Испания

[Thorn]

А някои отчита ли че от Времето на Карлос V до 1648г. испанците са непрестанно във война. Когато завърши войната с турците (там са дефанзивни), започват войни с протестантите (в голямта си част също са дефанзивни), войни с Франция (също дефанзивни), войни с Англия, войни за запазване на Ниските земи и т.н.

Няма държава която да издържи 150г. война и да не е в тотален упадък - вижте Англия и Франция след 100г. война в какво състояние са.
Освен това Френската политика е била на всяка цена да се отслабва Испания, както и Английската и Холандската т.е. да не се допусне създаване на обединена европа под ботуша на Хабсбургите.

P.S. Между другото до преди управлението на Карлос V испанците са имали най-силната и продуктивна икономика в Европа. От него започват и проблемите (мое мнение - за икономиката им през времето на Карлос препоръчвам да прочетете историята на банкера Фугер).

Първо - войната, която между другото е до 1659, а не до 1648 /за Испания Тридесетгодишната война свършва чак тогава/ е обичайно състояние и за останалите страни през този период. Едва ли са им се набрали повече мирни години.

Второ - трудно е да се каже, че повечето от войните са дефанзивни. Превземането на Тунис, походите към Алжир, по-голямата част от Италианските войни, Конкистата на новия свят, обсадата на Марсилия, походите в Северна Франция, Армадата!, доста от походите в 30-год. война хич не са пример за дефанзивност.

Проблемът от чисто военна точка е разпиляването на много фронтове. Малко ситуация а ла WWII - Германия е по-силна от всеки свой противник поотделно и има най-ефективна армия, но не издържа на война с целия свят.

От невоенна - играе роля и синдром, подобен, на този на съвременните нефтени държави. Потокът от пари, получени от нефта убива местната икономика, защото е по-лесно всичко необходимо да се купи навън. За Испания такава роля изиграва американското злато и сребро.

[Thorn]

Като бях (още) по-зелен, се чудех защо, аджеба, Карл V просто не е унищожил Франция Гледах картата и ми се струваше някак естествено.

При тогавашния начин за водене на война - практически невъзможно. Обсадите са непосилни за тогавашните армии, плащането на заплати за наемници - също. Но все пак в хипотетична ситуация, при която турците, англичаните, протестантите в Германия, френските съюзници в Италия, мюсюлманските и каталонските бунтовници у дома го оставят на мира, то е имал шансове. Само, че реалната възможност за такова нещо не е била по-голяма от тази Франсоа сам да реши да му отстъпи трона си.

[hanibal]

Войната за испанското наследство по никакъв начин не променя териториално,а в много отношения и политически положението на Испания като световна колониална империя.Практически тя запазва статута си на световна суперсила до загубата на американските континентални колонии в края на 18 век и началото на 19 век.Дори и тогава Испания си остава една доста голяма колониална империя която владее значителни територии,но безвъзвратно губи (освен огромните територии) политическия авторитет на могъща държава.Друг е въпроса че предшественик на това е продължилото повече от сто години (от края на 16 век до началото на 18 век) управление на меко казано некадърните и бездарни няколко представители на испанските Хабсбурги.Като последния от тях Карлос ²² е бил буквално освен друго малоумен и неграмотен.Във времена в които институцията на монарха е вся и всьо в една държава,както отбеляза Хана,с такива хубостници начело (и то за продължителен период от време) Испания е нямало как да стане икономически и политически нещо подобно на Британската империя.Въпреки че се забелязва известна стабилизация във военно-политическо и икономическо отношение(особено през 18 век) като цяло по тези показатели и степен на развитие реално Испания през 19 век е на равнища от 15-16 век.
Основно според мен упадъка на Испанската империя и сериозното икономическо изоставане в сравнение с другите европейски държави се дължат на слабото или почти никакво влияние на индустриалната революция и новото време.(в този смисъл е интересен паралела между европейска Испания и нейните колонии в Новия свят през този период,като корелацията между тях в това отношение е почти пълна).Причините за това са много –обвързването на държавната и религиозната власт и оттам контрареформаторската политика на испанските крале,облегната на Инквизицията и Църквата;религиозния фанатизъм подкрепян и насаждан от същите;налагането като държавна политика на решенията на Трентския събор за „яростна съпротива срещу всяка проява на новия ренесансов дух” и др.За огромното влияние на Църквата и Инквизицията в обществено-политическия и икономическия живот,говори факта че само в европейската част на Испания през 16 век е имало 12 000 манастира с 200 000 монаси и монахини.

