Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Огнестрелно оръжие в Османската империя

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Огнестрелно оръжие в Османската империя

    Срещала съм някъде (във връзка със спахийските повинности), че въоръжението в Османската армия на определен етап се променя и арбалетът е заменен от два пистолета.
    Някой знае ли кога точно става това?

    #2
    Вероятно някъде поне ХV²-ХV²² век, когато кажи-речи всички тежки конници (които могат да си го позволят) имат в арсенала си освен другото и по 1-2 пистолета. По-късно, защото е необходима определена техническа еволюция, докато се стигне до пистолети, които могат да се държат заредени и готови за употреба (което май започва някъде средата на ХV век). Разбира се, има и специализирана кавалерия, чието основно въоръжение са няколко пистолета, но се съмнявам, че Османците са успели да възприемат нещо подобно.
    Но това излиза от темата, че и от периода, поне според повечето хронологии.

    Comment


      #3
      Golum, в края на 17в. е битката при Виена - предполагам че за нея има достатъчно данни за използваното (огнестрелно) оръжие.
      Не зная дали за Първото Търновско въстания например (1598г.) има някакви данни, за да стесним периода.
      Въпросът за огнестрелното оръжие (много любопитен) малко измества темата, но всъщност се учудвам, че няма "официална" яснота по въпроса.

      А колкото до Търново - ако легендата за предателството е истинска, огнестрелното оръжие не е било решаващо.
      А по археологически път има ли следи навеждащи за мисълта за огнестрелно оръжие (- поне на мен не ми е известно)?

      Comment


        #4
        Terrarossa, въпросът ти, поне както го разбрах, не бе за огнестрелно оръжие по принцип, а за специфичен тип - кавалерийски пистолет. Има известна техническа еволюция на ръчните огнестрелни оръжия докато се стигне до такова. Не знам какъв точно е българския термин.
        Разбира се, преди това също има огнестрелни оръжия - с фитилно запалване, но то е по-подходящо за пушки - аркебузи и мускети. Такова оръжие в Османската империя има поне от втората половина на ХV век, но за пеши стрелци (или такива, които се сражават в пеши строй). Макар че е допустимо и конници да са използвали фитилни пистолети, но едва ли са били ефективни.
        Както и да е, определено с този въпрос излизаме от темата, ако имаш интерес мога да отделя постовете в самостоятелна тема в общия раздел за Ренесанса.

        Comment


          #5
          през 16 век пистолетите не са кремъчни, а с колесцов /дали е така на български/ механизъм. Не вярвам да е широко ползван в Османската империя.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #6
            Ако става дума за нещо още по ранно вече има итересни изображения (втория файл):

            Comment


              #7
              Позволих си свободата да преместя постовете в нова тема.

              Да, Торн, но и аз не знам как е правилно да се преведе - сигурно си има български термин. "Колесцов" много като руското ми звучи - може би "колесен" ще е по-точно? Но това са подробности. А кремъчните са по-късни, ако правилно си спомням. Въпросът е, че тези "колесни" механизми са твърде сложни за изработка и изискват много добра поддръжка, защото пружините трябва да се сменят през няколко десетки изстрела. Т.е. не е достатъчно да произведеш пистолетите, но ти трябват и оръжейници-механици в подразделенията за поддръжка. Разбира се, не толкова много, колкото при "ритерите", които са с по няколко пистолета, но все пак доста. Но вероятно става въпрос за по-прости или по-ранни пистолети от типа на ръчните оръдия. Макар че практичността на фитилния механизъм за действие от кон ми се губи.

              Comment


                #8
                А има ли сведения в османската войска да е бил използван арбалет. По принцип стрелковото хладно оръжие не е ли било "специалитет" на еничарите, които са пехотни части, докато спахиите като конници не са използвали метателно оръжие? А пък еничарите са използвали наследения от номадския период рефлексивен лък, а не западно оръжие като арбалета.

                Comment


                  #9
                  Г-н Никой, сигурно си прав за арбалета и конниците - тъй като това е нещо, което съм запомнила между другото и ми хрумна, че може да е от полза за изясняване въпроса за огнестрелното оръжие; все пак ако е част от регламентираното въоръжение, означава че не е само епизодично явление.
                  Мисля, че друг признак за това би бил видът на крепостите (как се променят с напредването на военната техника, бойници, разстояние между кулите и др.) - баба Вида е преустроена в края на 16в., все още има бойници.

