Твърда забележка и към Стан и към Монти и към Рицар. Няма да допусна да ми окепазите темата, така, че посдържайте се. МОЛЯ без лични нападки, защото без тях е по-интересно, а нямам време да трия.
-
Полуофф - Не е Микулчик, а Микулчич. в македонския се чете ч.Comment
-
Ето кой залита по Флорин Курта (Куртя)RIZAR написа Виж мнение
Няма да ми издържат нервите, и ще взема да кача разни рецензии на този-онзи, където хубавичко го бъхтят Курта
Сердика си е ясна. Краш. Филипопол също трябва да е ясен. Топалилов и Стан са снесли информацията - каквото е щъкало, е щъкало докъм 626 г. Онези изроди - аварите - са изтърбушили всичко на път за Цариград. Вече какво става след това - тук е заровено кучетоТози етап, както и времето на Юстиниан II е реконквиста на всички земи до линията Драч - Сердика -Филипопол - Анхиало. С две големи линии през 70-те години на VII в. водещи до около Свищов-Никопол и Доростол. ... По тези санитарни кордони, империята е осъществявала бърз мониторинг над териториите отвъд Дунав. Неслучайно императора е възвестен бързо за придвижването на основното ядро български войски към Дунав, имал е време да прехвърли арменските легиони от Източна Мала Азия и да ги стовари на Дунав.
Факт е, че имаме Белград с римска администрация през 630 г.
Е, жалко... Той поне ме светна на елементарни нещица. Сега поне моите подчинени в Опсикий нямаше да ми се смеят как говоря, и да ме наричат зад гърбът ми - влахЗа Шаранков -той няма ник и въобще не пише тук. Няма го вече и в БГ Наука (за голямо съжаление).
Точно за това говореше (акцентуваше) и Вагалински при Божо.Тук не става въпрос за някаква "автохтонна" теория, а за запазване/оцеляване/приспособяване на старото местно население на империята, но в много по-голяма степен, от тази, която го представят "славянските" и "прабългарските" археолози.
Рицарю, все пак отсъствието на сердикийски епископ ни указва много неща. А това най-вероятно е, че Сердика не... функционира по времето на Събора 680-681 г. Тук не говорим за отсъствието на епископат в териториите, които не са контролирани пряко от римляните. Както споменах и у БГ Наука - християни си живеят необезпокоявано със своите епископи в Халифата през VII-VIII в. Просто плащат повечко на арабите. Тук, на Балканите, християни си има, разбира се. При това със своите епископи. Но сердикийски епископ липсва на Събора 680-681 г.Съгласен съм за Сердика, че между 615-около 670 г. има властови ромейски хиатус . Населението, обаче е възможно да е продължило да обитава града и околностите му.
Специално за мен Протоколите на 6, Трулски и 7 Вселенски събори не са никакво доказателство за отсъствието на епископат в Централните, западните и северните части на Балканите. От Траянови врата образно казано на запад е диоцеза на Рим, който обхваща и всички днешни гръцки земи. По принцип Запада е пращал малко легати и представители на съборите.Comment
-
monte christo, много труд си хвърлил, ама файда - йок.
Ти прочетели, какво точно казва Микулчик - И градот Сердика (ден. Софи¼а) повторно е под роме¼ската власт. Само това. Случайно да виждаш някакви аргументи? Май няма. Микулчик се занимава с Македония и Сердика споменава най-общо, в контекста на битуващото мнение.
За Търново, след като намери какво казал Вагалински, трябваше отново да прочетеш пост ¹ 37, с който се поднови дискусията тук.
Колкото за колонистите, по-малко драматизъм и повече реализъм.
Вместо да пишеш дълги прочувствени постове, пълни с общи приказки, по-добре е по-кратки, но пък с конкретни факти.Comment
-
И как стигна до това фундаментално откритие? Ако може дай факти, а не голи разсъждения или предавания от типа "Памет сръбска"monte christo написа Виж мнениеComment
-
То и твоите аргументи ги няма никъде, ама нейсеStan написа Виж мнение
Керамиката от 7 век, прилича на тази от 5 и 6 . Онази пък от 8 век прилича на другата от 9в. и на който му изнася, прехвърля в който период си иска. По монетната циркулация Камен Станев в книгата си за Тракия много умело използва това обстоятелство и обявява капут на всичко на Балканите.
