Съобщение

**boilad** · 19-09-2013, 16:17

Още един щрих към страдиотите: в "Armies of the middle ages" Йън Хийт пише, че в края на 15 век на Кипър венецианците разполагали с 340 страдиоти освен другите войници.

**boilad** · 27-09-2013, 14:58

Навремето в тази тема се е вихрил спор за заплащането на наемниците и обикновените войници. Жан-Клод Оке в "Venise au Moyen Age" пише, че в края на 13 век във Венеция плащали на кавалеристи наемници по 11 лири на месец, докато дневната издръжка на обикновен войник възлизала на 2 солди (или около лира и половина на месец).
Същия автор пише, че страдиоти участвали войните на Венеция срещу Византия и Османците, а по-късно и срещу Ферара (може би все още в качеството им на военнозадължено население, а не като наемници?).

**Guy de Mont Ferrand** · 28-09-2013, 14:06

boilad написа Виж мнение

Същия автор пише, че страдиоти участвали войните на Венеция срещу Византия и Османците, а по-късно и срещу Ферара (може би все още в качеството им на военнозадължено население, а не като наемници?).

Против Византия трудно, срещу османците и Ферара напълно ОК, но така казано звучи като нещо екзотично и рядко, а то не е било такова. Страдиотите са си били стандартна наемническа част в Италия през 15-16 век, времената на последните и най-софистицирани кондотиери (за същата епоха има и един италиански филм с много бг актьори - Майсторът на оръжията или нещо от сорта беше), даже не са се били само за Венеция.

**boilad** · 28-09-2013, 14:47

Може би от страни изглежда, че попрекалявам с ентусиазма относно страдиотите, но е повече от ясно, че в ония времена гъмжи от наемници от всякакъв вид, както и, че въпросните не се бият само за Венеция, та дори не е задължително след обособяването им като наемническа част личния състав да е предимно от източно население.

**Guy de Mont Ferrand** · 29-09-2013, 00:38

Имах предвид, че съвсем не са били някаква екзотична рядкост. И аз бях така въодушевен, когато разбрах за тях, но след това познанията ми се поразшириха и схванах, че това съвсем не е било нещо необичайно за епохата и мястото. Венецианците, изобщо, са изпитвали недостиг на хора за обширната си колониална и търговска империя и често са използвали наемници, довеждайки ги и в Италия. Известни други такива освен страдитотите са и далматинските ускоци. Интересно е, че едни от първите такива наемници, дошли от изток, са били не други, а нашите добри познати османските турци (това е доста слабо известен факт), които Мурад Худавендигяр (известен на далечните ни предци като "Аморат") праща на Републиката на Сан Марко, за да може последната да ги използва във войната си срещу Падуа. При това става въпрос не за стотици, а за цяла армия от 5 000 човека! Допълнителен интерес предизвиква обстоятелството, че тези "страшилища на Балканите" са разбити в Италия.

**Guy de Mont Ferrand** · 29-09-2013, 00:45

Това филмче ме "зариби" за кондотиерите навремето

**zmaj** · 30-09-2013, 01:49

Наскоро попаднах на един текст, в който се твърди, че български професионални войници са били наемани чак в Моравия и Бохемия. Става въпрос за първата половина на 14-ти век. И репутацията им не била никак лоша. Някой да знае нещо повече по темата?

**Guy de Mont Ferrand** · 30-09-2013, 06:20

картаген написа Виж мнение

Наскоро попаднах на един текст, в който се твърди, че български професионални войници са били наемани чак в Моравия и Бохемия. Става въпрос за първата половина на 14-ти век. И репутацията им не била никак лоша. Някой да знае нещо повече по темата?

За пръв път чувам! Не става въпрос за кумани, нали (те са стандартна наемническа част от епохата в Средна Европа, вкл. цялата територия на Свещената Римска империя и Маджарско)?

**zmaj** · 30-09-2013, 13:46

За "българи" става въпрос. Поне този термин беше употребил авторът. Ставаше въпрос за няколко мимоходом споменати изречения - в смисъл, че българските наемници, тоест професионални войници били високо ценени, че ги наемали чак в Моравия. Разбира се, говорим за единици. Идеята е, че - противно на общоприетото схващане - по онова време българските професионални войници били добре обучени и армията не е била някаква
сбирщина от охранени и страхливи повизантийчени "михлюзи"

, а си е имала истински международно признати "професионалисти".
Текстът разглеждаше търговските и икономическите връзки на българските държавици със Западна Европа. И тезата е, че е имало някакъв сравнително кратък период, в който сме изнасяли доста успешно земеделски стоки чак във Фландрия, че по територия и население Търновското царство не е било чак толкова слаба и незначителна държава в тогавашния европейски контекст, и че на ниво тактика и въоръжение българските войски не са отстъпвали по нищо на съседите си. Авторът оспорва и тезата, че Шишман е бил "слаб" цар и бездарен пълководец. Казва, че в първите години на царуването му е отвоювал успешно изгубените пристанища по Черно море, нанесъл е поражение на Влашко и е имал международен авторитет.
Тезата е, че всичко писано за Шишмановото управление се гради повече на предположения и измислици, а не на реални факти, особено що се отнася до "по-светлия" период на царуването му /до началото на 80-те години на 14-ти век/.

