А после е написано, че като минавали ДУНАВ се свързали със стратега на Белиград.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Балканите през VI-VIII век
Collapse
X
-
monte christo написа Виж мнениеБоиле, хубаво е, когато дискутираме за този проблем относно Белград, за възстановената римска власт около 630 г., за хървати, сърби, поне отгоре-отгоре да се запознаете с материята. Мен не ме е мързяло, криво-ляво съм се запознал още навремето. Тук няма да пишем форумни дисертации. Важното е поне малко от малко да сме в час. Иначе работата става както при Стан - разбира от камънаци, тухли и монети; а от Балкани - нищичко...
Получава се, че склавиниите са изтърбушени от византийците, запазили са някаква самостоятелност из планинските части и от роби на аварите са станали, роби на ромеите. Което е и значението на серви и славяни - РОБИ.
По-късно пак ще бъдат поставени "под договор" - договор, но напълно неравнопоставен, защото трябва да се изнесат от китната Мизия, родина на хубави пасища и да си замъкнат дисагите на Карпатите, при "хипотетичните" и още по-миражни "власи".
Comment
-
monte christo написа Виж мнениеБоиле, хубаво е, когато дискутираме за този проблем относно Белград, за възстановената римска власт около 630 г., за хървати, сърби, поне отгоре-отгоре да се запознаете с материята. Мен не ме е мързяло, криво-ляво съм се запознал още навремето. Тук няма да пишем форумни дисертации. Важното е поне малко от малко да сме в час. Иначе работата става както при Стан - разбира от камънаци, тухли и монети; а от Балкани - нищичко...Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
monte christo написа Виж мнениеАха... и с "най-добрите", мда... Имаше един ляльо във форумът на БГ Наука с ник д с м п. Кукувица някаква си... Та той по същият начин ми правеше забележка, че не съм знаел как да напиша правилно своят ник. Жалко, че Йончев (или другите модератори) изтриха обясненията ми. Определено знам как да предам в писмена форма съвсем правилно прякорът си.
monte christo написа Виж мнениеИскам да кажа, че по времето на Константин Багренородни няма кой да назове този град с античното му име, въпреки афинитетът на разни хронисти към архаизиация. Заради "славянският проблем" (това е язва, еквивалентна на готската), знаем, че земята се била пославянчила. Нъл тъй беше? Е - как да бъде назован този град, освен... Белград?
monte christo написа Виж мнениеАма така е - докато не започнеш да четеш, а само се фраскаш с докторати - постоянно ще откриваш топлата вода.
monte christo написа Виж мнениеСмяташ ли, че към 630 г. римляните са проспали момента да възстановят санитарният кордон по Диагонала?
ПП. Под „Диагонала” имаш предвид Виа Диагоналис, нали? Подобни изкази, както и „Мишо”, за които стана въпрос по-горе, придават твърде ниско кръчмарско ниво на дискусията. Имай уважение към другите участници и читатели.
monte christo написа Виж мнениеНе говорим за възстановяване на крепости и живот в тях, а говорим за контрол над развалините. За началото това е нужно.
monte christo написа Виж мнениеОтносно Сирмиум - длъжността магистер милитум пер Илирикум не е възстановена, т.е. нямаме вече илирийска армия. Това явно показва, че ресурсът на римляните не е безграничен.
monte christo написа Виж мнениеАварите продължават да вилнеят в Даламация, контролират Сремската област, както и същинска Панония с Потисието, но за нещо повече и те нямат сили, защото цялата им енергия е насочена против славянските племена покрай областта на Сингидунум.
monte christo написа Виж мнениеИзвод: римската власт над Белград трябва да се датира не по-рано от 630 г., но не и по-късно от 631-632 г. Романия е използвала неуредиците при аварите, а дипломацията е свършила своята работа дори при Кубрат (да си спомним за изгонването на аварските войски от България; тогава лещажа северно от Меотида). Малко по-късно хърватите няма как да се свържат с имперски представители, освен чрез Белград, а пък за сърбите си е съвсем ясно написано.
