Съобщение

**Sir Gray** · 03-02-2004, 15:24

Това е много интересна тема и откъм военно естество. Периода бъка от армии, капитани и битки и от него могат да се извлекат доста общи принципи на военното дело. Да не говорим за привлекателната черта на Средновековието - рицари на тежки коне, пера по шлемовете, развяващи се по вятъра байрачета...... Ех, хубаво време е било

**Parabellum** · 05-02-2004, 04:31

И аз да се намеся тук. Докладът беше хубав-Благодаря ти:tup: и Добре дошъл ти казвам в нашият форум!

Имам една малка забележка , съгласен съм да дебатираме, но какво? Войната ли? Ако обичаш задай конкретният въпрос!

**CHK** · 05-02-2004, 15:48

Re: Руската империя

Дебатирайте:

1. Самото развитие на военните действия.
2. Състоянието на двете страни по време на войната- има доста събития по време на хода и в тях, които и оказват влияние.
3. ПОследиците от нея.

**ISTORIK** · 12-02-2004, 12:22

100 годишната война
Започва през 1337 г. и се води между Франция и Англия. Причините за избухването на най – продължителната война в историята на човечеството са много. Най – значимата, сред тях, е борбата между Англия и Франция за Аквитания. Завладяването на тази област от англичаните им давало възможността да се месят в политиката на Франция, както и в събитията на целият европейски континент. В основата на този проблем стои династичният конфликт, който започва между двете страни, след покоряването на Англия от Уилям Завоевателят, през 1066 г. Английските крале владеят херцогство Гийен(а), което се намира във Франция, но отказват да положат клетва за вярност към френския крал. Други причини за войната са: отказът на френския крал да върне на Едуард III Гийен(а), която Шарл IV му е отнел, преди време, опитите на Англия да контролира Фландрия (важен пазар за английската вълна и източник на платове, която французите желаели да завладеят) и подкрепата на Филип VI за Шотландия срещу Англия. Поводът за започване на войната е отказът на френските юристи да признаят правото на английския крал Едуард III над френската корона (след смъртта на бездетния Шарл IV, последният крал от династията на Хюг Капет - Капетингите), тъй като той е наследник на Филип I Хубави, но по женска линия (син на дъщерята на Филип). Искането му е отхвърлено и на френския трон сяда племенникът на крал Филип - граф Филип дьо Валоа. Както всяка война, така и Стогодишната била предшествана от усилени дипломатически преговори и от мащабни военни приготовления. Англичаните си осигурили неутралитета на германския крал, както и подкрепата на някои от най – влиятелните германски князе. Фландрийските градове застанали на страната на Англия, подпомагайки я финансово. Французите използвали наемници – арбалетчици от Генуа. Английската армия била съставена предимно от свободни селяни, които, на бойното поле, били много по – дисциплинирани от френските рицари. Френските рицари не действали като екип, а всеки от тях гледал да изпъкне по време на сраженията. Така проваляли стратегическите и тактическите замисли на своите пълководци. Новост в английската армия бил корпусът на стрелците с дъкъг лък, които избивали врага отдалече. Докато френските и генуезките арбалетчици, за една минута, успявали да изстрелят не повече от 5 арбалетни болта (така се наричат “стрелите” за арбалет!), то английските стрелци, за същото време, изстрелвали около 10 - 12 стрели.
Филип VI започва управлението си със смазването на бунта срещу графа на Фландрия. В очите на англичаните, това изглежда като засилване на френското влияние в тази област. Агенти на френския крал заграбват имотите на местното население. Кралят на Англия протестира.
На 24.05.1337 г., френският крал конфискува английския фиеф Гийен(а). Английският крал отговаря с отхвърляне на васалитета си към Франция и се обявява и за крал на Франция.
Англичаните печелят първите сериозни сражения - морските битки при Стайлс, на устието на р. Шелда (1340 г.), и при Еклюз - недалеч от Брюж (24.06.1340). Унищожават френския флот и, по този начин, пренасят войната изцяло на френска територия. През 1346 г., английската войска разбива френската, в първата голяма битка на суша, при Креси или,
по – точно, Креси – ан - Понтиьо (26.08.1346). За французите, това поражение е катастрофално.
През 1347 г., английски войски обсаждат и превземат Кале. През 1356 г., англичаните, водени от английския престолонаследник - принца на Уелс – Едуард, по прякор - Черният Принц, разгромяват французите при Поатие (19.09.1356), а френския крал Жан II Добрият е пленен. За освобождаването му, англичаните искат, като откуп, голяма сума пари – 3 000 000 златни екю. Тези пари се събират за 2 години от данъчни постъпления. През 1360 г., Жан II е освободен, за да събере откупа. Той увеличава данъците, но не успява да събере цялата сума.
Отново е пленен в Лондон, където, през 1364 г., умира в тъмница. След дълги преговори, е подписан мирният договор, известен като Договора от Бретиньи - Кале (1360). Англия получава Кале, почти цяла Аквитания и почти целият Югозапад – от устието на р. Лоара до Пиренеите.
