Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Колонизиране на Америка - освен западноевропейските държави друг има ли?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    В една книга пише и за Китайско село в Америка
    През 1421г. от Китай отплава голяма флота от 317 кораба.Тя отива към Африка , но един историк твърди че част от нея се е отклонила към Америка.
    Доказателство е намереното в река Сакраменто парче от китайска джонка.Също и твърдението за следи от китайския език в езика на индиански племена от Калифорния
    IN VINO VERITAS !!!

    Comment


      #47
      kiosev написа Виж мнение
      В една книга пише и за Китайско село в Америка
      През 1421г. от Китай отплава голяма флота от 317 кораба.Тя отива към Африка , но един историк твърди че част от нея се е отклонила към Америка.
      Доказателство е намереното в река Сакраменто парче от китайска джонка.Също и твърдението за следи от китайския език в езика на индиански племена от Калифорния
      Мда, става въпрос, разбира се, за нашумелите в съвременната популярна историография пътешествия на китайския адмирал- евнухът Чжан Хъ. Последният действително е разполагал с ресурсите и възможностите да стигне до Америка- той налага господството на династията Мин чак до Цейлон и стига с огромната си флота до Мозамбик (или Момбаса, не съм сигурен и ме мързи да ровя). Арабите са били наистина шокирани от появата му и, доколкото си спомням, му подаряват цял...жираф, който той успява да превози невредим до Небесното царство.

      Обаче "доказателствата" са крайно несигурни. Липсват каквито и да е било културни следи от присъствието на "хан"-ците в Америка освен въпросното парче от джонка, което или е фалшификат, или е от по-ново време ("Чайнатауни" в Кали- колкото искаш). Индианските езици в Калифорния са безчет обаче твърдението за китайски следи в тях си остава без покритие. Да не забравяме, че индианските племена в Калифорния са били сред най-мизерните възможни туземци при откриването им от белите- как така не са прихванали нещо от високоцивилизованите представители на Мински Китай?!?

      Виж за Австралия съм по-съгласен
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #48
        Парчето е намерено 160 км. от океана и е направено от Кетелерия - иглолистно дърво разпространено в югоизточен Китай ,но не и в Америка.Също са открити каменно селище оградено със стена на 110 км. от мястото и те носят отличителни черти на китайското строителство
        IN VINO VERITAS !!!

        Comment


          #49
          Още една теза:
          Китайските архиви разказват за монаха Хуай-Шен ,напуснал Китай през 5-ти век.Той се завръща след 40 години с разкази за страната Фусан
          Някои характеристики на Фусан са типични единствено за Централна Америка и разстоянието изминато от монаха отговаря на реалното
          IN VINO VERITAS !!!

          Comment


            #50
            Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
            Мда, става въпрос, разбира се, за нашумелите в съвременната популярна историография пътешествия на китайския адмирал- евнухът Чжан Хъ. Последният действително е разполагал с ресурсите и възможностите да стигне до Америка- той налага господството на династията Мин чак до Цейлон и стига с огромната си флота до Мозамбик (или Момбаса, не съм сигурен и ме мързи да ровя). Арабите са били наистина шокирани от появата му и, доколкото си спомням, му подаряват цял...жираф, който той успява да превози невредим до Небесното царство.
            Хахаха, това е бая интересно. И като е бил толкова силен този, що не е поколонизирал малко Африка? Иначе темата напоследък доста заинтересня...

            Comment


              #51
              Gendarme написа Виж мнение
              Хахаха, това е бая интересно. И като е бил толкова силен този, що не е поколонизирал малко Африка?
              Всъщност идеята е била точно тази- да постави под контрол целия морски път от Кантон до Суец с отбивките Даже май беше стигнал до Джида- пристанището на Мека. Обаче след смъртта на патрона му-император целия проект дава фира

              Кьосев, сори, майна, обаче липсват сериозни доказателства и за двете хипотези, които излагаш.
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #52
                Аз просто пиша какво съм чел.Не че аз вярвам особено в последната ама може някой да каже нещо повече ако го подсетя
                От една книга сам ги чел. Там има и още една хипотеза -за римляните ако някой иска може да я напиша и нея .А за четвъртата-викингите тука вече се говори
                IN VINO VERITAS !!!

