Днес, докато прехвърлях автобиографията на Челини, ми хрумна всъщност колко малко информация имам за кондотиерите - професионалните наемни войници по времето на Ренесанса. Имайки предвид епохата, не е пресилено да се твърди, че тогава това са били най-добрите войници в Европа. Ако изключим рода Сфорца, които започват като кондотиери и стигат до херцози и владетели, за останалите големи предводители на кондотиерите, като Фачино Кане или Брачо не знам почти нищо. Та ще ми е интересно ако някой има повече информация и/или материали по темата, да ги сподели тук...
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Кондотиерите
Collapse
X
-
Гост
Само през Ренесанса или и по-рано.
За средновековието у нас е издадена част от хрониката на Рамон Мунтанер за присъствието на каталонските кондотиери във Византия.
-
Малко бъркате, кондотиер е името само на водача на немниците в тези средновековни отреди. Титлата е станала почетна в Италия през XV - XVIв., по време на Италианските войни. Един от най прочутите е Кармангона ( мисля че така беше на бг, трябва да погледна), който не веднъж спасява миланците от пълен разгром, а по късно застава на страната на Венеция заради повече пари"Спартанците не питат колко са враговете им, а къде се намират......"
Comment
-
Може би най-прочутият кондотиер в историята на Балканите е флорентинецът Пипо (Филипо) Спано, военачалник на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски. В българския народен епос е известен под името Филип Маджарин. Но според мене тази тема е за раздел: "средновековие", макар и кондотиерите да са най-популярни през епохата на Ренесанса.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Sir Gray написаМалко встрани от темата - за италианските кондотиери никак не бих казъл, че са били особено добри войници. Ама те кондотиерите са събитие сами за себе си, имаше някъде тема за тях.
Comment
-
Ами ще го кажа и защо не?
Кондотиерите са професионални войници или по-добре наемници. И показват всичките характерни за наемниците добри и лоши качества:
- да, обикновено са бойци с опит. Но далеч не винаги, даже не в преобладаващото число случаи - достатъчно паплач се е записвала "кондотиер" с никакви или почти никакви бойни умения. Ако са имали късмет да оцелеят няколко битки, тогава вече да кажем са придобивали малко "професионален" опит.
- да, за разлика от сезонното опълчение поне може да им се разчита, че ще се бият целогодишно.
Това май им бяха всичките качества, сега недостатъците:
- ще се бият целогодишно ако има пари. Иначе ще дезертират в навечерието на решаващата битка
- нищо не гарантира, че няма да се продадат на противника
- абсолютно несигурен боен елемент - може да натворят чудеса, може да се разбягат при първия вражески изстрел
- абсолютно несигурни за контрол - за приятелското цивилно население са по-опасни и от вражеската армия. Всъщност това важи за всяка армия
Не случайно всичко живо от периода предупреждава да се избягват наемниците ако е възможно.
Но че наемниците никога не са били "качествена" войска е ясно. Нека обясня по-скоро защо кондотиерите не са и "умела", в смисъл истински боеспособна войска. Условията на Ренесансова Италия, където е жизненото пространство на кондотиерите и които условия всъщност позволяват техния успех са такива, че войната и битките прогресивно се "ритуализират". Очевидно е, че професионалисти, стоящи срещу други професионалисти нямат никакъв интерес да избиват колегите си. Сбъсъците се решават ритуално - когато едната страна спечели някакво определено предимство, например позиция на фланг - другата се признава за победена. Това е естествена тенденция при професионализирането на протагонистите, особено както в Италия ако практически няма разлики между тях.
Допълнително имаме и споменатият вече Ренесансов светоглед, който допълнително релативизира всеки конфликт. За практичния и безценностен (знам, че генерализам потрисащо ) ренесансов кондотиер войната не е идеологически натоварена и поради това не "оправдава" прекомерно усилие (под формата на жертви, продължителни усилия, вярност към кауза и тн)
И естествено кондотиерите са зле изненадани, когато идват французите, които се оказва че наистина убиват!
