Кондотиерите

[Guy de Mont Ferrand]

Още малко любопитни подробности за Фра Мориале от книгата на Барбара Тъчман. Според нея той е най-забележителният капитан на кондотиерска компания от средата на XIV в., поддържал свой собствен съвет, секретари, съдии итн. военна администрация в своята армия. Благоволението му струвало огромни суми - напр. 150 000-те златни флорина от Венеция, за да се сражава срещу Милано. Само за една година получава като откупи от различни градове над 90 000 флорина. (Tuchman, B. Distant Mirror...p. 138) След като е пленен от Кола и осъден на обезглавяване, Мориале се отправя към ешафода, облечен в разкошни дрехи от кафяво кадифе, покрити със златна бродерия. Той не показва никакво разкаяние дори и пред дръвника и заявява, че е постъпвал както трябва, "проправяйки пътя си с меч в един свят на лъжи и бедност".

[Guy de Mont Ferrand]

Току що ми попадна едно сравнително ново проучване на заплатите на средновековните наемници през XIV-XV в., което според мен показва, че изобщо не са били толкова зле заплатени. Става въпрос за венециански наемници в Егея от 1360 до 1424 г.:
1360 - сержант на венецианския баил в Константинопол - 2 дуката на месец
1387 - арбалетиер на Корфу - 4 дуката на месец
1394 - арбалетиер в Аргос - 14 хиперпера на месец, сержант - 8 хиперпера
1403 - моряци от Кандия - 9 критски хиперпера на месец
1404 - арбалетиери на Крит - 12 критски хиперпера на месец
1423 - "стратиоти" т.е местни бойци в Солун - 2 дуката на месец
1424 - моряци и арбалетиери (западняци, вероятно професионални кондотиери) - 4-5 дуката на месец
Данните са от проучването на Бартуцис за късната византийска армия, стр. 152.

[Guy de Mont Ferrand]

Хех, сега се натъкнах на един цитат на небезизвестния сър Джон Хоукууд, който може да коментирате ако искате: "Ходете да си тъчете платното и ме оставете да ви водя войниците", казал кондотиерският капитан на флорентинския политик Андреа Ветори след доста продължителен спор с него по военни въпроси.

[han asd]

Ги интересно ми е дали ще се намерят кондотиери на служба на Султана дали имаш някакви такива сведения?

[Guy de Mont Ferrand]

Ги интересно ми е дали ще се намерят кондотиери на служба на Султана дали имаш някакви такива сведения?

По-скоро ще ги намериш на служба срещу него

[han asd]

Именно интересно ми е дали е имало служещи при него за парички - все пак султана е питал Леонардо дали може да построи мост над Босфора - все пак си мисля че трябва да изключим ренегатите приели исляма и служещи във флота. Все пак нали имаше един момент в които турците нахлуват в Южна италия - едва ли са разчитали само на редовна войска

[Guy de Mont Ferrand]

Именно интересно ми е дали е имало служещи при него за парички - все пак султана е питал Леонардо дали може да построи мост над Босфора - все пак си мисля че трябва да изключим ренегатите приели исляма и служещи във флота. Все пак нали имаше един момент в които турците нахлуват в Южна италия - едва ли са разчитали само на редовна войска

Ъ!?! Няма нищо общо по принцип . Все пак наистина е интересно дали не са им пуснали някакви наемни командоси да ги разиграват, докато са "кесели" в Отранто.

[han asd]

Друго което би ме заинтригувало, но нямам информация е дали има големи контингенти в по-късен етап през 17-18век (30г. война, австриските война + обсадата на виена и т.н.) Сещам се за испанците във фландрия (незнам дали не е имало италиански кондотиери в техният състав), мисля че във франция служат такива наемници но то е по-линия на кардиналите (това последното мисля че го бях срещал някъде но нямам спомен дали беше литературно произведение или исторически текст )

[Thorn]

Хора, хайде да се изясним. Кондотиери са началниците на наемни отряди. Случаят, при който си наемаш цяла армия, в комплект. Т.е. - не си наемаш 1500 човека всеки поотделно, а примерно цял полк /или съответната му там част/. Като при това става дума за нещо като "частно предприемачество" за разлика например от практиката през 18 век когато някои германски държави рекрутират полкове и ги дават на нуждаещите се /хесенците през американската война/.
В този смисъл кондотиери би следвало да се ограничи до водачи на наемни отряди, които те са органзирали при условия на конкретен договор "кондота" с наемателя. Като става дума за относително неголеми части - от типа на няколко хиляди бойци /условно казано - полк или бригада/, които въпреки всичко представляват съществената част от въоръжените сили на "наемателя". В смисъл, че са основата на полевата му армия.