[AggressiveRefrain]

За разлика от британските джентри, испанските идалгос отказват да се занимават с какъвто и да е вид бизнес - те са благородници, това не е за тях.Твърдата католическа насоченост прогонва араби,евреи,протестанти - хората, които активно се занимават с всякакъв вид бизнес.Също така, огромният приток от благородни метали от Новия свят отива за войни и, да не казвам нищо, но много малко се налива в испанската икономика.Въпреки огромните протоци на ресурси, испанските крале имат огромни дългове, дори при Фелипе II, при когото Испания е в апогея си.

Мисля, че Испания е велика сила до към края на XVIII век, въпреки, че още през XVII започва постепенен упадък

[Guy de Mont Ferrand]

Явно те са жертва на растежа си. Нямат никаква представа от икономика. А нямат и време да се научат на основа на грешки и сполуки.
Наполеоновата армия намира там такава безпросветност и изостаналост, такива предрасъдъци и бедност, че косите им се изправят. За Русия не пишат такива неща като тези публикувани в Монитор и бюлетините на Великата армия от 1808. Интересното е, че през 1828 година, Султ и войските на Шарл Х срещат същото. Иберийският полуостров като развитие, освен няколко града, надминава Балканския сигурно през 80-те години на ХХ век.

Дам, Наполеон е казвал, че Африка започва от Пиринеите.

[han asd]

Дам, Наполеон е казвал, че Африка започва от Пиринеите.

Както си е било и в Римско време.

В следствие на което се връщаме в старата тема за великите географски открития и опитите за завладяване и умиротворяване на Северна Африка.

Така или иначе испания е имала все още някаква икономика до 1614г. В крайна сметка до последното изгонване на мориските през 1614 те са двигател в икономически най-стабилните части на кралството - Арагон и Валенсия (300 000 са прогонени - съставлявали са 66% от населението в едното кралство). Наемали са се за по-малко пари, били са експоатирани с цел печалба(http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Valencia). Все още са съществували някакви връзки (положителни) със северна африка. В този контекст пускам едно допълнително питане което ще е в тема средновековие

[Sula]

Ще продължа в малко по-големи подробности това, за което СНК, Голум и Хана писаха и което според мен е основната причина за възхода и упадъка на ренесансова Испания.

Всичко започва с Великия Инка Атахуалпа, който точно преди 476 години, когато му донасят вестта, че 167 бели са дебаркирали на бреговете на неговата империя, нарежда: "Убийте ги, но ми запазете няколко от тях живи, за да ми служат като роби!"

За огромните му армии, които според някои изследователи достигат до 80 000 войни, изпълняването на тази заповед едва ли би представлявало проблем. Но тук Атахуалпа допуска фатална за него и за страната му грешка. Може би от любопитство, а може и от презрение, той се съгласява да се срещне с новодошлите и да се убеди лично що за хора са.

На срещата той отива накичен със злато и върху златна носилка, но без особена охрана. Конквистадорът Писаро не може да повярва на късмета си. Той е безумно отчаян авантюрист и няма престъпление, което не би извършил, за да се добере до заветната си цел: забогатяване. Той пленява инката и иска откуп в злато. Когато откупът му е изплатен, без особени усилия, той разбира, че е направил удара на живота си. Убива Великия инка и започва да граби златото и среброто на местните.

Ударът за един обаче е нещастие за друг. В случая губещата страна се оказва родната му Испания. Хората на Писаро плъзват като мравки из Новия свят на Южна Америка. Те събират от всякъде злато и сребро. Претопяват го и го пращат в родината.

Така се стига до куриози като този, че година след дебаркирането си в Перу за няколко седмици конквистадорите претопяват толкова злато и сребро, колкото "бедната" Европа произвежда за година. Само за няколко години през ХV в. испанците пращат в Европа 154 галеона с 200 тона ценни метали на борда. Така за 50 години Испания излива на Стария континенто пет пъти повече злато и сребро от цялото му производство до момента.