Долу-горе така се представяха нещата и от всички изследователи, докато не се появи Микулчич. Нашите се усетиха, че повече не могат да задържат status quo и се появиха Вагалински и останалите, които заговориха за съвсем нови неща, които стоят в разрез с издигнатите постулати и аксиоми и затова нещата не могат да се изяснят.
Dark ages- простоLast edited by RIZAR; 22-05-2015, 16:05.Comment
-
Рицар, не е ли малко смешно да отговаряш на Стан и да му разказваш какво пише в книгата на Камен Станев?
П. П. Пак не виждам доказателствата за тезата ти. Явно смяташ, че в средата на 7 век ромеите са възстановили контрола си над по-голямата част от Балканите след поражението на аварите под Константинопол през 626 и последвалата гражданска война или пък не са го и губили (контрола). Но не мога да разбера какви са основанията? Дай някакви данни за археологията. Или ако сме пропуснали нещо в изворите.Comment
-
У-сетиха и status quo, моля Ви, Ваше преосвещенствоRIZAR написа Виж мнение А за останалото...интересни тези, мдаам 
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Ако се вярва на Кулаковски, който тълкува един пасаж от Теофан в смисъл , че през 621г. остатъците от европейските полкове от Балканите са прехвърлени - което според него предполага и прехвърлянето на семействата им.Thorn написа Виж мнениеРицар, не е ли малко смешно да отговаряш на Стан и да му разказваш какво пише в книгата на Камен Станев?
П. П. Пак не виждам доказателствата за тезата ти. Явно смяташ, че в средата на 7 век ромеите са възстановили контрола си над по-голямата част от Балканите след поражението на аварите под Константинопол през 626 и последвалата гражданска война или пък не са го и губили (контрола). Но не мога да разбера какви са основанията? Дай някакви данни за археологията. Или ако сме пропуснали нещо в изворите.
Аварите станали господари на положението на Балканите - не е ясно до кога, но в един агиографски извор - "Житието на св. Максим Конфесор" се говори, че той е бил заточен във Визия, един от неговите ученици в Месемврия, а друг в едно укрепление Перберис -на границата с варварите.
Кои са варварите (аварите или славяните) и къде се е намирал Перб(в)ерис не е ясно.
За съжаление няма данни къде се е намирала тази крепост , като КАЧО-Стан преди време предположи, че е възможно това да е била някоя крепост в тема Македония, но поради липса на данни не зае категорично мнение, всъщност той може да си доразвие мисълта.
През 658г. Констант успял да организира поход срещу Склавиния, но какви точно територии е покорил не е ясно.
През 665г. обаче склавините, които били включени в ромейската армия се присъединили към арабите.
Вероятно, при Констант, а и приБрадаткото е осъществена някаква реконквиста на Балканите.
Използван е и важния фортопост - Маркели - Д. Момчилов, "Средновековният град Маркели" - в Пътуванията в Средновековна България ,2009 стр. 204 - "В VI-VII в. обаче действащата ранновизантийска базилика е символ на архитектурните и художествени достижения на епохата със своята мраморна пластика, мозайки, стенописи и др."
Действащи през VII в. според мен са и базиликите в Сердика(София), Еленската, Търновската (на Царевец) и Доростолската.