И преди да приключим, я ни обясни и какво става с византийската власт в Сингидунум след 631 г.?
А сега да видим сведението на Константин Багренородни. Самият факт, че използва Белград вместо Сингидунум трябваше да ти е достъчен за да ти светне сигналната червена лампичка и да кажеш – опа, тук има нещо гнило. А гнилото е това, че Константин Багренородни никога нямаше да използва Белград ако сведението е почерпено от по-стари извори. Първо в тези извори би трябвало да е Сингидунум, и второ едва ли именно той би заменил ромейското име със славянско, при това без дори да посочи че става въпрос за едно и също място.
Второто, едва ли си чувал, но Византия като всяка една държава си има своята пропаганда, част от която е „преосмислянето на историята”, казано иначе представянето на миналото в удобна светлина, което означава волни или неволни леки и не толкова леки корекции на данните, когато се преписват стари съчинения, а особено когато се пишат нови. А както знаем, Константин Багренородни, освен че е историк, писал три века след въпросните събития, е по една случайност роден в императорското семейство, че дори и император. Как мислиш, дали той волно или не не е повлиян от това и леко не по преувеличава някои събития или пък поукрасил и дописал други? Защото ако му вярваме напълно, то трябва да приемем и другите негови твърдения:
- „преди Ромейската държава да се разрастне и да обхване всички области на света. Но след като ромейската власт простря мрежата си по всички краища на света...”
Ако искаш обясни ни какво има предвид и дали да му вярваме.
- А за българите при преминаването на Дунав – „Тогава станало известно и тяхното име, понеже преди това ги наричали оногундури”
Да му вярваме ли или не, че, преди 680 г. ромеите не са знаели, че българите се наричат "българи"
- И сърбите и хървати и останалите славяни в района от Ираклий до Михаил ²² са били подчинени на ромеите
- Сърбите са покръстени от Иракий
А сега и най-забавния момент:
- „До управлението на Властимир българите живеели в мир със сърбите, обичали се едни други и потеже били съседи и имали обща граница, намирали се в робско подчинение спрямо императорите на ромеите”
И тук ли да му вярваме безрезервно на Константин Багренородни, или ще отчетем факта, че освен византийски историк, е и византийски император и много добре е осъзнавал, че историята е не само наука за миналото и инструмент на съвременната пропаганда.
Не очаквам да разбереш. Все пак от един самовлюбен аматьор, прочел няколко книжки и поназубрил малко фактология, трудно може да осъзнае историята като процес, различен от детска игра с оловни войничета.
Comment
-
Първото наименование Белоград е от папа Йоан V²²² на 16 април 878 г., т.е. преди Константин Багренородни. Интересно защо в писмото до българския владетел го наименова по славянски, а не както е известен към момента Alba Bulgarica сред пишещите на латински? Мисля, че е искал да се хареса на нашия (все пак периода да не забравяме) като употребява използваното по тия места име, а може би дори самото име да е дадено от българите. Щото, все пак, градът губи значението си и след 630 г. и запада.
Comment
-
SRH написа Виж мнениеПървото наименование Белоград е от папа Йоан V²²² на 16 април 878 г., т.е. преди Константин Багренородни. Интересно защо в писмото до българския владетел го наименова по славянски, а не както е известен към момента Alba Bulgarica сред пишещите на латински? Мисля, че е искал да се хареса на нашия (все пак периода да не забравяме) като употребява използваното по тия места име, а може би дори самото име да е дадено от българите. Щото, все пак, градът губи значението си и след 630 г. и запада.
