Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Нидерландия (Холандия)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Нидерландия (Холандия)

    Преди въвеждането на християнството, Нидерландия е населена от келтски и германски племена. До V век сл. Р. Хр. Територията на юг от р. Рейн е част от Римската Империя. През средновековието Нидерландия се състои от разпокъсани феодални владения, обединени от имп. Карл V (1500 1558) заедно с останалите територии от т. н. Ниски земи (днешните Белгия и Люксембург) като част от Свещената Римска Империя. Водените от краля многобройни войни с Франция и с Османската империя препятстват нормалната търговска дейност на градовете, а произволно увеличаваните данъци и такси се възприемат от населението като опит за ограничаване на неговите права и свободи. През 1536 г. гражданите на Гент се разбунтуват и отказват да плащат данъци. Кралят отнема привилегиите на този град и въвежда Инквизицията за да преследва протестантите.

    По време на управлението на крал Филип II Испански (1554 1598), син на крал Чарлз V, из страната се шири недоволство заради ограниченията на религиозната свобода и абсолютистичните стремежи на краля. През 1567 Филип II изпраща херцог Алба, начело на десетхилядна армия, в Нидерландия с извънредни правомощия за прекратяване на безредиците, започнали година по-рано. Веднага след пристигането си той създава извънреден трибунал, станал известен като Кървавият съвет. През шестте години на управлението му са екзекутирани не по-малко от 18 000 души. На преследвания са подложени не само протестантите, но и известни католици, като графовете Егмонт и Хорн. Опитите на Алба да наложи испанската алкабала, данък от 10% върху всички продажби, предизвиква съпротивата и на католическите области на Нидерландия. Групи бегълци от преследванията образуват пиратски флот, който напада успешно испански кораби и укрепления и през 1568 дори превзема град Бриле, а генералните щати, събрани в Дордрехт, открито се обявяват срещу управлението на Алба. В същото време по суша в страната навлиза армия, финансирана от принц Вилхелм Орански, с което е поставено началото на Осемдесетгодишната война, довела до независимостта на северните провинции. Алба реагира на събитията с обичайната си енергичност и успява да си върне всички провинции, с изключение на Зеландия и Холандия. След първоначален успех на бунтовниците при Хейлигерлей, той им нанася тежко поражение в биткката при Йеминген, а през 1572 превзема след тежка обсада и Хаарлем. Въпреки това бунтът продължава и влошеното здраве подтиква Алба да се оттегли. В края на 1573 той е заменен от Луис де Сенига и Рекесенс. За няколко години над 18 000 нидерландци са осъдени на смърт, а около 100 000 са принудени да напуснат страната. Град Антверпен е превзет и опустошен. Войските на херцог Алба разбиват зле въоръжените въстанически отреди, командвани от принц Вилем Орански, които се изтеглят в Германия. Но, въпреки потушаването на бунта, ограничаването на търговията на нидерландците, конфискациите и огромните данъци, развитието на събитията показва, че не може да се държи в покорство един народ само чрез груба сила. Въстаниците гьози започват партизанска война по море и по суша, и с помощта на английския флот превземат важни пристанища в северна провинция Холандия и ограничават контрола на испанските власти над съседните области. Голяма част от протестантите се заселват в Холандия и това допринася за разделянето на провинциите на северни протестантски (днешна Холандия) и южни католически (днешна Белгия). Херцог Алба. като вижда безплодността на жестокостите, напуска страната.

    През 1579 г. южните католически провинции сключват съюз в Арас и се обявяват в подкрепа на Гентското споразумение и за помирение с Филип II Испански. Калвинистите от северните 7 провинции продължават войната и основават свой съюз в гр. Утрехт а през 1581 г. обявяват своята независимост. С това завършва разделението на Нидерландия първо религиозно, а после и политическо. През 1609 г. испанският крал Филип III подписва примирие с холандците, с което на практика признава тяхната държава.
    Войната завършва през 1648 г. с мира от Вестфалия, който признава Републиката на Обединените провинции (Холанд, Зееланд, Утрехт, Фрийзланд, Хрониген, Оовърайсел и Хердерланд) за независима държава. Републиканската форма на управление запазва от феодализма поста на провинциалния губернатор, оглавяван от наследниците на Вилем Орански. На юг остава католическата испанска Нидерландия.