Първоначално испанците забогатяват. Те могат да водят войни по всички фронтове в Европа и с всички (цели 150 години както писа Хан, те плащат за скъпи наемници, мисля, че това е единствен по рода си феномен в свитовната история). Луксът става начин на живот за местните (главно за аристократите) и, ако използваме днешната терминология, спокойно може да се напише, че цяла Испания тръгва на шопинг. Цените на стоките в цяла Европа тръгват нагоре. В Испания те скачат с 400% в Англия с 700%. В Европа се наблюдава първата сериозна инфлационна криза.

Тогава, за да реши проблемът с инфлацията испанското правителство прави нещо, което подозрително прилича на това, което сега прави Федералния резерв в Щатите, то пуска още злато на пазара. Естествено единственият източник, откъдето то може да дойде е Латинска Америка.

Парадоксалното е, че ако с право може да се каже, че испанците заразяват с едра шарка индианците в Южна Америка, може да се напише съвсем спокойно, че те взимат своя реванш като ги заразяват с вируса на златото и среброто.

Испанците заварват инките в състояние, в което за тях тези два ценни метала имат за тях малка стойност. Те се отнасят към тях като към "сълзите на боговете" и понеже очевидно боговете плачат редовно, са свикнали да ги приемат като нормална част от ежедневния си бит. Победна Испания след век контрол над Новия свят достига до същото състояние, което може да бъде сведено до закона за търсенето и предлагането, а той в най-простичък вид твърди, че когато имаш твърде много от някаква стока, то цената й пада.

Проблемът обаче е, че когато испанците разбират това, за тях вече е твърде късно да се избавят от това зло. В тяхната страна не е останала индустрия и селско стопанство, защото потока на златото и среброто са обезсмислили труда на местните предприемачи и потребителите предпочитат да купуват вносни стоки. Пак златото и среброто правят местната работна ръка скъпа, нискоквалифицирана и в крайна сметка неконкурентно способна. Всякакви паралели с днешната световна суперсила САЩ тук въобще не са случайни. Да, Оливарес прави известни опити да промени положението (това са новаторски подходи признати от ранната икономическа история), но пътя на развитие чрез стимулирането на икономиката чрез държавни предприятия е пълен провал (от който за съжаление по-късните икономисти и политици не научават много).

Банковото дело в Испания също е обречена, защото огромните богатства, които минават през ръцете на нейните жители ги научават повече как да ги харчат, а не как да ги менажират. Проблемът е, че за разлика от Италия в по-ранния период на възход на тамошната икономика, в Испания богатствата на Новия свят минават през ръцете на аристокрацията, а не на свободните граждани. Благородниците считат за срамно да работят: да водят сметки, да отварят кантори в чужбина, да отпускат заеми и да следят за тяхното изплащане и прочие. Няма ги евреите и арабите да вършат тази работа вместо тях, така че банкерството е невъзможно.

Единствената местна индустрия, която оцелява е отглеждането на овците Мерино, защото те не се срещат никъде другаде в Европа и стойността на вълната им е висока. Не бива да се забравят и хересът и вината, но те са слаба компенсация за всичко друго в икономиката на страната, което липсва.

И овците обаче създават проблем, защото увеличилото се поголовие унищожава тучните някога пасбища на страната, а липсата на земеделие от друг тип не може да балансира и компенсира вредата. Нарушава се екосистемата и настъпват необратими промени. Постепенно големи части от страната се превръщат в неплодородни, прашасали полета, където повърхносният хумус е унищожен завинаги. Зелената Иберия от времето на римляните и арабите изчезва завинага.

Нещото, което довежда кризата до логичният й завършек за Испания е ограничеността на ценните метали като ресурс (разработването на техните находища в Южна Америка просто секва поради изчерпването им). А трафикът на това, което остава от тях е затруднен от жаждата да се доберат до него у останалите сили на деня: Англия, Холандия и Франция. Техните флибустери намаляват до критичния минимум постъпленията от ценни метали от Новия Свят в метрополията.

Така Испания изпада в нокдауна, който заварват наполеоновите войски, за които пише и Даниц. Пауперизирано население, подвластно на всякакви суеверия, което лесно става плячка на религиозен фанатизъм. Оглупели благородници, които са се затворили в една каста неспособна да позволи достъп на свежа кръв и идеи в себе си. Това е рецептата за превръщането на тази страна в треторазрядна държавица, от която векове наред нищо не зависи и което задълго определя мястото й на опашката на европейската политика.

От златото и среброто награбено от испанците и така лекомислено профукано от тях обаче спечелват по-бедните и по-умни държави в тогавшна Европа, като Холандия и Англия. Те пъвоначално развиват индустрии, които да посрещат нуждите на нарасналите потреби на испанците от луксозни стоки и храни, а после на тяхна база развиват собствени икономики, които се превръщат във водещи в Европа и света.

А старата и велика Испания, губи колониите си и постепенно се свива до там откъдето е започнала. Е, на испанците им остава утешението, че от всичко, което са притежавали им е останало най-хубавото. Мнозина, които днес посещават тази страна са склонни да се съгласят с това. Аз съм сред тях.

[han asd]

Има и нещо друго всички предприемчиви хора се изселват в колониите виждайки шанс да се измъкнат лесно от мизерията в испания ограбвайки индианците или занимавайки се с плантаторство - виждат в това шанс да си купят благороднически титли и т.н.
Освен това Бурбоните през XVIII век се опитват поне частично да възродят индустрията, обаче фатално се оказва за тях че са на страната на Франция и се натоварват отново с войни които не са техни а и от които нямат интерес.

[Гост]

Всъщност преселението е толкова масово че, се налага да се изпращат делегаций в Франция и Германия да молят хората да работят в Испания.
Само в района на Валенсия пристигат 30 000 французи.Точно липсата на работна ръка е причината за колапса на империята.Не мога да открия каде четох за това за да пусна линк.Положението е било отчаиващо, пусти села и полупразни градове.Налагало се да внасят почти всичко.
Та това е истинската поричина за упадъка на държавата според мен.

[han asd]

Еми има го в Кратка история на испания - до края на XVII век Испания съм виждал справки в които някои хора изчисляват че са се изселили към новия свят над 1,5милиона души (минимум 740000). В това число от 1,5милиона вероятно се включват и Италианците, Фламандците, Германците и т.н. забравил съм къде съм виждал статистиката за XVIII век.

Точно поради преселенията - икономически най-активната част от кралството са кралствата Арагон&Валенсия, но изселването на мориските и християните от Валенсия и Арагон през XVII век просто убива и последните наченки на икономическа активност.

Незабравяйте и стратегията на Франция, Англия да поддържа военно напрежение върху Испания през целият период - дори снабдяват турците с оръжие. Гражданската война с Холания - която пречи на нормалното развитие на най-богата част от Испания (Фландрия). Непрестанните нападения на Френски, Английски и Пирати от Магреб, Бунтовете на електорите и не на последно място кръглият идиот Карлос II които е най-слабият монарх в цялата им история, но за сметка на това е един от най-дълго управлявалите с изключение може би на идиотът поканил маврите да му помогнат в гражданската война(забравих му името - въпреки че не съм сигурен дали това не беше някаква легенда). Не че и наследникът му е стока, но голяма чат от проблемите са му наследени - изобщо Хабсбургите монарси с изключение на късните представители на династията в австрия - могат да се характеризират като пълни аматьори в международните отношения.
Напрактика след Карлос II - Испания от страна с най-висок международен престиж, най-силна икономика и т.н. се превръща в най-мразената такава практически без постоянни съюзници на международната сцена - дори и португалците не са в приятелски отношения с тях.
А за загубата на колониите им най-голяма вина имат не те ами АНглия и Щатите - които искат да отворят пазарите им за техните стоки. Въпреки че както се вижда от примера с Англия това си е било неизбежно. Но чак до началото на XIX век Испания по традиция се нарича велика сила.

[Alcoron]

Испания винаги ми е била слабост и тук ще се опитам да нахвърлям хаотично някои разсъждения относно упадъка.

Първо да започна с Черната Легенда, създадена и поддържана от англичаните и холандците с цел да се очерни Испания - всеки знае избиване на милиони индианци, избиване на милиони от инквизицията, мракобесие, изостаналост, цялостна некадърност, не само на управляващите. Ясно е, че тях ги е имало, но не и в такива размери. Всичко това влияе при писането на историята. Чак в последните десетилетия историците започват наистина неутрално и по-пълно да изследват испанската история без предрасъдъци.