Comment
-
По-горе стана въпрос за няколко единични монети от Томи и Истрия, който уж могат да се използват като аргумент за запазването на византийския контрол в този район до 680 г. Всъщност,такива монети има открити, пак отделни находки, и на други места в Северна Добруджа. Но има един много сериозен проблем, ако приемем, че те са индикация за това (което разбира се не е, ако ги сравним с подобни данни преди 614 г. в тези земи), а именно - какво правим с Онгъла? Онгълът очевидно е лагерът при Никулицел, а контролираната от Аспарух територия на юг достига до линията Констанца - Черна вода, доказателство за което е Малкият вал, която в източния край опира в стените на Томи. Демек Томи не е бил византийски, като, разбира се и Истрия, която се оказва в... Онгъла.
Comment
-
Да, така е.
Сега около точката на дискусията, заради написаното от Константин Багренородни ("Но когато минали р. Дунав, те променили намерението си и чрез стратега, който тогава управлявал Белград, помолили император Ираклий да им даде друга земя за поселване."). Струва ми се, че тактиката на Константин е да използва исторически сведения по начин, който да обслужва текущи политически интереси и в частност отношенията на Византия с България. По-конкретно тези исторически препратки целят да покажат принадлежността и подчинението на хървати и сърби към византийците, а не към българите. Съвсем не случайно текат и разни наративи за войнствените действия на българите спрямо хървати и сърби. И по тоя начин съвсем гладко текат внушенията:
"Князът на Сърбия отначало, т.е. от царуването на император Ираклий, е робски подчинен на ромейския император и никога не се е подчинявал на българския княз."
"И никога хърватите не са плащали данък на българите, но двете страни често си правили взаимни подаръци в знак на приятелство."
И тъй разни вметки са задължителни - за името на сърбите (роби), за стратега в Белград, за белите сърби и хървати (диваци, нехристияни). Последното е важно, понеже Константин претендира също, че сърби и хървати са християнизирани от византийците - къде през Рим, къде директно. А обяснението за появята им е привличането им като колонизатори на земи, обезлюдени от аварите (убили и прогонили ромеите).
Така споменаването на стратега на Белград е задължителен елемент за "разрешението", понеже без него водещата роля на Византия се губи. Въпросът е дали историята е изцяло измислена или в нея има и нещо вярно. В частност за сърбите, може би наистина е имало някакъв стратег в Белград преди 630 г., който да е поканил (разрешил) заселването на сърбите. Формално това също е част от времето на управление на Ираклий. Разрешението става и по-убедително предвид на победата на византийците през 626 г. Т.е. цялата история е възможна в тоя период от 4 години.
Comment
-
Сведението, както каза Стан е единично, неподкрепено от археология. И да се е мярнал някакъв "стратег на Белград" там някъде, било е за кратко и незабележимо археологически. При това по-вероятно след 628. А и ми хрумна нещо друго -възможноли е този стратег да е бил просто някакъв варварски вожд, федерат. Няколко десетилетия по-рано разни бургундски и франкски крале са получавали от Константинопол разни римски титли.
Comment
-
RIZAR написа Виж мнениеСтан, би било коректно да се съпоставят данните от находките във Мала Азия (Витиния, Фригия и т.н.), Италия и Елада (Атинско) за да може да се направи реална картина на ситуацията и тогава да се направи краен извод, че в Тракия и Македония е мъртвило.
Обаче изглежда, че под "мъртвило", "опустошение" се има предвид, че няма елини А всъщност е имало други хора.
Comment
-
SRH написа Виж мнениеПълно е с източници, които разправят за това мъртвило (Евагрий Схоластик, Менандър Протектор, Йоан Ефески, след това анонимната Хроника на Монемвазия, споменатия Константин Порфирогенет). И обвиняват аварите и славяните за това. Между другото някъде ми беше попадало, че Евгарий, Менандър и Йоан Ефески имат предвид по Hellas балканите, но не и дн. Гърция. За Гърция (Пелопонес) и за появата и усядането на славяни и авари може да се счита Хрониката на Монемвазия.
Обаче изглежда, че под "мъртвило", "опустошение" се има предвид, че няма елини А всъщност е имало други хора.
К. Станев не е новатор в своята област (привърженик е на баба Василка и Ваклинов ), а и методология, но се опитва да представи един синтез въз основа на оскъден писмен и археологичен материал.
Това се нарича историографска парадигма !
1. Положението с монетите - е същото, както в Тракия, така и във Витиния или на което и да е друго място.
2. Между впрочем, както знаем във Витиния през VII-VIII в. също е имало езичници-"склави".
3. Дори западни учени, като немския професор Хьонингам доказват липсата на хиатус в Плиска и на други места.
Да не говорим, че Плиска въобще не е била столица на България до края на VIII в. Тезата е защитена от Р.Рашев, П. Георгиев и Г. Атанасов.
4. Методологически българските археолози са на светлинни години от своите колеги на Запад , а дори и на север и изток( да прескочат до Източна Тракия и да погледнат как работят дори турските им колеги). Неаргументиран е и до днес отказа на професионалните български археолози да внедрят в своята рутинна практика термически или оптически стимулираната луминесцентна датировка (OSL dating).
Но да обърнем на вниманието, че и дори със старите археологически инструменти и подходи "професионалните" археолози, много непрофесионално манипулират и изкривяват данните получени при различни разкопки.
Монетите са ценни и безкомпромисни свидетели в археологията. Обикновено всеки археолог мечтае те да съпътстват неговата работа, защото тогава отпадат евентуални проблеми при датиране на артефактите. В случая с археологическите разкопки на Плиска ситуацията е различна. Защото преди стотина година, дори още преди да започнат първите разкопки, руските историци са създали единствено вярната теория за възникването на този толкова важен град за българската история: хан Аспарух идва и основава българската държава през 681 г., строи своя дървен аул на зелена поляна, по-късно при неговите наследници аула се превръща в първата столица на България. Следват връзките на Плиска с „ несъмнено прабългарския” Мадарски конник, „покръстването” на езическия български народ от Константинополската патриаршия, изобретяването на Кирилометодиевата славянска азбука и т.н. С малки изключения (проф. Богдан Филов, проф. Стамен Михайлов, Атанас Милчев и др.) през следващите 100 години българската историография не само ще следва дисциплинирано генералната линия на руските бащи на историята ни, но ще отиде отвъд нея с използване на брутални фалшификации и ще обяви всяко противоположно на официалната версия мнение за ненаучно и лишено от основание. Впрочем, ето броя и видовете монети по периоди, открити по време на разкопките в Плиска, за да можем после да сравняваме новите данни с официалната статистика. Данните са от изследване на Й.Табов, който е ползвал за източник „Йорданов, Ив. „Монети и печати от Плиска (1899 - 1999) , Плиска-Преслав 8, стр. 135 – 167.
Антични монети - общо 34 броя, както следва:
117 – 346 г. – 6 бр.; IV-V в. – 14 бр., 491 – 518 – 2 бр.; 518-527 – 1 бр.; 527-565 – 4 бр.; 565 – 578 – 2 бр.; V-VI в. – 5 бр.;
Средновековни монети – 535 бр., както следва:
802-811 – 2, в.т.ч. 2 брозови, 867 – 886 – 3 бр. , в т.ч. 2 златни; 886-912 – 8 бр. медни, 913-919 – 1 бр. медна, 931-944 – 2 бр. медни; 945 – 950 – 1 бр. медна; 945 – 959 – 2 бр. златни; 963-969 – 4 бр. медни; 969 – 976 – 38 бр. – в.ч. 37 бр. медни и 1 сребърна; 976 – 1025 – 2 бр. златни; 976 – 1035 – 367 бр., в.т.ч. 357 медни и 2 сребърни.
Макар и малко на брой (по официални данни), откритите антични монети при разкопките са един много неприятен факт. Затова се измисля обяснението, че те са донесени в Плиска заедно с античните материали, доставени за строежите. Въпреки детинското обяснение, не се посочва с кои точно материали от антично време са доставени монетите. И тъй като това е невъзможно да се случи с тухлите, керемидите, обработения камък, хоросана, бетона и металите, остава единствената алтернативна възможност – със земната маса, но само при условие, че строителите са достатъчно глупави, за да носят земна маса от десетки и стотици километри от места, богати на разпилени антични монети. Ето какво пишат Рашо Рашев и Янко Димитров в
„Плиска – 100 години археологически разкопки”:
14. Coins and seals
The coins found in Pliska are without an exception all Byzantine. Earliest amongst them are two folles (heavy copper coins) of the emperor Nicephorus I Genicus (802-811 AD). Byzantine coins dating from the time of the emperor Leo VI (886-912 AD) onwards are already regularly found, although in small numbers (32 in total). Amongst them there are several made of gold, hidden as a treasure in one of the estates in the Inner town (object No 40).
И така, в тези 3-4 изречения ние откриваме само две неверни твърдения: 1) че намерените монети са без изключение византийски, и 2) че броя на византийските монети от Плиска е само 32 . Заглавието би могло да бъде и „Плиска – 100 години манипулации”.
През 1899 и 1890 г. руските изследователи от Археологическия институт в Константинопол са проявили странно необяснимо неглижиране на откритите антични монети в Плиска. При положение, че преди това са извършили професионално прецизни измервания на всеки запазен череп, който е открит при разкопките; че са извършили изследване на химическия състав на хоросана и на глината, от която са произведени тухлите и керемидите; че са направили сравнителен анализ на палеографските особености на надписите върху мраморните колони и т.н., същите специалисти са си позволили да не посочат най-елементарни данни за броя, година на издаване, вида, номинала и състоянието на античните монети, освен най-обща информация, най-често от вида: „намериха се няколко бронзови римски монети от времето на еди-кой си император”. Не е ясен и критерия на авторите за това кои монети са римски и кои византийски. Ето резултата от проучванията на руснаците, написани в „Материали за българските древностил Абоба-Плиска”, София 1905 от специалиста, който отговаря за монетите - В.А. Панченко в специалния раздел - Глава XI: Византийски печати и монети :
„При разкопките на Института в Абоба бяха намерени нумизматични материали изключително от гръцки произход. Той се разделя на две групи: византийски оловни печати (моливдовули) и собствено монети, също византийски.
Всички намерени монети в Абоба, а именно 2 златни и 30 медни принадлежат на същата епоха, към която и моливдовулите – края на Х и началото на ХI век. Повечето следва да се отнесат към Василий II Българоубиец. Най-старата от тях се явява меден полуфолис от Роман II Млади (959 - 963). Следват 29 анонимни медни монети с бюст на Христос на лицевата страна.
Намерени са и две златни номизми. Първата от тях е намерена в Базиликата и принадлежи на царете Василий II и Константин XI (976 - 1025). Другата златна монета е намерена в Малкия дворец и принадлежи на Роман III Аргир (1028 - 1034).”
А сега следва най-куриозната част от работата на екипа. Тя съдържа текстове от други раздели на книгата, писани от останалите съавтори - Шкорпил и Успенски. В тези текстове намираме данни за открити находки от монети, които не са описани в специалния раздел. В много от случаите монетите са открити при направен най-обикновен оглед на място, без да се извършва старателна обработка на терена или при извършване на еднократен случаен сондаж.
„...По-горе беше отбелязано, че централното здание, което трябва да приемем за дворец, и прилежащите към него постройки са били защитени с каменна стена. Откриха се няколко кули и две врати. Разчистването на северната врата даде няколко находки от желязо, мед и керамика, между другото намерен беше реликварен кръст (енкулпион), част от меден съд (дискос) със свещени изображения, орнаменти и надписи.Тук бяха открити няколко парчета прегоряло желязо, скоби, гвоздеи и др.; от по-ценните предмети пръстен с изображение на птица, римска монета с женска фигура, фрагмент от меден съд и др.”