Накрая за Микулчич -
според мен няма предумисъл в неговите тези и археологически констатации, защото той признава за българско присъствие в Македония и не е излагал някакви "автохтонни" македонски тези, като умело използва и източника за Кубер и сермесианците. Освен това той признава хиатуса между 618/25 и средата на VII в.Comment
-
Монти, Куртя е един манипулатор, който обаче добре приеман на Запад, заради анти-панславянските си тези.monte christo написа Виж мнениеЕто кой залита по Флорин Курта (Куртя) Няма да ми издържат нервите, и ще взема да кача разни рецензии на този-онзи, където хубавичко го бъхтят Курта
Сердика си е ясна. Краш. Филипопол също трябва да е ясен. Топалилов и Стан са снесли информацията - каквото е щъкало, е щъкало докъм 626 г. Онези изроди - аварите - са изтърбушили всичко на път за Цариград. Вече какво става след това - тук е заровено кучето Факт е, че имаме Белград с римска администрация през 630 г.
Е, жалко... Той поне ме светна на елементарни нещица. Сега поне моите подчинени в Опсикий нямаше да ми се смеят как говоря, и да ме наричат зад гърбът ми - влах
Рицарю, все пак отсъствието на сердикийски епископ ни указва много неща. А това най-вероятно е, че Сердика не... функционира по времето на Събора 680-681 г. Тук не говорим за отсъствието на епископат в териториите, които не са контролирани пряко от римляните. Както споменах и у БГ Наука - християни си живеят необезпокоявано със своите епископи в Халифата през VII-VIII в. Просто плащат повечко на арабите. Тук, на Балканите, християни си има, разбира се. При това със своите епископи. Но сердикийски епископ липсва на Събора 680-681 г.
За твоето "влашко", си е за отделна тема.
Това, че Сердикийският епископ е отсъствал не е прецедент, между другото наистина в Сердика(Тралица) може да не е имало епископ, но няма да развивам този въпрос, тъй като не му е мястото. Сердика доста често е играла контра и на Рим, и на Константинопол и затова много-много не е долюбвана.Comment
-
Stan написа Виж мнение
Стане, явно не ме четеш, или за пореден път търсиш под вола теле. Аз не защитавам никакви (хипо)тези, за да търся и да излагам аргументи (доводи). Просто се интересувах откъде на къде Микулчич твърди подобно нещо за Сердика. На каква база, на каква информация?
monte christo said:
Друго, което е интересно: защо Иван Микулчик твърди, че по някое си време (около средата - втората половина на VII в.) римляните си връщат Сердика? Въз основа на какво се базира това негово твърдение? Възможно ли е все пак това да е достоверна информация? Базираща се на дългогодишен опит и анализът на разните му там кирпичи и сполии, т.е. все пак в Сердика да са живеели сред развалините група войници ("псевдо-гранизон") на принципът"направи си сам" (къщичка), колкото да контролира пътят за Филипопол, Адрианопол и Константинопол? И покрай тях с времето да се класират разни декласирани елементи?
Същото важеше и за твърдението на Вагалински. Интересувам се бе, човек, просто се интересувам. Кое, как, защо? Не търся излишен спор – търся информация:
Както я гледам - пропуска се каква да е монета (въобще не се описва след време) или пък се обявява за фалшификат от други - и вече няма проблем.monte christo said:
Стане, и да не забравя за Зикидева (хълма на Царевец) - въз основа на какво тогава Людмил Вагалински твърдеше пред Божо Димитров, че местенцето все пак е функционирало фактически почти през целия (докъм края на) VII век? Демек - до българите. Някакви стари данни и фалшификати?
За колонистите. Тук точно ти си фантазираш, и всеки един уважаващ себе си историк или археолог ще ти се смее, като натовариш посред февруари на волските каруци дечурлигата и тръгнеш от майната си (знаем, че преселниците по принцип са малоазийци) за Сердика. Между другото защо не опиташ с ленена дреха, вълнен панталон и някой друг кожух отгоре, качен на волска каруца, да пропътуваш разстоянието от Пловдив за София по магистралата. ..................................Ама то е лесно да се приказва бе, брат, ама е трудно изпълнимо. .......................Особено при дестинацията Абидос-Сердика Посред зимата? Ама, ние – колонистите, секторите от стените ли ще възстановяваме? Ама всичко това да е готово поне седмица време преди 9 април? Аре, стига ве…
За Белград. Що, ти отхвърляш римската власт над Белград ли? Чети изворите, сглабяй, интерполирай – не си хванат от гората! Ще разбереш, че само за теб е фундаментално откритие. ..............
