Кога са западнали античните градове на Балканите? Защо се е случило? Какви са причините? Спад на търговията и икономиката? Въобще, били ли са западнали? Кога тези градове са разсипани и завладени от варварите - българи, авари и славяни? Какво е станало с античното римско население, съставено от гърци, траки, илири и всички други? Имало ли е континуитет в развитието на по-големите градове като Сингидунум, Наисус, Сердика, Филипопол, Адрианопол? Били ли са те незасегнати и заселени? Ами Бонония и Дуросторум по Дунав? Ами другите градове във вътрешността? Докъде е стигала реалната власт на Източната Римска империя през VI-VIII век по Балканите? Въпроси много, но всичко по реда си.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Балканите през VI-VIII век
Collapse
X
-
Интересното е, че след готските нашествия през 3 век, като цяло ситуацията се възстановява за империята, въпреки големите опустошения. Обаче готските нашествия през 4 век, след Адрианопол, имат далеч по-сериозни последици. Според Питър Хийтър вилите в провинцията са опустошени и в центрове като Никополис ад Иструм изчезват домовете на богатите земевладелци, като остават административни и църковни сгради, т. е. фактически не се възстановява начинът на живот, характерен за предишната епоха. Следва огромният и чудовищен удар на хунските нашествия през 40-те години. Почти всички градове са превзети и опустошени, но пак ги възстановяват! После е грандиозното строителство на Юстиниан, когато на всяко хълмче се появява каменна крепост. Нашествия си има и то крайно неприятни, но няма никакви явни изгледи империята да загуби балканските провинции.
И после идват аварите и всичко рухва!
Ей това ми е най-интересната част. Нямаме си идея защо точно тези варвари са толкова успешни. Само знаем, че макар и трудно, през 80-те години (особено похода през 586) градовете в Мизия са превзети и повече не се възраждат. И не само в Мизия. Големи центрове като Пауталия също престават да се споменават по това време, славянските поданици на кагана стигат до Солун. И
И въпреки това не е само до аварското военно превъзходство, защото поне по времето на Маврикий римляните все още се сражават достатъчно успешно с аварите, два пъти каганът се измъква на косъм, при това действащите римски армии са относително малки - рядко над 10 000 души. И към края на управлението на Маврикий (който между другото е първият грък на римския трон) e възстановена границата по Дунав, дори успяват да прехвърлят бойните действия отвъд реката. И макар, че градовете не са възстановени, шанс е имало.
После естествено идва бунтът на Фока и след краткото му управление идва "спасителят" Ираклий. Е именно при него нещата се скапват окончателно. При невежия пияница Фока, фронтовете горе долу се държат, а при "светлия кръстоносен рицар" империята изпада в агония на всички фронтове. След него във вътрешността на полуострова даже и монетни находки няма, последните градове като този на Царевец са опожарени и римската власт се ограничава до някои крайбрежни области. Напоследък доста си мислех дали Фока е бил чак толкова черен и Ираклий толкова бял! Защото от над 30 години управление, при него забележителна е една кампания в 625-628, а всичко останало е най-големият провал в римската история. Ираклий може и да е бил лично храбър боец, нелош пълководец, но като мператор е катастрофа. Когато той поема империята, Африка цяла Африка, заедно с Египет е безпроблемно римска, повечето от испанските крепости още се държат, Фока със споразумението си с лангобардите е позакрепил малко нещата в Италия, а на изток римляните, макар и да търпят поражения от персите, те са от мащаби, които са се случвали и преди това. Дори и на Балканите очевидно нещата не са ЧАК толкова зле, след като дори на север от Стара планина някои градове се държат. А каква е ситуацията през 641 на Изток, няма смисъл да обяснявам.
Само, че каква е ситуацията на Запад? Според Камен Станев римляните едва задържат властта си до Адрианопол, а от него нататък римска власт вече няма. Според други по-традиционни схващания някаква власт във вътрешността все пак е имало, иначе едва ли би имало някакъв смисъл Константин IV да ходи да се бие чак в устието на Дунав, уж Силистра още се е държала, пък и като се има предвид, че Сердика и Филипопол в началото на IX век са ромейски (след Константин IV мисля, че няма смисъл вече да се ползва "римляни"), има вероятност да са били ромейски и в промеждутъка.