Аспектът, в който Ренесансова Италия блести превъзходно са не бойните умения на кондотиерите, а военно-инженерните. В проектирането на укрепления, в обсадни и котраобсадни методи и техника. Макар германците да са с предимство в леярството на огнестрелните оръжия, главно артилерията, италианските инженери се оказват (може би именно заради новата им ренесансова "отвореност") особено умели в новото им прилагане и съответно контрирането им.XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Грей, много бургхартски поглед имаш изобщо към ситуацията
Колкото и в епохата, и то нека пак да погледнем календарчето, все пак разцвета на Ренесанса не е точно настъпил, примерно по времето на завладяването на Константинопол (защото някак по дифо сме свикали да смятаме за класически в тази епоха Леонардо, Микеланджело и Макиевели, та не е ясно за кой период говорим), та колкото и в епохата в Ренесанса нещата да са вървяли към това което Якоб Бургхарт описва в цяла глава като "Войната като изкуство",никога войната не е била чак толкоз "джентълменско занятие". Все пак, освен вътрешните италиански ежби и испано-френските тарикатлъци, има и едно задължително изключение - Османеца. И там нещата наистина си вървят, поне по мое впечатление на плоскостта - един храбър италианец с извити мустаци и дълъг меч на десет пешлемета, известни от мултифилмчетата с репликата "Хасан сече".(преувеличавам нарочно)
Дориа има разбира се, много проблеми с Хайредин, но профито, не искам да обиждам алжиреца, си е Андреа.
То изобщо войната с турците, за разлика от тази регламентираната, за която ти говориш, си е била сериозна работа, както си трябва, с коленици, набиване на колове, простотийки, да си е гадничко. И италианците са си били доста напред в тоя занаят.
Разбира се, има и един тънък вариант, който обаче пак ще потвърди, надявам се казаното от мен. Италианските републики водят една кажи-речи война на непреки действия. Защото ако излезат срещу Турчина и загубят в една битка 10 хиляди войници, което се случва на Балканите, в по континенталните части, в Дунавската равнина, после Тоскана ще трябва да я чакат 20 години да израстне ново поколение. За това планински крепости със сигурни пристани, бой на тесна пътека, в стил спортна рапира, хитроумни капанчета и турчинът и 100 към едно да направи, губи или ще, не ще чака той по 20 години. Та не подценявай бойното значение на кондотиера пред турците.
Comment
-
Съвсем съгласен. Или почти съвсем
За Ренесанса приемам, аз си признах без бой, почти както фанцузите развяват бяло знаме, че карам с голямата тесла през просото :p
Иначе:
von Danitz написа...никога войната не е била чак толкоз "джентълменско занятие".
Но за Турчина съм естествено напълно съгласен, че кютека си е съвсем гадничък. Но това война ли е? Както и ти добре описваш италианските републики нямат ресурси, кондотиерите в частност пък съвсем, за нещо повече от отчаяни защити на изолирани укрепени точки. Единствените позитивни действия, на които християните (не само италианците, но и хоспиталиери и испанци) са способни са корсарските такива. Поне до Лепанто. Но надявам се никой не си мисли, че с едните корсарси рейдове и тук таме някоя героична обсада Османската империя би могла да бъде военно низвергната (много яка дума )?XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Мерси за интересното четиво, сър Грей А, според вас, кога точно се появяват кондотиерите? Роже дьо Флор ли е един от първите или, да речем, още Русел дьо Байол?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Що ли никой не пише по тази иначе така интересна тема?
Между другото днес сам си отговорих на въпроса, който съм задал по-горе. Още според флорентинския хронист Джиовани Вилани "бащата на всички кондотиери" е бил бившият тамплиер и зет на византийския император Рихард Блум, по-известен с пофренченото си название Роже дьо Флор . Тъй като е роден в Бриндизи (в семейството на соколар на император Фридрих II Хохенщауфен, който, както знаем, е предпочитал Сицилия пред родната Швабия) все пак титлата остава на "Ботуша".A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
Comment