.), assassino (итал.) и др.
Comment