-
За континюитета. Поне за Сердика, по-скоро е имало хиатус. Говорих с един от археолозите, които участваха в разкопките на Ларгото, за огромно съжаление не му запомних името. Каза, че след края на 6-ти век няма нищо, никакви следи от градски живот.
За Пловдив Камен да си каже, данни от първа ръка ще са по-интерени от преразказване на книжки.
Comment
-
Кастра Мартис е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година. http://www.bgsreshta.com/group_discu...1899&lang_id=1
Бонония бележи разцвет, като се превръща в голямо укрепено селище, което обслужва дунавския търговски и вонен флот. Античният град просъществува до 586 г., когато е превзет и опустошен от аварите. http://www.toursbgrs.eu/bg/legends-b...aspect-bg.html
През 586 г. аварите разрушили бляскавата Рациария. http://www.magelanbg.com/index.php?o...0-54&Itemid=66
Ескус претърпял нашествията на готите вероятно през 250 г. и със сигруност през 376 – 378, както и на хуните през 447 г. Градът бил унищожен от аварите и славяните през 585 г. http://bg-archaeology.blogspot.be/20...g-post_03.html
Никополис ад Иструм .....последното сведение е от началото на 7-ми век, когато градът е разрушен от авари и славяни, както повечето римски градове в България. http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=15949
Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VI и началото на VII век. http://bg.wikipedia.org/wiki/Сексагинта_Приста
Абритус е разрушен от аварите в края на 6 в. (вероятно 586 г.). Годината се определя по разрушаването на Рациария, Ескус, Дуросторум, Марцианопол и Бонония. Тогава Абритус е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден. http://bg.wikipedia.org/wiki/Абритус...82.D1.83.D1.81
И нападенията на аварите през VI век не отминали Марцианопол. Той бил превзет през 586 г., но въпреки разрушенията градът и през следващите години продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи срещу аварите и славяните в района на долния Дунав. Последното споменаване на Марцианопол е от 596 г. във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен. http://liternet.bg/publish10/aangelov/marcianopolis.htm
По време на нашествията на аварите през 582 г. Августа е разрушена. http://www.scribd.com/doc/91982115/O...tichnia-Period
В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва http://bg.wikipedia.org/wiki/ВарнаLast edited by Thorn; 29-07-2014, 18:25.
Comment
-
Първо, това си е тема направо за голям докторат.
monte christo написа Виж мнениеКога са западнали античните градове на Балканите? Защо се е случило? Какви са причините? Спад на търговията и икономиката? Въобще, били ли са западнали?
monte christo написа Виж мнениеКога тези градове са разсипани и завладени от варварите - българи, авари и славяни?
И така писмените данни и археологическите находки показват, че градовете загиват по различно време, в рамките на около половин век.. Най-рано са си заминали градовете по дн. Сръбско Подунавие. Там през V² в. са първо са готите, след това са под властта на гепидите, през втората половина на V² в. роемите успели за кратко да възстановят властта си, практически почти веднага – пляс, аварите. От там аварите и славяните наспъват на юг по Морава и се прехвърлят в дв. Р. Македония. В Северна Македония градовете загиват още в края на V² в., поне Скупи и Баргала. От там напад към Солун, който естествено не успяват да бастардисат, и се насочват към Гърция. В края на V² в. походите се насочват към днешните български земи, но това, което пагубно, а походът от 614-615 г. Именно тогава, а не при Фока, рухва Лимесът и каквото е оцеляло при предните походи, си заминало сега. Това нашествие е много слабо описано в изворите, тъй като точно за този момент има „изворова дупка”, но пък отлично се хваща по горелите пластове датирани с монети. Това между другото, си доста популярна теза, при това застъпвана като от румънски, така и от български нумизмати. Ако някъде, нещо случайно е оцеляло, то е било до 619 или максимум до 626 г.
monte christo написа Виж мнениеКакво е станало с античното римско население, съставено от гърци, траки, илири и всички други? .