Гасконските благородници, обложени с тежки данъци от Едуард Черният Принц, искат помощ от новия френски крал Шарл V. През 1369 г., войната е подновена и продължава до 1375 г. Френският военоначалник Дю Гесклен, застава начело на французите, които започват “партизанска” война (герила) срещу нашествениците. След серия от победи, той успява да отвоюва почти всички територии от англичаните. Те продължават да владеят Кале, Понтиьо и Гийен(а). Въпреки липсата на мирен договор, първата фаза на Стогодишната война приключва. През 1415 г., новият английският крал от рода Ланкастър - Хенри V, за да консолидира английските благородници около себе си, отново им предлага “приключения във Франция”. Той възобновява претенциите си върху френската корона и, възползвайки се от вътрешнополитическата криза във Франция (крал Шарл VI е психично болен и в страната има борба за власт между брат му Луи Орлеански, чичо му херцог дьо Бери и братовчед му Жан Бургундски), навлиза във Франция. Превзема Харфльор и разгромява френската войска при Азенкур (25.10.1415 г.). Превзема Кен (става дума за северният град Caen, нека не се бърка с южния Кан – Cannes!), Фалез, Шербур... До 1419 г., той завладява Нормандия, наближава Пари(ж) и си осигурява подкрепата на бургундския херцог Филип (син на Жан). Гражданската война парализира Франция, особено, след убийството на Жан Безстрашният от представители на сем. Арманяк. Филип Бургундски посредничи между Шарл и Хенри и те сключват, през 1420 г., в Троа, мирен договор, според който е предвидено, че, след смъртта на Шарл, Хенри ще стане крал на обединеното англо - френско кралство.
Хенри и Шарл умират обаче в една и съща година и поддръжниците им обявяват за крале съответно: десетмесечния Хенри VI и дофина (тоест – престолонаследника) – Шарл VII. До 1429 г., англичаните и бургундските им съюзници завладяват цялата френска територия, разположена на север от р. Лоара. Преграда пред настъплението на нашествениците към Южна Франция бил град Орлеан. Ето защо, през 1428 г., те го обсадили... В този критичен момент, се случва истинско чудо - в тила им се появила френската войска, водена от Орлеанската Дева - Жана д’Арк (или Дарк). Предвождани от Жана д’Арк, французите все по – уверено настъпвали и изтласквали англичаните. Тя първа влизала в битките и смело се сражавала с враговете. Военните й успехи направили силно впечатление на нейните съвременници. Популярността на Жана станала толкова голяма, че от нея започнал да се страхува дори самият Шарл VII. При една схватка в Компиен, Жана е пленена от бургундците и продадена (за 10 000 жълтици) на англичаните, които я съдят в Руан и я осъждат на изгаряне на клада, по обвинение в ерес и магьосничество/вещерство. Присъдата над нея е произнесена от един френски епископ – предател, Кошон (фамилията му означава “прасе”!). Тя е 19 годишна, когато, на 30.05.1431 г., пламъците я поглъщат. Нейната смърт не спира френските военни победи. През 1435 г., Филип Бургундски преминава на страната на французите. През 1436 г., Пари(ж), отново, е във френски ръце. През 1450 г., Нормандия е отвоювана.
През 1453 г., след сражението при Кастийон – последното за тази продължителна война - е завладяна и Гийен(а), но без Бордо. След загубата на Бордо, Англия владее само Кале. (Той остава английски до 1558 г., когато френските войски, водени от херцог Франсоа дьо Гиз, го завладяват.) След сражението при Кастийон, военните действия са прекратени, но мирен договор не е подписан и до днес. Ако не се брои примирието, подписано, през 1475 г., в Пикиньи, Стогодишната война, започнала през 14 век, продължава и в нашия – 21 век. Англия допълнително е отслабена от Войната на двете рози (1456 г. – 1485 г.) * и не продължава да прави нови опити да завладее Франция.
100 годишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък. Нужни са й десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от болести - глад, чума, дезинтерия и от бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. 100 годишната война показала слабостите на френската армия. Шарл VII разбрал, че, ако иска дееспособна армия, тя трябва да е редовна. Наличието на редовна армия укрепвало положението на краля. Чрез приемането на т. н. “Прагматична санкция”, кралят ограничил влиянието на Папството върху френското духовенство. Наследникът на Шарл VII - Луи XI - спечелил от отслабването на благородничеството. Той успял да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се родила нова Франция. За Англия, последиците са следните: настъпил краят й като континентална сила но започнало начало на разширението й като морска сила.
Това е много интересна тема откъм военно естество. Периодът е преизпълнен с армии, с военначалници и с битки, и, от него, могат да се извлекат доста от принципите на военната стратегия и на военната тактика.
Да не говорим за някои от привлекателните черти на Средновековието - рицари на тежки коне, пера по шлемовете им, развяти от вятъра бойни знаменца... Ех, твърде интересно време е било… Нека не забравяме, че съществува едно китайско проклятие, с което се пожелава на врага “да живее в интересно време”! Интересно, кой ли е проклел френския народ... Хората, които са живяли през дългия период, ограничен от възкачването на френския престол на крал Филип VI дьо Валоа (1328 г.) и от победата на французите над англичаните при Кастийон (1453 г.), се сблъскват със събития, които продължили твърде дълго: безкрайна война с Англия, гражданска война, епидемии на бубонна чума, демографска криза (силна смъртност сред френското население), намаляване на деятелността на хората, социални проблеми, призиви за революция, икономическа депресия, селско въстание (Жакерията), вътрешна криза на Църквата, но - също така – станали свидетели и на утвърждаването на светската власт и на раждането на съвременната френска държава.
В този историцхески период, войната, болестите и гладът били възприемани от французите като... Конниците на Апокалипсиса.