Явлението май е характерно за 13-16 век.

През 17-18, че ив началото на 19 век наемничеството продължава да е в основата на повечето армии, но вече на малко по друга основа.

От една страна имаме масово индивидуално наемничество /или на малки групи/. Т.е. вербовщиците набират войници от всякъде, но не за своята "компания", а за армията на страната, която представляват /вербовщиците/. Примерно няма проблем шведски или нидерландски полковник да сформира полка си от всякакви наемници, но формирования на постоянна основа /"черния отряд" например/, които да представляват готови, сглобени армии, със собствени "корпоративни традиции" и които да са на "свободния пазар" за /почти/ всеки желаещ вече са рядкост.

Разликата е като между наемане на нови работници от HR отдела на някоя сериозна корпорация /примерно френската, австрийската, испаската армия/ за дейност в рамките на корпорацията и наемането за същата дейност на отделни компании подизпълнители, които са самостоятелни, не са интегрална част от структурата на "корпорацията" и евентуално биха могли след приключване на договора с тази "фирма" да изпълняват дейността за нейния конкурент.

Друг вариант е сформирането на огромни армии почти от нулата, характерно за 30 годишната война, но там вече има политически момент. Да, Валенщайн или Бернхард фон Ваймар сформират армии от десетки хиляди бойци, но тези армии не са "аполитични" и готови да работят за която от двете страни им плати повече. Имам предвид като съединения, иначе отделните наемници в тях биха сменили наемателя без особени угризения. Подобни са наемническите полкове във френската армия през 18 век. Те може да са били само от швейцарци или от италианци или германци, но за разлика от 15-16 век, през 18 вече е било доста невероятно примерно цял карабинерски полк от френската армия да излезе "на борсата" в пълен състав, като организирано съединение и да премине примерно на страната на австрийците. /Съставът му да премимине индивидуално и масово - няма проблем/.



Колкото до въпроса на han asd - да, в испанската армия във Фландрия, дори до самия и край собствено испанците са малцинство /рядко повече от 15%/. Основата и са германци и италианци, нидерландци и всякаква друга паплач, включително англичани и французи.

Във Франция през 18 век има полкове, сформирани изцяло на наемническа основа и сформирани почти изцяло то чужденци - италианци, швейцарци, германци.

[Guy de Mont Ferrand]

Хора, хайде да се изясним. Кондотиери са началниците на наемни отряди. Случаят, при който си наемаш цяла армия, в комплект. Т.е. - не си наемаш 1500 човека всеки поотделно, а примерно цял полк /или съответната му там част/. Като при това става дума за нещо като "частно предприемачество" за разлика например от практиката през 18 век когато някои германски държави рекрутират полкове и ги дават на нуждаещите се /хесенците през американската война/.
В този смисъл кондотиери би следвало да се ограничи до водачи на наемни отряди, които те са органзирали при условия на конкретен договор "кондота" с наемателя. Като става дума за относително неголеми части - от типа на няколко хиляди бойци /условно казано - полк или бригада/, които въпреки всичко представляват съществената част от въоръжените сили на "наемателя". В смисъл, че са основата на полевата му армия.

Явлението май е характерно за 13-16 век.

Може би малко като с "викингите" се получава Спорът по въпроса би бил безсмислен (както често се случва), а изясняването на терминологията определено се получава чак след изчитането на "вагон книги", ако си позволя да парафразирам една наша известна публична личност. Бих отбелязал, че всеки "капитан" води със себе си определен брой бойци (иначе какъв "капитан" би бил?), които са включвани в "кондотата" т.е. и те, завалиите, имат право да се наричат кондотиери. Практиките при сключването на такива договори, разбира се, еволюират и се развиват през годините, така че всяко категорично и (само) юридически (напр.) обосновано мнение без използването на необходимата изворова база би могло да бъде контрирано. Така че "изковаването" и прилагането на термина "кондотиери" от съвременната наука както към водачите на наемниците, така и към бойците им, е добро, дефинирайки явлението исторически.

Хронологическата рамка е тази

[Thorn]

Не става, юридическото ми Аз роптае. Кондотиери са началниците, техните подчинени са просто наемници. Ако някой е директор на някаква фирма, не върви опростено да да наричаш всички от тази фирма също "директори".

Ползвай епохата на кондотиерите, отрядите/компаниите на кондотиерите и т.н., иначе ми дай пример за някаква малако от малко читава литература, в която поголовно да се наричат кондотиери всички - и генералите и редниците.