**boilad** · 30-09-2013, 14:24

Това ми прилича на Николай Овчаров. Не можеш ли да дадеш някакво инфо от къде точно са тези сведения?

**zmaj** · 30-09-2013, 17:20

Мернах го набързо сред много други писания и затова не сещам за конкретно име, беше нещо като сборник с текстове. Но за наемниците в Моравия съм го срещал и при Васил Гюзелев.. май.

**Guy de Mont Ferrand** · 30-09-2013, 22:07

Тук в някаква тема бях писал за войните в Свещената Римска империя, която ест. включва и Моравия, от първата половина на 14 век. Вероятно е имало наемници отвсякъде. Дори Швейцария, най-големия "извор" на наемници допреди Метерних, извоюва независимостта си тогава.

**Guy de Mont Ferrand** · 01-12-2013, 15:15

Статията в уикипедията е станала много добра, затова пускам към нея линк тук. Между другото е обяснен и проблемът, който разисквахме на предишните страници относно точното значение на термина и това как той придобива малко (или пък доста) по-различно значение в продължение на годините...Това са, ако мога да се изразя така, "тайните на езика", има много такива случаи, като един от тях, изглежда, е и този с "власите" във Второто българско царство.

**Гост** · 04-01-2014, 12:08

Battaglie | Condottieri di ventura | Indice anagrafico dei condottieri

http://www.condottieridiventura.it/index.php/battaglie

Indice cronologico delle battaglie medievali principali a cui hanno preso parte i condottieri di ventura operanti in Italia nel medioevo.

http://www.condottieridiventura.it/index.php/lettera-a Може да прочете информация и за други кондотиери, чието име започва с друга буква от азбуката - просто вместо lettera A вдясно трябва да се кликне на lettera B или друга буква от азбуката.

**Guy de Mont Ferrand** · 16-04-2015, 12:42

Mercenary Companies and the Decline of Siena

https://books.google.bg/books?id=xLOqkNqcKUUC&pg=PA2&lpg=PA2&dq=company+of+diego+de+rat&source=bl&ots=F4gFmF9KW0&sig=Mbc1GEhxo5VsfiknBE4lZehYUh0&hl=bg&sa=X&ei=5zgVVePtEOq4ygOi1YCQBA&ved=0CB8Q6AEwAA#v=onepage&q=company%20of%20diego%20de%20rat&f=false

Among the most dramatic problems faced on the Italian peninsula in the fourteenth century were the raids of marauding mercenary companies. These companies, known locally as Companies of Adventure and more generally as Free Companies, were private armies, composed of professional soldiers and adventurers from throughout Europe. They sold their services to the highest bidder in times of war, and staged ruinous raids in times of peace. The city of Siena, visually opulent and wedged between Florence and the lands of the pope—two frequent employers of mercenaries—was an especial target. In this groundbreaking volume, William Caferro explores the social, economic and administrative impact of the companies on Siena from the arrival of Werner of Urslingen and the Great Company in 1342 until the fall of the Sienese republic in 1399. During this time, Caferro explains, Siena endured some thirty-seven raids, characterized by arson, pillage, and looting in the countryside and extortion of enormous bribes from the city government. He shows that the raids constituted a persistent and significant drain on both the human and financial resources of Siena. Payments to the companies siphoned off valuable (and limited) funds, damaging an already circumscribed economy, while the government was forced to borrow money on an unprecedented scale from its citizens. Sienese officials pressed money out of every available resource, including the Church (which had previously been taxed only sporadically) and Jews (who were belatedly granted the "right" to lend money to the state). Other desperate measures included pawning land, forcing purchases of salt, and readmitting exiles for a fee. The stresses caused by the mercenaries were greatly exacerbated by plague and famine, which often coincided precisely with the raids—each disaster serving to intensify the effects of the other. Caferro concludes that the stress of the companies acted as an agent of change on the machinery of state, bringing both decentralization and confusion. If, as some historians have argued, military expenditure led to more streamlined bureaucracies and helped "make" states elsewhere, it is nonetheless clear that the same phenomenon helped "unmake" Siena. The raids, therefore, were more than an exotic nuisance, but a key factor in Siena's decision to abandon independence in 1399.

Съобщение

Кондотиерите

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment