Причини и Повод
Причините за избухването през 1337 г. на най-продължителната война в историята на човечеството са много, но най-значимата от тях е все по-изострящата се борба между Англия и франция за надмощие в Аквитания. Тази област била английско владение и това давало възможност на Англия пряко да участва в делата не само на Франция, но и на Европа, което французите не искали повече да търпят. От своястрана Англия освен че нямала намерение да се оттегли от Аквитания, но имала и сериозни претенции към френския престол.(През 1328г. Капетингите измират. Според салическото право (мъжко престолонаслледие) короната получава Филип V², основал династията Валоа.)
Друга важна причина за започване на войната била сблъскването на френските и английските интереси във Фландрия. Франция отдавна се стремяла да завладее богатата и силно развита икономически Фландрия и по този начин да лиши Англия от най-важния и пазар за вълна.
Непосредствен повод за започването на войната бил отказът на френските юристи да признаят претенциите на английския крал Едуард ²²I към френската корона. Едуард III бил внук на френския крал Филип IV, но по женска линия и затова неговите искания били отхвърлени(салическото право).
Начало на Военните Действия
Както всяка война, така и Стогодишната била предшествана от усилени дипломатически действия и военни приготовления. Фландрийските градове застанали на страната на Англия, подпомагайки я сголеми парични средства. Крал Едуард I²² успял да привлече на своястрана германския император и някои от по-влиятелните германскикнязе. Английската армия била съставен предимно от свободни селяни, които за разлика от френските рицари били много дисциплинирани. Новост в английската армия бил корпусът на стрелците с лък, които още отдалече поваляли своите противници.
Англииските стрилци изстрелвали за една минута 12-13 стрели, докато наетите от французите генуезки арбалетчици изстрелвали не повече от четири.
Макар войната да започнала през ноември 1337 Г., първата сериозна битка станала през 1340 г. край Слайс при устието на р. Шелда. Тамфренският флот бил буквално унищожен, като по този начин Англияси осигурила господството по море.
Шест години по-късно в битката при Креси френската армия пртърпяла тежко поражение. Англииските стрелци успели да унищожат
около 1500 френски рицари, докато англичаните загубили само трима. Английската армия продължила своето настъпление и в битката при
Поатие през 1356 г., водена от сина на Едуард I²² - Едуард Черния
принц, бил пленен даже френският крал Жан Добрия.
След разгрома при Поатие и пленяването на краля управлението на франция поел престолонаследникът дофин Шарл. Той не можел да бъде провъзгласен за крал, докато баща му бил жив. Положението в страната било от лошо по-лошо, армията била дезорганизирана, хазната празна, а недоволството от водената политика повсеместно. Това принудило Шарл да свика през октомври 1356 г. Генералните щати, като в тях вече депутатите от третото съсловие заемали половината от местата. Като най-непримирими противници на дотогавашната политика се очертали епископ Льокок и бившият занаятчия Етиен Марсел. Дофинът бил "ринуден да подпише Т.нар. Велик мартенскиордонанс, според който властта му била ограничена, а Генералните шати поемали всички по-важнидържавни дела. Въпреки тези промени недоволството от политиката на Шарл сред привърженицитена Етиен Марсел растяло. През февруари 1358 г. те започнали въстание в Париж. Хората на Етиен Марсел нахлули в кралския дворец. Самият Етиен Марсел положил на главата на дофина шапка сцветовете на Париж и му обещал закрила. Шарл потвърдил ордонансите, ип не повнрвал на Марсел и при първия удобен случай избягал от Париж.
Жакерията
Едно от най-големите селски въстания във Франция започнало през 1358 година. Френските феодали наричали презрително селяните "жаки" - оттам дouтo и названието на самото въстание. Френските селяни имали от какво да недоволстват. Навлизането на паричните отношения в селото водели до влошаване на и без това тежкото им положение. Те били принудени да продават стоката си на пазара при сравнително ниски цени, за да получат пари, с които да платят данъци. Страшната, чумна епидемия през 1349 Г. също допринесла заразрухата в страната. Грабителските набези на англичаните по селатаотнемали и
"роизточнаФранция. Решителната битка се състояла на 10 юни 1358 г. край селището Мело. Там войските на наварския крал Шарл Злия успели да разбият въстаниците, като преди това заловили с хитрост Гийом Кал. Разгромът на Жакерията ускорил и края на Парижкото въстание. Дофинът Шарл влязълначело на верните си войски в Париж, а Етиен Марсел бил убит. . .