* Войната на Двете рози (или Войната на Бялата и Червената рози) е гражданска война, протекла в периода 1455 г. – 1485 г., която се води между английските родове Ланкастър (символ – герб с червена роза) и Йорк (символ – герб с бяла роза). Войната приключила със сватбата на крал Хенри VII Тюдор и дъщерята на Едуард IV от Йорк.

**YIN** · 16-02-2004, 15:09

deklaracia za suverenitet /10-te to4ki ot Kanbera/

Прочетох темата за 100 годишната война. Наистина важен период - доколкото разбирам, обратен както за Франция така и за Англия. Някои събития предизвикват трайни социални последици или просто показват в изчистен вид състоянието на обществото - имам предвид, че това е било проверка за френското рицарство и е накарало френските крале да предприемат крайни мерки. Интересни са тези моменти в историята... защото установените традиции, социалната подредба е МНОГО трудно да бъде нарушена, променена, хората като цяло не са склонни към революционни промени. Затова трябва събитие, което наистина да разстърси основите. Изключително важна стъпка е навлизането на селяните във войската - това бележи нарушаване на социалната структура, те изземват функции, които не са им принадлежали до момента (да воюват).
За Англия също е важен момент - значи това е вероятно момента, когато тя се затваря и се превръща в островна държава, правилно ли съм разбрала? Край на претенциите към Континента, край обаче и на принадлежността към него - англичаните започват да изграждат своята уникалност , различност и дистанцираност от останалите европейци. Доколкото знам те я притежават и до днес, говорят за себе си като нещо различно от Континента.

**gollum** · 16-02-2004, 15:48

Здравей, YIN.
На мен също този пеирод ми се вижда много интересен с оглед на това, че в него могат да се търсят корените на някои по-късни отлики в социалното устройство и европолитическата роля на всяка от тези държави. Дали 100 годишната война не изгражда постепенно у френския социум (доколкото въобще е правомерно в този период да обощаваме по подобен начин) един стремеж към централизация и събиране на социалните сили, които по-късно изкристализира в една от първите по мощ и единност държави в Европа ( в известен смисъл, първата държава от характерния за Просвещението тип)?
Много характерно за този перод е, че промените в структурата и организацията на социума почти винаги идват в резултат на външни събития - войни, нашествия, различен род иновации (докато постепенно с формирането на централизирана държава нещата се променят и социумът става все по-устойчив на външни влияния, за сметка на засилване на неустойчивостта по линията на вътрешните промени или пък разлики в идентификацията и позицията на социалните групи).
За Великобритания съм съгласен донякъде. Може би 100 годишната война е един от последните опити Великобритания да наложи контрола си върху част от континента и в този смисъл наистина може да се говори за начало на специфичния период наизолация. Но мисля че тук има и поне още един (а вероятно много други) пласт - дълго време до 100 годишната война английският социум е изложен на изключително силното влияние на френския (това влияние е и културно и организационно). Така че може да се говори, че стремежът на английските крале към владичество над Франция е своеобразен стремеж към завръщане и овладяване на центъра на държавност (подобен на стремежът на немските императори към владичество над Северна Италия и Рим). Т.е., един опит да се създаде своеобразен Англо-френски империум. А би могло и да е опит за отхвърляне на френското влияние (в крайна сметка се получава точно това) и скъсване на връзките, които държат двата социума привързани.
Но малко се отвлякох - приказката ми, че Англия съвсем не се отказва от претенциите си към Континента, просто постепенно променя стратегията си, като впоследствие (особено в годините на Британската империя) ще се стреми винаги към индиректно влияние и контрол над европейските сили, при това много успешно.

**Parabellum** · 17-02-2004, 02:07

gollum каза:
[B] Дали 100 годишната война не изгражда постепенно у френския социум (доколкото въобще е правомерно в този период да обощаваме по подобен начин) един стремеж към централизация и събиране на социалните сили, които по-късно изкристализира в една от първите по мощ и единност държави в Европа ( в известен смисъл, първата държава от характерния за Просвещението тип)?

Централизацията на Кралство Франция започва при Луи XI, фактически след 100 годишната война. Самият крал води войни срещу Бургундските херцози! След като ги побеждава, той упоставя началото на централизацията.

**ISTORIK** · 17-02-2004, 14:40

Морското сражение при Еклюз (1340 г.)

250 английски кораба (ръководени от Морли и от Фицалан) атакуват 200 френски кораба (ръководени от Киере), след като последните пускат котвите си във фламандското пристанище на Еклюз. Стратегическата цел на френската флота е да попречи на дебаркирането на нови английски военни контингенти на френска територия. Закотвени, френските кораби вече са неподвижни и стават беззащитни. Французите са разбити. Жертвите от това сражение са, както следва: 20 000 - 25 000 французи и 4 000 англичани.

Сражението пр Креси (26.08.1346 г.)

10 000 англичани, предвождани от крал Едуард III се сблъскват с френско – генуезката армия, предвождана от крал Филип VI (24 000).
Въпреки своето числено превъзходство, френската армия дава много жертви – между 1200 - 1500 конници и още – 8 000 пехотинци. В това сражение, англичаните дават само 3 (три!) жертви.Това е първото сражение, в което те противопоставят на френската армия, която се състои от конница и пехота, единствено пехота. Английският дълъг лък се оказва най – страшното оръжие на епохата, след като френската конница се оказва, практически, беззащитна срехту него.
След тази битка, Англия се превръща в една от великите сили на европейския континент.
Френските рицари, сражаващи се на коне (конник става синоним на рицар!), са недисциплинирани, загрижени да награбят военна плячка и са парализирани от тежките си брони. (Една рицарска броня тежи около 50 килограма и струва 12 крави. За сравнение, една книга се продава на същата цена, защото е ръкопис. Понякога, написването или преписването на една книга е отнемало цял живот! Рицарят, защитен от своята броня, се е чувствал като в консерва – лятно време – като в печка, а зимно – като в хладилник.)
Редица сражения показват, че пехота умело може да се противопостави на конница – чрез добра военна стратегия и тактика, в прсечена планинска местност, в планински проход, в блатиста местност, върху заледено езеро, в пустиня или в язовир, където, все още, водата не е пусната.