В Гърция са оцелели отделни групи, но малобройни и разпокъсани. В дн. България такова късноантично население е оцеляло по Южното черномория. Така че, предвид факта, че траките се влели в състава на късноантичното население, то за шок и ужас на автохтонците, реално потомци на траките са днешните власи и гърци.
monte christo написа Виж мнениеИмало ли е континуитет в развитието на по-големите градове като Сингидунум, Наисус, Сердика, Филипопол, .
monte christo написа Виж мнениеАдрианопол?
monte christo написа Виж мнениеБонония
monte christo написа Виж мнениеДуросторум
Съгласно една румънска нумизматична колекция създадена с монети открити в Силистра по време на румънската окупация там, в Силистра уж са открити доста, около 30 византийски бронзови монети отсечени в периода от 615 до 680 г., което означава запазване поне на ниво гарнизон, на византийската власт и население. Обаче
1. при редовни археологически разкопки, такива монети до момента няма открити.
2. като се имат предвид грубите румънски фалшификации от периода между двете световни войни, съгласно които дори печенегите са власи
Веднага възниква въпросът доколко може да се вярва на тази колекция, т.е. дали наистина тези монети са намилани в Силистра в периода 1919 – 1940 г.
Иначе има намерени една или две момени и един оловен печат на Константин IV, но те могат да селед 680 г.
При разкопки преди около 25 години, е открита една горяла базилика, а в горелия пласт обеци и няколко монети, които тогава са обявени на Константин IV и пластът естествено беше свързан превземането на града от българите, обаче наскоро, тъй като това са анонимни монети, т.е. без изписване името на владетеля, този тип е предатиран в края на 6 в. и съответно ще трябва да се свърже с превземането от аварите.
monte christo написа Виж мнениедругите градове във вътрешността?
Comment
-
Ей тук пише, че
След разрушаването на Рациария от аварите в края на VI в. сл.Хр. епископското седалище се премества в Бонония. Знаем и името на един бононски епископ - Луминус, присъствал на Латеранския (Римски) църковен събор 6 края на същото столетие.
от книгата "Видин Кратък исторически очерк"
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеИнтересното е, че след готските нашествия през 3 век, като цяло ситуацията се възстановява за империята, въпреки големите опустошения. Обаче готските нашествия през 4 век, след Адрианопол, имат далеч по-сериозни последици. Според Питър Хийтър вилите в провинцията са опустошени и в центрове като Никополис ад Иструм изчезват домовете на богатите земевладелци, като остават административни и църковни сгради, т. е. фактически не се възстановява начинът на живот, характерен за предишната епоха. Следва огромният и чудовищен удар на хунските нашествия през 40-те години. Почти всички градове са превзети и опустошени, но пак ги възстановяват! После е грандиозното строителство на Юстиниан, когато на всяко хълмче се появява каменна крепост. Нашествия си има и то крайно неприятни, но няма никакви явни изгледи империята да загуби балканските провинции.
Thorn написа Виж мнениеИ после идват аварите и всичко рухва!
Ей това ми е най-интересната част. Нямаме си идея защо точно тези варвари са толкова успешни.
‘’туп’’, скъса един студен, пусне трима и после пак ‘’туп’’, скъса един и пусне трима, докато Малката секира прави цък,цък,цък и сече всичко живо наред. Та хуните правят няколко много мощни нашествия в рамките на няколко години и това е, докато аварите и подчинените им славяни нападат перманентво в един много дълъг период и при това не се задоволяват само с големите градове, а плъзват като хлебарки навсякъде и всичко опоскват по пътя си.
