Преди известно време се заговорихме с Албирео и той изрази мнението, че в началото на 19в. руската армия е била водещата в Европа. Та потърсихме някакъв конкретен пример и се спряхме на Бородинското сражение(съвсем естествено). Албиеро изрази становището, че ако не спечелено то това сражение не е и загубено от руската армия. Аз самият едва ли мога да се съглася с подобно тълкуване.
Според мен руската армия не е била водеща в Европа по време на тези конфликти(не че не е имала своите мoменти). Русия не успява да изправи нито един достоен опонент на Наполеон(Суворов така и не успява да срещне Бонапарт). Нека погледнем "гениалният" Кутузов и неговото изкуство, какви са неговите достижения? Или Багратион, другият герой, той какво постига?
Но нека не се увличме в личностите, а погледнем проблема с Бородино. Кой побеждава там и има ли победител изобщо? Това не е сложно - в тактически план руската армия отстъпва позициите си(но запазва реда) и понася по-тежки загуби(30,000 срещу 20,000 френски). В добавка руската армия отстъпва и бойното поле, с което фактически признава френската победа. Разбира се поражението в никакъв случай не е разгром, но и друго не би могло да се очаква при съществуващата ситуация.
Що се отнася до стратегическия план, то сражението е категорично загубено от руснаците, което е и съвсем естествено при съотношението на силите. Единствената възможна цел на руската армия в това сражение би могла да е затваряне на пътя към Москва. С отстъплението след края на сражението тази цел остава напълно неизпълнена, напротив френската цел да се отвори пътя към Москва е напълно реализирана.
В този аспект аз мога да твърдя, че при Бородино има победител и това е Бонапарт.
В хода на кампанията(макар и беспорно успешна) руското командване в никакъв случай не ни изненадва с изключителни решения. Макар и да постига успех, руското командване не извлича максимума от ситуацията. Руския войник потвърждава положителните си качества, но това не дава основания на Русия да се отреди водеща в Европа роля.
Според мен руската армия не е била водеща в Европа по време на тези конфликти(не че не е имала своите мoменти). Русия не успява да изправи нито един достоен опонент на Наполеон(Суворов така и не успява да срещне Бонапарт). Нека погледнем "гениалният" Кутузов и неговото изкуство, какви са неговите достижения? Или Багратион, другият герой, той какво постига?
Но нека не се увличме в личностите, а погледнем проблема с Бородино. Кой побеждава там и има ли победител изобщо? Това не е сложно - в тактически план руската армия отстъпва позициите си(но запазва реда) и понася по-тежки загуби(30,000 срещу 20,000 френски). В добавка руската армия отстъпва и бойното поле, с което фактически признава френската победа. Разбира се поражението в никакъв случай не е разгром, но и друго не би могло да се очаква при съществуващата ситуация.
Що се отнася до стратегическия план, то сражението е категорично загубено от руснаците, което е и съвсем естествено при съотношението на силите. Единствената възможна цел на руската армия в това сражение би могла да е затваряне на пътя към Москва. С отстъплението след края на сражението тази цел остава напълно неизпълнена, напротив френската цел да се отвори пътя към Москва е напълно реализирана.
В този аспект аз мога да твърдя, че при Бородино има победител и това е Бонапарт.
В хода на кампанията(макар и беспорно успешна) руското командване в никакъв случай не ни изненадва с изключителни решения. Макар и да постига успех, руското командване не извлича максимума от ситуацията. Руския войник потвърждава положителните си качества, но това не дава основания на Русия да се отреди водеща в Европа роля.
Comment