По идея и желание на Resavsky - с повече внимание към Ауерщедт.
ПРЕДИСТОРИЯ
Сблъсъкът между Франция и Прусия в рамките на т.нар. Четвърта антифренска коалиция (1806 1807) е предизвикан от един дързък пруски ултиматум до Наполеон непредпазливост, за която крал Фридрих Вилхелм III (1797 1840) ще плати изключително скъпо. Пруските съюзници Англия, Русия и Швеция не са готови да започнат веднага активни военни действия срещу Франция и Прусия изпреварва събитията, изправяйки се съвсем сама срещу французите. Войната е обявена на 8 октомври 1806г. Императорът е вече готов за нея, но, впечатлен от достойната (макар и глупава) позиция на Фридрих Вилхелм, му праща в писмо от 12 с.м. мирни предложения, а в края го предупреждава с рицарска откровеност: Господарю, Ваше Величество ще бъде победен . Това писмо получава отговор, когато е вече много късно за мир.
Френско-пруската война от 1806г. е рядка демонстрация на архаичността на военната система на Фридрих Велики (1740 1786), която прусите педантично продължават да прилагат , сравнена с френската от началото на XIX в. и с военното изкуство на Наполеон.
По-голямата част от пруските сили, възлизащи на ок. 190 000 души, са групирани в 4 корпуса (херцог фон Брауншвайг, 50 000 души; генерал, 50 000 души; принц фон Хоенлое, 50 000 души; генерал Рюхел, 20 000 души) и няколко отделни дивизии и отряди, са развърнати доста самонадеяно в близост до френската граница при р.Заале. Пресичането й от Наполеоновите корпуси още на 9 октомври и отхвърлянето на авангардите на Тауенцин предизвиква смущение, което преминава в объркване, когато на следващия ден корпусът на маршал Лан нанася поражение при Заалфелд на част от корпуса на Хоенлое, командвана от принц Лудвиг-Фердинанд. Прусите започват незабавно отстъпление по посока на Магдебург, докато Наполеон напредва с десния си фланг (корпусите на Ней и Султ), за да отреже неприятеля от р.Елба, а след това да проникне в дълбокия му тил, за да прекъсне пътищата за Берлин.
Крал Фридрих Вилхелм III, който се намира заедно с кралицата при корпуса на херцог фон Брауншвайг, нарежда на принц фон Хоенлое да прикрива отстъплението, като застане на позиции при Йена, а на Рюхел да спре френското напредване към Ваймар.
Императорът се приближава към Йена. На 13 октомври неговият авангард, командуван от Лан, изтласква частите на генерал Тауенцин по посока на града и това убеждава Наполеон, че всичките пруски корпуси са се съединили в този участък. Вечерта изпраща към Наумбург корпуса на маршал Даву със заповед да излезе в тила на прусите, докато сам той ги атакува по фронта. Всъщност императорът погрешка взема войските на Хоенлое (38 000) за цялата пруска армия. Поради това към Йена са притеглени основните френски корпуси на Лан, Ожеро, Ней, Бернадот, Султ и Мюра (общо ок. 90 000 души). По същото време корпусът на Рюхел (15 000) се движи към Ваймар и приближава Йена, а този на херцог фон Брауншвайг (50 000) се разполага при Ауерщедт.
БИТКАТА ПРИ ЙЕНА
В 6 часа сутринта на 14 октомври дивизията на френския генерал Сюше атакува разположения в с.Фийрценхайлиген авангард и завзема селото. За да си го възвърне, принц фон Хоенлое започва усилен артилерийски обстрел, а след това изпраща пехотни части срещу появилия се при селото в подкрепа на Сюше корпусен авангард (3000) на маршал Ней, начело с него самия. Въпреки че френската кавалерия успява да овладее част от пруските оръдия, натискът върху авангардните части продължава да е много силен. При намесата на пруската конница, Ней се вижда принуден да построи авангарда си в баталионни карета и в продължение на час и половина да отбива атаките със залпов огън, докато най-сетне към осем часа на полесражението пристига лично императорът.