Мит е, да кажем, че след провала (провал, не разгром) на Испанката Армада през 1588, морската мощ на страната запада за сметка на Англия. Разбира се, почти никой не знае за английската армада на следващата година, където испанците побеждават. И не само това - като цяло в резултат на това и на експедициите на Дрейк (за които всеки знае само колко щети е причинил), испанците си взимат поуки и например създават добре организирана защитна структура в колониите и то такава, че до края на испанското владичество Испания не губи почти никакви владения (губят Ямайка, западна Испаньола и някои други незначителни острови), но като цяло нищо което дори с малко да заплаши властта им. През 1741 например англичаните претърпяват грандиозен провал при Картахена (доста хубава статия за тази битка на английски). В Азия холандците се опитват за изтласат Испания от Филипините и също са победени.

Във военно отношение, Испания издържа толкова дълго срещу французи, англичани, холандци, португалци, османци, протестанти, поради тяхната пехота, терсиос - най-добрите военни формации до средата на 17 век. Страната, обаче не е използвала пълния си потенциал - всъщност единствено Кастилската корона осигурява войници, докато Арагон е длъжен да го направи само ако собствената му територия е нападната. Кастилската корона поема и почти цялата финансова тежест и това изтощава нейната икономика и човешки потенциал. Когато Оливарес се опитва да направи реформи, резултатът са въстания в Каталония и Португалия в най-неподходящия момент. А цялата тази работа от своя страна се дължи на необичайната вътрешна структура на Испания, много различна от тази на Франция, Англия или Нидерландия. Въпреки обединението при Фернандо и Исабела, Кастилската и Арагонската корона си имат свои особености, права (фуерос), Кортеси и така нататък. Когато Навара е присъединена важи същото, както е случая и с Португалия през 1580. Самите корони се състоят от кралства, графства, провинции - общо взето намирисва отчасти на Свещената Римска Империя. Та тази особеност има много лоши последствия и влияе и върху упадъка - защото короните са обединени от краля, от династията. А Хабсбургските крале са поддържали солидарност с австрийския си клон и Испания се оказва въвлечена в авантюри против нейните интереси, като например Тридесет годишната война. А когато Бурбоните заместват Хабсбургите, династическата солидарност остава в сила, но със сменена посока... А когато една страна не премисля националния си интерес, когато води война се стига до неприятни последици, както от опит знаем.

За буржоазията и тази особена прослойка идалго, сте казали. Идалго са били няколко стотин хиляди души, повечето без земя, за които е унизително да работят и е ясно на чий гръб живеят. Като се прибавят още няколко стотин хиляди монаси и свещеници и се вземе в предвид, че населението до края на 18 век не надхвърля 10 милиона (през 1600 е 7 милиона), излиза че голяма част от трудоспособното население не е икономически активно.

По мое мнение друго нещо, допринесло за упадъка е колониалната политика - Испания поддържа доста добре уредена (на теория) и много голяма колониална империя (Британската империя започва да контролира повече земи от Испания чак в края на 19 век, когато индустриалната революция, транспорта, технологиите позволяват много по-лесно да се контролират територии). Британските колонии по територия изглеждат смешно, сравнено с испанските до загубата на последните. И докато Англия и Холандия чрез добра мрежа от стратегически точки въртят доходна търговия без особено големи разходи за поддръжка, то в испанските владения има големи градове, с много впечатляваща архитектура (някой ако се интересува да погледне испанското наследство в Мексико; или Антигуа Гуатемала, Кито, Лима и други). Всичко това поглъща много средства, за да се построи и поддържа, а и много хора (както сте казали по-горе) се преселват от Испания, много повече като процент от населението от други страни. Необходима е голяма администрация, за да се управлява, а испанската и без това е тромава и раздута. До края на 18 век, например, Испания е единствената колониална сила, която има напълно независим център в колониите за изграждане на военни кораби от начало до край - в Хавана. Известният "Сантисима Тринидад" също е строен там. Бях чел някъде, че в Сиудад де Мексико имало текстила манифактура с 10,000 заети. При другите колониални сили подобно отношение към толкова големи територии не се наблюдава до 19 век, с изключение на Португалия в Бразилия, а Португалия също не е пример за икономическа ефективност, дори по-малко.