Монте, защо трябва да ме мъчиш да трия?Last edited by Thorn; 22-05-2015, 22:56.Comment
-
Нещо на тема Силистра. Една статийка тук.http://www.heritagebg.net/nauki/arhe...ata-antichnost
Интересно е следното:
Да укриеш макар и малко съкровище, но вътре в града означава, че към момента на криенето е имало население, което е живяло в този град и е смятало в него да се върне за да си прибере имането. Т.е. вероятно градът е бил обитаван от ромейско (може и някакъв вид федерати) население чак до Константин IV.Най-късните ранновизантийски монети, намерени при разкопките на крепостта на брега на Дунав, са на император Фока (602 - 610). Случайно по брега на реката са намерени и две монети на императорите Ираклий (610 - 641) и Константин Погонат (668 - 685). Две сребърни монети на последния император са намерени в малко съкровище от сребърни накити, укрито в една от интерколумните на базиликална сграда, северно от римския лагер.Comment
-
СТЕФКА АНГЕЛОВА
Сборник. в памет на П. Горбанов, ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, 245 – 251.
Около средата на V в. късноантичният Дуросторум, както и други големи градове и крепости и околността, стават обект на опустошително хунско нашествие. В писмените извори прекъсват сведенията за града. Аналогична ситуация се наблюдава и при извършваните години наред археологически разкопки в римския град и на територията на късноримската и ранновизантийската крепост на брега на р. Дунав. В нумизматичната колекция на Историческия музей в Силистра няма монети от втората половина на V в. На територията на ранновизантийската крепост, която през VIII-Х в. се превръща в ядро на средновековния Дръстър, последните монети от V в. са на Теодосий II (402-450). Не е установен и жилищен хоризонт от втората половина на V в. Животът се стабилизира около началото на VI в. при император Анастасий (491-518). При Юстиниан (527-565), както се споменава у Прокопий, е изградена отчасти върху основите на късноримската и новата крепост на брега на реката1. Културният пласт от VI и началото на VII в. е добре изразен около крепостните стени и извън тях, и силно нарушен при нивелиране на терена във вътрешността през IX в., когато се реализира новият градоустройствен план на Дръстър. Последните монети в ранновизантийския пласт са на император Фока (602-610)2. Укрепен на ново е и старият лагер на XI Клавдиев легион3, а разкопките на територията му и в канабите показват съществени промени през VI и началото на VII в. Лагерът е обитаван от цивилно население, докато военните части се преместват на около 700 м в северозападна посока4, в новата крепост.
През VI-VII в. Доростол е епископски център5. В Силистра случайно са намирани монети на императорите Маврикий Тиберий (578-582), Тиберий II Константин (582-602) и Фока (602-610). Случайни находки са и две монети на Ираклий (610-641) и Константин IV (668-685). Две сребърни монети от малко познато монетосечене на Константин IV се съдържат в обнародваното наскоро сребърно съкровище, открито в базиликална сграда недалеч от лагера, унищожена при пожар6.
Присъствието на византийска администрация и военни части през VI-VII в. в Доростол се доказва от намерените в града и района между Силистра и Кълъраш печати. Засега са обнародвани осем от тях, които принадлежат както на частни лица, така и на стратилата Теоктист и някой си Петър, върху чийто печат се чете титлата „консул и патриций”7. Последните са водили кореспонденция с длъжностни лица в Доростол.
Славяно-аварските нашествия не отминават и Доростол. В града е намерено съкровище от 56 фолиси, от които последните са сечени в 574 г., т. е. тази година е terminus post quem за укриването на монетите8. Вероятно става дума за нашествието от 578 г. Другото голямо нашествие се отнася към 585 г., когато наред с Марцианопол и Залдапа е превзет и Доростол9. В ранновизантийския пласт при северозападната ъглова кула ¹ 1 са запазени следи от пожар. Пластът съдържа монета на Юстин II и София, сечена през 568-569 г.10.