Виждайки каретата на Ней, обкръжени от противниковата кавалерия, Наполеон незабавно заповядва на
Лан да атакува по фронта към Клоузевиц, а на Султ по левия фланг (командван от Холцендорф) по посока на Редиген. Кавалерията на Мюра е изпратена през Дорнбург да излезе в тил. Към 10 часа корпусът на Хоенлое е вече почти обкръжен от превъзхождащите френски сили. Цялата линия е разбита и принудена да отстъпи. В редиците й настава объркване и паника. Войниците започват да се пръскат в бягство или да се предават . От целия корпус строя запазва само един саксонски баталион, с който избягва Хоенлое.
Междувременно императорът разбира грешката си и си дава сметка, че маршал Даву е изправен пред двойно превъзхождащите го сили на херцог фон Брауншвайг и изпраща спешна заповед до маршал Бернадот да се отправи през Аполда към Наумбург, за да подкрепи Даву. Когато Бернадот пристига обаче,
вече всичко е прикючило.
Малко по-късно генерал Рюхел, известен за битката, бърза да подкрепи Хоенлое откъм Ваймар. Макар че пристига на полесражението със закъснение (корпусът на Хоенлое е вече разбит и пръснат в бягство), той се опитва да атакува французите. За да не разколебае прусите, Наполеон задържа своята пехота, докато Рюхел наближава и влиза в обсега на императорската артилерия. После изпраща дивизиите от корпуса на Ней по левия, а тия на Ожеро по десния пруски фланг. Не се налага използването на гвардията (която все още не е участвала в боевете) Рюхел е разбит за по-малко от един час и остатъците от корпуса му бягат през Ваймар към Ерфурт.
Привечер френската кавалерия влиза във Ваймар и там прекратява тактическото преследване.
В битката пруските корпуси губят 27 000 убити, ранени и пленници, а също и 200 оръдия.
Загубите на французите са незначителни.
БИТКАТА ПРИ АУЕРЩЕДТ
Това сражение се разиграва успоредно с битката при Йена на 14 октомври 1806г. Предния ден корпусът на херцог фон Брауншвайг (4 пехотни дивизии с 250 оръдия, общо ок.50 000 души), в който се намират и кралят , и кралицата, излиза от Ваймар, отправя към Наумбург и Фрайбург и спира на биваци в района между Ауерщедт и Екерсберг. По същото време маршал Даву се намира в Наумбург със своя корпус (3 пехотни дивизии с 44 оръдия, общо ок.27 000 души), и оттам изпраща кавалерийски разезд по посока на Козенското дефиле, където той се натъква на разезди от авангардната дивизия на прусите (генерал Шметау), която е спряла по на запад при Херщедт. От няколко пленници от френския разезд Шметау узнава, че маршал Даву е в Наумбург на пътя на прусите. Уведомен, Брауншвайг фактически пренебрегва известието и нарежда на Шметау да остане при Херщедт. Той е сигурен, че ще може да придвижи войските до Фрайбург по пътя през Унщрут, без да му се налага да преодолява френските позиции при Наумбург.
От своя страна маршал Даву изпраща още през нощта срещу 14.10 дивизията на генерал Гюден да заеме дефилето при Козен, а именно оттам трябва да преминат прусите на другия ден, за да се отклонят към Унщрут.
Сутринта на 14 октомври при напредването си към дефилето дивизията на Шметау се сблъсква с баталионите на Гюден. Разбирайки, че се е завързан авангарден бой, Фридрих Вилхелм III се явява лично при позициите на Шметау с дивизията на Блюхер, но не може да се ориентира в обстановката поради падналата гъста мъгла. Във всеки случай той заповядва на дивизионната кавалерия (2500) да атакува частите на Гюден и да разчисти клисурата. Пруската кавалерия бързо се справя с твърде малобройната конница на французите (няколко ескадрона) и се опитва да се вреже в построената в баталионни карета бригада на генерал Готие, но няма успех. Тази упорита съпротива всява смут и у краля, и у херцог Брауншвайг, който нарежда на дивизията на Вартенслебен да подкрепи двете дивизии в първата линия и на всяка цена да направи дефилето проходимо.