Малко са ми хаотични мислите, но няма как, много е широка темата

[Kramer]

... и не на последно място кръглият идиот Карлос II които е най-слабият монарх в цялата им история, но за сметка на това е един от най-дълго управлявалите с изключение може би на идиотът поканил маврите да му помогнат в гражданската война(забравих му името - въпреки че не съм сигурен дали това не беше някаква легенда). Не че и наследникът му е стока, но голяма чат от проблемите са му наследени - изобщо Хабсбургите монарси с изключение на късните представители на династията в австрия - могат да се характеризират като пълни аматьори в международните отношения.
Напрактика след Карлос II - Испания от страна с най-висок международен престиж, най-силна икономика и т.н. се превръща в най-мразената такава практически без постоянни съюзници на международната сцена - дори и португалците не са в приятелски отношения с тях.
А за загубата на колониите им най-голяма вина имат не те ами АНглия и Щатите - които искат да отворят пазарите им за техните стоки. Въпреки че както се вижда от примера с Англия това си е било неизбежно. Но чак до началото на XIX век Испания по традиция се нарича велика сила.

Брей, мислех си, че при Карлос II, Испания почва да се отваря, един вид просветен монарх
Поне Фойхтвангер го описва като такъв, да речем
А то точно тогава страната се скапва, както при Абдул Хамид османците
Все пак въпреки мракобесието държавата си бълва култура перманентно и то - Веласкес, Гоя, Пикасо, Дали, да не говорим за днешните.

[han asd]

Крамер аз имам друга теория - когато държавата запада култура се издига и дава брилянтни плодове (т.е. във време на възход рядко някои се занимава с култура - обратното обаче е факт). Примерите са много - и ако се огледаш ще забележиш че няколко десетки години преди тоталното западане на всяка една държава има бум в областите на изкуството (краят на Руската империя, Краят на германската империя или третият райх/, краят на Френското кралство и респективно колониална империя, Япония - едни от най-добрите им произведения са съставени в периода 1910-30г. и т.н. до безкрай (да не говорим за мюсюлманските страни където тенденцията е още по-очевидна)). Разбира се това са мои лични впечатления.
Алкорон само мога да вметна че в чили, перу, аржентина и мексико в периода на XVI-XVII век са едни от най-големите индустриални центрове за добив и преработка на суровини. Един от проблемите на Испания е бил и факта че в колониите (най-вече Мексико) е имало доста повече производство на суровини и дори и индустриални стоки отколкото е можела да усвои метрополията т.е. балансът внос на суровини срещу индустиални стоки не е бил приложен от самото начало. Отгоре на всичко в Испания се повтаря грешката на римската империя в която на момент ти излиза по-доходно да премстиш производството в колонията отколкото да го изнасяш натам. Разбира се това се дължи и на факта че империята се е развила в ренесанса без стабилни транспортни връзки и т.н.
Освен това незнам дали знаеш че Арагон реално си е воювал ( в морските стражения с турците, в Италия, за защитата на Русион и т.н.), а и доста често е страдал повече от набезите на пирати и французи. Вярно не е участвал с контингенти в колониите, със сигурност каталани и арагонци са се били във фландрия. Междудругото голям процент от изселниците поне в ранният период са баски, галицийци или астурийци, хора от Фландрия, Италия и Германия (за справка виж колониалната политика на банкерите Фугер) т.е. от пренаселените северни райони на Испания или покрайнините на Империята. Миграциите от Южна испания и Кастилия-Леон/Ла Манча са малко по-късно, когато животновъдите започват да съсипват земеделските площи в Екстремадура, Андалусия и двете Кастилии (аналогичен процес има и в Англия през XVIII-XIX век, но реално ефектите му са положителни за икономиката). Даже и те не са били толкова критични колкото фактът че богатствата са изтичали по-посока фландрия, германия и Италия (за финансиране на войните там + покупки на индустриални стоки) поради фактът че испанците са виждали възможност да забогатеят без да работят (администратори в колониите и т.н.) т.е. типичното мислене на южното средиземноморие

[Alcoron]

Да, съгласен съм за колониите и друго нещо, което мога да добавя е лошата и неефективна организация на маршрутите между метрополията и колониите. До един момент през 18 век, първо само Севиля, а след това само Кадис имат изключителната привилегия всички кораби от Америка да пускат котва там. Което спъва развитието на останалите градове, а понякога води до смешни и жалки ситуации (загубата на сребърния флот в залива Виго през 1702 - испанските кораби пристигат необезпокоявани в Галисия, но не могат да разтоварят стоките, защото трябвало да стане в Кадис и в резултат се понасят излишни загуби...) Също недоумявам защо спазват до край уговорките в Португалия и не ползват пътя през нос Добра Надежда (разбирам, че маршрута от Филипините през Тихия океан е по-безопасен, но това не е пречело отделно да развият търговия и през Индийския океан).

