Битките при Йена и Ауерщедт

[T.Jonchev]

По идея и желание на Resavsky - с повече внимание към Ауерщедт.

ПРЕДИСТОРИЯ

Сблъсъкът между Франция и Прусия в рамките на т.нар. Четвърта антифренска коалиция (1806 1807) е предизвикан от един дързък пруски ултиматум до Наполеон непредпазливост, за която крал Фридрих Вилхелм III (1797 1840) ще плати изключително скъпо. Пруските съюзници Англия, Русия и Швеция не са готови да започнат веднага активни военни действия срещу Франция и Прусия изпреварва събитията, изправяйки се съвсем сама срещу французите. Войната е обявена на 8 октомври 1806г. Императорът е вече готов за нея, но, впечатлен от достойната (макар и глупава) позиция на Фридрих Вилхелм, му праща в писмо от 12 с.м. мирни предложения, а в края го предупреждава с рицарска откровеност: Господарю, Ваше Величество ще бъде победен . Това писмо получава отговор, когато е вече много късно за мир.
Френско-пруската война от 1806г. е рядка демонстрация на архаичността на военната система на Фридрих Велики (1740 1786), която прусите педантично продължават да прилагат , сравнена с френската от началото на XIX в. и с военното изкуство на Наполеон.
По-голямата част от пруските сили, възлизащи на ок. 190 000 души, са групирани в 4 корпуса (херцог фон Брауншвайг, 50 000 души; генерал, 50 000 души; принц фон Хоенлое, 50 000 души; генерал Рюхел, 20 000 души) и няколко отделни дивизии и отряди, са развърнати доста самонадеяно в близост до френската граница при р.Заале. Пресичането й от Наполеоновите корпуси още на 9 октомври и отхвърлянето на авангардите на Тауенцин предизвиква смущение, което преминава в объркване, когато на следващия ден корпусът на маршал Лан нанася поражение при Заалфелд на част от корпуса на Хоенлое, командвана от принц Лудвиг-Фердинанд. Прусите започват незабавно отстъпление по посока на Магдебург, докато Наполеон напредва с десния си фланг (корпусите на Ней и Султ), за да отреже неприятеля от р.Елба, а след това да проникне в дълбокия му тил, за да прекъсне пътищата за Берлин.
Крал Фридрих Вилхелм III, който се намира заедно с кралицата при корпуса на херцог фон Брауншвайг, нарежда на принц фон Хоенлое да прикрива отстъплението, като застане на позиции при Йена, а на Рюхел да спре френското напредване към Ваймар.
Императорът се приближава към Йена. На 13 октомври неговият авангард, командуван от Лан, изтласква частите на генерал Тауенцин по посока на града и това убеждава Наполеон, че всичките пруски корпуси са се съединили в този участък. Вечерта изпраща към Наумбург корпуса на маршал Даву със заповед да излезе в тила на прусите, докато сам той ги атакува по фронта. Всъщност императорът погрешка взема войските на Хоенлое (38 000) за цялата пруска армия. Поради това към Йена са притеглени основните френски корпуси на Лан, Ожеро, Ней, Бернадот, Султ и Мюра (общо ок. 90 000 души). По същото време корпусът на Рюхел (15 000) се движи към Ваймар и приближава Йена, а този на херцог фон Брауншвайг (50 000) се разполага при Ауерщедт.

