Берберските корсари

[SRH]

Тая тема я отварям без да имам особени знания по въпроса. Така че всякакви подробности за берберските корсари е добре дошла и особено за края на могъществото им.
--
Формално берберските държави в северна Африка са били подчинени на турския султан, макар че на практика бейовете там са представлявали сами себе си. Принадлежността си към Османската империя тия бейове са демонстрирали в случаи на война, като става дума за мобилизране на частни флотилии, които в по-късен период биха били определени като по-скоро пиратски.

Тия частници са били снабдени с лицензи за работа от берберските бейове и във времето до ХV²²-ХV²²² век са наричани най-вече корсари. Терминът "пират" става валиден едва след тоя период, когато морските държави на Европа отказват да признаят закоността на властта на берберските управници. Този период е следствие от упадъка на Османската империя.

В началото на ХV² век повечето от берберските бейове са произхождали от средите на корсарите, а това ознавало, че корсарските дейности са били неразделна част от съществуването на държавите в северна Африка. Това от своя страна предполагало една добра организационна система: съществувал върховен орган на корсарите, съвет на капитаните, наречен "Таифе раиси" (Taife Raisi). Той съблюдавал за реда по пристанищата, както и отговарял за управлението на корсарските флотилии. Този орган бил в подчинение на местните бейове, а във време на война - на османските султани.

Съветът решавал спорни въпроси, отнасящи се до продажба на плячката или робите, както и за съответното разпределение на приходите. По принцип всеки капитан бил подчинен на тоя съвет - респективно на бейовете и султана. За да се гарантира тая работа капитаните (демек водачите на флотилии) били задължени да получават помощ от "агба", който бил началник на абордажните дружини, както и от писар, назначен от Таифе раиси. На тоя писар било възложено да прави опис на всякакви доходи, като гарантира честна делба с местните власти и съвета към края на всеки курс. Това изобщо значело, че 10% от прихода отивал за бея + такса за използването на пристанище. А на северните африкански пристанища имало идеални условия за продажба на разните стоки и роби, така че тия такси устройвали корсарите.

Интересно е да се отбележи, че имало условия за получаване на корсарска лицензия. Например можели да нападат само немюсюлмански плавателни съдове, да вземат за роби немюсюлмани, както и да зачитат съществуващите договори на берберските управници с християнски държави. Спазването на такива договори било задължително и ако са сключени от страна на турския султан и това създавало някои проблеми с добива Така например между Османската империя и Венеция съществувал мирен договор за голяма част от ХV² век, което значело, че нападенията над венециански кораби били забранени. Когато обаче се случело такова нещо, съответния бей правел всичко възможно това да не стига до Цариград.

Въпреки силата и богатството си берберските бейове гледали да дружат с османците по няколко причини. Принадлежността към империята ги легитимирала пред други държави, а това било една добавка към единната религия. Освен това османците имали военни гарнизони из северна Африка, които можели не само да защитават бейовете от рейдове на християни, но и да сменят управляващите. От тая позиция турците нерядко ползвали корсарите за морски сражения през ХV² век.

Към тая основа следва да се прибавят и мюсюлманските попълнения в северна Африка, следствие от Реконкистата. Тия маври поселили множество пристанища и се вливали в корсарските редици, като специална цел са им били испански кораби. Най-ценният улов за тях е бил робите. Испанците пък от своя страна овладяли няколко пристанища (Оран, Алжир и Тунис), което предизвикало бейовете да потърсят помощта на турците. Така през 1529 г. започнала масивна мюсюлманска контраофанзива, която довела до изтласкването на испанците от анклавите им в северна Африка.

Тези събития поставили като приоритет защитата на редица пристанища в северна Африка. Улудж Али Алжирски (върховен управник на Берберия) създал план за военна и логистична подкрепа на Триполи, Тунис и Алжир. Освен това той започнал еднолично да назначава бейове, с цел да гарантира лоялност и по-бърза реакция.

Тия действия докарали нещата до патова ситуация, в която нито едната от двете противостоящи страни (османци и испанци) не могла да вземе превес. Корсарите в западната част на Средиземно море намалили нападенията над испански търговски съдове, защото били съсредоточени във военни действия. Все пак с постигнатия мирен договор корсарската опасност за испанците изчезнала, но за сметка на това признали официално тия региони като част от Османската империя.

През 1659 г. отношенията между Цариград и местните бейове се изменили. Започнало успешно въстание срещу турците в резултат на което тия берберски държавици били само номинално подчинени на султана, а на практика корсарите били напълно самостоятелни. Корсарите изменили целите си и започнали да нападат търговски кораби на Англия и Холандия.

С това обаче започнал и залеза им, защото флотилиите и на двете засегнати страни превъзхождали корсарските. Флотилиите на корсарите били предимно съставени от галери, които не били достатъчно конкурентни на английските и холандски бойни кораби. В резултат няколко големи сражения били загубени и предишното значение на берберските корсари като фактор в Средиземно море било загубено. Оттам нататък корсари (пирати) се явавали само с малки ескадри, удряли по някой конвой, бягали и после били наказвани.

[von Danitz]

Мен Триполитания винаги ми е била интересна. Вече Алжирия и Тунизия са по-известни политически като развитие, през ХV²² и ХV²²² век. След наполеоновите войни положениято е на практика без изменение, до 1829 и похода срещу Алжир на французите. Мога фактология да извадя повечко, но в свободен ден.

[случайно прелитащ]

"Арудж и Хайредин Барбароса" от "Пиратите" на Нойкирхен

http://chitanka.info/lib/text/2912/23#textstart

[SRH]

Братя Барбароса

Аз ще продължа с историята на може би най-известните корсари по берберските брегове - братя Барбароса. Сведенията за тях са малко противоречиви, особено що се отнася до въвличането в пиратството на най-големия от тях - Арудж. Според Рогозински и Констам те са родени на Лесбос, майката евентуално е била гъркиня, а бащата мюсюлманин, бил на служба в армията и като такъв получил земя на Лесбос. Съществува и версия, че четиримата братя били родени на о. Митилен, съвсем близо до Лесбос.

С пиратство първо се захванал Арудж. Твърди се, че бил отвлечен от йоанити на връщане от Триполи, където въртял някаква търговия. Йоанитите убили брат му Иляс, а той самия бил ползван като роб на галерата. Според една версия семейството му платило откуп, за да го освободи, според друга версия йоанитите били превзети малко по-късно от други пирати в Егейско море.

Тук версиите за живота му са три:
- Първата твърди, че след освобождението си Арудж се върнал на Лесбос, където кандърдисал брат си Хизир да става пират. Хизир се съгласил и скоро след това вече имали своя пиратска галера (или галиот).
- Втората версия е, че Арудж направо отишъл в Александрия и местния емир Кансух ал-Гаври му дал корсарски лиценз и необходимото въоръжение.
- Третата версия е, че Арудж стигнал до Анталия, където османския принц Шехзад Коркуд му дал каперско свидетелство.

Която и версия да е вярна (пък за третата има някакви османски документи) двамата братя заплавали като корсари в източната част на Средиземно море. Оказали се добри в тая си дейност и постепенно събрали малка ескадра. Обикновено нападали християнски търговски галери и освобождавали робите. Съвсем в началото на ХV² век Османската империя сключила мирен договор с йоанитите, които обикновено съпровождали търговските кораби в източната част на Средиземно море, което принудило братята да се преместят на запад.

Така през 1505 г. те били вече на база в Джерба (пристанище на около 300 километра от Тунис). Там те получили ново корсарско свидетелство, а също и по-добро въоръжение. С първия си курс те ползвали две галиоти, с които прекосили Средиземно море, навлезли в Тирентско море, после на север покрай крайбрежието на Апенините, като достигнали до Лигурийско море. Там причаквали търговски кораби, които влизали или излизали от Генуа и плячкосвали. На връщане обаче, около остров Елба, те се натъкнали на две папски галери, съпровождани от боен кораб. Започнал зверски бой, в който корсарите победили. Твърди се, че сериозен принос за това имал факта, че гребците на галиотите не били роби, докато християните не можели да разчитат на робите си.

