Огнестрелно оръжие в Османската империя

[gregorianus]

Да, мисля, че това с Ватерло беше малко long shot.
Но инак и османците, и англичаните, и други сили ползват лъкове и през ХV², а може би и през ХV²² в. редом с аркебузите и мускетите.
Инак - зависи коя Уикипедия. Българската определено за нищо не става. Включително и поради вандализъм в инак прилично написани статии. Докато англоезичната и руската са доста по-смислени и често цитират сериозни източници.

[gollum]

Докато англоезичната и руската са доста по-смислени и често цитират сериозни източници.

Съгласен съм. Винаги може да се погледне дали се цитират източници зад твърденията и какви са тези източници. В много от англоезичните статии (към които съм давал връзки из разни теми) в това отношение нещата са наред. Е, има и митове, зад които стои по някои и друг източник (да речем, статията за битката при Визна), но и там често човек може да се усети, като погледне източниците (статии във вестници).

Що се отнася до механични метателни спрямо химични метателни ръчни оръжия - с изчезването на сериозното защитно снаряжение от бойното поле лъковете (най-вече) и арбалетите нямат някакви особени отрицателни страни спрямо мускети, аркебузи и прочее (не и по отношение на бойната ефективност). Като се има предвид, че продължават да се ползват за лов, остават си като оръжия на различни специфични групи население (от които често се набират нередовните подразделения), няма какво да се чудим, че ще пордължават да се срещат на и около бойното поле и доста след масовото навлизане на барута. Да не говорим, че сред по-изостаналите народи и племена огнестрелното оръжие е скъпо, рядкост и сложно за поддръжка (като механика и муниции), което предопределя редом с него да се запазят и традиционните метателни оръжия.
Въпросът по-скоро следва да е доколко са масови спрямо огнестрелните оръжия и какво е военното им значение в конкретния момент. Ако е минимално, то можем да го споменем повече за куриоз.
Що се отнася до Лепанто - там все пак сериозно място заема абордажът, а в него метателните оръжия са само едно от средствата.

ПП Засега книгата има предимство, защото изследванията първо излизат на хартия, а чак след това се появяват в цифров вид,като и в двата случая цитирането ще отнася читателя най-често към хартията. Това не означава, че статия в Интернет не може да бъде достоверна или пък да е с качеството на публикувана на хартия от някое университетско издателство такава. А кога и как нещата може да се променят е тема за отделен разговор. Впрочем, цялото обсъждане книга/Интернет е за друга тема.

[Parabellum]

може ли доказателства?

За съжаление книгата не е при мен.

[Guy de Mont Ferrand]

Сега ми попадна сведение, че още при Баязид I и неговия син Мехмед имало специални артилерийски отряди. Членовете им били награждавани с тимари (но в източника не се споменава къде...).

[Francis Drake]

Всъщност според "Огледало на света" на Мехмед Нешри още при Мурад има артилерия и по точно в битката при Косово поле:

...Гази Евреноз бил на десния фланг, а субашията Ейне бей — на левия. В дясното крило застанали също Сарухан и Айдън, начело с яябашията Саруджа паша. В лявото крило бил и агата на азапите — Курд. Отдясно и отляво застанали също Инджеджюк Балабан, Товуджа Балабан и Сърф Хамза. Топчията Хайдар — безпогрешен майстор в хвърлянето на гюлета — застанал в центъра. Най-отзад турили обозите и товарите, заедно с войсковите майстори и търговците, защото задните места не били опасни...
...Тогава Повелителят казал на топчиите: "Изричайте веднага "Боже помози!" и вземайте неверника на прицел. Стига са се перили в боен строй! Накарайте ги да се сгушат като: свини един в друг!"
Накратко. Топчиите за миг изсипали върху неверниците своите косящи, ломящи, носещи гибел гюлета, които в своя въртелив летеж помитали всичко. Те се врязвали като нечакани мълнии в масата безверници: и носели там истинско бедствие. Нахълтвали като конник в керван, като сокол сред гарги и преобръщали наопаки бойния им строй. Ала неверниците изтърпели бедата и пак като свини, подгонени от стрели, заели бойния ред. Застанали като планински масив от желязо и тръгнали напред под ударите на гюлетата...

[TypTyp]

Още в животоописанието на виз. император Алекси ² Комнин (Х² в.), наречено "Алексиада" и съставено от дъщеря му Ана Комнина, се споменава за бронзова тръба, използвана за изхвърляне на запалителна смес. За първа автентична илюстрация на изстрел се смята тази в т. нар. "Ръкопис на Милимет" (Х²²² в.), съхраняван до днес в Оксфорд. Пушки в Европа се срещат ок. средата на Х²V в., а в османски документ за България от 1441 г. се казва: "Али, син на тюфекчия". Последното идва да подскаже, че производството на фитилни пушки (самопали) вече съществува по това време на Балканите и тюфекчийството се оформя като занаят в Османската империя.

[gollum]

се споменава за бронзова тръба, използвана за изхвърляне на запалителна смес.

Това ми звучи по-скоро като сифон за изхвърляне на гръцки огън, което не е огнестрелно оръжие от интисируващите ни в темата (макар че е интересно дали изчезва с Византия или някой продължава да го използва и след това?).
Останалите сведения са интересни. Изглежда че към средата на петнадесети век вече има някакво количество огнестрелни оръжия сред пехотата.

[TypTyp]

Мисля че тези тръби няма да са ония - сифоните за гръцкия огън. Те са познати още от 7 в. най-късно. По-скоро тия тръби ще да са използвани за изстрелване на нещо като снаряд, но какъв - можем само да гадаем. Някъде из форума ставаше въпрос за каменни гюлета намерени вътре в някои от българските средновековни крепости и дори складирани в нарочни за целта помещения. При всички случаи те не са използвани за атака на крепостни стени, а за обстрелване на нападателите. Няма конкретни доказателства, но и нищо не ни пречи да предположим, че това е ставало с такива "тръби" или други подобни съоръжения - предшественици на защитната артилерия...

[De Ruyeter]

Наскоро си купих една книга от руската книжарница - Артилерията във века на ветроходите от Карло Чипело. Тя засяга икономическите и историческите аспекти за появата на огнастрелното оръжие в Европа, но авторът разглежда както сухопътното, така и и морското оръжие, включително развитието му в Европа, Турция, Азия.
Та утрците първоначално доста бързо внедряват огнестрелното оръжие, най-вече чрез венецеианци и генуезци. , макар че впоследствие изостават. Това се държи на няколко фактора - първо устройството на феодалната османска държава, където спахията не иска да се откаже от коня си и да се принизи до положението на пехотинец мускетар, от друга страна влечението на турците да строят САМО обсадни оръдия, при които големината и калибърът , както и мобилността нямат особено значение. Дори турците се специализират да отливат тежките оръдия с калибър 24 и 30 инча при обсадата на Малта на място. Лошото е, че те не могат да осъзнаят необходимостта от полева артилерия. През 17 век в Швеция се появява Rigskanonen - скорострелно малокалибрено полево оръдие, даващо от 6 до 8 изстрела в минута.Срещу това турците нямат ефективен отговор. Освен това тежките оръдия имат ниска скоростроленост около 1 изстрел на час. Учудващо е, че пиететът към кголемите калибри се запазва и в морската сфера.например турските линейни ветроходи обичйно носят на най-горната палуба/!/ тоест доста на високопо 4-8 броя 108-150 фунтови оръдия.Идеята е от къса дистанция с един-единствен изстрел такова оръдие да потопи вражеския съд, което практически е невъзожно, д не говорим за точността му. Има достоверни сведения за турска галера съоръжена на брега на Червено море и излязла да напада португалски кораби през 1515г. Тя била въоръжена с едно 75 фунтово ордие в носа/базилиск/. Откатът при изстрела бил толкова силен,ч е катурнал галерата и португалците, по които стреляла в последния момент мернали дъното й