БИТКАТА ПРИ ЙЕНА

В 6 часа сутринта на 14 октомври дивизията на френския генерал Сюше атакува разположения в с.Фийрценхайлиген авангард и завзема селото. За да си го възвърне, принц фон Хоенлое започва усилен артилерийски обстрел, а след това изпраща пехотни части срещу появилия се при селото в подкрепа на Сюше корпусен авангард (3000) на маршал Ней, начело с него самия. Въпреки че френската кавалерия успява да овладее част от пруските оръдия, натискът върху авангардните части продължава да е много силен. При намесата на пруската конница, Ней се вижда принуден да построи авангарда си в баталионни карета и в продължение на час и половина да отбива атаките със залпов огън, докато най-сетне към осем часа на полесражението пристига лично императорът.
Виждайки каретата на Ней, обкръжени от противниковата кавалерия, Наполеон незабавно заповядва на
Лан да атакува по фронта към Клоузевиц, а на Султ по левия фланг (командван от Холцендорф) по посока на Редиген. Кавалерията на Мюра е изпратена през Дорнбург да излезе в тил. Към 10 часа корпусът на Хоенлое е вече почти обкръжен от превъзхождащите френски сили. Цялата линия е разбита и принудена да отстъпи. В редиците й настава объркване и паника. Войниците започват да се пръскат в бягство или да се предават . От целия корпус строя запазва само един саксонски баталион, с който избягва Хоенлое.
Междувременно императорът разбира грешката си и си дава сметка, че маршал Даву е изправен пред двойно превъзхождащите го сили на херцог фон Брауншвайг и изпраща спешна заповед до маршал Бернадот да се отправи през Аполда към Наумбург, за да подкрепи Даву. Когато Бернадот пристига обаче,
вече всичко е прикючило.
Малко по-късно генерал Рюхел, известен за битката, бърза да подкрепи Хоенлое откъм Ваймар. Макар че пристига на полесражението със закъснение (корпусът на Хоенлое е вече разбит и пръснат в бягство), той се опитва да атакува французите. За да не разколебае прусите, Наполеон задържа своята пехота, докато Рюхел наближава и влиза в обсега на императорската артилерия. После изпраща дивизиите от корпуса на Ней по левия, а тия на Ожеро по десния пруски фланг. Не се налага използването на гвардията (която все още не е участвала в боевете) Рюхел е разбит за по-малко от един час и остатъците от корпуса му бягат през Ваймар към Ерфурт.
Привечер френската кавалерия влиза във Ваймар и там прекратява тактическото преследване.
В битката пруските корпуси губят 27 000 убити, ранени и пленници, а също и 200 оръдия.
Загубите на французите са незначителни.

БИТКАТА ПРИ АУЕРЩЕДТ

Това сражение се разиграва успоредно с битката при Йена на 14 октомври 1806г. Предния ден корпусът на херцог фон Брауншвайг (4 пехотни дивизии с 250 оръдия, общо ок.50 000 души), в който се намират и кралят , и кралицата, излиза от Ваймар, отправя към Наумбург и Фрайбург и спира на биваци в района между Ауерщедт и Екерсберг. По същото време маршал Даву се намира в Наумбург със своя корпус (3 пехотни дивизии с 44 оръдия, общо ок.27 000 души), и оттам изпраща кавалерийски разезд по посока на Козенското дефиле, където той се натъква на разезди от авангардната дивизия на прусите (генерал Шметау), която е спряла по на запад при Херщедт. От няколко пленници от френския разезд Шметау узнава, че маршал Даву е в Наумбург на пътя на прусите. Уведомен, Брауншвайг фактически пренебрегва известието и нарежда на Шметау да остане при Херщедт. Той е сигурен, че ще може да придвижи войските до Фрайбург по пътя през Унщрут, без да му се налага да преодолява френските позиции при Наумбург.
От своя страна маршал Даву изпраща още през нощта срещу 14.10 дивизията на генерал Гюден да заеме дефилето при Козен, а именно оттам трябва да преминат прусите на другия ден, за да се отклонят към Унщрут.
Сутринта на 14 октомври при напредването си към дефилето дивизията на Шметау се сблъсква с баталионите на Гюден. Разбирайки, че се е завързан авангарден бой, Фридрих Вилхелм III се явява лично при позициите на Шметау с дивизията на Блюхер, но не може да се ориентира в обстановката поради падналата гъста мъгла. Във всеки случай той заповядва на дивизионната кавалерия (2500) да атакува частите на Гюден и да разчисти клисурата. Пруската кавалерия бързо се справя с твърде малобройната конница на французите (няколко ескадрона) и се опитва да се вреже в построената в баталионни карета бригада на генерал Готие, но няма успех. Тази упорита съпротива всява смут и у краля, и у херцог Брауншвайг, който нарежда на дивизията на Вартенслебен да подкрепи двете дивизии в първата линия и на всяка цена да направи дефилето проходимо.
От своя страна маршал Даву придвижва напред към полесражението и другите си две дивизии. Този ход се оказва много навременен, защото Блюхер, поддържан от кавалерията, обхожда десния фланг на дивизията на Гюден през Пулхерау и излиза в тил , но попада пред фронта на полковете от подхождащата дивизия на генерал Фриан. Опитът му да разбие баталионните карета обаче среща такъв унищожителен огън, че ескадроните му са разстроени, а конят под него убит. Блюхер е принуден да се отстъпи, давайки много жертви.
Към 9 часа херцог Брауншвайг заповядва общо настъпление. Той изпраща дивизията на принц д Оранж да подкрепи загубилия вече половината от хората си генерал Шметау, а сам застава в първата линия на дивизията на Вартенслебен, която, поддържана от кавалерията на принц Вилхелм, атакува левия фланг на Гюден. Тази френска дивизия показва буквално чудеса през този ден: в продължение на 4 часа тя успешно удържа позициите срещу четирите пруски дивизии при близо шесткратно превъзходство на противника, почти без кавалерия и с твърде малко оръдия. Дивизията на Вартенслебен е спряна, конят под генерала пада пронизан от куршум, а когато се опитва да накара полковете да подновят атаката, смъртоносно е ранен и самият херцог Брауншвайг. На десния пруски фланг се получава объркване подобно на това, което е обзело левия при падането на Блюхер. В това време на полесражението се появява третата френска дивизия (генерал Моран), която отблъсва прусите и дава на войниците на Гюден един кратък отдих.
В центъра принц д Оранж се налага да поеме командуването, тъй като и генерал Шметау е убит.
Фридрих Вилхелм прави втори опит да поднови настъплението. Нехаейки за собствената си безопасност, кралят лично повежда атаката. Конят му е убит, но той се качва на друг и отново се хвърля в първите редици, стремейки се да въодушеви уморените си и вече разколебани войници. Изходът на боя започва все по-категорично да се очертава. На двата фланга дивизиите на Фриан и Моран постепенно изтласкват прусите, завземат селата Шпилберг и Хассенхаузен и към 10.30 часа пруските войски, обходени отдясно и отляво, бавно започват да отстъпват.
Маршал Даву, чийто команден пункт е преместен междувременно непосредствено зад френската линия, преценява, че височините край градчето Екерсберг не само доминират над целия ляв фланг на прусите, но и осигуряват единствената линия за отстъпление на противника (за разлика от пруския крал Даву знае, или поне се досеща, че в резултат на другото сражение, водено при Йена, Ваймар може да се окаже капан за прусите, ако решат да се оттеглят през този град), изтегля резервните баталиони от дивизиите на Гюден и Фриан и, надпреварвайки пруското оттегляне, ги хвърля към Егерсберг. Старият фелдмаршал Молендорф отбранява известно време позицията с резервите на корпуса, но е ранен и предава командването, а войниците не са в състояние да удържат напора. Екерсберг и височините са завзети от французите.
Междувременно пруските дивизии са вече почти обръжени и кралят решава да отстъпи преди обръчът да се затвори напълно. Той не знае обаче, че корпусът на Хоенлое вече не съществува и затова започва изтегляне обратно към Ваймар, където е отпратил кралица Луиза в началото на сражението и където се надява да намери свежи сили. До Ваймар стигат обаче малко повече от 25 000 души с паднал дух и почти небоеспособни. А когато научава за разгрома, сполетял Рюхел и Хоенлое, на Фридрих Вилхелм III не остават нито илюзии, нито надежди: той незабавно изпраща при императора своя адютант граф Денхоф с молба за примирие.
В битката при Ауерщедт прусите загубват ок.8 000 убити и тежко ранени, 10 000 пленници и 185 оръдия. Французите дават 7 000 убити и ранени, от които половината от дивизията на генерал Гюден.

[albireo]

Относно Бернадот - доколкото си спомням от четеното преди години той не си е давал много зор с бързането на помощ на Даву. Което допълнително задълбочава лошите отношения между него и Наполеон.