                Comment


                  #53
                  Адмирал Чжън Хъ



                  Големият китайски мореплавател Чжън Хъ е откривателят на Америка. Новият свят е открит 70 години по-рано от Христофор Колумб. Френският в. "Либерасион" цитира книгата "1421: Годината, в която Китай откри Америка". Тя е на британския историк и бивш командир от Кралската флота Гавин Мензис. Авторът твърди, че е открил потънали кораби от флотилията на Чжън Хъ в Карибско море, както и карти на региона от времето на великия мореплавател. Според британския историк Чжън Хъ е минал през пролива, който днес носи името на Фернандо Магелан. Мензис базира твърденията си на карта от 1424 г. с географски точки на американското крайбрежие, което Колумб открил седем десетилетия по-късно.
                  Според официалната история на династията Мин великият откривател е достигнал до Ява, Суматра, Виетнам, Сиам, Камбоджа, Филипините, Цейлон, Индия, Арабския полуостров, Сомалия и Бангладеш.

                  Когато през 1497 г. Вашку да Гама достига до днешния град Козикод в Южна Индия, той с изненада научава от местните туземци, че армада от китайски мореплаватели вече е била на това място 90 години по-рано. На 11 юли 1405 г. кралската флота на мощната китайска династия Мин се отправя към Индийския океан, командвана от Чжън Хъ. В периода 1405-1433 г. той оглавява седем големи експедиции, по време на които достига до 35 страни в Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Чжън Хъ командва огромна за времето си флотилия, с която изминава над 50 000 км. Като цяло далечните плавания на китайския мореплавател изпреварват с 87 години тези на Христофор Колумб, с 92 години Вашку да Гама и със 114 години Фернандо Магелан, който направи околосветско плаване.
                  Нищо не дава повод да се мисли, че Чжън Хъ ще стане един от най-големите мореплаватели на всички времена. Той се ражда през 1371 г. под името Ма Хъ в мюсюлманско семейство на дребен чиновник в провинция Юнан. Баща му и дядо му пътуват по суша до Мека за поклонение и тяхното пътуване оказва голямо влияние върху образованието на младия Ма Хъ. Още като дете той говори както китайски, така и арабски. На 10 години е кастриран и е изпратен да служи като евнух в императорския двор. Постепенно израства в йерархията и става главен евнух на императорския двор, печелейки благоразположението на император Чжу Ди. Именно при неговото царуване, в апогея на династията Мин, Чжън Хъ става адмирал от императорската флота, без никога да е излизал в открито море. Той е натоварен с мисията да открие нови земи, далеч от китайските брегове. Плаванията му допринасят много за имиджа на династията като велика сила на Изтока и помагат за постигането на голям напредък в икономическата и дипломатическата област. Първото плаване на Чжън Хъ трае цели две години, през които той стига първо до Централен Виетнам, след което се насочва към Индийския океан през Сиам, Палембанг, Малака и Суматра. След като минава през Цейлон (Шри Ланка), корабите му стигат до днешните индийски градове Колам, Кошин и Козикод. В следващите 28 години Чжън Хъ осъществява още шест експедиции до Източна Африка и Червено море. Той посещава над 30 страни и региони.

                  В течение на 28 години гигантските "кораби съкровища" на Чжън Хъ плават из морета и океани, за да отнесат обратно знаци на преклонение пред китайския император и за да разширят китайското влияние по света.

                  Но малко преди смъртта на Чжън Хъ, който умира на 62 години, императорът се сменя и новият владетел, който води войни с племената на запад от Китай, забранява всякакви бъдещи експедиции по море, тъй като те са прекалено скъпи. Невероятните за времето си кораби на Чжън Хъ са унищожени. Това обрича Китай на 500 години изолация, а над моретата и океаните започват да властват Испания и Португалия, а по-късно Великобритания и Америка.
                  Залезът на морската слава на Китай е свързан и с изграждането и развитието на Великия китайски канал, който свързва южната със северната част на страната. Превозването на стоки по канала било много по-лесно, по-безопасно и по-евтино от пътуването по море и това в голяма степен е обрекло китайския морски флот.

                  Чжън Хъ е роден през 1371 г. в град Кунян, в югозападната китайска провинция Юннан. Фамилното му име е Ма. Той произхожда от малцинствена група, наречена семур. Семурите са преселници от Централна Азия и изповядват исляма.

                  Юннан е едно от последните места в Китай, което остава бастион на свалената от власт монголска династия Юан. Когато през 1382 г. армиите на новата династия Мин превземат Юннан, Чжън Хъ е пленен и, както често са постъпвали с пленниците по онова време, е кастриран. Единадесетгодишното момче е отведено в град Нанцзин, където става слуга на един от китайските принцове. Този принц по-късно става прочутият китайски император Юнлъ. Именно Юнлъ дава на своя слуга името Чжън Хъ.

