Войните на Полша с Русия

[Юлиан Август]

Въпросният му труд - Полският път - от който са тези данни, ме е подвеждал не един и два пъти, та ще си позволя да се присъединя към съмняващите се в тези твърдения. За армията на Жечпосполита Замойски говори единствено със суперлативи.

[zmaj]

Въпросният му труд - Полският път - от който са тези данни, ме е подвеждал не един и два пъти, та ще си позволя да се присъединя към съмняващите се в тези твърдения. За армията на Жечпосполита Замойски говори единствено със суперлативи.

Възможно е. Нямам чак толкова подробни наблюдения.
Просто първоначалните ми впечатления са, че пише грамотно и увлекателно, умее да разказва сбито и да анализира фактите. По принцип всички поляци са малко или много националисти , тъй че не бих се учудил, ако това, което казваш е вярно. Но в крайна сметка "истината", особено в историята, е донякъде чисто субективна интрепретация на събитията...

[gladiator]

войните с ляхите имат положително влияние върху москалите. започва модернизация на армията, въвеждане на рейтерски и драгунски полкове, засилване на чуждите специалисти

[zmaj]

Ако искате, може в тази тема да обсъдим и събитията около 1648 година. Полските проблеми със запорожките казаци в крайна сметка облагодетелстват московците, а последвалите събития са продължение на полско-руските войни от началото на 17-ти век: най-малкото, защото по това време Жечпосполита губи контрола над Смоленск, а впоследствие и на цяла дяснобрежна Украйна. Оттук-нататък руската държава взема превес в
във вековното съперничество между двете източно-европейски суперсили ...

[Юлиан Август]

Проблемите с казаците са си съвсем резонни. От високомерие, религиозен фундаментализъм и политическо късогледство поляците губят ценен съюзник. Жечпосполита вече не е страна на два народа, а на три и е трябвало да го признае. Вместо това на Украйна се гледа като на колония. Останалото е що-годе ясно : Бунтът се разраства, а поляците правят всичко по силите си, за да го разпалят колкото може повече, не по желание, а поради некомпетентност и липса на подготовка. Именно в този бунт си проличават много от недостатъците в самата им система. Липсва възможност за водене на централна външна политика, докато едни се опитват да водят преговори с Хмелницки и да спасят положението, други обратното - наливат масло в огъня поради лични интереси като Вишньовецки или провалят с некомпетентността си военната кампания като Потоцки.

[albireo]

Проблемите с казаците са си съвсем резонни. От високомерие, религиозен фундаментализъм и политическо късогледство...

Не бих казал, че това е вярно. На поляците се приписва, като проблем липсата на една абстрактна политическа визия, 'шахматистки поглед отгоре' едва ли не задължително да "разпознаят третия народ", което в тогавашната ситуация е малко ...странно. За никакъв трети народ не може да се говори според мен (в тогавашната ситуация). На Украйна се е гледало, като на колония. Нима има основания за нещо различно. Така са гледали на нея самите хора, които са я населявали (да не споменаваме останалите). И това с религиозният фунадаментализъм малко не е на място - не мисля, че това е основната разделителна линия, която да определя враждуващите страни. За пример ще дам фигура, като Вишньовецки, който преди и по време на въстанието е православен. Като него са и много други магнати и представители на едрата и дребната шляхта. Напротив, струва ми се, че едва след въстанието разделението по оста католицизъм - православие се легитимира, като едно от обясненията ('една от причините това да ни се случи') след края на въстанието и при анализа на резултатите от него. Като това важи и за двете страни. Не случайно Вишньовецки тогава приема католицизма. Та така, според мен от трите причини посочени от Юлиан Август бих могъл да приема само високомерието. Другите са твърде силно екстраполиране в посока 'послезнание'.
Аз бих посочил опортюнизмът - този принципен опортюнизъм на 'локалната силна личност', който е легитимна и неразривна част от формите на политическо действие в Полско-Литовската държава и които е много голям фактор в генезиса и развитието на въстанието. Към това можем да прибавим и географската отдалеченост, външно политически фактори, като московци и татари, различията в идентичността, които не отричам, но и не смятам да преекспонирам.

[zmaj]