[resavsky]

Йончев благодаря!Беше наистина изчерпателен.Маршал Бернадот е известен и с любопитната история относно своята татуировка.В 1789 г. в бурните дни около Великата френска революция повлиян от антироялистките настроения обхванали Париж сержант Жан Бернадот татуирал на ръката си израза "смърт на кралете".Сержантът въобще не е и предполагал че в 1810 г. ще бъде избран за регент а в 1818 г. и за крал на Швеция под името Карл Йохан.Оттук нататък крал Карл Йохан положил страхотни усилия да крие злополучната татуировка но когато в 1848 г. се разболял сериозно и се наложило да го преглеждат лекари татуировката нямало как да бъде скрита - гръмогласен смях разтърсил цяла Европа.

[von Danitz]

Фридрих Вилхелм III се явява лично при позициите на Шметау с дивизията на Блюхер, но не може да се ориентира в обстановката поради падналата гъста мъгла.

Тоя пък изстърсак ако въобще в нещо може да се ориентира. А после мелодрамата на гроба на Фридрих с Александър, просто гнъсссс. :tdown

Ще правим ли сайтче за Наполеон?

[T.Jonchev]

Не знам, никак не съм можещ в правенето на сайтове.

Resavsky, Бернадот е починал в 1844 - вероятно си сбъркал годината.
А за недобрите му отношения с Наполеон - те се дължат най-напред на съперничество за жена - Дезире Клари. Наполеон я ухажва много настоятелно преди брака си Жозефин дьо Боарне и е бил силно хлътнал, но тя се омъжва за Бернадот. Оттук неприязънта на Наполеон (той дори охладнява забележимо и към Жюно, който пък е женен за сестра й). Впоследствие масло в огъня налива и позицията, заета от Бернадот към събитията от 18 брюмер и т.н. и т.н.

[von Danitz]

Става почти като Макбет и Макдъф- единият става велик крал, другият, по скромно, но запазва престола за децата си.

[albireo]

Бернадот е бил инатлив гасконец и май се е оженил за Дезире, за да направи мръсно на Наполеон. Btw в неговия корпус май има най-много войнишки гласове "против" при референдума за "първи консул" - "император".

[resavsky]

Всъщност връзките на Бернадот с Швеция започват почти веднага след Ауерщад когато при Любек пленява отряд от 1000 шведи.Бернадот се държи коректно и учтиво с пленниците което му носи значетлена популярност.В крайна сметка именно тази популярност впоследствие натежава при избора му за шведски крал.Практически още със стъпването си на шведска земя през 1811 г.Бернадот започва да води политика срещу Наполеон и не се поколебава през 1812 г. да воюва срещу Франция.Факт който му носи допълнителна популярност в Швеция и е изполван от Бернадот за своеобразна PR кампания / виждате ли аз вече не съм френски маршал а шведски крал и ще действам само като такъв/.А мотивът на Бернадот вероятно е преди всичко конфликтът му с Наполеон.Между другото животът на Бернадот/родил се като обикновен гасконски селянин в селцето По в дълбоката френска провинция/ е пълен с такива невероятни приключения и обрати че е много по-интересен от който и да е холивудски сценарий.

[CHK]

Преди няколко години гледах по Канал 1 филм за въпросната Дезире Клари. Та там представяха историята по следния начин: докато е офицер в провинцията (може би Тулон) Наполеон се влюбва в нея и имат връзка, той заминава за Париж и постепенно загубва чувствата си към нея и я зарязва. Бернадот, който дотогава е бил тайно влюбен в нея, започва да я ухажва и постепенно спечелва Дезире Клари. Не знам разбира се доколко е истина историята, разказана във филма.

Ресавски, По не е малко селце, а град. До 1620г. дори е бил столица на Кралство Навара.

[Ханс]

Тази кампания е много интересна от чисто техническа гледна точка - тя по един много красноречив начин показва значението на организацията, пълния обем на това което влагаме в това определение, за изхода на похода. Това е победата, чийто резултат най-малко зависи от личността на Наполеон. През цялата кампания решенията му, макар и не задължително погрешни, не блестят с никакаква забележителна оргиналност. Единственото място където се проявяват пълните му способности е самото сражение при Йена, но то е дадено при такова съотношение на силите и срещу такъв противник, че възможността за краен неуспех несъществува. От друга страна Пруското командване, макар и с много труд успява да достигне до относително благоприятна стратгическа ситуация, от която не успява да извлече никаква полза, а понася значителен ущърб.
Обхода на стратегическият фланг на противника е напълно стандартен за Бонапарт похват, но в случая той среща сравнително премислена и не толкова несполучливо заета флангова позиция на пруската армия. Позицията на Хоенлое и Рюхел на р.Заале е сравнително надеждна и ако се разчита на относителна, а не на решителна съпротива, то тя несъмнено би предотвратила катастрофално поражение.
Тук разкриваме първата организационна грешка - на Хоенлое е поверено командването на армия(не на корпус), което автоматично повишава неговата самостоятелност. Резулат е постоянният стремеж на последният да пренесе действията на десният бряг на реката. Нещо повече самият той в противоречие с възложената му задача дава генерално сражение срещу значително превъзхождащите сили на наполеон. Не само това но той се отказва от защита на стръмният и трудно проходим бряг на реката и не изгаря мостовете при Йена, а се отегля на равнината, където съдбата му е предопределена и неизбежна. В добавка успява по такъв начин да употреби силите си, че те едва ли биха надделяли и над два пъти по-слаб от него опонент. Крайният резултат е пълното му поражение. Друго поведение на пруският командващ би предотвратило подобен развой.

Още по интересно е поражението при Ауерщедт. Там прусаците се радват на значително числено превъзходство (47 000 срещу едва към 27 000), но пак не успяват да надделеят. Това предимство на прусаците в никакъв случай не е плод на случайност - то е резултат от сравнително удачното им стратегическо разположение. Тъук обаче проличават пълните недостатъци както на тактическите форми към които се придъжа пруската армия така и на цялостната организация на командването. Щаба на херцога е препълнен не само с куп безполезни стъветници, но е съпровождан и от самият крал. Резултата е неспособността да се действа решително - вместо да се използва значителният резерв за нанасяне на решително поражение на Даву. Последният е лишен от всякаква подкрепа, а в съответствие с инструкциите на императора и се опитва да обходи левият фланг на противника, което открива собственият му, а последното би било фатално в случай на поражение.
В крайна сметка прусаците не само се отказват от преследване на победата, но и отстъпват по начин, който в комбинация с вестите за поражението на пруско-саксонската армия при Йена, довежда до окончателен разпад на армията им.

Ако обобщим можем да кажем, че позицията на Наполеон между р.Заале и бохемската граница е много тежка и дори отчаяна в случай на поражение. Но пък организацията на армията му, способността и в рамките на 24 часа да концентрира 100 000 човека(прочутото батальоно каре), личните качества както на императора, така и на подчинените му, тактическото превъзходство на войниците му и общият морален превес, комбиниран с некадърното и нерешително командване и слабата организация на пруската армия, довеждат до резулата, с нищо не подсказван от разположението върху каратата.

[von Danitz]

Там прусаците се радват на значително числено превъзходство (47 000 срещу едва към 27 000), но пак не успяват да надделеят. Това предимство на прусаците в никакъв случай не е плод на случайност - то е резултат от сравнително удачното им стратегическо разположение.

Не съм съгласен по този пункт. Не знам дали той е съставен под впечатление на Шарнхорстови адепти или поради простия факт, че прусаците се оказват с превъзходство, което обаче си е чиста случайност и направо не е важно. Наполеон не побеждава с тактически приоми, а имено със стратегия. Като пренебрегва каквито и да е дипломатически машинации и маневри, той започва войната, когато е готов за нея. Повежда към Тюрингия 200 хил. привикнала към маршове, усилия и...победи армия. Насреща има полу-мобилизация. Източно-пруската армия е оставена гарнизон. Прусаците извеждат, уж да навлезат във Франкония и към Рейн, а всъщност на разходка 150 хил. После ги пръскат на 120 км фронт.
Планът на Наполеон е колкото прост, толкова и ясен. На 7 октомври в три колони пресича Заала. Това е между Рудните планини и Тюрингската гора (чудя се за това ли братя Грим-филма, се развиваше там) , като тръгва към Лайпциг. Първият му удар е срещу Хохенлое на 9-ти октовмври. На 10-и прусаците вече са с изметнат фланг. Принц Людвиг-Фердинанд загива ден по-късно. Цялата пруска армия е в нещо като унес. А в главата им квартира се усеща направо панически ужас. Всички се готвят за ретировка, да не кажа, че и почти веднага започва и гладът. Пруските войници крадат от саксонците, те пък от прусаците. Къде им е тук стратегията на прусаците. Просто липсва. При Йена се сражават двойно повече французи отколокото германци. Нормално е, все пак флангът, при Ауерщед, да е слабичък(сравнително), но и това не е щото прусаците така са го измъдрили.

[Ханс]

Не знам дали той е съставен под впечатление на Шарнхорстови адепти или поради простия факт, че прусаците се оказват с превъзходство, което обаче си е чиста случайност и направо не е важно.

Съмнявам се Шарнхорст да има нещо общо, плана е по-скоро на херцога. Макар да се води начланик на щаба, към този момент шарнхорст всъщност командва 3-та дивизия.

Но нека за секунда си представим, че съществените в случая са само чисто стратегическите предпоставки. Нека разменим малко местата на участниците. Нека приемем, че на 14 рано сутрината при Ауерщад с 50,000 се намира не краля, а императора. Срещу него е Принц Хохенлое се готви за настъпление с 27,000 прусака. При Йена пък херцога начело на към 50,000 прусаци(които по-късно ще нарастнат до към 80-90 хил.) трябва да форсира реката въпреки изгорените мостове(не само този при йена, но и при Дорнбург), а противостоящият маршал Даву има ясни инструкции да сдържв рамките на възможното противника след което да се оттегли към императора.

Та доколкото според теб при подобна размяна на ролите френската армия би постигнала съдба сходна с тази на пруската в дейстивтелността?

[marechal Davout]

Уважаеми посетители и любители на военната история,

С интерес следя форума на Бойна слава и твърде често откривам в него интересна и полезна информация за различни военни стратегически, оперативни и тактически проблеми, благодарение на сравнително стабилната връзка която БТК ни осигурява и в Елисейските поля. Проблемите с модемите и ЛАН връзката от минали години, които често досадно ме затрудняваха , тази Коледа вече не присъстват. И пиша от уважение към форумната управа винаги на български език!

Но какво беше моето учудване, когато духът ми беше призван по необикновен начин, надминаващ дори традицията на тантристите от далечна Индия или дори на теософите от зората на век, в който уви, нямах удоволствието да съм представен физически. Но това малко неочаквано неудобство ми е спестено, благодарение на фантазията, която, разбира се, в Бойна слава винаги е откривал спокоен и необикновено гостоприемен пристан.

И тъй, поставена ми е необичайната задача: Да се изправя пред Императора , който, калко изменчива е съдбата, е начело на прусаци.
Господа, ако моите колони, командвани от Гудин бъдат навреме подкрепени при Хасенхаузен и Дяволът няма да може да влезе в Кьосенски проход. Предполагам, без да знам, тъй като Импероторът е пълен с изненади, че би говорил на войниците преди сражението, би изчакал мъглата да се разпръсне за да разположи артилерията си, а Блюхер би пратил по поречието на Заала , по десния ми фланг, но откъде мога да знам това? Все пак, настъпват французите, а отсреща са полугладни, бити и унижавани прусаци. При това изобщо не им се воюва, ни за родина, ни за крал. При това нашата поява край Ауерщед е пълна неочакваност за тях! И това не се дължи на тактиката ни, а на ясно и спретнато написан план от...хм, май Фридрих-Вилхелм Френски, най добрият пълководеци стратег на нашето време.



Нека напомня, че по късно във моята кариера, аз бях призван да реформирам цялата Велика армия, а за победите ми, които не включват само въпросната обходна битка, която накарапрусаците да се бият с обърнат фронт, можете да видите в многобройните сайтове, които почитателите ми поддържат на няколко езика.

Винаги ваш Луи-Никола Даву, принц Екмюлски и херцог Ауерштедски(все още, надявам се) пер на Франция, командващ Първи корпус на Гранд арме