                  Според запазилите се исторически записки Чжън Хъ бил с много едър ръст и яко телосложение. Имал "изсечени черти, източени уши, походка на тигър, ясен и звънлив глас". Пъргавият му ум будел възхищение. Освен това Чжън Хъ бил изключително смел воин. Когато Юнлъ сваля от трона своя племенник, Чжън Хъ смело се бие при завладяването на столицата Нанцзин и заради качествата си става доверен човек на новия император.

                  Император Юнлъ е бил изключителен владетел. Той изгражда Великата китайска стена във вида, в който е днес. Построява новата столица Пекин, Забраненият град и повечето огромни пекински храмове. Юнлъ решава да развие търговията с чужбина и да изследва нови земи. Начело на замисления могъщ флот назначава Чжън Хъ.

                  Някои от корабите, поверени на Чжън Хъ, са нещо невиждано дотогава. Според запазилите се исторически записки с дължината си от 122 метра и широчина 50 метра, те са по-големи от футболно игрище. Това са много големи кораби, дори и за днешните мащаби. Снабдени са с магнитни компаси и имат водонепроницаеми прегради в корпуса. Тази иновация за времето си е нещо, за което европейците ще трябва да изчакат стотици години.

                  Корабите на Чжън Хъ разполагат с огромни количества провизии, а на палубите им има пространство, отделено за зеленчукови градини. Един китайски историк описва флотилията на Чжън Хъ така: "Корабите, които отплаваха по Южното море, са като къщи. Когато разпънат платната си, те приличат на огромни облаци в небето".

                  През 1405 година Чжън Хъ тръгва на първото си плаване с по-голям флот от испанската армада. На неговите 317 големи и малки кораба с червени платна и копринени знамена на мачтите има над 28 000 души екипаж, войници, преводачи, лекари, писари и занаятчии. Те са получили заповед от императора да плават "към страни зад хоризонта, чак до края на Земята". Целта на експедицията е да се демонстрира колко могъщ е Китай и да се съберат подаръци от "задморските варвари", с които те да изразят почитта си.

                  Чжън Хъ води седем експедиции през периода от 1405 до 1433 година. Тъй като през много продължителен период Китай е развивал културата си в изолация, китайците са смятали държавата си за центъра на света. Те наричат държавата си Чжунгуо, което означава Централна държава. Императорът смятал за свой дълг да привлече "всички под небето", за да ги цивилизова в Конфуцианска хармония. Когато в Забранения град пристигали чуждестранни посланици, те трябвало да коленичат и три пъти да се поклонят доземи на императора. В замяна на почитта си, чуждестранните владетели получавали подаръци и специални печати, които потвърждавали властта им. При едно от пътуванията на Чжън Хъ местният владетел в остров Цейлон (Шри Ланка) не приел подобаващо пратениците на императора и затова бил отведен в Китай "за инструкции". Върнали го обратно при следващата експедиция на адмирала.

                  Чжън Хъ носел порцелан, копринени платове, стоманени сечива, чай и императорски грамоти. В Китай отнасял екзотични подправки, скъпоценни камъни и перли, екзотични растения и животни от далечни страни. Истински фурор в Пекин предизвикал един донесен от Африка жираф.

                  В книгата си "1421", която се превръща в бестселър, бившият британски морски офицер Гавин Мензес твърди, че Чжън Хъ е достигнал Америка през 1421 година и е обиколил света много преди Колумб и Магелан. Мнозина специалисти признават, че китайците са стигнали до Австралия 300 години преди капитан Кук, но повечето са на мнение, че твърденията на Гавин Мензес не са подкрепени с достатъчно доказателства. Любопитното е обаче, че след една от последните си експедиции Чжън Хъ получава титлата "Адмирал на Западните морета", а Китай граничи с морета само на изток.

                  Макар да не е сигурно дали Чжън Хъ е стигнал до Америка, безспорен факт е, че той е плавал край Южна Азия, в Индийския океан, Персийския залив и до Африка. Експедициите на адмирала довели до съставянето на нови морски карти и до откриването морски пътища до страни, които днес отново обръщат поглед към Китай като безспорен лидер в региона.

                  Адмирал Чжън Хъ получил прозвището "три съкровища" - на китайски "Сан Бао". Според неколцина от "Сан Бао" тръгва легендата за Синбад мореплавателя.