Накратко - Карманьола или Колеони са кондотиери, а арбалетчиците или копиеносците от армиите им не са кондотиери.

[Guy de Mont Ferrand]

Не става, юридическото ми Аз роптае. Кондотиери са началниците, техните подчинени са просто наемници. Ако някой е директор на някаква фирма, не върви опростено да да наричаш всички от тази фирма също "директори".

Ползвай епохата на кондотиерите, отрядите/компаниите на кондотиерите и т.н., иначе ми дай пример за някаква малако от малко читава литература, в която поголовно да се наричат кондотиери всички - и генералите и редниците.

Накратко - Карманьола или Колеони са кондотиери, а арбалетчиците или копиеносците от армиите им не са кондотиери.

Казах, че не искам да влизам в спорове. Както в случая с викингите, в определена степен си прав. Да речем, че първоначално понятията "викинги" и "кондотиери" са изразявали само и единствено това, което си посочил. Но с течение на времето, достигайки до наши дни, те са променяли значението си - нещо, което всъщност е станало още в Средновековието.

Примерът с "директора на фирма" не е удачен. Просто връзката "капитан"-"наемници" в тази епоха е малко по-различна. Между другото - по-лесно би ми било да ти дам примери в литературата, в които се прави изричната терминологична разлика между "кондотиера" и бойците му, отколкото обратното (по-малобройни са ). Освен това, както отбелязах, юридическата дефиниция на понятието доста варира през този продължителен период...

Най-опростенческото обяснение, което мога да дам на оспорваните дефиниции и взаимоотношения, е че "капитаните" идват от средите на същите тези бойци (къде демократично, къде не толкова, избрани от самите тях) и изразяват интересите им.

Та, като видиш текста на една кондота, в него изрично са упоменати и капитаните, и бойците им. Естествено, че главните действащи лица са командирите, които обаче представляват и действат от името на бойната част, която ръководят. Понякога биват наемани само военачалници, на които от работодателите им е предоставяна бойна част и по този начин се превръщат в "кондотиери" от "чист вид" т.е. такива, каквито ти имаш предвид. В други случаи обаче определението ти е неправилно - примерно когато става въпрос за т.нар. "компании" - сами по себе си автономни формирования.

Иначе назад в темата е дадена нелоша литература, която може да се (пре?)прочете и съответно ако някой след това има някакви забележки към този ми пост - да ги направи

[Guy de Mont Ferrand]

Още нещо за Фра Мориале: Брат му държал приорията на Капуа и според Сайър бил "доверен министър" на Жана Неаполска (166). Фамилията му явно си е била с връзки в двора на Неапол още преди да стане двор на Неапол или пък някак си междувременно се е издигнала -това може да се провери, предполагам. Самият Монреал е главата на Хоспитала в самия Неапол с титлата баил. За услугите си към доста авторитарния Луи д'Анжу получава приорството на Унгария (без да стъпва там, което не е прецедент). По-горе споменатото му съперничество с Малатеста от Римини се дължи на атаката на последния срещу него, която "го лишила от властта му в приорията на Капуа и го превърнала в обикновен кондотиер." Може би по-важното за темата е описанието на войската му, на което попаднах. Тя, предствете си, била като "движеща се държава", разполагаща с институции като съдии, Главен съвет, 4-ма конетабли на пехотата, 4-ма капитани на кавалерията и "генерал" на финансите. Кола ди Риенцо фактически го подмамва да отиде сам в Рим, за да си получи обратно заема, който му е дал - съдбоносна грешка, която му струва главата.


кондотиери в бой

[Guy de Mont Ferrand]

След всичко, което изчетох за Фра Мориале, обаче все още се чувствам малко озадачен. Информацията, която срещам за него, е непълна и си противоречи и в най-основните аспекти. Все пак попаднах на един извор, който твърди, че кондотиерът бил толкова амбициозен, че смятал дори да завземе Рим. Информацията била получена по донос на една негова избягала пленничка от Кола ди Риенцо. Ако Фра Мориале беше успял в това си начинание, славата му оправдано щеше да надмине многократно и тази на Джон Хоукууд, и на по-късните кондотиерски капитани. Явно е имал способностите и ресурсите да го осъществи (10 000-дна професионална армия в епоха, когато и кралските наборни войски са по-малобройни!), но в един момент е надценил "недосегаемостта" си.

[Guy de Mont Ferrand]

Днес попаднах на още една любопитна подробност от живота на Монреал д'Албарно - възможно е ок. 1346 г. той да е взел участие и в кръстоносния поход срещу Смирна, където брат му Изнар е бил натоварен с преговорите с турците (Gay, J., с. 127).