Години на Мир и Реформи
Дофинът Шарл ясно виждал, че силите му не достигат да победи англичаните. Военните действия само стеснявали неговите владения, затова през 1360 г. при Бретини той сключил стях мирен договор. Според този договор на Англия били отстъпени големи територии, достигащи чак до Пиринеите. Четиригодини след мира при Бретини в Англия починал в плен кралЖан Добрия. Дофинът бил обявен за крал под името Шарл V
Новият крал се заел енергично да реорганизира държавните финанси. Определени били със съгласието на Генералнитещати няколко постоянни данъка, доходите от които позволявали да се проведат реформи и в армията. На мястото на феодалното опълчение били създадени силни наемни отряди, кралската войска станала основа на армията. Бил създаден флот от120 кораба, а на въоръжение била въведена артилерията, такаче при възстановяването на военните действия френската армия била вече друга. Водена от Дюгеклен, тя, без да влиза вголеми сражения, успяла да изтласка англичаните към крайбрежието, като били превзети над 20О крепости.
Шарл V² отново упадък
Непълнолетният Шарл VI встъпил. на френския престол през 1380 година. Военните действия с Англия почти затихнали. През 1396 г. дори бил сключен мирен договор, който продължил 18 години. Въпреки мира обаче, вътрешното положение на франция се влошило. Причина за това била борбата за надм(_щие в управлението между брата и чичото на Шарл VI, който пък страдал от психическо заболяване и не можел да бъде пълноценен управник на страната. Тази борба довела Франция до разорение, което станало причина за нови въстания в селата и градовете.
През 1415 г. английският крал Хенри V нахлул във Франция. В битката при Азенкур, макар и по-многобройни, французите претърпели тежка загуба. Англичаните завзели цяла Нормандия и стигнали доПариж. Според сключения мирен договор при Троа франция губеласвоята независимост, като след смъртта на Шарл VI тя трябвало дастане част от англо-френското кралство, начело с Хенри V Но до
такова обединение не се стигнало, тъй като Хенри V и Шарл VI умрели в една и съща година. Техните привърженици обявили за крале съотвтно 10-месечния ХенриV и сина на ШарлV² - ШарлV²².
Орленската дева
Преграда за английското настъпление към Южна Франция бил гр. Орлеан. Ето защо -през 1428 г. англичаните го обсадили. И за французите, и за англичаните било ясно, че от тази обсада ще зависи (донякъде) изходътна войната. Шарл V²² разполаг с твърде малко войски, за да помогнена обсадените и успехът започнал да клони към страната на англичаните. В този критичен момент край Орлеан се появили френските войски, предвождани от Жана д'Арк.
Жана д'Арк била родена в селцето Домреми, в областта Шампан. Отраснала като обикновено селско момиче, тя като всички французи се вълнувала за съдбата на своята страна. Шестнадесет годишна, Жана започнала да твърди, че чува гласове на светии, които я напътствали да поведе народа за спасението на Франция. Отчаяни от неуспехите, хората бързо и повярвали. Самият крал Шарл V²² я
поставил начело на армията. Със своята смелост и проницателност Жана увличала всички след себе си. Тя първа влизала в битките и храбро се сражавапа с враговете. Вестта за нея и нейното пристигане край Орлеан окрилили французите и само за 4 дни те успели да сломят английската съпротива. На 8 май Жана д'Арк тържествено влязла в града.
Предвождани от Жана д'Арк, френските войски все по-уверено настъпвали, изтласквали англичаните. Успехите и правели огромно впечатление на нейните съвременници. Популярностга на Жана била толкова голяма, че от нея започнал да се бои самият Шарл V²². През 1430 г. обаче при една схватка при Компиен бургундците, които били съюзници на англичаните, успели да пленят Жана д'Арк. Срещу 10 000жълтици те я продали на англичаните, които след разпити я изправили на съд. Жана д'Арк била обвинена в магьосничество и осъдена от един френски предател -епископ Кашон, на смърт чрез изгаряне. На 30 май 1431 г. пламъците на кладата погълнали 19-годишната Жана д'Арк, наричана още Орлеанската дева.
Край на войната
След смъртта на Жана д'Арк успехите на френските
войски не секнали. През 1435 г. бургундският херцог минал
на страната на Шцрл V²². Една година по-късно французите
влезли в Париж. Англичаните били изгонени от Франция,
като в техни ръце останало единствено пристанището Кале.
През 1453 г. бил сключен мир, с който се слагал край на
Стогодишната война.
Причините за избухването през 1337 г. на най-продължителната война в историята на човечеството са много, но най-значимата от тях е все по-изострящата се борба между Англия и франция за надмощие в Аквитания. Тази област била английско владение и това давало възможност на Англия пряко да участва в делата не само на Франция, но и на Европа, което французите не искали повече да търпят. От своястрана Англия освен че нямала намерение да се оттегли от Аквитания, но имала и сериозни претенции към френския престол.(През 1328г. Капетингите измират. Според салическото право (мъжко престолонаслледие) короната получава Филип V², основал династията Валоа.)
Друга важна причина за започване на войната била сблъскването на френските и английските интереси във Фландрия. Франция отдавна се стремяла да завладее богатата и силно развита икономически Фландрия и по този начин да лиши Англия от най-важния и пазар за вълна.
Непосредствен повод за започването на войната бил отказът на френските юристи да признаят претенциите на английския крал Едуард ²²I към френската корона. Едуард III бил внук на френския крал Филип IV, но по женска линия и затова неговите искания били отхвърлени(салическото право).
Начало на Военните Действия
Както всяка война, така и Стогодишната била предшествана от усилени дипломатически действия и военни приготовления. Фландрийските градове застанали на страната на Англия, подпомагайки я сголеми парични средства. Крал Едуард I²² успял да привлече на своястрана германския император и някои от по-влиятелните германскикнязе. Английската армия била съставен предимно от свободни селяни, които за разлика от френските рицари били много дисциплинирани. Новост в английската армия бил корпусът на стрелците с лък, които още отдалече поваляли своите противници.
Англииските стрилци изстрелвали за една минута 12-13 стрели, докато наетите от французите генуезки арбалетчици изстрелвали не повече от четири.
Макар войната да започнала през ноември 1337 Г., първата сериозна битка станала през 1340 г. край Слайс при устието на р. Шелда. Тамфренският флот бил буквално унищожен, като по този начин Англияси осигурила господството по море.
Шест години по-късно в битката при Креси френската армия пртърпяла тежко поражение. Англииските стрелци успели да унищожат
около 1500 френски рицари, докато англичаните загубили само трима. Английската армия продължила своето настъпление и в битката при
Поатие през 1356 г., водена от сина на Едуард I²² - Едуард Черния
принц, бил пленен даже френският крал Жан Добрия.
След разгрома при Поатие и пленяването на краля управлението на франция поел престолонаследникът дофин Шарл. Той не можел да бъде провъзгласен за крал, докато баща му бил жив. Положението в страната било от лошо по-лошо, армията била дезорганизирана, хазната празна, а недоволството от водената политика повсеместно. Това принудило Шарл да свика през октомври 1356 г. Генералните щати, като в тях вече депутатите от третото съсловие заемали половината от местата. Като най-непримирими противници на дотогавашната политика се очертали епископ Льокок и бившият занаятчия Етиен Марсел. Дофинът бил "ринуден да подпише Т.нар. Велик мартенскиордонанс, според който властта му била ограничена, а Генералните шати поемали всички по-важнидържавни дела. Въпреки тези промени недоволството от политиката на Шарл сред привърженицитена Етиен Марсел растяло. През февруари 1358 г. те започнали въстание в Париж. Хората на Етиен Марсел нахлули в кралския дворец. Самият Етиен Марсел положил на главата на дофина шапка сцветовете на Париж и му обещал закрила. Шарл потвърдил ордонансите, ип не повнрвал на Марсел и при първия удобен случай избягал от Париж.
Жакерията
Едно от най-големите селски въстания във Франция започнало през 1358 година. Френските феодали наричали презрително селяните "жаки" - оттам дouтo и названието на самото въстание. Френските селяни имали от какво да недоволстват. Навлизането на паричните отношения в селото водели до влошаване на и без това тежкото им положение. Те били принудени да продават стоката си на пазара при сравнително ниски цени, за да получат пари, с които да платят данъци. Страшната, чумна епидемия през 1349 Г. също допринесла заразрухата в страната. Грабителските набези на англичаните по селатаотнемали и
"роизточнаФранция. Решителната битка се състояла на 10 юни 1358 г. край селището Мело. Там войските на наварския крал Шарл Злия успели да разбият въстаниците, като преди това заловили с хитрост Гийом Кал. Разгромът на Жакерията ускорил и края на Парижкото въстание. Дофинът Шарл влязълначело на верните си войски в Париж, а Етиен Марсел бил убит. . .
Години на Мир и Реформи
Дофинът Шарл ясно виждал, че силите му не достигат да победи англичаните. Военните действия само стеснявали неговите владения, затова през 1360 г. при Бретини той сключил стях мирен договор. Според този договор на Англия били отстъпени големи територии, достигащи чак до Пиринеите. Четиригодини след мира при Бретини в Англия починал в плен кралЖан Добрия. Дофинът бил обявен за крал под името Шарл V
Новият крал се заел енергично да реорганизира държавните финанси. Определени били със съгласието на Генералнитещати няколко постоянни данъка, доходите от които позволявали да се проведат реформи и в армията. На мястото на феодалното опълчение били създадени силни наемни отряди, кралската войска станала основа на армията. Бил създаден флот от120 кораба, а на въоръжение била въведена артилерията, такаче при възстановяването на военните действия френската армия била вече друга. Водена от Дюгеклен, тя, без да влиза вголеми сражения, успяла да изтласка англичаните към крайбрежието, като били превзети над 20О крепости.
Шарл V² отново упадък
Непълнолетният Шарл VI встъпил. на френския престол през 1380 година. Военните действия с Англия почти затихнали. През 1396 г. дори бил сключен мирен договор, който продължил 18 години. Въпреки мира обаче, вътрешното положение на франция се влошило. Причина за това била борбата за надм(_щие в управлението между брата и чичото на Шарл VI, който пък страдал от психическо заболяване и не можел да бъде пълноценен управник на страната. Тази борба довела Франция до разорение, което станало причина за нови въстания в селата и градовете.
През 1415 г. английският крал Хенри V нахлул във Франция. В битката при Азенкур, макар и по-многобройни, французите претърпели тежка загуба. Англичаните завзели цяла Нормандия и стигнали доПариж. Според сключения мирен договор при Троа франция губеласвоята независимост, като след смъртта на Шарл VI тя трябвало дастане част от англо-френското кралство, начело с Хенри V Но до
такова обединение не се стигнало, тъй като Хенри V и Шарл VI умрели в една и съща година. Техните привърженици обявили за крале съотвтно 10-месечния ХенриV и сина на ШарлV² - ШарлV²².
Орленската дева
Преграда за английското настъпление към Южна Франция бил гр. Орлеан. Ето защо -през 1428 г. англичаните го обсадили. И за французите, и за англичаните било ясно, че от тази обсада ще зависи (донякъде) изходътна войната. Шарл V²² разполаг с твърде малко войски, за да помогнена обсадените и успехът започнал да клони към страната на англичаните. В този критичен момент край Орлеан се появили френските войски, предвождани от Жана д'Арк.
Жана д'Арк била родена в селцето Домреми, в областта Шампан. Отраснала като обикновено селско момиче, тя като всички французи се вълнувала за съдбата на своята страна. Шестнадесет годишна, Жана започнала да твърди, че чува гласове на светии, които я напътствали да поведе народа за спасението на Франция. Отчаяни от неуспехите, хората бързо и повярвали. Самият крал Шарл V²² я
поставил начело на армията. Със своята смелост и проницателност Жана увличала всички след себе си. Тя първа влизала в битките и храбро се сражавапа с враговете. Вестта за нея и нейното пристигане край Орлеан окрилили французите и само за 4 дни те успели да сломят английската съпротива. На 8 май Жана д'Арк тържествено влязла в града.
Предвождани от Жана д'Арк, френските войски все по-уверено настъпвали, изтласквали англичаните. Успехите и правели огромно впечатление на нейните съвременници. Популярностга на Жана била толкова голяма, че от нея започнал да се бои самият Шарл V²². През 1430 г. обаче при една схватка при Компиен бургундците, които били съюзници на англичаните, успели да пленят Жана д'Арк. Срещу 10 000жълтици те я продали на англичаните, които след разпити я изправили на съд. Жана д'Арк била обвинена в магьосничество и осъдена от един френски предател -епископ Кашон, на смърт чрез изгаряне. На 30 май 1431 г. пламъците на кладата погълнали 19-годишната Жана д'Арк, наричана още Орлеанската дева.
Край на войната
След смъртта на Жана д'Арк успехите на френските
войски не секнали. През 1435 г. бургундският херцог минал
на страната на Шцрл V²². Една година по-късно французите
влезли в Париж. Англичаните били изгонени от Франция,
като в техни ръце останало единствено пристанището Кале.
През 1453 г. бил сключен мир, с който се слагал край на
Стогодишната война.
Comment