Сражението при Поатие (19.09.1356 г.)

7 000 англичани, ръководени от Едуард Черният Принц (син на английския крал Едуард III), се сражават срещу 18 000 французи, ръководени от Жан II Добрият (син на Филип VI). Английските стрелци са прикрити в лозята, разположени встрани от бойното поле (театъра на бойните действия – ТБД), откъдето обстрелват френската конница.
Атакувана от конници, от пехотинци и обстрелвана от стрелци, които не успява да достигне, тя е разгромена.Минимални са жртвите от английска страна, а французите дават 8 000 мъртви, както и множество пленени, в замяна на които, англичаните искат от французите 500 000 ливри (жълтици). Жан Втори Добрият също е пленен. През 1364 г., умира в плен, в една тъмница в Лондон.

Сражението при Азенкур (25. 10. 1415 г.)

След превземането на град Харфльор, Хенри V, начело на 6 000 д. ( а не – начело на 15 000!), пресича р. Сома и атакува 50 000 французи, предвождани от Шарл д’Албре.
Дървената палисада (заострени колове, забити под ъгъл в земята, разположени пред пехотата и насочени против конницата на врага) пречи на французите да атакуват английските стрелци. Англичаните губят 1 600 д., а французите – 10 000, сред които – самият Шарл Шести и трима дукове. Освен това, англичаните пленяват 15 000 французи.

Обсадата на Руан (1418 г.)

Победителят при Азенкур, крал Хенри V, превзема Кен, Фалез, Шербур и обсажда Руан – главният областен град. Гарнизонът на града (ръководен от Ги дьо Бутиййе) експулсира (прогонва) всички жители, негодни да държат оръжие – старци, деца, жени, болни…и се приготвя за продължителна обсада. За съжаление, англичаните не допускат мирните жители да преминат през обсадата, заради възможността гарнизонът на града да се възползва от нейното временно разкъсване – явно англичаните са предвидили евентуални военни хитрости от страна на обсадените. Беззащитното население, оставено без подслон и храна, през зимата, е тероризирано от английската армия.
След неуспешен опит да пробие обсадата, гарнизонът на Руан се предава – денят е 19.01.1419 г. Скоро, след това, целият френски Север преминава в ръцете на англичаните.

**gollum** · 18-02-2004, 13:40

Иска ми се да спомена само два-три въпроса от технически (и тактически) характер:

- не съм съгласен, че доспехите обездвижват или "парализират" рицарите от това време (ако това беше така, то те не биха носили подобни брони). Доспехите съвсем не са толкова тежки, а и доколкото си спомням повечето рицари от това време не носят пълни доспехи (те се появяват май доста по-късно и по по-различна технология се изработват).
Ако правилно си спомням, английските лъкове на йомените не са толкова опасни за доспехите на рицарите (едва ли могат с нужната доза ефективност да действат срещу плътни метални доспехи), колкото за конете им (използват и специални стрели за целта).

- както сме обсъждали и другаде, пехотата не просто "умее да се противопостави на конница", а организираната пехота винаги побеждава рицарската конница. Просто в по-голямата част на европейското средновековие липсва необходимата икономическа и социална база за създаването и поддръжането на дисциплинирана и организирана пехота. Това превръща пехотата (по-скоро - подобие на такава) в спомагателен и маловажен тактически елемент. С появяването на достатъчно свободни селяни (или пък занаятчии в градовете) започват да се появяват и необходимите предпоставки. В тези битки се вижда и зараждането на организираната пехота, която по-късно ще измества все повече кавалерията от бойното поле.

**ISTORIK** · 18-02-2004, 22:31

Сражението при Азенкур

Френският крал.
Шарл VI, е спохождан от кризи на слабоумие (деменция). Първата криза настъпва в 1392 г. Той е неспособен като военачалник. Въпреки това, французите имат добри пълководци. Главнокомандващ на френската армия е Шарл д’Албер. За съжаление, ветераните във френската армия нямат влияние върху нейния команден състав. Инвалидността на краля е причина за борбата за власт между родовете Бургиньон и Арманяк. Фамилията Бургиньон минава на страната на англичаните. Нека не забравяме, че средновековните французи нямали националните чувства на своите днешни потомци. Затова, не трябва да съдим поведението на средновековния човек от “камбанарията” на днешните свои разбирания за национализъм, справедливост, чест, толерантност и др. подобни.
Отслабен, кралят обезнаследява дофина (престолонаследникът, бъдещият Шарл VI) и признава за свой легитимен наследник английския крал.