През 16-ти век Жечпосполита е може би най-толерантната в религиозно отношение европейска държава. Евреи, православни, католици и протестанти съжителстват заедно, без сериозни стълкновения. По онова време е било все още възможно да заемеш важен държавен пост, без да си католик. До 1567 г. Сената е доминиран от протестанти...В началото на 17-ти век ситуацията е горе-долу същата. С тази разлика, че един амбициозен православен епископ на име Кирил Терлецки решава на своя глава /вероятно е преследвал лични користни интереси/ да започне преговори с католическия епископ Бернард Мачейовски за съюз между двете църкви. Резултатът от този печален и непремерен ход е изострянето на отношенията между източноправославните селяни в Украйна и католическата шляхта. В крайна сметка, на територията на Жечпосполита се формират две православни църкви - патриаршеска /демек Московска/ и униатска /тези, които са за съюз с Рим, но спазват православните обреди/. Най-много привърженици униатите печелят сред коренната украинска аристокрация /древните управители на Киевска Рус/ и сред населението на по-богатата западна част от провинцията.
Но дори и в тази ситуация, гонения на религиозна основа няма. Не са верни приказките за полския католически гнет над местното православно население. Те са измислени доста по-късно от руската историография.
Горе-долу до началото на 17-ти век древната руска аристокрация от някогашната Киевска Рус се претопява почти напълно в полско-литовската шляхта - мнозина запазват езика и обичаите си, но приемат католическата вяра доброволно. Други става униати. Някои от от украинските големци се добират и до високи държавни постове. /По принцип униатите са по-толерирани от шляхтите. Приемат ги като свои./
И тук идва интересното..... Намесва се чисто субективният момент в историята. На сцената излиза Богдан Хмелицки. Той е дребен шляхта, възпитан от полски йезуити. Допреди да се превърне в казашки водач, е просто местен скандалджия и побойник /такава е версията на поляците, руската я знаем, достатъчно е да прочетем "Тарас Булба" /.
В руската историография Хмелицки е представен като невинна "жертва на полския произвол", а всъщност не е точно така. Историята е следната: Хмелицки и неговият съсед по имот, неизвестен литовски шляхта, започват да враждуват.
Действително, съперникът на Хмелицки убива жена му и подпалва имението му, но това се случва след дългогодишни взаимни нападения. Родовата вражда е предизвикана от самия Хмелицки, който е бил доста буен и невъздържан по нрав. Но както и да е - кой е прав и кой крив, трудно може да се установи.
Тази случка обаче после става повод за оправдание на Хмелицки за неговата измяна към Жечпосполита. Впоследствие казашкият предводител се възползва умело от ситуацията - политическата бъркотия в полския Сейм и смъртта на краля - и насъсква запорожските казаци срещу доскорошните им благодетели - поляците. А един прекалено самоуверен украински шляхта, княз Вишньовецки, решава на своя глава да накаже разбунтувалите се и неуправляеми запорожци, които за няколко месеца избиват хиляди полски земевладелци и евреи при организираните погроми в Украйна. Така войната между Жечпосполита и доскорошните поданици на краля в Запорожието се ожесточава... В мелето се намесват татарите, а по-късно и Москва. В крайна сметка, губят и двете страни. Печеливша е единствено Русия, която прилапва наготово левобрежна Украйна.
Самите казаци са етнически миш-маш: сред тях има поляци, украинци, руснаци, литовци, евреи, германци, и дори.. испанци. Това е пъстър конгломерат от авантюристи, избягали селяни и откровено криминални типове, които при всеки повод се отдават на плячкосване и грабежи. Запорожското казачество е лично подчинено на полския крал и като цяло е лоялно към него, въпреки че предизвиква доста дипломатически сканадали между Високата порта и Жечпосполита заради постоянните грабежи срещу отоманските градове по Черно море. Към 30-те години на 17-ти век казаците стават прекалено много, а само официално регистрираните от полската корона, получават привилегии и заплата от държавната хазна. А всички средства в Жечпосполита се гласуват от събранието на аристократите /така наречената "аристократична демокрация"/. Кралят не може да харчи, без тяхно позволение. А шляхтите не искат да си дават парите на някакви джигити, които им създават само проблеми по границите. Повод за бунта на Хмелицки е именно отказът на шляхтата да увеличи броя на регистрираните казаци и да плаща допълнителни заплати на бандюгите от Днепър. Така един чисто криминален акт за броени месеци се превръща в национално въстание на иначе доста неориентираните украински селяни. После те виждат какво значи потисничество под руска власт, но е вече прекалено късно - няма мърдане от хомота. През 18-ти век Екатерина Втора окончателно унищожава Запорожската сеч като преселва тамошните казаци по Кубан.

[albireo]

Повод за бунта на Хмелицки е именно отказът на шляхтата да увеличи броя на регистрираните казаци и да плаща допълнителни заплати ...

Това е бил постоянен проблем, заради това основно избухват и няколко бунта преди Хмелницки (Павлюк напр.), които са потушени от локалните магнати. Даже самият Вишньовецки участва активно в потушаването им. Т.е. не бих казал, че е бил прекалено самоуверен, когато "решил на своя глава" да накаже казаците. Точно това се е очаквало от него според логиката на устройството на ЖечПосполита и точно това е правил успешно и преди.

[zmaj]

Това е бил постоянен проблем, заради това основно избухват и няколко бунта преди Хмелницки (Павлюк напр.), които са потушени от локалните магнати. Даже самият Вишньовецки участва активно в потушаването им. Т.е. не бих казал, че е бил прекалено самоуверен, когато "решил на своя глава" да накаже казаците. Точно това се е очаквало от него според логиката на устройството на ЖечПосполита и точно това е правил успешно и преди.