.....
„Селището при Козлуджа теке, което се намира между с. Козлуджа теке и фермите на Али боба – теке са намерени римски монети на Адриан, Филип и Константин, а също и колониални монети на Марцианопол и Никополис ад Иструм.”
„Селище Дормуш – римска монета на император Антонин и колониални монети на Марцианопол.
„Мадарското селище се намира при Мадардските скали, от двете страни на река Дермен дере. Около с. Мадара в района на лозята са намерени две мраморни статуи в естествен размер. Намерени са още двойна желязна секира и торс на мраморна статуя. Най-интересното място е скалистата част Град алта, който се намира над извора на река Дермен дере. Там се намира естествена скална пещера с ширина 150 крачки, дълбочина 50 крачки и височина около 70 м.... В пещерата е имало няколко малки постройки. Намерени са множество предмети от доисторически, тракоримски и средновековен период, които се съхраняват в Шуменския музей.Намерени са също императорски римски и византийски монети”
„ ... следи от тракийски селища се намират при с. Мадара, Кюлевча, Каспичан, Дормуш, Довруклу, Козлуджа-теке и край държавния конезавод Кабаюк.
Намерени са монети от тракийски царе, Ал. Велики и др. В тези селища са намерени римски монети , което свидетелства, че те са съществували и по времето , когато тези земи са влизали в състава на римската провинция Мизия.”
„Кабаюкско землено укрепление ...На този хълм, по който преминава източната линия на окопа извън укреплението се намира група девташлари. В обработваемото поле се намират развали на строеж, до този момент неизследван. Около тези развалини се виждат фрагменти от глинени съдове и парчета от тухли с квадратни размери; тук намерихме римски монети, а при разравянето на една канавка се натъкнахме на две места на останки от стар водопровод с глинени тръби.На същото място намерихме и част от барелеф на тракийски конник с надпис на латински.”
Укрепление Войводакьой – източно от лозята на с. Войвода, част от Абобската комплекс „... Под развалините близо до крепостната стена, особено в североизточната й част се намира, вероятно, останки от стени от древна крепост. Близо да крепоста са запазени следи от древни селище. То е било разположено на десния бряг на ручея в местността „Юк алтъ”, под Войводакьойската могила, на североизток от крепостта в местността „Асар алтъ. За да се определи по-добре епохата, за която се отнася тази крепост бяха направени няколко траншеи и сондажи в най-високите части на укреплението, т.е. там, където се намра редица здания. Още преди разкопките бяха намерени следните предмети:
Преди всичко напълно запазен мраморен ствол с дължина 3.46 м с диаметър долу – 0.56 м и горе 0.46 м, в долния край – знак КА, мрамор с бял цвят; в северния квартал на с. Войвода – мраморен стълб с дължина 2 м , мраморът е от същия вид. При разкопките бяха открити следните предмети:
...Намерен мраморен капител с височина 0.54 м и диаметър долу 0.50 м.
В това укрепление са намерени няколко монети на римския император Гордиан и златни на византийските императори Зенон и Юстиниан.”
Въпроси без отговор:
1.Колко, какви видове монети и в кои части на археологическия резерват „Плиска” са открити от 1899 година насам ?
2.Къде се съхраняват откритите антични монети от Руския археологически институт в Константинопол при разкопките през 1899-1900 години?Last edited by RIZAR; 26-05-2015, 15:08.
Comment
-
Говориш за методология, а цитираш Табов, ашколсун!
следващите 100 години българската историография не само ще следва дисциплинирано генералната линия на руските бащи на историята ни, но ще отиде отвъд нея с използване на брутални фалшификации и ще обяви всяко противоположно на официалната версия мнение за ненаучно и лишено от основаниеLiberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
Comment