Френската стратегия.
Конницата изпреварва пораженията от стрелите на врага и унищожава стрелците му.
Пехотата я следва и, заедно, разбиват английската пехота.

Въоръжението на френската армия.
Тежък арбалет, бомбарда (примитивно огнестрелно оръжие)

Английският крал.
Хенри V е добър администратор и дипломат. Макар идеята му да навлезе във Франция, начело на малобройна войска, да изглежда безумна, победата му при Азенкур показва, че той е имал доверие в качествата на своите войници и на техните командири. Кралят подготвя доста по – внимателно другите си военни кампании. Преди да бъде покосен от смъртта, той, съюзен с френската фамилия Бургиньон, владее една голяма част от Франция.
Един от най – великите английски крале, Хенри V (1413 – 1422) мечтае да превземе Франция и да поведе една огромна армия, съставена от англичани, французи и генуезци, на кръстоносен поход в Светите земи…
Гледайки на французите като на свои поданици, данъкоплатци и войници, той забранява на своята армия да безчинства из френските земи. Но този факт не му попречил да заповяда унищожаването на всички пленени французи, след битката при Азенкур (15 000 д.). Смъртта слага край на неговия живот и на неговите амбиции.

Стратегията на англичаните.
Пред стрелците, е построена палисада от заострени колове, против френската конница. Те ще я обстрелват със стрелите си, а тя няма да може да ги достигне. После ще подпомогнат пехотата, при унищожаването на френската пехота.
Всъщност, точно това се случило.
Англичаните губят 1 600 д., а французите – 10 000, сред които – самият Шарл VI и трима дукове.
Освен това, англичаните пленяват 15 000 французи.

Въоръжението на английската армия.
Дълъг лък, стрели с 4 вида остриета за тях, алебарда, дървена палисада.

**Dragony** · 20-02-2004, 10:41

Еее, ISTORIK, недей така схематично!
А това за въоръжението на френската и английската армия си е направо обидно...

Моля те, нека постовете ти по темата да са по-съдържателни, а не като кратка анотация към нечия книга или статия...
Предварително благодаря!

**Sir Gray** · 20-02-2004, 12:51

Хм, историята на различните битки през 100годишната война е една - отново и отново по-малобройната, но професионално обучена и водена английска армия побеждава числено превъзхождащата я, но лошо дисциплинирана френска. Самите битки всъщност се развиват почти винаги по един тертип и не са чак толкова интересни. Повече въпроси излизат около стратегията на англичаните като цяло (и дали въобще я е имало), както и около техния метод на "рейдове", които определено са интересни като "оперативни" проблеми, но ефективността им е спорна.
Реално обаче ако се погледне мащабно ресурсите на Англия в никакъв случай не биша стигнали за овладяване на цялото френско кралство.

**gollum** · 20-02-2004, 21:42

Аз, да си призная, не съм кой знае колко наясно - ако можеш напиши нещо повече за тези оперативни аспекти. Как точно са действали?

Инак ми е интересен и друг един въпрос - доколко е било възможно създаването на някаква обединяваща двете държави империална държавна организация. И колко ли би се различавала европейската история след това. Защото по онова време са достатъчно близки в клутурно отношение и ми се струва, че подобно развитие би било осъществимо, ако предположим, че някоя от страните (по-активната - англичаните) биха пожелали подобно нещо.