                  Comment


                    #10
                    Според мен спахии най-вероятно са използвали като метателно оръжие най-вече лъкове (сложни съставни) поне до ХV² век, а вероятно отчасти и до по-късно. Прикачам две гравюри. Връзка към кратка статия в "Уикипедия".
                    Не ми се вярва да са използвали арбалети, защото това и в европейските армии става сравнително късно с появата на нужното приспособление, което прави възможно зареждането на арбалет без да се слиза от коня. Обсъждахме го в една друга тема, но за краткост - стаа въпрос за определен тип приспособление (cranequin). Прикачам и картинка на френски конен стрелец с арбалет. Съмнявам се, че в Отоманската империя са използвали подобно нещо, а и не им е било чак толкова необходимо, като се има предвид, че са имали достатъчно добър достъп до обучени хора в стрелба от седлото и сложно-съставни лъкове.
                    Нищо чудно по-късно - към ХV²² век, - вече да са сменили поне отчасти лъковете с някакъв род късо огнестрелно оръжие (дали пистолет с колесен механизъм или с друг не е ясно).
                    Ако се интересуваме общо от ръчното огнестрелно оръжие в османските армии, то трябва първо да гледаме пехотата и доста по-късно конницата. Най-вероятно първо са се появили разни ръчни оръдия, последвани от фитилни мускети и аркебузи (еничарите в определен момент ас били въоръжени с вариации на тези оръжия). Пистолетите при конницата трябва да са доста по-късни и то не в "ритерския" вариант (като тактика и екипировка).
                    В статията за еничарите в "Уики" е посочено, че те започват да заменят лъковете с огнестрелни оръжия от 1440 г., а към ХV² век вече са изповлзвали разнообразни мускети, гранати и екипировка за обсада (споменават се разни тежки окопни мускети, както и късоцевни оръдия за поддръжка като това).
                    Attached Files

                    Comment


                      #11
                      За първи път масово, ръчно огнестрелно оръжие в османската армия се използва при втората битка на Косово поле 1448 година.Тогава еничерският корпус е въоръжен с такова оръжие. Поуките от Варна 1444-та са извлечени максимално.

                      през 16 век пистолетите не са кремъчни, а с колесцов /дали е така на български/ механизъм. Не вярвам да е широко ползван в Османската империя.
                      Мисля, че "искрово-ротационен механизъм" звучи по-добре на български от "колесцов" или "колечат"

                      Характерно за оръжието на Османската империя е, че този тип механизми не са придобили популярност. Някакси са прескочени. От фитилен мускет, османските оръжейници са преминали на кремъчно-ударен. Основно са правени два вида кремъчно-ударни механизми
                      "Ала Каталана"
                      "Ала Романа"
                      Съответно копирани от испански и италиански такива.
                      Аз предполагам, че това е станало след битката при Лепанто 1571 и обсадата на Малта от Османската армия.
                      Темата е интересна и много обширна.
                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        #12
                        Ето какво открих за Битката при Лепанто - излиза, че в края на 16в. турците са въоръжени с лъкове.....

                        През 16 век между морските държави се води битка за надмощие в Средиземно море. Особено остро съперничество съществува между Испания и Турция. През 1570 г. османския султан Селим II започва война, с цел да завладее остров Кипър и да осъществи експанзия в Италия и Испания. Войната продължава от 1570 до 1573 г. Римският папа Пий V успява да организира антитурска испано-венецианска коалиция, получила името Свещена лига.

                        Турския флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 хил.човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които се надявали при поражение на османския флот да получат свободата си.

                        Comment


                          #13
                          Интересна също така е комбинацията между отвесни процепи и кръгли над тях при Пирковата кула - първите за стерлба с лък, а вторите - за огнестрална стрелба.... Разбира се, кулата няма точна датировка.

                          Comment


                            #14
                            terrarossa написа Виж мнение
                            Ето какво открих за Битката при Лепанто - излиза, че в края на 16в. турците са въоръжени с лъкове.....

                            През 16 век между морските държави се води битка за надмощие в Средиземно море. Особено остро съперничество съществува между Испания и Турция. През 1570 г. османския султан Селим II започва война, с цел да завладее остров Кипър и да осъществи експанзия в Италия и Испания. Войната продължава от 1570 до 1573 г. Римският папа Пий V успява да организира антитурска испано-венецианска коалиция, получила името Свещена лига.

                            Турския флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 хил.човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които се надявали при поражение на османския флот да получат свободата си.

                            http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...BD%D1%82%D0%BE
                            Не бих вярвал на Уикпедията.
                            Лъковете в Европа са използвани до 1815 година. Битката при Ватерлоо, англичаните изпозлват стрелци с лъкове.
                            По същата логика ще ти кажа, че фитилните мускети са използвани до средата на 19-ти век, а плетената ризница до 20-те години на 20-ти век, което е факт.
                            Бих се зарадвал повече ако ми цитираш някоя книга пък било то и българска , а не Уикипедията.
                            Цитирането на книга, означва, че търсиш, интересуваш се от материята, спориш със събеседника си.
                            А Уикито, ето сега да реша, ще променя статията за Лепанто
                            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                            Comment


                              #15
                              Битката при Ватерлоо, англичаните изпозлват стрелци с лъкове.
                              може ли доказателства?


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment

                              Working...
                              X