Опити за стабилизиране на византийската власт се правят в края на VI и началото на VII в. Изходна база за нападение срещу славяните в 593 г. е Доростол, откъдето ръководените от Приск византийски войски преминават на левия бряг на р. Дунав11. Събитията се повтарят и през 594-596 г. под предводителството на Петър12. Въпреки относителната стабилност на византийската власт, редица жители на града бягат далеч на юг. Тогава са пренесени мощите на местния християнски светец Дазий в църквата на град Анкона в Италия13. Трябва да се предполага, че други са избити при нашествията. При всички случаи писмената традиция за града прекъсва за няколко десетилетия. Адекватна е ситуацията при разкопките, където не е установен хоризонт от второто десетилетие на VII в. нататък. Все пак базиликалната сграда на територията на античното селище е унищожена при голям пожар, който, както показват трезорираните монети, трябва да се отнесе към годините на Константин IV. Единственото събитие, с което може да се свърже пожарът, е превземането на града от българите на Аспарух. Както личи, то не е станало по мирен начин. Оттук следва, че жителите на града са организирали някаква съпротива. Находките, които описваме по-долу, позволяват да се заключи, че поне част от тези жители са от славянски произход.
Проникване на славяни в крепостите по лимеса е известно отдавна. В една своя работа съобщаваме за находки на раннославянска керамика, работена на ръка с преобладаващи пенковски форми, открити върху руините на голяма римска баня, функционирала до IV в., а след това преустроена в опожарени през VI в. жилища14. В ранновизантийския пласт до кула ¹ 1, за който споменахме, сред ранновизантийската керамика се намериха и три фрагмента от гълъбовосиво гърне с украса от излъскани по механичен начин ивици от тип, характерен за Пастирското градище в Украйна15. В Украйна и Молдова тази керамика се съпровожда от изработена на ръка славянска керамика от т. нар. пенковска група. Значението на находката от Силистра нараства от факта, че е намерена във вътрешността на крепостта с ранновизантийски материали, което отново потвърждава идеята на М. Комша за особения статут на тези славяни16.
Раннославянска керамика на ръчно грънчарско колело е намерена също в северозападния участък на крепостта, в нарушени от късни вкопавания пластове:
1. Седем фрагмента от гърне от белезникава глина с примеси от шамот и пясък, добре изпечено. Широко фуниевидно устие, на което ръбът не е запазен. Прибрани плещи. Най-голямото разширение вероятно попада в горната част на съда. Орнаментирано с единична врязана линия под шийката, под която на известно разстояние са нанесени три успоредни прави хоризонтални линии (1988 г., кв.J6, дълб. 13.97-13.80).
2. Фрагмент от устие на гърне от светлокафява глина с примеси от пясък. Плътен чиреп, сива ивица в лома. Късо фуниевидно устие с издаден леко навън и косо срязан ръб. В началото на плещите с широко острие е нанесена дълбоко врязана вълнообразна линия (1989 г., кв. J5, дълб. 15.90-15.20).
3. Фрагмент от същата глина като ¹ 2. Запазен е малък фрагмент от устието с къса шийка и леко извит навън и скосен ръб (данни за намирането като ¹ 2)17.
Паралели на тази керамика се срещат често в комплексите на север от Дунав и се датират най-общо VI—VII в.18. Ние смятаме, че развитието на т. нар. култура Ипотещ-Къндещ-Чурел не е продължило по-късно от първите две десетилетия на VII в., когато започва масовото преселване на славяните на юг от р. Дунав. Морфологичните и техническите различия между добре познатата в Добруджа раннославянска керамика от VI в. и фрагментите от Силистра насочват към датиране на последните в VII в.
При разкопките на южната крепостна стена през 1986 г., в участъка на куртината между кули ¹ ¹ 2 и 5, разрушена почти напълно и при фундаментите, както и в насипа се намериха няколко фрагмента раннославянска керамика, идентични по състав на глината и изпичането, макар и различни като направа:
1. Фрагмент от гърне от сиво-черна глина с примеси от пясък. Неравномерно изпечено. Работено на ръка и подправено на ръчно колело. Къса прибрана шийка, силно извито устие с издаден и заоблен ръб. Неорнаментирано (табл. I1),
2. Фрагмент от гърне от същата глина и изработка. Устието е леко извито, но ръбът му не е запазен. Най-голямото разширение е в средата на съда (табл. I2).
3. Гърне от същата глина и изработка. Ръбът на устието не е запазен (табл. I3).
4. Фрагмент от гърне, изработено на ръка от същата глина. Несиметрични стени, орнаментирани отвън с два реда пасма от врязани вълнообразни линии (табл. II1).
5. Фрагмент от дъно на гърне, работено на ръка от същата глина. Дебелината е неравномерна - от 1 до 1.3 см (табл. II2)..
6. Фрагмент от дъно на гърне, подобно на ¹ 5, с дебепина до 1.8 см (табл. II3).
За датирането на тези съдове са валидни съображенията, изказани за керамиката от северозападния участък на крепостта, т. е. те също се отнасят към VII в.
Особен интерес за нашата проблематика представлява една фибула, намерена през 1986 г. в ранновизантийския пласт югоизточно от кула ¹ 2. Фибулата (дълж. 4 см, широчина на дъговидната плочка 1 см, деб. 0.2 см) е недовършена. Челната дъговидна плочка е изработена от тънка лята медна пластина, върху която чрез щамповане са нанесени в краищата две надлъжни канелюри, които обрамчват пояс от полуобезличени релефни орнаменти -скачени Х-ове (?) (табл. II4). От същата пластина в челния край чрез прищипване и усукване е оформен S-овиден издатък за пружинния механизъм, останал с фиксирани, но непробити отвори. При щамповането дъговидната плочка е пукната надлъжно. Стъпалната плочка е ромбовидна и при съединяването й с дъговидната са навити две тънки медни ленти. Не е ясно как е оформен иглодържателят. Лицевата страна на стъпалната плочка е с твърде необичайна украса от два концентрични кръга от псевдогранули, между които радиално се разполагат шест триъгълничета от по 3-4 псевдогранули. По украса плочката напомня звездовидна висулка, прикрепяна към луновидното разширение на късния тип звездовидни обеци. Фибулата несъмнено е местно изделие, за което точни паралели няма. Като тип принадлежи към вариант 2 на втората група варваризирани византийски фибули по класификацията на Дж. Янкович19. Авторът ги датира в началото на VII в. и смята, че са работени във византийските крепости по поръчка на славяните или от самите славяни. Аналогична е интерпретацията на някои руски автори20. Тук ще припомним, че съставът на сребърното съкровище от базиликалната сграда в Силистра ни насочи към извода, че през VII в. в града са работили византийски ювелири, чиято евтина продукция е съобразена преди всичко с вкусовете на славяните.
Тепърва предстои проучването на материалната култура в Доростол през VII в. Ако раннославянската керамика от VI в. повече или по-малко може да се припише на славяни федерати, то материалите от VII в. са доказателство за постепенната славянизация на града. Затова през Средновековието е запазено античното име на града, макар и в славянска транскрипция.
БЕЛЕЖКИ
1Ангелова, С. Крепостната стена на Дуросторум-Дръстър-Силистра. - Археология, 1973, ¹3, 89-90.
2 Монетите от Силистра се обработват от Вл. Пенчев, на когото изказвам благодарност.
3 Прокопий изрично споменава, че императорът грижливо поправил разрушените части на всяко едно от укрепленията. - ГИБИ. Т. 3. С, 1958, с. 169.
4 Доневски, П. Археологически разкопки на лагера и канабето на XI Клавдиев легион в Дуросторум. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. Силистра, 1988, с. 93.
5 ГИБИ. Т. 6. С, 1960, с. 88.
6 Ангелова, С., В. Пенчев. Сребърно съкровище от Силистра. - Археология, 1989, ¹2, 40-41.
7 Barnea, I. Noi sigile byzantine de la Dunarea de Jos. – SCIV (Bucuresti), 17, 1966, 2 ¹2; Vulpe, R., I. Barnea. Din istoria Dobrodgei. Romanii la Dunarea de Jos., II, Bucuresti, 1968, p. 515, fig. 685; Jordanov, I. Dobrudza (491–1092) – selon les donnes de la numismatique et da la sphragistique. – B: Dobruza. Etudes ethno-cultures. S., 1987, Tabl. III, p. 195, Tabl. IV, p. 198.
8 Непубликувано. Монетите са определени от Й. Юрукова, на която изказвам благодарност.
9 Теофилакт Симоката. - ГИБИ. Т. 3, с. 299; Теофан Изповедник говори за 584 г. - ГИБИ. Т. 6, с. 242.
10 Монетата е определена от Вл. Пенчев.
11 Теофан Изповедник. Цит. съч., с. 246.
12 Мутафчиев, П. Съдбините на средновековния Дръстър. - В: Избрани произведения. Т. 2. С, 1973, с. 24.
13 Велков, В. Античният Дуросторум. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра, с. 30.
14 Ангелова. С. По въпроса за раннославянската култура на юг и на север от Дунав през VI—VII в. - Археология. 1980, ¹ 4, с. 4.
15 Артамонов, М. И. Етническата принадлежност и историческото значение на пастирската култура. - Археология, 1969, ¹ 3. с. 3 сл.
16 Ангелова, С. По въпроса... с. 10. заб. 20.
17 В два съседни квартала J5 и .J6 на различна дълбочина.
18 Dolinescu – Ferche, S. La culture “Ipotesti-Ciurel-Cindesti”. La situation en Valachie. – Dacia, N. S.,28, 1984, 1 – 2, 16, fig. 715,18,20
14 Янкович, Д. Позднеантичные фибули VI-VII веков и славяне. - В: Rapports du IIIe Congres International d`Archeologie Slave. T. 2. Bratislava, 1980, р. 177.
15 Горюнова, Е. А., М. М. Казанский. К изучению раннесредневековых древностей Нижнего Подунавыя (VI—VII вв.). - В: Славяне на Днестре и Дунае. Киев, 1983, с. 202.
ПУБЛИКУВАНО ОТ SCIENTIST В НЕДЕЛЯ, АВГУСТ 09, 2009
ЕТИКЕТИ: СРЕДНОВЕКОВИЕ, СТАТИЯ, СТЕФКА АНГЕЛОВА
Comment
-
И сега Стан какво ще си помисли? Че съм го псувал ли?Монте, защо трябва да ме мъчиш да трия?
Как по-образно (по-разбрано) да обясня на инатлив човек (а Стан е такъв, и никога не си признава скодоумните грешки), че не му ли истине гъзът с волска каруца до София - няма да вдене какво обяснявам. Демек - да тества! Защо скодоумни грешки? Защото ЦЯЛАТА, забележи - ЦЯЛАТА Източна Римска империя знае, че каруци с множество преселници не пътуват посред зимата от майната си за нам къде си. Само Стан НЕ ЗНАЕ! НЕ ЗНАЕ! НЕ ЗНАЕ! Как да разбере, след като ми изтриваш поста?!? Кажи ми как!?
Същото важи и за статиите. Кажи ми Торн, ти можеш ли да караш само по извори, или трябва все пак да клъвнеш (чокнеш) от някъде туй-онуй за да ти излезе читава статията?Comment
-
Не се хабете в такъв дребнав спор. Дали Сердика е заета през 809 или през 808 или дори година, две, три по-рано е без значение. Важно, че за двата века преди това няма признаци градът да е обитаван освен неясното твърдение на Микулчич и още по-неясната увереност на Рицар, че света София е функционирала.
Рицар, между другото за другата базилика в района - еленската базилика, след Ираклий имало 300 години хиатус. Ама в момента не си намирам сайта, дето го пишеше.Comment
Comment