**Йозеф Менгеле** · 08-07-2004, 18:26

Friedrich II

Причини и Повод
Причините за избухването през 1337 г. на най-продължителната война в историята на човечеството са много, но най-значимата от тях е все по-изострящата се борба между Англия и франция за надмощие в Аквитания. Тази област била английско владение и това давало възможност на Англия пряко да участва в делата не само на Франция, но и на Европа, което французите не искали повече да търпят. От своястрана Англия освен че нямала намерение да се оттегли от Аквитания, но имала и сериозни претенции към френския престол.(През 1328г. Капетингите измират. Според салическото право (мъжко престолонаслледие) короната получава Филип V², основал династията Валоа.)
Друга важна причина за започване на войната била сблъскването на френските и английските интереси във Фландрия. Франция отдавна се стремяла да завладее богатата и силно развита икономически Фландрия и по този начин да лиши Англия от най-важния и пазар за вълна.
Непосредствен повод за започването на войната бил отказът на френските юристи да признаят претенциите на английския крал Едуард ²²I към френската корона. Едуард III бил внук на френския крал Филип IV, но по женска линия и затова неговите искания били отхвърлени(салическото право).
Начало на Военните Действия
Както всяка война, така и Стогодишната била предшествана от усилени дипломатически действия и военни приготовления. Фландрийските градове застанали на страната на Англия, подпомагайки я сголеми парични средства. Крал Едуард I²² успял да привлече на своястрана германския император и някои от по-влиятелните германскикнязе. Английската армия била съставен предимно от свободни селяни, които за разлика от френските рицари били много дисциплинирани. Новост в английската армия бил корпусът на стрелците с лък, които още отдалече поваляли своите противници.
Англииските стрилци изстрелвали за една минута 12-13 стрели, докато наетите от французите генуезки арбалетчици изстрелвали не повече от четири.
Макар войната да започнала през ноември 1337 Г., първата сериозна битка станала през 1340 г. край Слайс при устието на р. Шелда. Тамфренският флот бил буквално унищожен, като по този начин Англияси осигурила господството по море.
Шест години по-късно в битката при Креси френската армия пртърпяла тежко поражение. Англииските стрелци успели да унищожат
около 1500 френски рицари, докато англичаните загубили само трима. Английската армия продължила своето настъпление и в битката при
Поатие през 1356 г., водена от сина на Едуард I²² - Едуард Черния
принц, бил пленен даже френският крал Жан Добрия.
След разгрома при Поатие и пленяването на краля управлението на франция поел престолонаследникът дофин Шарл. Той не можел да бъде провъзгласен за крал, докато баща му бил жив. Положението в страната било от лошо по-лошо, армията била дезорганизирана, хазната празна, а недоволството от водената политика повсеместно. Това принудило Шарл да свика през октомври 1356 г. Генералните щати, като в тях вече депутатите от третото съсловие заемали половината от местата. Като най-непримирими противници на дотогавашната политика се очертали епископ Льокок и бившият занаятчия Етиен Марсел. Дофинът бил "ринуден да подпише Т.нар. Велик мартенскиордонанс, според който властта му била ограничена, а Генералните шати поемали всички по-важнидържавни дела. Въпреки тези промени недоволството от политиката на Шарл сред привърженицитена Етиен Марсел растяло. През февруари 1358 г. те започнали въстание в Париж. Хората на Етиен Марсел нахлули в кралския дворец. Самият Етиен Марсел положил на главата на дофина шапка сцветовете на Париж и му обещал закрила. Шарл потвърдил ордонансите, ип не повнрвал на Марсел и при първия удобен случай избягал от Париж.
Жакерията
Едно от най-големите селски въстания във Франция започнало през 1358 година. Френските феодали наричали презрително селяните "жаки" - оттам дouтo и названието на самото въстание. Френските селяни имали от какво да недоволстват. Навлизането на паричните отношения в селото водели до влошаване на и без това тежкото им положение. Те били принудени да продават стоката си на пазара при сравнително ниски цени, за да получат пари, с които да платят данъци. Страшната, чумна епидемия през 1349 Г. също допринесла заразрухата в страната. Грабителските набези на англичаните по селатаотнемали и

"роизточнаФранция. Решителната битка се състояла на 10 юни 1358 г. край селището Мело. Там войските на наварския крал Шарл Злия успели да разбият въстаниците, като преди това заловили с хитрост Гийом Кал. Разгромът на Жакерията ускорил и края на Парижкото въстание. Дофинът Шарл влязълначело на верните си войски в Париж, а Етиен Марсел бил убит. . .

Години на Мир и Реформи
Дофинът Шарл ясно виждал, че силите му не достигат да победи англичаните. Военните действия само стеснявали неговите владения, затова през 1360 г. при Бретини той сключил стях мирен договор. Според този договор на Англия били отстъпени големи територии, достигащи чак до Пиринеите. Четиригодини след мира при Бретини в Англия починал в плен кралЖан Добрия. Дофинът бил обявен за крал под името Шарл V
Новият крал се заел енергично да реорганизира държавните финанси. Определени били със съгласието на Генералнитещати няколко постоянни данъка, доходите от които позволявали да се проведат реформи и в армията. На мястото на феодалното опълчение били създадени силни наемни отряди, кралската войска станала основа на армията. Бил създаден флот от120 кораба, а на въоръжение била въведена артилерията, такаче при възстановяването на военните действия френската армия била вече друга. Водена от Дюгеклен, тя, без да влиза вголеми сражения, успяла да изтласка англичаните към крайбрежието, като били превзети над 20О крепости.
Шарл V² отново упадък
Непълнолетният Шарл VI встъпил. на френския престол през 1380 година. Военните действия с Англия почти затихнали. През 1396 г. дори бил сключен мирен договор, който продължил 18 години. Въпреки мира обаче, вътрешното положение на франция се влошило. Причина за това била борбата за надм(_щие в управлението между брата и чичото на Шарл VI, който пък страдал от психическо заболяване и не можел да бъде пълноценен управник на страната. Тази борба довела Франция до разорение, което станало причина за нови въстания в селата и градовете.
През 1415 г. английският крал Хенри V нахлул във Франция. В битката при Азенкур, макар и по-многобройни, французите претърпели тежка загуба. Англичаните завзели цяла Нормандия и стигнали доПариж. Според сключения мирен договор при Троа франция губеласвоята независимост, като след смъртта на Шарл VI тя трябвало дастане част от англо-френското кралство, начело с Хенри V Но до
такова обединение не се стигнало, тъй като Хенри V и Шарл VI умрели в една и съща година. Техните привърженици обявили за крале съотвтно 10-месечния ХенриV и сина на ШарлV² - ШарлV²².
Орленската дева
Преграда за английското настъпление към Южна Франция бил гр. Орлеан. Ето защо -през 1428 г. англичаните го обсадили. И за французите, и за англичаните било ясно, че от тази обсада ще зависи (донякъде) изходътна войната. Шарл V²² разполаг с твърде малко войски, за да помогнена обсадените и успехът започнал да клони към страната на англичаните. В този критичен момент край Орлеан се появили френските войски, предвождани от Жана д'Арк.
Жана д'Арк била родена в селцето Домреми, в областта Шампан. Отраснала като обикновено селско момиче, тя като всички французи се вълнувала за съдбата на своята страна. Шестнадесет годишна, Жана започнала да твърди, че чува гласове на светии, които я напътствали да поведе народа за спасението на Франция. Отчаяни от неуспехите, хората бързо и повярвали. Самият крал Шарл V²² я
поставил начело на армията. Със своята смелост и проницателност Жана увличала всички след себе си. Тя първа влизала в битките и храбро се сражавапа с враговете. Вестта за нея и нейното пристигане край Орлеан окрилили французите и само за 4 дни те успели да сломят английската съпротива. На 8 май Жана д'Арк тържествено влязла в града.
Предвождани от Жана д'Арк, френските войски все по-уверено настъпвали, изтласквали англичаните. Успехите и правели огромно впечатление на нейните съвременници. Популярностга на Жана била толкова голяма, че от нея започнал да се бои самият Шарл V²². През 1430 г. обаче при една схватка при Компиен бургундците, които били съюзници на англичаните, успели да пленят Жана д'Арк. Срещу 10 000жълтици те я продали на англичаните, които след разпити я изправили на съд. Жана д'Арк била обвинена в магьосничество и осъдена от един френски предател -епископ Кашон, на смърт чрез изгаряне. На 30 май 1431 г. пламъците на кладата погълнали 19-годишната Жана д'Арк, наричана още Орлеанската дева.
Край на войната
След смъртта на Жана д'Арк успехите на френските
войски не секнали. През 1435 г. бургундският херцог минал
на страната на Шцрл УП. Една година по-късно французите
влезли в Париж. Англичаните били изгонени от Франция,
като в техни ръце останало единствено пристанището Кале.
През 1453 г. бил сключен мир, с който се слагал край на
Стогодишната война.

Съобщение

100 годишната война

100 годишната война

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment