Е, и какво? Видяхме документа, централната власт набира акънджии и вече им определя точен ценз (през 1472 г.). Явно не е особено висок обаче, ценза...Точно толкова, колкото на страничните наблюдатели да им се виждат като "последни измекяри". Що се отнася до "организационното отношение", не вярвам на един племенен номад да са му липсвали шатра (палатка, "чадър") или там една желязна пръчка, боздуган и каквито са изискванията. може би нещата са по-различни, когато мирните времена са по-чести от военните и вече са получени земи за обработване?
С една дума, не виждам никакво противоречие с това, което аз съм написал.
С една дума, не виждам никакво противоречие с това, което аз съм написал.
Нещата, както често се получава, са естествено далеч по-сложни. Самите военни успехи, които бележат походите, водени от акънджийските бейове, показват струва ми се, че в организационно отношение акънджиите са били поне една идея по-различни от зле въоръжена банда разбойници
. Та документът по-горе повдига някои въпроси като начин на рекрут, издръжка, структура и даже дава възможност да се помисли върху етническия състав на хората в корпуса. Лоури прави голяма работа от това, аз не бих
Comment