Сто години по-късно Диего Хаедо (занимавайки се с корсарите и деянията им) писал:

Потресът и изумлението за това добре известно деяние в Тунис и даже в християнските страни, не подлежи на описание, и трябва да се признае, че Арудж реис се прославил именно тогава, като целия свят го признал за смел и решителен командир. А понеже по онова време носил брада с рижаво-морковен цвят, започнали да го наричат "Барбароса", което на италиански означава "червенобрад".

Следваща жертва на братята Барбароса станал сардинския боен кораб "Кавалерия" по неговия път към Неапол. Корсарите го забелязали североизточно от Сицилия и бързо го настигнали, тъй като галиотите не зависели толкова от вятъра. И независимо, че бойният кораб имал огнево преимущество, той бил на практика безпомощен, защото нямало как да се извърти бордовете си към нападащите галиоти. Съответно те се движили право срещу носа и обстрелвали. Използвали и още един прийом - в резерв се намирала и голяма галера, която се появила точно да деморализира противника.

С това си дело двамата братя затвърдили репутацията си и станали едни от най-богатите юнаци по тунизийското крайбрежие. През 1509 г. към тях се присъединил и третият брат - Исхак, с който направали няколко нападения по бреговете на Калабрия и Сицилия.

През 1511 г. рижавите братя се скарали зверски с бея на Тунис (Абу Абдула Мохамед Хамис). Наложило им се да сменят пристанището с друго. Така отишли в Джиджели (Djidjeli), което се намирало между Алжир и Тунис. Между другото изборът на пристанище бил свързан и с молбата на емира на Алижр за помощ, понеже се опасявал, че испанците готвят нападение. Тия опасения били съвсем основателни, защото през 1509 г. испанците завладели Оран, а през 1510 г. Буги и по тоя начин Алжир останал между две испански територии.

Арудж и братята му се включили на скорост в тая разправия и първоначално с голям успех. Може би заради това те надценили силите си и самостоятелно нападнали Буги. Станало така, че били отбити, а Арудж загубил едната си ръка. Оттук нататък братята трябвало да пазят базата си и съответно се укрепили здравата. Оттам те успешно нападали кораби по маршрутите между Испания и Оран, а даже стигали и до самата Испания.

Проблемът идвал от това, че емирът на Алжир не считал, че трябва някак да им помага и така братята сами водели битките си. А испанците дори успяли да превземат и укрепат град Пеньон в Алжирския залив, като притискали все повече братята Барбароса.

В края на краищата Арудж се възползвал от размирици срещу управника на Алжир и през 1516 г. го утрепал. Арудж много ясно си е давал сметка, че дори и в тая си позиция няма много шансове срещу испанците, така че той веднага се обърнал за помощ към турския султан. Явно султана се е поласкал и скоро след това го провъзгласил за бей на Алжир и бейлербей на западното Средиземноморие - демек, началник на всички бейове по тия места. По-важното обаче било, че султанът обещал да предостави войска, галери и оръжие.

През 1518 г. разправиите с испанците стигнали пика си. Като начало испанците нападнали Алжир, използвайки като опорна база Пеньон. Защитата обаче удържала, като това не било чак толкова заради някакви изключителни тактически качества, а заради разразила се буря. През месец май на същата година в град Оран пристигнал лично Карл V, за да ръководи ново нападение над Алжир. Арудж обаче решил да изненада противника като нанесе удар по суша.

Плановете на Арудж обаче били разгадани (а твърдят и предадени), така че Гарсия де Тинео, начело на обединена армия от испанци и бедуини, пресрещнал нападащите. Арудж и братята му били обкръжени в някакъв малък град по пътя. Под свое командване той имал към 5000 корсари и 1500 турски войника, а испанците около 10 000 войници и артилерия.

Обсадата продължила 20 дни и после атакували. Арудж и Исхак били убити - според едни докато защитавали града, според други докато бягали. С това обаче проблемите на испанците не приключили, защото последният брат Хизир бил жив и здрав. Тоя именно е известния Хайрадин

[Guy de Mont Ferrand]

Мен Триполитания винаги ми е била интересна. Вече Алжирия и Тунизия са по-известни политически като развитие, през ХV²² и ХV²²² век. След наполеоновите войни положениято е на практика без изменение, до 1829 и похода срещу Алжир на французите. Мога фактология да извадя повечко, но в свободен ден.