От своя страна маршал Даву придвижва напред към полесражението и другите си две дивизии. Този ход се оказва много навременен, защото Блюхер, поддържан от кавалерията, обхожда десния фланг на дивизията на Гюден през Пулхерау и излиза в тил , но попада пред фронта на полковете от подхождащата дивизия на генерал Фриан. Опитът му да разбие баталионните карета обаче среща такъв унищожителен огън, че ескадроните му са разстроени, а конят под него убит. Блюхер е принуден да се отстъпи, давайки много жертви.
Към 9 часа херцог Брауншвайг заповядва общо настъпление. Той изпраща дивизията на принц д Оранж да подкрепи загубилия вече половината от хората си генерал Шметау, а сам застава в първата линия на дивизията на Вартенслебен, която, поддържана от кавалерията на принц Вилхелм, атакува левия фланг на Гюден. Тази френска дивизия показва буквално чудеса през този ден: в продължение на 4 часа тя успешно удържа позициите срещу четирите пруски дивизии при близо шесткратно превъзходство на противника, почти без кавалерия и с твърде малко оръдия. Дивизията на Вартенслебен е спряна, конят под генерала пада пронизан от куршум, а когато се опитва да накара полковете да подновят атаката, смъртоносно е ранен и самият херцог Брауншвайг. На десния пруски фланг се получава объркване подобно на това, което е обзело левия при падането на Блюхер. В това време на полесражението се появява третата френска дивизия (генерал Моран), която отблъсва прусите и дава на войниците на Гюден един кратък отдих.
В центъра принц д Оранж се налага да поеме командуването, тъй като и генерал Шметау е убит.
Фридрих Вилхелм прави втори опит да поднови настъплението. Нехаейки за собствената си безопасност, кралят лично повежда атаката. Конят му е убит, но той се качва на друг и отново се хвърля в първите редици, стремейки се да въодушеви уморените си и вече разколебани войници. Изходът на боя започва все по-категорично да се очертава. На двата фланга дивизиите на Фриан и Моран постепенно изтласкват прусите, завземат селата Шпилберг и Хассенхаузен и към 10.30 часа пруските войски, обходени отдясно и отляво, бавно започват да отстъпват.
Маршал Даву, чийто команден пункт е преместен междувременно непосредствено зад френската линия, преценява, че височините край градчето Екерсберг не само доминират над целия ляв фланг на прусите, но и осигуряват единствената линия за отстъпление на противника (за разлика от пруския крал Даву знае, или поне се досеща, че в резултат на другото сражение, водено при Йена, Ваймар може да се окаже капан за прусите, ако решат да се оттеглят през този град), изтегля резервните баталиони от дивизиите на Гюден и Фриан и, надпреварвайки пруското оттегляне, ги хвърля към Егерсберг. Старият фелдмаршал Молендорф отбранява известно време позицията с резервите на корпуса, но е ранен и предава командването, а войниците не са в състояние да удържат напора. Екерсберг и височините са завзети от французите.
Междувременно пруските дивизии са вече почти обръжени и кралят решава да отстъпи преди обръчът да се затвори напълно. Той не знае обаче, че корпусът на Хоенлое вече не съществува и затова започва изтегляне обратно към Ваймар, където е отпратил кралица Луиза в началото на сражението и където се надява да намери свежи сили. До Ваймар стигат обаче малко повече от 25 000 души с паднал дух и почти небоеспособни. А когато научава за разгрома, сполетял Рюхел и Хоенлое, на Фридрих Вилхелм III не остават нито илюзии, нито надежди: той незабавно изпраща при императора своя адютант граф Денхоф с молба за примирие.
В битката при Ауерщедт прусите загубват ок.8 000 убити и тежко ранени, 10 000 пленници и 185 оръдия. Французите дават 7 000 убити и ранени, от които половината от дивизията на генерал Гюден.
ПРЕДИСТОРИЯ
Сблъсъкът между Франция и Прусия в рамките на т.нар. Четвърта антифренска коалиция (1806 1807) е предизвикан от един дързък пруски ултиматум до Наполеон непредпазливост, за която крал Фридрих Вилхелм III (1797 1840) ще плати изключително скъпо. Пруските съюзници Англия, Русия и Швеция не са готови да започнат веднага активни военни действия срещу Франция и Прусия изпреварва събитията, изправяйки се съвсем сама срещу французите. Войната е обявена на 8 октомври 1806г. Императорът е вече готов за нея, но, впечатлен от достойната (макар и глупава) позиция на Фридрих Вилхелм, му праща в писмо от 12 с.м. мирни предложения, а в края го предупреждава с рицарска откровеност: Господарю, Ваше Величество ще бъде победен . Това писмо получава отговор, когато е вече много късно за мир.
Френско-пруската война от 1806г. е рядка демонстрация на архаичността на военната система на Фридрих Велики (1740 1786), която прусите педантично продължават да прилагат , сравнена с френската от началото на XIX в. и с военното изкуство на Наполеон.
По-голямата част от пруските сили, възлизащи на ок. 190 000 души, са групирани в 4 корпуса (херцог фон Брауншвайг, 50 000 души; генерал, 50 000 души; принц фон Хоенлое, 50 000 души; генерал Рюхел, 20 000 души) и няколко отделни дивизии и отряди, са развърнати доста самонадеяно в близост до френската граница при р.Заале. Пресичането й от Наполеоновите корпуси още на 9 октомври и отхвърлянето на авангардите на Тауенцин предизвиква смущение, което преминава в объркване, когато на следващия ден корпусът на маршал Лан нанася поражение при Заалфелд на част от корпуса на Хоенлое, командвана от принц Лудвиг-Фердинанд. Прусите започват незабавно отстъпление по посока на Магдебург, докато Наполеон напредва с десния си фланг (корпусите на Ней и Султ), за да отреже неприятеля от р.Елба, а след това да проникне в дълбокия му тил, за да прекъсне пътищата за Берлин.
Крал Фридрих Вилхелм III, който се намира заедно с кралицата при корпуса на херцог фон Брауншвайг, нарежда на принц фон Хоенлое да прикрива отстъплението, като застане на позиции при Йена, а на Рюхел да спре френското напредване към Ваймар.
Императорът се приближава към Йена. На 13 октомври неговият авангард, командуван от Лан, изтласква частите на генерал Тауенцин по посока на града и това убеждава Наполеон, че всичките пруски корпуси са се съединили в този участък. Вечерта изпраща към Наумбург корпуса на маршал Даву със заповед да излезе в тила на прусите, докато сам той ги атакува по фронта. Всъщност императорът погрешка взема войските на Хоенлое (38 000) за цялата пруска армия. Поради това към Йена са притеглени основните френски корпуси на Лан, Ожеро, Ней, Бернадот, Султ и Мюра (общо ок. 90 000 души). По същото време корпусът на Рюхел (15 000) се движи към Ваймар и приближава Йена, а този на херцог фон Брауншвайг (50 000) се разполага при Ауерщедт.
БИТКАТА ПРИ ЙЕНА
В 6 часа сутринта на 14 октомври дивизията на френския генерал Сюше атакува разположения в с.Фийрценхайлиген авангард и завзема селото. За да си го възвърне, принц фон Хоенлое започва усилен артилерийски обстрел, а след това изпраща пехотни части срещу появилия се при селото в подкрепа на Сюше корпусен авангард (3000) на маршал Ней, начело с него самия. Въпреки че френската кавалерия успява да овладее част от пруските оръдия, натискът върху авангардните части продължава да е много силен. При намесата на пруската конница, Ней се вижда принуден да построи авангарда си в баталионни карета и в продължение на час и половина да отбива атаките със залпов огън, докато най-сетне към осем часа на полесражението пристига лично императорът.
Виждайки каретата на Ней, обкръжени от противниковата кавалерия, Наполеон незабавно заповядва на
Лан да атакува по фронта към Клоузевиц, а на Султ по левия фланг (командван от Холцендорф) по посока на Редиген. Кавалерията на Мюра е изпратена през Дорнбург да излезе в тил. Към 10 часа корпусът на Хоенлое е вече почти обкръжен от превъзхождащите френски сили. Цялата линия е разбита и принудена да отстъпи. В редиците й настава объркване и паника. Войниците започват да се пръскат в бягство или да се предават . От целия корпус строя запазва само един саксонски баталион, с който избягва Хоенлое.
Междувременно императорът разбира грешката си и си дава сметка, че маршал Даву е изправен пред двойно превъзхождащите го сили на херцог фон Брауншвайг и изпраща спешна заповед до маршал Бернадот да се отправи през Аполда към Наумбург, за да подкрепи Даву. Когато Бернадот пристига обаче,
вече всичко е прикючило.
Малко по-късно генерал Рюхел, известен за битката, бърза да подкрепи Хоенлое откъм Ваймар. Макар че пристига на полесражението със закъснение (корпусът на Хоенлое е вече разбит и пръснат в бягство), той се опитва да атакува французите. За да не разколебае прусите, Наполеон задържа своята пехота, докато Рюхел наближава и влиза в обсега на императорската артилерия. После изпраща дивизиите от корпуса на Ней по левия, а тия на Ожеро по десния пруски фланг. Не се налага използването на гвардията (която все още не е участвала в боевете) Рюхел е разбит за по-малко от един час и остатъците от корпуса му бягат през Ваймар към Ерфурт.
Привечер френската кавалерия влиза във Ваймар и там прекратява тактическото преследване.
В битката пруските корпуси губят 27 000 убити, ранени и пленници, а също и 200 оръдия.
Загубите на французите са незначителни.
БИТКАТА ПРИ АУЕРЩЕДТ
Това сражение се разиграва успоредно с битката при Йена на 14 октомври 1806г. Предния ден корпусът на херцог фон Брауншвайг (4 пехотни дивизии с 250 оръдия, общо ок.50 000 души), в който се намират и кралят , и кралицата, излиза от Ваймар, отправя към Наумбург и Фрайбург и спира на биваци в района между Ауерщедт и Екерсберг. По същото време маршал Даву се намира в Наумбург със своя корпус (3 пехотни дивизии с 44 оръдия, общо ок.27 000 души), и оттам изпраща кавалерийски разезд по посока на Козенското дефиле, където той се натъква на разезди от авангардната дивизия на прусите (генерал Шметау), която е спряла по на запад при Херщедт. От няколко пленници от френския разезд Шметау узнава, че маршал Даву е в Наумбург на пътя на прусите. Уведомен, Брауншвайг фактически пренебрегва известието и нарежда на Шметау да остане при Херщедт. Той е сигурен, че ще може да придвижи войските до Фрайбург по пътя през Унщрут, без да му се налага да преодолява френските позиции при Наумбург.
От своя страна маршал Даву изпраща още през нощта срещу 14.10 дивизията на генерал Гюден да заеме дефилето при Козен, а именно оттам трябва да преминат прусите на другия ден, за да се отклонят към Унщрут.
Сутринта на 14 октомври при напредването си към дефилето дивизията на Шметау се сблъсква с баталионите на Гюден. Разбирайки, че се е завързан авангарден бой, Фридрих Вилхелм III се явява лично при позициите на Шметау с дивизията на Блюхер, но не може да се ориентира в обстановката поради падналата гъста мъгла. Във всеки случай той заповядва на дивизионната кавалерия (2500) да атакува частите на Гюден и да разчисти клисурата. Пруската кавалерия бързо се справя с твърде малобройната конница на французите (няколко ескадрона) и се опитва да се вреже в построената в баталионни карета бригада на генерал Готие, но няма успех. Тази упорита съпротива всява смут и у краля, и у херцог Брауншвайг, който нарежда на дивизията на Вартенслебен да подкрепи двете дивизии в първата линия и на всяка цена да направи дефилето проходимо.
От своя страна маршал Даву придвижва напред към полесражението и другите си две дивизии. Този ход се оказва много навременен, защото Блюхер, поддържан от кавалерията, обхожда десния фланг на дивизията на Гюден през Пулхерау и излиза в тил , но попада пред фронта на полковете от подхождащата дивизия на генерал Фриан. Опитът му да разбие баталионните карета обаче среща такъв унищожителен огън, че ескадроните му са разстроени, а конят под него убит. Блюхер е принуден да се отстъпи, давайки много жертви.
Към 9 часа херцог Брауншвайг заповядва общо настъпление. Той изпраща дивизията на принц д Оранж да подкрепи загубилия вече половината от хората си генерал Шметау, а сам застава в първата линия на дивизията на Вартенслебен, която, поддържана от кавалерията на принц Вилхелм, атакува левия фланг на Гюден. Тази френска дивизия показва буквално чудеса през този ден: в продължение на 4 часа тя успешно удържа позициите срещу четирите пруски дивизии при близо шесткратно превъзходство на противника, почти без кавалерия и с твърде малко оръдия. Дивизията на Вартенслебен е спряна, конят под генерала пада пронизан от куршум, а когато се опитва да накара полковете да подновят атаката, смъртоносно е ранен и самият херцог Брауншвайг. На десния пруски фланг се получава объркване подобно на това, което е обзело левия при падането на Блюхер. В това време на полесражението се появява третата френска дивизия (генерал Моран), която отблъсва прусите и дава на войниците на Гюден един кратък отдих.
В центъра принц д Оранж се налага да поеме командуването, тъй като и генерал Шметау е убит.
Фридрих Вилхелм прави втори опит да поднови настъплението. Нехаейки за собствената си безопасност, кралят лично повежда атаката. Конят му е убит, но той се качва на друг и отново се хвърля в първите редици, стремейки се да въодушеви уморените си и вече разколебани войници. Изходът на боя започва все по-категорично да се очертава. На двата фланга дивизиите на Фриан и Моран постепенно изтласкват прусите, завземат селата Шпилберг и Хассенхаузен и към 10.30 часа пруските войски, обходени отдясно и отляво, бавно започват да отстъпват.
Маршал Даву, чийто команден пункт е преместен междувременно непосредствено зад френската линия, преценява, че височините край градчето Екерсберг не само доминират над целия ляв фланг на прусите, но и осигуряват единствената линия за отстъпление на противника (за разлика от пруския крал Даву знае, или поне се досеща, че в резултат на другото сражение, водено при Йена, Ваймар може да се окаже капан за прусите, ако решат да се оттеглят през този град), изтегля резервните баталиони от дивизиите на Гюден и Фриан и, надпреварвайки пруското оттегляне, ги хвърля към Егерсберг. Старият фелдмаршал Молендорф отбранява известно време позицията с резервите на корпуса, но е ранен и предава командването, а войниците не са в състояние да удържат напора. Екерсберг и височините са завзети от французите.
Междувременно пруските дивизии са вече почти обръжени и кралят решава да отстъпи преди обръчът да се затвори напълно. Той не знае обаче, че корпусът на Хоенлое вече не съществува и затова започва изтегляне обратно към Ваймар, където е отпратил кралица Луиза в началото на сражението и където се надява да намери свежи сили. До Ваймар стигат обаче малко повече от 25 000 души с паднал дух и почти небоеспособни. А когато научава за разгрома, сполетял Рюхел и Хоенлое, на Фридрих Вилхелм III не остават нито илюзии, нито надежди: той незабавно изпраща при императора своя адютант граф Денхоф с молба за примирие.
В битката при Ауерщедт прусите загубват ок.8 000 убити и тежко ранени, 10 000 пленници и 185 оръдия. Французите дават 7 000 убити и ранени, от които половината от дивизията на генерал Гюден.
Comment