                  Сан Бао е толкова популярен сред китайците в Югоизточна Азия, че и днес в храмовете, посветени на адмирала, вярващите докосват статуята му за късмет. В Сингапур дружеството Приятели на Чжън Хъ строи копие на кораба му, който ще участва в националните тържества в чест на адмирала тази година. "Ролята на Азия в историята на мореплаването не е получила нужното признание" смята ръководителят на Приятели на Чжън Хъ в Сингапур, Чун Чикет.
                  Днес в родината на Чжън Хъ древният адмирал отново е на особена почит и Китай също строи копие на кораба му. За строителството отговаря съименник на Чжън Хъ, пенсионираният адмирал Чжън Мин. "Китай зове народа си да понесе духа на Чжън Хъ, да развива свързаната с морето икономика и да допринесе за обединението на страната, за приятелските отношения и за общия просперитет на приятелските съседни народи", сочи Чжън Мин.

                  Чжън Хъ е погребан край Нанцзин и до неотдавна единствените, които навестяваха скромния му гроб, бяха неговите роднини, потомци на племенника му, когото адмиралът осиновил. Сега близо до гроба на Чжън Хъ се изгражда огромен културен център в памет на адмирала.
                  Войната е лека за зрителите...

                  Comment


                    #54
                    Китайските експедиции по-скоро имали опознавателен характер и били нетрайни. В края на краищата викингите успели да открият Америка 500 години преди Чжън Хъ.
                    sigpic

                    Comment


                      #55
                      kiosev написа Виж мнение
                      Аз просто пиша какво съм чел.Не че аз вярвам особено в последната ама може някой да каже нещо повече ако го подсетя
                      От една книга сам ги чел. Там има и още една хипотеза -за римляните ако някой иска може да я напиша и нея .А за четвъртата-викингите тука вече се говори
                      Кажи за римляните, че изглежда интересно - освен Източна Римска империя да е имало и по-западна и от Западната...

                      Comment


                        #56
                        Това че китайците са били един от колонизаторите ми се научно неиздържано защото няма никакви твърди доказателства а само теории и предположения.

                        Comment


                          #57
                          Римляните се предполага че са отишли около 300 година.Ама доказателствата са нищожни -керамика на мъж и монета.Утре ще го напиша доста по подробно
                          IN VINO VERITAS !!!

                          Comment


                            #58
                            Хмм темата се е обърнала от обсъждане на възможни алтернативни, ако мога така да се изразя, колонизации, към обсъждане на възможни алтернативни открития на Америка. Все пак двете неща нито са идентични, нито от второто по презумция следва първото.
                            На мен първото е донякъде интересно и смислено, докато второто е напълно безмислено занимание. Колумбовото откритие е Откриването на Америка, тъй като то е събитие с исторически последствия (и то какви!). За разлика от него всички други истински, като това на Викингите, потенциални или въображаеми "открития", са факти без каквато и да е историческа стойност. Винланд не променя никъде с нищо, нито живота на викинигите, нито на тези, които имат някакво взаимодействие с тях. За други "открития" няма смисъл, дори да се коментира в този аспект.
                            Recalibrating my lack of faith in humanity...

                            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                            Comment


                              #59
                              Мм, в глобален аспект откриването на "Винланд" действително нищо не променя. А и, хм, като че ли няма достатъчно воля и желание за колонизиране на новите земи. Може би и ресурси- най-вече човешки. Централната власт в Норвегия като че ли само ограбва гренландските и исландските колонисто вместо да им помага и да насърчава новите заселници. Пък и там е доста...студено

                              Наскоро ми попадна нещо интересно, свързано с колонизацията на "Америките" и един рицар от Ордена на Св. Йоан. Мореплавателските качества на рицарите от Ордена са били високо ценени навсякъде през 14-18 век. През 1555 г. френският адмирал Гаспар дьо Колини (същият от нощта на Вартоломей) натоварва командора на ордена Никола Дюран дьо Вилганон, племенник на героя от обсадата на Родос Вилие дьо л'Ил Адам, да създаде протестантска френска колония в Бразилия, като отнеме земя от португалците. Експедицията- общо 600 човека и 3 кораба- достига до залива на Рио де Жанейро, където все още няма нищо, харесва го и остава там, като се кичи с помпозното название "Антарктическа Франция". Рицарят дьо Вилганьон обаче се оказва много строг управник, пасторите му късат нервите, португалците го обсаждат и през 1558 г. укреплението на колонията- форт Колини пада под техните атаки. Така приключва тази "хугенотскo"- хоспиталиерска авантюра.
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                #60
                                като говорим за китаиците - мисля че тяхната роля в последно време е доста преоценена. само че не на китайците на Хъ, а тези от 19в. заселели са по западното крайбрежие.
                                Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                                Comment

                                Working...
                                X