За битките, разбира че много добре знам, че Арагонската корона участва с прилични войски в Средиземноморието, Русийон, Италия, Каталония, но това са райони, в които е пряко засегната. Не знам кои са били контингентите във Фландрия, но дори да е имало арагонски (и през 1580-1640 португалски) войски, не мисля че са били много. Повечето са били местни, от германските владения или от Кастилия, като последните са били най-добре обучени и ефективни (в битката при Рокроа немците и фламандците бягат, а кастилците остават до края). Офицери е имало от всякъде. Относно флота, предполагам, че там нещата са били по-различни и е имало по-голяма солидарност, защото всички пращат кораби за Армадата, например.

Друго - северна Испания, мисля, никога не е била гъсто населена, с изключение на Галисия. Но в онзи период най-гъсто населени са Кастилия и особено Андалусия. Там са били и почти всички големи градове. От севера има вълни преселници именно защото е бил сравнително изостанал и беден - това се променя едва през 19 век, и то само за Баския и Астурия.

За изтичането на богатства си напълно прав и само ще добавя, че това също в началото се дължи на структурата на Испания - тъй като Фландрия и голяма част от Италия така или иначе са били испански, на тях не им е пречело богатствата да се преразпределят там, до един момент, в който това съсипва икономиката на полуострова... Предполагам, че ако Испания е била изградена по модела на Франция и Англия и не е имала европейски владения, нещата е нямало да се развият точно така, но това не е за тази тема. И последно за икономиката - страната никога не е имала последователна икономическа политика, само кратки периоди на сравнително добре замислени реформи със спорни резултати в практиката, като при Оливарес или Флоридабланка. Не че не са имали манифактури, фабрики или предприемачи наред с останалите европейски държави, но просто те нямат адекватна и последователна закрила и не успяват да се разрастнат. Това продължава и през целия 19 век, но тогава се примесват и фактори като загубата на почти всички колонии и гражданските войни.

[De Ruyeter]

колкото и тривиално да звучи Испания е гиганат на глинени крака - тя няма добре развита индустрия и непрекъснато купува готови изделия отвън. Например до 1628 тя няма нито едно предприятие за производство на оръдия. Първото такова се появява през 1628 и поризвежда едва по 36 оръдия годишно. Останалите се доставят познайте откъде - Англия - там са най-качестните производители на оръдия, страните на Бенелюкс, осомено Холандия, които от 1570 са удавен в кръв и раздирани от религиозни войни. Много специалисти бягат в Швеция и дават тласък на индустрията й, вклчюително и католици. Обратно Инквизицията е нетърпима към всякакви други освен протестнати. От друга страна кралица Елизабет налага ембарго върху износа на оръдия за католически държави пак около 1570-1580г.
На испанците трябва да им се признае че имат първокласна армия през 16 век, побеждават Франсоа ² при Павиа и го пленяват. Разбиват османския флот при Лепанто, ма по моето мнение това е най-безсмислената победа на христянското оръжие, тъй като не е доразвита и не се отразява на хода на общото мюселманско нашествие по сушата. През периода на Мануел Велики в Португалия също са внесени над 5200 тона мед за изготвяне на бронозови оръдия. Те са най-скъпи и най-качествени. По евтини, но доста по-тежки са чугунените, коти лека-полека се усъвършенстват в Англия и железните с обръчи стоят на последно място, макар че са разпространени както в сухопътната армия така и във флота на иберийските държави. Което означава че освен разпокъсаността на фронтовете, самите испанци не могат да се попълнят необходимостта от оръдия......След разбягването на квалифицираните оръжейници от Бенелюкс, през 158 се прави опит за закупуване на 150 оръдия от Англия. През 158г са внесени от Англия още 23 оръдия и тон и половина боеприпасиПрез 1591 - три години след разгрома на Непобедимата армада испанците се опитват отново да организират внос на оръдия от Англия!!!