Е та какво, Триполитания е била същата работа

А, и btw йоанити = хоспиталиери, просто за инфо. Най-страшните съперници на берберските пирати

[Thorn]

о. Митилен, съвсем близо до Лесбос

Всъщност тогава така са наричали Лесбос, а днес Митилини е главният му град.

[Thorn]

Обсадата продължила 20 дни и после атакували. Арудж и Исхак били убити - според едни докато защитавали града, според други докато бягали. С това обаче проблемите на испанците не приключили, защото последният брат Хизир бил жив и здрав. Тоя именно е известния Хайрадин

И докато бягали по стара източна традиция хвърляли след себе си злато.

[von Danitz]

Е та какво, Триполитания е била същата работа

E, що пък да не са интересни като събития?
Караманлиите (не са наследници на Караман) в Триполи са пример за балканска инфилтрация в постовете на империята, подобна на Барбаросовата, вярно, но различна. Изобщо тема неразисквана никъде. Албанци владеят Триполи, звучи някак ...имперско. Локалната си власт, Ахмед, албанец-еничар?!, задържа след свалянето на местния султански управител, а династията му управлява едно 100 години, като дори успяват при Юсуф да се вкарат във война със Съединените щати, заради безкрайно пиратстване. В битката при Дерна, през 1804 година (година преди Трафалгар?) американските морски пехотинци на лейтенант Присли О'Банън действат край Либийския бряг!

[случайно прелитащ]

"Продължението" от Нойкирхен:

"Всемогъщи пирати от варварските държави"

http://chitanka.info/lib/text/2912/24#textstart

[von Danitz]

Чак, линейни кораби не са пращали, но три фрегати не е малко. Генерал Итън (Eaton) води един отряд от арабски и гръцки наемници, заедно с 10 американеца от Александрия до Дерна, което си е нещо средно между Ксенофонт и Монтгомери за да свали Юсуф в полза на брат му.

Като цяло, краят на малтийците, доста помага на пиратите. А голямата война между французи и англичани хич не им пречи.

[Thorn]

Американските фрегати по мои спомени са нещо средно между фрегата и линкор.

[von Danitz]

Възможно е, но явно не е такъв случаят, защото фрегатата Филаделфия е завладяна от пиратите и се налага да се праща отряд да я запали в пристанището на Триполи. Акция, която Нелсън бил нарекъл: "the most bold and daring act of the age" през 1804


307 души екипаж, 40 оръдия от които 16 по-тежички "каронади", каквото и да значи това.

[Thorn]

Май се изразих непрецизно. Американските фрегати са били с концепцията на линеен крайцер. Били са по-силни като артилерия от фрегатите на другите страни /т.е. английските/ но по-бързи от линейните кораби.

Каронадите са късоцевни близкобойни оръдия, но на близко разстяние - по-ефикасни от другите.

[De Ruyeter]

т. нар. "Тежки" или "линейни" фрегати първо се появяват във флотовете на Франция и Великобритания. И двете държави се убеждават, че тяхната поддръжка не е по-малка от тази на 64 или 74 оръдеен кораб, а оръдията са по-леки и скоростта е условно по-висока. Докато на Юнайтед Стейтст и Конститюшън не вдигат ветрилата с още един етаж те са толкова бързи колкото и Виктъри. След появата на големите фрегагти англичаните използват два способа за противодействие или пращат ескадра от 2-3 38 оръдейни фрегати или използват "срязани" фрегати. Това е обичайно 64 или 74 оръдеен кораб с маханта горна палуба. Той доста превъзхожда фрегатата заради по-дебелия корпус, който по-трудно се пробива от гюлета, а също и заради по-тежкия калибър на оръдията 32-36 вместо 24 фунтови

[poligonal]

Тунезиа по нашему се казва Тунис и няма няма Берберски държави ами Берберски племена.Апропо на тия всичките очите им са сини,абе любезни хора.Само кухнята малко ......