Thorn написа Виж мнениеНапоследък доста си мислех дали Фока е бил чак толкова черен и Ираклий толкова бял! Защото от над 30 години управление, при него забележителна е една кампания в 625-628, а всичко останало е най-големият провал в римската история. Ираклий може и да е бил лично храбър боец, нелош пълководец, но като мператор е катастрофа. Когато той поема империята, Африка цяла Африка, заедно с Египет е безпроблемно римска, повечето от испанските крепости още се държат, Фока със споразумението си с лангобардите е позакрепил малко нещата в Италия, а на изток римляните, макар и да търпят поражения от персите, те са от мащаби, които са се случвали и преди това. Дори и на Балканите очевидно нещата не са ЧАК толкова зле, след като дори на север от Стара планина някои градове се държат. А каква е ситуацията през 641 на Изток, няма смисъл да обяснявам.
Comment
-
Ок, казваш, че всичко рухва около 614-615, но от изброяванията на разни градове дето направих, излиза че всички те са разрушени около 30 години по-рано. И мога да търся още, но почти за всички това пише по интернет. Можеш ли да кажеш в кои градове има пласт с разрушения и монети от 614-615, защото аз не се сещам за никой град освен Търново, който със сигурност да е бил под ромейска власт поне през първите десетилетия на 7 век.
Comment
-
Thorn написа Виж мнение
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеОк, казваш, че всичко рухва около 614-615, но от изброяванията на разни градове дето направих, излиза че всички те са разрушени около 30 години по-рано. И мога да търся още, но почти за всички това пише по интернет. Можеш ли да кажеш в кои градове има пласт с разрушения и монети от 614-615, защото аз не се сещам за никой град освен Търново, който със сигурност да е бил под ромейска власт поне през първите десетилетия на 7 век.
Ето ги и данни по статията на Игор Лазаренко - Нумизматични данни за опожаряването на Одесос по времето на имперакор Ираклий, В Известия на Народния музей Варна, т. 33-35, (49-50), за 1998-1999, издаден 2003, с. 150 – 166
- Одесос
- Сучидава
- Аксиопол
- Егисос
- селището при Нуфърул
- Халмирис
- селището при Енисала
- Истрия
- Тирис
- Бизоне
- Дионисополис
- Улметум
- Нове
- Марцианополис
- крепостите при Шкорпиловци и Арковна
- Месемврия – има прекъсване между 615 до 641 г.
- Августа Траяна
- Юстиниана Прима
- Сердика
Comment
-
Stan написаРеално погледното, за Византия Балканите са били общо взето една третостепенна територия. Сърцето на империята е Мала Азия и Близкия изток. Така че основният пробмел в очите на ромеите са били персите – вековния враг, при това държава с традиции, а Балканите – кучета ги яли, появили се поредните варвари, ще поограбат, ще поограбят, пък колко да ограбят. Градовете по нашите земи, на фона на тези източните провиции са си били направо жалки паланки.
Присещат се какво са изгубили чак когато на Балканите вече има голяма и силна държава. Та им отнема 4 века да си върнат тези земи и то за кратко(в исторически план). И дори тогава усилието е за да се включат в империята българите, а не заради самата земя.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеВинаги съм се чудил защо. За Римската империя е ясно, но за ИРИ не мога да си го обясня. Климата не се е променил чак толкова много, за тези 15 века. Защо ромеите не насочват усилията си към Балканите? Защо да човъркаш изпечена от слънцето безводна земя и да кълвеш маслини, когато някакви си 50-тина километра на север започва огромна площ плодородна земя. Вероятно са можели да изкарат няколко реколти преди да изтощят парче земя. За дивеча да не говорим. Вярно че повечето е било гори и блата, но това е решим проблем.
Присещат се какво са изгубили чак когато на Балканите вече има голяма и силна държава. Та им отнема 4 века да си върнат тези земи и то за кратко(в исторически план). И дори тогава усилието е за да се включат в империята българите, а не заради самата земя.
Между другото, масовото разпространение на един характерен тип амфори покрай Дунав през 6 в. се свързва с вноса на жито тук - амфорите се използват и за транспорт на жито, та тези амфори показват, че гарнизоните били снабдявани с жито карано от вън, т.е. местното производство не само че не било изнасяно, но дори и нуждите на армията не е могло да задоволи.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеВ смисъл, че всички тези изброени са имали гарнизон към 614?
Comment
Comment