    През XVII век, известен като Златната ера, Републиката изживява своя най-голям разцвет, благодарение на холандската Източно-индийска компания (ИИК). Създадена през 1602 г., за да координира търговията и превоза на стоки от Югоизточна Азия, ИИК е първата мултинационална компания в света. По същото време, холандската Западно-индийска компания (ЗИК) търгува със Западна Африка и Америките и администрира Ню Амстердам, преименуван по-късно в Ню Йорк. По това време, повече от половината търговски кораби на Европа са холандски. Холандия трайно се настанява в Индия, измествайки оттам португалците. Тя е и единствената европейска държава, добила правото да търгува с Япония, кято по това време е изолирана от останалия свят. Откритата през 1609 г. в Амстердам банка става главната кредитна институция в Европа. Появяват се и първите акционерни дружества. Построявайки диги и прегради, дълги десетки километи, холандците отвоюват от морето обширни територии обработваема земя, а с прокарването на плавателни канали се усъвършенства системата на речния транспорт.

    След Френската революция (1789 - 1799), в началото на XIX век, днешните Белгия и Нидерландия се обединяват в Кралство Нидерландия и Вилем-Фредерик оглавява новото кралство под името крал Вилем I. Така се поставя началото на холандската наследствена монархия. Според преработената през 1848 г. конституция, министрите започват да се отчитат не директно пред краля, а пред избираем парламент, с което се установява конституционна монархия с парламентарно управление.

    Днес, Кралство Нидерландия се състои от самата Нидерландия и нейните острови в Карибско море Аруба и Холандските Антили. Държавен глава е кралица Беатрикс. Столица на кралството е Амстердам, а седалището на правителството се намира в Хага.

    Повече за Вилхелм Орански:


    Холандците са към 16 300 000 д. Те живеят на площ от 41 530 кв. м. площ. Повече от 3 100 000 д. Са с чужд произход. Официалният език е холандският, но 75 % от населението говори и английски език.

    Съвременната имиграционна политика на Холандия е рестриктивна поради гъстата населеност към 16 258 500 д./кв. км. Емигранти се приемат, ако тяхното присъствие обслужва основни холандски интереси, ако има непреодолими хуманитарни потребности за тяхното приемане или, ако те имат правото да пребивават в страната според нейните международни договорености.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    #2
    Нека да изкажа удоволствието си от факта, че войната за независимост не е наречена погрешно революция, както в много книги и учебни помагала на български, по примера на добрия чичко Маркс, която я определя по необясними за мен причини изцяло "буржоазна". Това реално си една чиста война за независимост. От какво е обусловена вече е друг въпрос

    THE LABARUM


    sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
    ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
    ,sevogorob eht erew ysmim llA
    .ebargtuo shtar emom eht dnA

    Бе сгладне и честлинните комбурси
    тарляха се и сврецваха във плите;
    съвсем окласни бяха тук щурпите
    и отма равапсатваха прасурси.

    Comment


      #3
      Историк много интересна тема но се боя, че при опита си да преставиш синтезирано информацията за осемдесет годишната война си допуснал редица неточности
      :sm113: :sm113:

      град Брил е овладян от "морските гьози" на 1 април 1572. Причината за това е , че месец по-рано английската кралица Елизабет I издава указ забраняваш на холандските кораби да използват английските пристанища като бази.

      Второ град Харлем пада е овладян от испанците не през 1572 г. а през лятото на 1573 след почти 8 месечна обсада.

      Трето Антверпен най големия търговски център на тогавашна Европа превзет и разграбен от испанците два пъти 1576 (т нар Испанска ярост) и през 1585 г. от пармския дук- александър Фарнезе след исключително грамотно проведена обсада.
      Last edited by purplecrown; 25-12-2006, 16:35. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

      Comment


        #4
        Purplecrown, благодаря за корекциите...

        Признавам си, историята на Холандия не е най-силната ми страна.

        80 годишната война може и да не съм отразил точно, но пък, за сметка на това, 100 годишната война добре съм обяснил.
        Можеш да видиш темата за 100 годишната война тук:

        http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=5027 :sm113:
        Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

        Comment


          #5
          Бе и там не си съвсем точен, щом пишеш, че Шарл VI загива в битката при Азенкур (нещо, което ме втрещи).

          Comment

          Working...
          X