Е, останали са все пак доста свидетелства за историята на доколумбова Америка.
За съжаление насилието в онази епоха все още се е приемало като нещо нормално. Специално следва да се отбележи обаче, че много испанци са се възмущавали дори и тогава от жестокостите. Бартоломе Де лас Касас например пише една много известна и цитирана книга в която разказва потресаващи подробности за кланетата в Новия свят. Има един много хубав стар филм на Карлос Саура - "Елдорадо", сигурно сте го гледали. Там например е показана цялата параноя на тези хора, лекотата с която са убивали и цялата им ненужна жестокост. Важно е според мен да се отбележи и друго. В голямата си част тези хора, като почнем от Педро Маргарит и свършим с Лопе де Агире са били сред утайката на обществото в родината си. Дори и след всичките им подвизи в Испания са гледали на тях с насмешка и дори отчуждение. Кортес е бил пълен нещастник в Испания, незавършил студент, бил е изгонен от дома на баща си и когато е слязъл в Хаити е умирал от глад. Писаро е бил незаконен син на беден идалго и до 20 си година е пасъл свинете на баща си. Диего Алмагро е бил подхвърлено дете, израсло в страшна немотия и също като Писаро напълно неграмотен. Лопе де Агире - един патологичен убиец, с когото неизвестно защо толкова се гордеят южноамериканците, е бил беден баски селянин, също напълно неграмотен. Не е случайно, че повечето от тия симпатяги са от Естремадура- тогава, пък и сега най-бедната и изостанала част на Испания. Новия свят за тези хора е бил просто нещо като отдушник... Затова и си мисля, че не следва да се считат за представителна извадка на испанското общество от онази епоха.
За съжаление насилието в онази епоха все още се е приемало като нещо нормално. Специално следва да се отбележи обаче, че много испанци са се възмущавали дори и тогава от жестокостите. Бартоломе Де лас Касас например пише една много известна и цитирана книга в която разказва потресаващи подробности за кланетата в Новия свят. Има един много хубав стар филм на Карлос Саура - "Елдорадо", сигурно сте го гледали. Там например е показана цялата параноя на тези хора, лекотата с която са убивали и цялата им ненужна жестокост. Важно е според мен да се отбележи и друго. В голямата си част тези хора, като почнем от Педро Маргарит и свършим с Лопе де Агире са били сред утайката на обществото в родината си. Дори и след всичките им подвизи в Испания са гледали на тях с насмешка и дори отчуждение. Кортес е бил пълен нещастник в Испания, незавършил студент, бил е изгонен от дома на баща си и когато е слязъл в Хаити е умирал от глад. Писаро е бил незаконен син на беден идалго и до 20 си година е пасъл свинете на баща си. Диего Алмагро е бил подхвърлено дете, израсло в страшна немотия и също като Писаро напълно неграмотен. Лопе де Агире - един патологичен убиец, с когото неизвестно защо толкова се гордеят южноамериканците, е бил беден баски селянин, също напълно неграмотен. Не е случайно, че повечето от тия симпатяги са от Естремадура- тогава, пък и сега най-бедната и изостанала част на Испания. Новия свят за тези хора е бил просто нещо като отдушник... Затова и си мисля, че не следва да се считат за представителна извадка на испанското общество от онази епоха.
Comment