По този повод....Наскоро гледах един полски филм, който пресъздава събитията от онова време. Май, заглавието му беше "Огън и меч". Там Вишньовецки е представен като национален герой...
Друг е въпросът, че може би поляците щяха да спечелят повече, ако бяха лавирали.
А че руснаците въобще не са очаквали такъв "подарък" /присъединяването на Украйна/ , говори фактът, че малко преди бунта на Хмелицки Жечпосполита и Москва стават съюзници срещу татарите и Османската империя. Договарят се при победа - руснаците да получат Крим, а поляците Молдова. Полският крал умира и акцията се проваля. Горе-долу по същото време започва бунтът на Хмелицки. На московците ще им трябват още 10 години, за да осъзнаят какво става в граничната територия на могъщия им някога съсед и да се възползват от случая. Общо-взето, имали са страх от шляхтите, доста пердах са яли.

[Юлиан Август]

Albireo, Вишньовецки не е ли минал католическия обряд още през 1631-32-ра ? Tова намирам не само у Замойски, но и тук - http://history.franko.lviv.ua/Iv.htm и в полския сайт за Ярема, до колкото ми позволява бедния полски - http://www.jarema.art.pl/indexa.htm
По това време, разликата във вероизповеданията е удобен повод за оправдание на военни действия - Зигмунд III си изпросва статута на кръстоносен поход за кампанията към Смоленск, а казаците по принцип са православни, а не униати. Впрочем за друг православен магнат или висш политик освен сенатора Адам Кишел не се сещам (неслучайно избран да води преговорите). Както и да е, наистина в тази война религията не е движещата сила.
Разбира се, че от тогавашните полски политици не може да се изисква да бъдат пророци, но все пак примасът и Осолински се сещат, че от споразумение ще имат полза и двете страни, докато от война - никой. Разбира се, за местния полу-крал Вишньовецки, последното все пак е лъч надежда да запази предишното си господство.

[zmaj]

Може би към събитията от 1648 г трябва да прибавим и руско-шведското нахлуване в Литва и Полша през 1654-55 г. Московците разбиват литовския магнат Радживил, който по същото време крои заговор срещу краля на Жечпосполита Ян Кажимеж и не изпраща подкрепления за потушаване на проточилия се казашки бунт. Войната със запорожските казаци продължава, с малки прекъсвания, близо 2 десетилетия. Има няколко годишно затишие след смъртта на Богдан Хмелицки, но след това синът му продължава същата опасна политика да флиртува и с поляците, и с руснаците. Накрая Русия окончателно присъединява земите му към южните си губернии.
Руснаците окупират Литва и влизат във Вилно. На следващата година шведският крал Карл Х Густав започва инвазия от север. Жечпосполита е опустошена и разединена - много воеводи, недоволни от Ян Кажимеж, предлагат услугите си на Карл Х Густав с надеждата той да заеме полския трон. Но плановете на Карл Х Густав са съвсем различни. Шведският владетел просто иска да откъсне Померания /Поморието/ и Инфлантите /Прибалтика/ окончателно от полската орбита. В първото голямо сражение при Жаранец шляхтите са победени. Шведите окупират Великополша. В хаоса заговорникът Радживил, разбит от настъпващите московци, моли за мир: Литва е дадена под протекцията на Швеция.
Лоялни към полския крал остават само Лвов и Гданск. Лвов успешно издържа на няколкомесечна казашка обсада. В Литва възникват "партизански" отряди на шляхтите. В тази бъркотия татарите неочаквано застават на страната на Жечпосполита, след като през 1648 г са съюзници на Хмелицки. Кримските владетели съзнават, че изчезването на Жечпосполита ще ускори унищожението на татарската държава от московците.
Първоначално, шведските нашественици са посрещнати от полските селяни като освободители. Скоро обаче войските на Карл Х Густав започват да безчинстват и ограбват няколко големи католически манастира. Това предизвиква вълна от недоволство и широкомащабна партизанска война в шведския тил - шляхти и селяни избиват при всеки удобен случай откъснали се от главните сили шведски подразделения.
В полската война се намесват Холандия и Дания. Те са недоволни от шведската намеса в Поморието. Холандския флот нанася поржанеие на шведите и морската блокада на Гданск е пробита.
В последвалата през 1660 г битка при Варшава армията на полския крал нанася съкрушително поражение на шведските нашественици. Малко по-късно Жечпосполита побеждава в две поредни сражения московците и казаците на Хмелицки. Страната е отново обединена, но изтощена от войната. Мирният договор от Андрушов през 1667 г. окончателно разделя Украйна на две - границата минава по река Днепър, западната част остава в пределите на Жечпосполита, а източната със Запорожието влиза в рамките на руската държава.

[von Danitz]

Е, беше логично, сега разказа и Потоп. Не забравяйте и Пан Володьовски - обсадата на Каменец Подолски от еничарите. Но пък вижте колко е важно да си има национален епос една страна.

[zmaj]

Е, беше логично, сега разказа и Потоп. Не забравяйте и Пан Володьовски - обсадата на Каменец Подолски от еничарите. Но пък вижте колко е важно да си има национален епос една страна.

Честно казано не съм чел трилогията на Хенрик Сенкевич. Навремето, като ми попадна, ми се стори много протяжна. Но сега ще взема да я прочета. Този период от полската история е доста интересен
Щом като преди четири години "Война и мир" я изядох за две-три седмици, като се има предвид, че в училище ми се струваше пълна скука, може и Сенкевич да ми хареса